Нароченият за Кръстник на мафия застрелян нелепо при запой
Иво Карамански търсел връзка с Пабло Ескобар, оженил се за колумбийка
Убиецът може да желае преразглеждане на доживотната му присъда
Версията за самозащита не е потвърдена
Има едно ликвидиране на нашенски под земята необут, при което стрелецът е арестуван незабавно след закононарушението. Жертвата не е коя да е, а по този начин нареченият Кръстник на българската мафия Иво Карамански. Приживе някогашният гребец се опасява да не го “свитнат”, по тази причина върви постоянно с компания от другари. Загива обаче по най-нелепия метод - от ръката на пийнал приятел по време на ваучър. Естествено е години по-късно да се приказва, че зад двата патрона прозира ръката на конкурентни незаконни групировки. Напразно. Кръстника си отива от този свят по този начин, както е живял - с алкохол, купони и кавги.
На 20 декември 1998 година студентска компания чества рожден ден на ул. “Горска ела” 27 в столичния кв. “Симеоново”. Иво Карамански и компанията му са пристигнали в разгара на купона - както постоянно пияни. Кръстникът е с водача си Драгомир Драгнев, близкият си другар Георги Чочов - Лестъра, Марин Маринов, който през днешния ден е притежател на детективска организация, и 33-годишният тогава Стефан Въжарски, с който се е срещнал 10 дни по-рано. Преди това петимата са били в къщата на Кръстника в “Бояна”, където Въжарски и Лестъра се сбиват. И двамата са добре почерпени. Кръстника пази новия си прочут. Той харесва избухливостта му, която с нещо припомня на самия него.
Карамански не може да допусна, че единствено след часове същия човек ще му пръсне черепа, и то без причина. Повече от час след среднощ Стефан не може да се успокои, излиза и сяда в автомобила си. Взима от жабката противозаконния си револвер “Валтер” и се връща при компанията. В къщата всичко към момента е умерено, Карамански беседва с рожденика. Въжарски се доближава и изстрелва два патрона в главата на Кръстника. След това излиза на открито, където в автомобил седят Лестъра Драгнев и Маринов. Протяга ръка през прозореца и прострелва тримата мъже. Шофьорът умира на място, другите двама са ранени. Ужасените студенти викат полиция, само че стрелецът си е тръгнал. Той е арестуван няколко часа по-късно. На разпитите в началото твърди, че нищо не помни. По-късно ще каже, че Карамански го е пребил, рязал с нож якето му и го е измъчвал дружно с останалите от защитата.
“Аз съм работил в изискванията на неизбежна защита, отбранявах се; отбранил съм се добре, щом съм жив още”, твърди и пред съда Стефан. Версията за самозащита не е потвърдена. През 2003 година Въжарски получава доживотна присъда. Осъден е да изплати обезщетение на 4-те деца на Иво Карамански, на околните на Драгомир Драгнев, както и на ранените Маринов и Чочов, само че това не е станало и до ден сегашен. Въжарски към този момент е излежал 20 години в единична килия и може да изиска доживотната му присъда да бъде сменена на 30 година затвор, а след това да упорства и за предварително освобождение.
Иво Въжарски може към този момент да желае преразглеждане на доживотната си присъда.
Нелепият завършек на Кръстника е логически за бурния му живот, настояват негови познати. Както множеството от мутрите след Десети ноември и той е състезател - играч по кану каяк. Роденият през 1959 година Карамански става първенец на Балканите през 80-те години на предишния век. Характерът му обаче е несъответстващ със спорта и той е изпъден от националния тим поради слаба дисциплинираност. Но освен. През 1987 година той е наказан от Районния съд в София за вещна машинация. Градският съд обаче заменя присъдата през1988 година с 10 месеца изправителен труд при 20 на 100 удръжка от трудовото заплащане.
През 1990 година - година след измененията, отпътува за Прага, където е задържан за трафик на крадени коли. Екстрадиран е у нас, само че по този начин и не получава присъда.
Тогава твърдо взема решение да смени попрището си - в случай че е риск, най-малко да си коства. През 1992 година отпътува за Колумбия, където желае да се свърже с боса на наркомафията Пабло Ескобар, който обаче тогава е зад решетките.
Кръстникът желае да остане в страната, която е парадайс на кокаина. Той се дами за колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе и самият той по-късно споделя пред другари, че това е бил мним брак. Връща се самичък в България, с цел да води война за бизнес територия с другите мутри, които познава от спортните лагери. Говори се, че още с идването си хваща канал за хероин през българо-сръбската граница. Регистрира присъединяване в 27 компании, в това число и охранителни, като по-късно по сходство на ВИС и СИК прави своя застрахователна компания “Корона Инс”. Лицензът є обаче от лишен две години, откакто е записана.
На 14 януари 1994 година Карамански е арестуван и остава в ареста за 16 месеца. Първоначално е оповестено, че повода е обновено остаряло дело, а по-късно от прокуратурата настояват, че той е забъркан във въоръжен обир в казиното на Васил Урумов - Чико “Бедни - богати”. Кръстника излиза от следствения арест през май 1995 година, защото мярката му за неотклонение е изменена в гаранция в размер на 750 000 лв.. Само месеци по-късно още веднъж е задържан поради изнудване и още веднъж е освободен - против 100 000 лева гаранция. В подземния свят приказват (и не без основание), че Карамански е бил осведомител на полицията и по тази причина се разминава с присъди.
Знаел няколко езика
Издава албум с певицата Грета Ганчева
Иво Карамански постоянно е бил душата на компанията, тъй като за разлика от новопръкналите се през 90-те мутри, той знае няколко езика, чел е книги, интересувал се е от изкуството. Нещо повече - самичък развива артистична активност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата събират голяма аудитория в зала 1 на НДК. На погребението му звучи основната ария от албума - “Мъжки размисли”.
Казват за Карамански, че даже и на спортните лагери постоянно до леглото му е имало една или две книги от класическата литература. Това се виждало необикновено на другите гребци. Хора от обкръжението му споделят, че в случай че не са знаели с какво се занимава, е нямало и да предположат, че е апетитен за Кръстника на мафията. Имал другари от артистичните среди, които спонсорирал - купувал техни картини, плащал за концерти и спектакли.
Убиецът може да желае преразглеждане на доживотната му присъда
Версията за самозащита не е потвърдена
Има едно ликвидиране на нашенски под земята необут, при което стрелецът е арестуван незабавно след закононарушението. Жертвата не е коя да е, а по този начин нареченият Кръстник на българската мафия Иво Карамански. Приживе някогашният гребец се опасява да не го “свитнат”, по тази причина върви постоянно с компания от другари. Загива обаче по най-нелепия метод - от ръката на пийнал приятел по време на ваучър. Естествено е години по-късно да се приказва, че зад двата патрона прозира ръката на конкурентни незаконни групировки. Напразно. Кръстника си отива от този свят по този начин, както е живял - с алкохол, купони и кавги.
На 20 декември 1998 година студентска компания чества рожден ден на ул. “Горска ела” 27 в столичния кв. “Симеоново”. Иво Карамански и компанията му са пристигнали в разгара на купона - както постоянно пияни. Кръстникът е с водача си Драгомир Драгнев, близкият си другар Георги Чочов - Лестъра, Марин Маринов, който през днешния ден е притежател на детективска организация, и 33-годишният тогава Стефан Въжарски, с който се е срещнал 10 дни по-рано. Преди това петимата са били в къщата на Кръстника в “Бояна”, където Въжарски и Лестъра се сбиват. И двамата са добре почерпени. Кръстника пази новия си прочут. Той харесва избухливостта му, която с нещо припомня на самия него.
Карамански не може да допусна, че единствено след часове същия човек ще му пръсне черепа, и то без причина. Повече от час след среднощ Стефан не може да се успокои, излиза и сяда в автомобила си. Взима от жабката противозаконния си револвер “Валтер” и се връща при компанията. В къщата всичко към момента е умерено, Карамански беседва с рожденика. Въжарски се доближава и изстрелва два патрона в главата на Кръстника. След това излиза на открито, където в автомобил седят Лестъра Драгнев и Маринов. Протяга ръка през прозореца и прострелва тримата мъже. Шофьорът умира на място, другите двама са ранени. Ужасените студенти викат полиция, само че стрелецът си е тръгнал. Той е арестуван няколко часа по-късно. На разпитите в началото твърди, че нищо не помни. По-късно ще каже, че Карамански го е пребил, рязал с нож якето му и го е измъчвал дружно с останалите от защитата.
“Аз съм работил в изискванията на неизбежна защита, отбранявах се; отбранил съм се добре, щом съм жив още”, твърди и пред съда Стефан. Версията за самозащита не е потвърдена. През 2003 година Въжарски получава доживотна присъда. Осъден е да изплати обезщетение на 4-те деца на Иво Карамански, на околните на Драгомир Драгнев, както и на ранените Маринов и Чочов, само че това не е станало и до ден сегашен. Въжарски към този момент е излежал 20 години в единична килия и може да изиска доживотната му присъда да бъде сменена на 30 година затвор, а след това да упорства и за предварително освобождение.
Иво Въжарски може към този момент да желае преразглеждане на доживотната си присъда.
Нелепият завършек на Кръстника е логически за бурния му живот, настояват негови познати. Както множеството от мутрите след Десети ноември и той е състезател - играч по кану каяк. Роденият през 1959 година Карамански става първенец на Балканите през 80-те години на предишния век. Характерът му обаче е несъответстващ със спорта и той е изпъден от националния тим поради слаба дисциплинираност. Но освен. През 1987 година той е наказан от Районния съд в София за вещна машинация. Градският съд обаче заменя присъдата през1988 година с 10 месеца изправителен труд при 20 на 100 удръжка от трудовото заплащане.
През 1990 година - година след измененията, отпътува за Прага, където е задържан за трафик на крадени коли. Екстрадиран е у нас, само че по този начин и не получава присъда.
Тогава твърдо взема решение да смени попрището си - в случай че е риск, най-малко да си коства. През 1992 година отпътува за Колумбия, където желае да се свърже с боса на наркомафията Пабло Ескобар, който обаче тогава е зад решетките.
Кръстникът желае да остане в страната, която е парадайс на кокаина. Той се дами за колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе и самият той по-късно споделя пред другари, че това е бил мним брак. Връща се самичък в България, с цел да води война за бизнес територия с другите мутри, които познава от спортните лагери. Говори се, че още с идването си хваща канал за хероин през българо-сръбската граница. Регистрира присъединяване в 27 компании, в това число и охранителни, като по-късно по сходство на ВИС и СИК прави своя застрахователна компания “Корона Инс”. Лицензът є обаче от лишен две години, откакто е записана.
На 14 януари 1994 година Карамански е арестуван и остава в ареста за 16 месеца. Първоначално е оповестено, че повода е обновено остаряло дело, а по-късно от прокуратурата настояват, че той е забъркан във въоръжен обир в казиното на Васил Урумов - Чико “Бедни - богати”. Кръстника излиза от следствения арест през май 1995 година, защото мярката му за неотклонение е изменена в гаранция в размер на 750 000 лв.. Само месеци по-късно още веднъж е задържан поради изнудване и още веднъж е освободен - против 100 000 лева гаранция. В подземния свят приказват (и не без основание), че Карамански е бил осведомител на полицията и по тази причина се разминава с присъди.
Знаел няколко езика
Издава албум с певицата Грета Ганчева
Иво Карамански постоянно е бил душата на компанията, тъй като за разлика от новопръкналите се през 90-те мутри, той знае няколко езика, чел е книги, интересувал се е от изкуството. Нещо повече - самичък развива артистична активност издавайки албум в дует с Грета Ганчева. Двамата събират голяма аудитория в зала 1 на НДК. На погребението му звучи основната ария от албума - “Мъжки размисли”.
Казват за Карамански, че даже и на спортните лагери постоянно до леглото му е имало една или две книги от класическата литература. Това се виждало необикновено на другите гребци. Хора от обкръжението му споделят, че в случай че не са знаели с какво се занимава, е нямало и да предположат, че е апетитен за Кръстника на мафията. Имал другари от артистичните среди, които спонсорирал - купувал техни картини, плащал за концерти и спектакли.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ