Мадрид и Хелзинки чертаят спасителния изход за лявото в Европа
Иво Инджов е доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", специалист е по политически връзки.
Наскоро отпред на Финландия застана 34-годишната социалдемократка Санна Марин – най-младият министър председател в света. Тя е отгледана от двойка лесбийки, а като гимназистка е работела в пекарна и е разнасяла списания, с цел да си изкарва джобни пари. Новият остарял министър председател на Португалия е 58-годишният социалист (всъщност центрист и прагматик) Антониу Коща. Той е с индийски генезис. Занапред вицепремиер в новото прогресивно държавно управление на Испания ще бъде 41-годишният Пабло Иглесиас. Лидерът на лявоалтернативната партия " Подемос " има прическата вид конска опашка, не носи костюми и преди време си взе отпуск по бащинство, с цел да поеме своя дял от развъждане на първите две деца от брака му с неговата колежка Ирене Монтеро.
Тези социокултурни специфики акцентират прогресивния профил на знакови фигури на европейската левица. Те обаче се обрисуват като водачи най-много с политиките си в икономическата и обществената сфера като маркират пътя, по който
лявото в Европа може да възвърне силите си, откакто се срина през последното десетилетие.
През декември лейбъристите на Корбин претърпяха съкрушително проваляне от консерваторите на Джонсън във Англия. Преди това залязоха социалистите във Франция, а в Германия настоящите социологически изследвания " пращат " социалдемократите чак на четвърто място. В Източна Европа наследничките на някогашните компартии бяха издухани от " вятъра на измененията ". Там, където резервираха някакви позиции, като в България да вземем за пример, лявото се изпразни от наличие – Българска социалистическа партия пое открит закостенял и националпопулистки курс.
В континенталната част на Европа електоратът на обичайна левица се сви в изискванията на постиндустриално общество, а една част беше откраднат от дяснопопулистки и националистически обединения. Това стана най-много тъй като и социалдемократите одобриха на въоръжение доктрината на неолиберализма, като единствено се опитваха да я омекотят. В същото време по ред аргументи радикалната левица не може да пусне по-дълбоки корени.
Не по този начин стоят нещата обаче на Иберийския полуостров и в Скандинавието. По тези два фланга на Европа лявото, най-малко към този момент, устоява на ударите на глобализацията и крайнодесните. Общото сред тези страни (без Норвегия) е, че
без да вършат революции, организират социалдемократически политики.
Те са ориентирани към по-голяма роля на страната за озаптяване на разрушителните сили на неконтролируемите финансови пазари, политики на идентичността, битка с климатичните промени и други
В Испания отсега нататък ще ръководят две левици – ИСРП (социалистите) и младшият им сътрудник – лявоалтернативната групировка " Унидас Подемос ". В нея с изключение на " Подемос " влиза и дребна коалиция от крайнолеви партии, измежду които е и Испанската комунистическа партия. Страната е с първото си съдружно държавно управление, освен това на малцинството, след краха на франкизма преди 40 години. В Португалия има социалистическо държавно управление на малцинството, подкрепяно в Народното събрание от две радикални обединения – Левия блок и обединението на комунистите и Зелените. Същевременно и трите скандинавски страни-членки на Европейски Съюз (Швеция, Дания, Финландия) са с министър председатели социалдемократи. Те ръководят в разнообразни конфигурации, в това число в коалиция или с поддръжката на по-леви партии и на зелените, само че също по този начин и на центристки партии, какъвто е шведският случай. И в трите страни се следи наклонност на намаляване на умерените консерватори за сметка на крайната десница. За да обезврежда тази заплаха, датската социалдемокрация заложи на мощна антимигрантска линия. В Испания на последните избори крайнодясната антикаталунска и антимигрантска партия " Вокс " стана трета политическа мощ. Само в Португалия, най-малко на този стадий, люшването на електората към радикалното дясно наподобява немислимо.
Основната разлика сред левия модел в Скандинавието и на Иберийския полуостров
е изходната база, върху която се развива. Макар и подложени на тестванията на глобализацията и неолиберализма, северноевропейските страни съумяха да запазят основите на мощната си обществена страна, основана на високи налози, като я комбинираха с по-гъвкави модели на пазара на труда. В двете иберийски страни, за които допреди няколко години се предвиждаше " гръцки сюжет ", обществената страна към момента е доста по-крехка.
Най-големи са провокациите пред лявото в Испания. Във вторник кандидатурата на новия остарял министър председател – 47-годишният социалист Педро Санчес, мина на косъм. Тя стана допустима с помощта на другите форми на поддръжка, която обединението ИСРП – " Унидас Подемос " получи от районни и сепаратистки обединения. Санчес беше определен с обещания да разблокира политически заплатения юридически възел към размирната провинция Каталуния. Това прави държавното управление му пленник както на каталунските сепаратисти, по този начин и на все по-видимия съюз сред десните и ултрадесните. Санчес към този момент беше упрекнат от съперниците си в изменничество към целостта на Испания и тъпчене на конституцията. Лидерът на консерваторите Пабло Касадо предизвести, че се задава " държавно управление на Франкенщайн, формирано от комунисти и сепаратисти ".
Съюзът сред двете левици – остарялата и новата, въодушевява мнозина в Европа, само че плаши
десницата, работодателите в Испания и бюрократите в Брюксел. Трън в техните очи е лявоалтернативната (според други избрания - лявопопулистка) партия " Подемос ". Тя породи преди пет години въз основата на уличните митинги против ограниченията за строги бюджетни икономии и възходящото тъпчене на обществените права. Тогава се роди Движението " 15-М " - испанският вид на " Възмутените ".
Въпреки терзанията от по-агресивната изразителност на " Подемос ", която наказа " кастата " от политици и едри капиталисти, програмата на групировката е по-скоро с ляв, социалдемократически, в сравнение с популистки темперамент, каквито залитания имаше при основаването й. " Подемос " е " за " опазване на еврото, към този момент няма претенции за базов приход и одит на задълженията на страната. Очаква се партията на Иглесиас да играе дейна посредническа роля за Каталуния и да пази демократични политики в областта на миграцията. " Подемос " изобщо не наподобява радикална във външната политика спрямо немската Левица да вземем за пример. Левите в Германия желаят разформироване на НАТО и замяната на пакта с общоевропейска система за сигурност с присъединяване и на Русия. Португалските комунисти пък са
за излизане от НАТО, еврото и Европейски Съюз, въпреки че в този момент тези претенции са " замразени ".
Програмата на новата ръководеща коалиция в Испания е " доста умерена, тъй като е направена с мисъл за Европа ", сподели Иглесиас. Т.е. испанските леви не желаят разлом с политиките на Брюксел за финансова дисциплинираност.
Намеренията на Санчес и Иглесиас са надалеч от радикалните хрумвания за овластяване на трудещите се и огромно преразпределяне на ресурсите в обществото, изповядвани от демократичните социалисти Бърни Сандърс и Александрия Окасио-Кортес в Съединени американски щати, лейбъристите Джеръми Корбин и Джон Макдонъл, зам.-председателя на немските социалдемократи Кевин Кюнерт и други Правителството в Мадрид обаче е окуражено да прокарва нови обществени и феминистки политики. Много от ограниченията носят почерка на Иглесиас. Той се разчита и в планувания нов характерен закон против половото принуждение: " единствено да, е да ". Предвиждат се и други решения, ориентирани към равнопоставеност на половете, да вземем за пример равно възнаграждение на дами и мъже за една и съща заемана позиция.
Планирано е увеличение на обществените разноски, финансирани с по-високи налози за най-богатите и едрия бизнес. Заложени са ограничения за сензитивно повишаване на каузи за опазване на здравето и обучение в Брутният вътрешен продукт, усмиряване на жилищния пазар. Те би трябвало да излекуват испанското общество от
мъчителните рани, получени в годините на строги икономии
при ръководството на Народната партия. Още през юни стана ясно, че Санчес прави огромни отстъпки на " Унидас Подемос ", която го поддържаше в Народното събрание. Тогава той разгласи опцията за ново нарастване на минималната работна заплата, която от началото на 2019 година беше вдигната с рекордните 22% до 1050 евро. За съпоставяне: минималната работна заплата в България от т.г. става 312 евро (610 лева).
През лятото испанският министър председател сподели, че макар обществения завой, бюджетният недостиг би трябвало да бъде стеснен на 2 % от Брутният вътрешен продукт. Страната и отсега нататък ще бъде следена под лупа от Брюксел дали повишаването на разноските за обществени цели и обществени вложения няма да заплаши финансовата й непоклатимост. Успехът на държавното управление ще зависи значително по какъв начин ще направи шпагата сред предизборните си обещания и бюджетната дисциплинираност.
На този терен на компромисите сполучливо от 2015 година се показва министър председателят Антониу Коща в прилежаща Португалия. Преди десетина години международната финансова рецесия връхлетя и върху тази страна, само че не я отнесе. Европейската централна банка, МВФ и Европейски Съюз я инжектираха със 78 милиарда евро през 2011 година, а обществените финанси бяха консолидирани. Спорно е дали в резултат на тази мярка или макар нея страната е в стопански напредък – резултат и от туристическия взрив. Коща продължи да санира обществените финанси, само че усили обществените разноски и публичните вложения. Минималната работна заплата стана 635 евро (1242 лева.) от 1 януари 2020 година Бяха въведени и ограничения, стимулиращи младежите в търсенето на работа. Тези триумфи предизвикаха ръководителя на немския Бундестаг Волфганг Шойбле да назова преди време
финансовия министър Марио Сентено, към този момент началник на Еврогрупата, " Роналдо " на финансите.
" Португалското знамение " щеше да бъде невероятно без сполучливото съдействие сред държавното управление на Коща и подкрепящите го в Народното събрание леви сили. Натискът им върху премиера направи политиката му доста по-социална. Най-вероятно тази формула ще бъде употребена и след изборите от предишния октомври.
За разлика от Португалия и Испания, които стартират да се учат на държавни управления на малцинствата и съдружна просвета, в скандинавските страни тези " нововъведения " от дълго време са част от политическия развой. В наши дни те обезпечават недостигащата поддръжка за лявото.
Миналата година, след 16-годишно спиране, финландските социалдемократи още веднъж оглавиха държавното управление със алегорична преднина пред крайнодясната евроскептична партия " Финландците ". Неотдавна министър председател стана Санна Марин. В четирите други партии, част от ръководещата коалиция, водачите също са дами. В държавното управление с изключение на социалдемократите влизат либералите, Шведската национална партия, Левицата и зелените.
Социалдемократите работят за реализиране на прогресивна държавна стратегия. Тя включва повишение на обществените разноски с 1,2 милиарда евро. Парите би трябвало да дойдат от по-високи налози и продажба на обществена благосъстоятелност. Планирано е основаването на 60 000 нови работни места и по-сериозни вложения в инфраструктурата и образованието. Заложени са и ограничения за битка с климатичните промени и обществените неравенства.
Въпреки огромните от време на време разлики в политическата просвета и икономическата база в обособените страни с ляво ръководство в Европа, фокусът на политиките е към понижаване на общественото неравноправие, което е най-големият камшик за демократичната народна власт. Когато тези старания се въплъщават от неизхабени политици, шансът да бъдат комуникирани нараства сензитивно.
В положение ли е обаче българската Столетница да научи този не толкоз комплициран урок?
Наскоро отпред на Финландия застана 34-годишната социалдемократка Санна Марин – най-младият министър председател в света. Тя е отгледана от двойка лесбийки, а като гимназистка е работела в пекарна и е разнасяла списания, с цел да си изкарва джобни пари. Новият остарял министър председател на Португалия е 58-годишният социалист (всъщност центрист и прагматик) Антониу Коща. Той е с индийски генезис. Занапред вицепремиер в новото прогресивно държавно управление на Испания ще бъде 41-годишният Пабло Иглесиас. Лидерът на лявоалтернативната партия " Подемос " има прическата вид конска опашка, не носи костюми и преди време си взе отпуск по бащинство, с цел да поеме своя дял от развъждане на първите две деца от брака му с неговата колежка Ирене Монтеро.
Тези социокултурни специфики акцентират прогресивния профил на знакови фигури на европейската левица. Те обаче се обрисуват като водачи най-много с политиките си в икономическата и обществената сфера като маркират пътя, по който
лявото в Европа може да възвърне силите си, откакто се срина през последното десетилетие.
През декември лейбъристите на Корбин претърпяха съкрушително проваляне от консерваторите на Джонсън във Англия. Преди това залязоха социалистите във Франция, а в Германия настоящите социологически изследвания " пращат " социалдемократите чак на четвърто място. В Източна Европа наследничките на някогашните компартии бяха издухани от " вятъра на измененията ". Там, където резервираха някакви позиции, като в България да вземем за пример, лявото се изпразни от наличие – Българска социалистическа партия пое открит закостенял и националпопулистки курс.
В континенталната част на Европа електоратът на обичайна левица се сви в изискванията на постиндустриално общество, а една част беше откраднат от дяснопопулистки и националистически обединения. Това стана най-много тъй като и социалдемократите одобриха на въоръжение доктрината на неолиберализма, като единствено се опитваха да я омекотят. В същото време по ред аргументи радикалната левица не може да пусне по-дълбоки корени.
Не по този начин стоят нещата обаче на Иберийския полуостров и в Скандинавието. По тези два фланга на Европа лявото, най-малко към този момент, устоява на ударите на глобализацията и крайнодесните. Общото сред тези страни (без Норвегия) е, че
без да вършат революции, организират социалдемократически политики.
Те са ориентирани към по-голяма роля на страната за озаптяване на разрушителните сили на неконтролируемите финансови пазари, политики на идентичността, битка с климатичните промени и други
В Испания отсега нататък ще ръководят две левици – ИСРП (социалистите) и младшият им сътрудник – лявоалтернативната групировка " Унидас Подемос ". В нея с изключение на " Подемос " влиза и дребна коалиция от крайнолеви партии, измежду които е и Испанската комунистическа партия. Страната е с първото си съдружно държавно управление, освен това на малцинството, след краха на франкизма преди 40 години. В Португалия има социалистическо държавно управление на малцинството, подкрепяно в Народното събрание от две радикални обединения – Левия блок и обединението на комунистите и Зелените. Същевременно и трите скандинавски страни-членки на Европейски Съюз (Швеция, Дания, Финландия) са с министър председатели социалдемократи. Те ръководят в разнообразни конфигурации, в това число в коалиция или с поддръжката на по-леви партии и на зелените, само че също по този начин и на центристки партии, какъвто е шведският случай. И в трите страни се следи наклонност на намаляване на умерените консерватори за сметка на крайната десница. За да обезврежда тази заплаха, датската социалдемокрация заложи на мощна антимигрантска линия. В Испания на последните избори крайнодясната антикаталунска и антимигрантска партия " Вокс " стана трета политическа мощ. Само в Португалия, най-малко на този стадий, люшването на електората към радикалното дясно наподобява немислимо.
Основната разлика сред левия модел в Скандинавието и на Иберийския полуостров
е изходната база, върху която се развива. Макар и подложени на тестванията на глобализацията и неолиберализма, северноевропейските страни съумяха да запазят основите на мощната си обществена страна, основана на високи налози, като я комбинираха с по-гъвкави модели на пазара на труда. В двете иберийски страни, за които допреди няколко години се предвиждаше " гръцки сюжет ", обществената страна към момента е доста по-крехка.
Най-големи са провокациите пред лявото в Испания. Във вторник кандидатурата на новия остарял министър председател – 47-годишният социалист Педро Санчес, мина на косъм. Тя стана допустима с помощта на другите форми на поддръжка, която обединението ИСРП – " Унидас Подемос " получи от районни и сепаратистки обединения. Санчес беше определен с обещания да разблокира политически заплатения юридически възел към размирната провинция Каталуния. Това прави държавното управление му пленник както на каталунските сепаратисти, по този начин и на все по-видимия съюз сред десните и ултрадесните. Санчес към този момент беше упрекнат от съперниците си в изменничество към целостта на Испания и тъпчене на конституцията. Лидерът на консерваторите Пабло Касадо предизвести, че се задава " държавно управление на Франкенщайн, формирано от комунисти и сепаратисти ".
Съюзът сред двете левици – остарялата и новата, въодушевява мнозина в Европа, само че плаши
десницата, работодателите в Испания и бюрократите в Брюксел. Трън в техните очи е лявоалтернативната (според други избрания - лявопопулистка) партия " Подемос ". Тя породи преди пет години въз основата на уличните митинги против ограниченията за строги бюджетни икономии и възходящото тъпчене на обществените права. Тогава се роди Движението " 15-М " - испанският вид на " Възмутените ".
Въпреки терзанията от по-агресивната изразителност на " Подемос ", която наказа " кастата " от политици и едри капиталисти, програмата на групировката е по-скоро с ляв, социалдемократически, в сравнение с популистки темперамент, каквито залитания имаше при основаването й. " Подемос " е " за " опазване на еврото, към този момент няма претенции за базов приход и одит на задълженията на страната. Очаква се партията на Иглесиас да играе дейна посредническа роля за Каталуния и да пази демократични политики в областта на миграцията. " Подемос " изобщо не наподобява радикална във външната политика спрямо немската Левица да вземем за пример. Левите в Германия желаят разформироване на НАТО и замяната на пакта с общоевропейска система за сигурност с присъединяване и на Русия. Португалските комунисти пък са
за излизане от НАТО, еврото и Европейски Съюз, въпреки че в този момент тези претенции са " замразени ".
Програмата на новата ръководеща коалиция в Испания е " доста умерена, тъй като е направена с мисъл за Европа ", сподели Иглесиас. Т.е. испанските леви не желаят разлом с политиките на Брюксел за финансова дисциплинираност.
Намеренията на Санчес и Иглесиас са надалеч от радикалните хрумвания за овластяване на трудещите се и огромно преразпределяне на ресурсите в обществото, изповядвани от демократичните социалисти Бърни Сандърс и Александрия Окасио-Кортес в Съединени американски щати, лейбъристите Джеръми Корбин и Джон Макдонъл, зам.-председателя на немските социалдемократи Кевин Кюнерт и други Правителството в Мадрид обаче е окуражено да прокарва нови обществени и феминистки политики. Много от ограниченията носят почерка на Иглесиас. Той се разчита и в планувания нов характерен закон против половото принуждение: " единствено да, е да ". Предвиждат се и други решения, ориентирани към равнопоставеност на половете, да вземем за пример равно възнаграждение на дами и мъже за една и съща заемана позиция.
Планирано е увеличение на обществените разноски, финансирани с по-високи налози за най-богатите и едрия бизнес. Заложени са ограничения за сензитивно повишаване на каузи за опазване на здравето и обучение в Брутният вътрешен продукт, усмиряване на жилищния пазар. Те би трябвало да излекуват испанското общество от
мъчителните рани, получени в годините на строги икономии
при ръководството на Народната партия. Още през юни стана ясно, че Санчес прави огромни отстъпки на " Унидас Подемос ", която го поддържаше в Народното събрание. Тогава той разгласи опцията за ново нарастване на минималната работна заплата, която от началото на 2019 година беше вдигната с рекордните 22% до 1050 евро. За съпоставяне: минималната работна заплата в България от т.г. става 312 евро (610 лева).
През лятото испанският министър председател сподели, че макар обществения завой, бюджетният недостиг би трябвало да бъде стеснен на 2 % от Брутният вътрешен продукт. Страната и отсега нататък ще бъде следена под лупа от Брюксел дали повишаването на разноските за обществени цели и обществени вложения няма да заплаши финансовата й непоклатимост. Успехът на държавното управление ще зависи значително по какъв начин ще направи шпагата сред предизборните си обещания и бюджетната дисциплинираност.
На този терен на компромисите сполучливо от 2015 година се показва министър председателят Антониу Коща в прилежаща Португалия. Преди десетина години международната финансова рецесия връхлетя и върху тази страна, само че не я отнесе. Европейската централна банка, МВФ и Европейски Съюз я инжектираха със 78 милиарда евро през 2011 година, а обществените финанси бяха консолидирани. Спорно е дали в резултат на тази мярка или макар нея страната е в стопански напредък – резултат и от туристическия взрив. Коща продължи да санира обществените финанси, само че усили обществените разноски и публичните вложения. Минималната работна заплата стана 635 евро (1242 лева.) от 1 януари 2020 година Бяха въведени и ограничения, стимулиращи младежите в търсенето на работа. Тези триумфи предизвикаха ръководителя на немския Бундестаг Волфганг Шойбле да назова преди време
финансовия министър Марио Сентено, към този момент началник на Еврогрупата, " Роналдо " на финансите.
" Португалското знамение " щеше да бъде невероятно без сполучливото съдействие сред държавното управление на Коща и подкрепящите го в Народното събрание леви сили. Натискът им върху премиера направи политиката му доста по-социална. Най-вероятно тази формула ще бъде употребена и след изборите от предишния октомври.
За разлика от Португалия и Испания, които стартират да се учат на държавни управления на малцинствата и съдружна просвета, в скандинавските страни тези " нововъведения " от дълго време са част от политическия развой. В наши дни те обезпечават недостигащата поддръжка за лявото.
Миналата година, след 16-годишно спиране, финландските социалдемократи още веднъж оглавиха държавното управление със алегорична преднина пред крайнодясната евроскептична партия " Финландците ". Неотдавна министър председател стана Санна Марин. В четирите други партии, част от ръководещата коалиция, водачите също са дами. В държавното управление с изключение на социалдемократите влизат либералите, Шведската национална партия, Левицата и зелените.
Социалдемократите работят за реализиране на прогресивна държавна стратегия. Тя включва повишение на обществените разноски с 1,2 милиарда евро. Парите би трябвало да дойдат от по-високи налози и продажба на обществена благосъстоятелност. Планирано е основаването на 60 000 нови работни места и по-сериозни вложения в инфраструктурата и образованието. Заложени са и ограничения за битка с климатичните промени и обществените неравенства.
Въпреки огромните от време на време разлики в политическата просвета и икономическата база в обособените страни с ляво ръководство в Европа, фокусът на политиките е към понижаване на общественото неравноправие, което е най-големият камшик за демократичната народна власт. Когато тези старания се въплъщават от неизхабени политици, шансът да бъдат комуникирани нараства сензитивно.
В положение ли е обаче българската Столетница да научи този не толкоз комплициран урок?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ