Хартиеният всекидневник остана за властова и партийна пропаганда
Иво Инджов е доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", специалист е по политически връзки.
Тази година Дядо Коледа ще донесе въглени на хиляди правилни читатели на вестници в България, въпреки читателите да не го заслужават. Навръх Нова година от строя излизат три знакови издания: " Сега ", " Стандарт " и " К – вестник за рецензия, диспути и културни удоволствия " – един от двата наследника на седмичника " Култура ".
Съдия реализатор продава комерсиалната марка " Стандарт " и четири други марки на вестника, се разбра от обява на " Биволъ ". Преди година изпадналият във финансов колапс ежедневник беше прекроен в седмичник. " Сега " също става седмично издание, а оживелият една година културен флагман " К " стопира да излиза.
На пазара на национални всекидневници, с изключение на " аления " " Дума " и обвързвания с Българска социалистическа партия " Земя ", ще останат единствено пет сякаш пазарни заглавия: " Телеграф ", " Монитор " (Делян Пеевски), " 24 часа ", " България през днешния ден " (Венелина Гочева) и " Труд " (Петьо Блъсков). Редакционната им линия значително съответствува, изключително що се отнася до поддръжката за Борисов, ГЕРБ, новия основен прокурор Гешев и предшественика му Цацаров, както и за други властови и корпоративни фактори. Като цяло звук дават изданията на Пеевски. В същото русло се движат и седмичниците " 168 часа ", " Политика " и " Уикенд ".
Зад драмите със " Стандарт " и " Сега "
прозира сянката на корпулентния предприемач, народен представител от Движение за права и свободи и медиен необут Делян Пеевски.
" Стандарт " се издава от сдружение, в която акционери са " Мастър Пи Ар " АД и русенската " Пресгрупа Утро ", " която минава за притежавана от Делян Пеевски посредством подставени лица и издава русенския вестник " Утро ", написа " Биволь ". Ако депутатът в действителност стои зад " Стандарт ", разумният въпрос обаче би бил за какво не му обезпечи финансиране най-малко за още известно време. Вестникът дължи пари на доста публицисти, някои от които са осъдили компанията издател, само че не могат да си ги получат. Изданието е с доста рехаво наличие в интернет. На уеб страницата му има нещо като публицистично каре с имената на отделите и телефони за връзка, само че не е посочено нито едно име.
Съдбата на вестника е метафора за залеза на публицистиката от началото на прехода. Едно от качествените издания през първата половина на 90-те години, грабващо окото и със синията хартия, на която се печаташе, то успяваше да се крепи дълго време на повърхността след разнообразни трансформации на собствеността. Удари дъното в миг, когато " рисува цялостна оптимистична картина на обществено-политическата обстановка в страната ". В нея се вижда по какъв начин министър председателят " избавя " положителните и " матира " неприятните, " афишира война " на несправедливостите, " подсигурява непоклатимост ", властово " подрежда " и " потушава ", само че и " подава ръка ". Такива са резултатите от огласеното м.г. изследване на наличието на първата страница на " Стандарт " за интервал от една година. То е извършено в границите на план на Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) – България за проучване на десетте най-четени вестника.
В същото изследване
" Сега " е избран като " най-критичното издание ".
" Премиерът, силовото министерство, водещата политическа мощ, страната и държавната администрация, прокуратурата, правосъдната система, съдружният сътрудник на ръководещите в държавното управление – към всички тях изданието показва преобладаващо или напълно негативно отношение. "
Пред " Сега " има вид да опитва да повтори сполучливата промяна на хартиения " Дневник " единствено в онлайн медия. Но с цел да стане това, консервативното му наличие в интернет, което на процедура дублира наличието от хартиеното тяло, би трябвало да бъде сменено с доста по-динамичен, грабващ образно и интерактивен модел.
Свиването на вестника едва ли се дължи на финансови проблеми на издателя Сашо Дончев. Възможно е превръщането му в седмичник да е резултат от потъпкването на пазарните правила в разпространяването на печатни издания. Счита се, че то е следено от компании, свързани с Пеевски – нещо, което неговите издания отхвърлят. Има доста индикации, че при наложилата се система целеустремено се ощетяват вестници като " Сега ", " Капитал " или хумористичния " Прас-прес ", които са критици на властта и статуквото. Предлагането на неуместните издания по " лафките " и вестникарските сергии е прекомерно рехаво и не дава отговор на читателското търсене.
Темата за " монопола " в разпространяването на пресата
участва неотменно в анализите за пагубното показване на България в международния показател за независимост на медиите на " Репортери без граници ". През последните две години България е на 111 място – на дъното в Европейски Съюз. След срещата на шефа на " Репортери без граници " Кристоф Делоар и Полин Аде-Мевел от организацията с премиера Борисов стана ясно, че той е поканил нейни представители да дадат " оферти за законодателни промени, които да подсигуряват на медиите самостоятелност. "
От интернационалната организация смятат, че част ограниченията би трябвало да отидат оттатък държавното решение " Български пощи " да се включат в разпространяването на печатните издания. То беше взето наскоро с формалния мотив, че би трябвало да се подсигурява равнопоставеност на участниците на пазара.
Парадоксалното е, че в случай че това начинание сработи, пощите ще могат да оферират съвсем напълно единствено проправителствени издания. Повечето от тях оцеляха, откакто бяха финансирани под една или друга форма с милиони левове от банкрутиралата КТБ. В мътните води на разграбването на капиталите й някои от тях даже и не върнаха взетите пари. За освежаване на паметта – при първото държавно управление на Борисов държавните компании откриваха на пакост влогове в КТБ, която беше известна като " банката на властта ".
Ако се върнем към случая с " К - вестник за рецензия, диспути и културни удоволствия ",
следим ендшпил на спора сред редакцията на елитарната " Култура " и дългогодишния й издател Светослав Божилов. В края на 2017 година той взема решение да ребрандира медията в месечно списание със същото име, което в този момент се развива сполучливо.
Главната редакторка на вестника Копринка Червенкова, белязала го с интелектуалното си наличие по страниците му от времето на соца до наши дни, споделя пред " Капитал ", че " битие напълно онлайн не е вид, защото усеща традицията на вестника прекомерно мощна в подтекста на " Култура " и сходна смяна единствено ще редуцира смисъла му ". Този метод на мислене обаче издига автоматизирано бариера пред търсенето на по-млади, плуващи в свои води в интернет читатели. За които качеството и интелектуалното предизвикателство на наличието е също толкоз значимо, колкото и за по-възрастните, привикнали с чара на шумолящата хартия.
От трите само " Сега " се показва по-добре в другите ранглисти на новинарските онлайн медиите в България, само че остава надалеч зад водещите издания. С някои изключения пресата у нас не съумя да реализира сполучлив онлайн преход и да развие съответни на цифровата среда бизнес модели. След като дребните разгласи и продуктовата реклама мигрираха в интернет, а имиджовата реклама избра прегръдките на към момента могъщата телевизия,
множеството от съществуващите вестници претърпяват от разнообразни подаяния на властта.
Те се осъществят под формата на медийни партньорства, издание на институционални разгласи, разпространение на европрограми, платени вести за предизборни акции и други
Вестникът на хартия от ден на ден наподобява на изпосталял динозавър при започване на ледниковия интервал. А в зората на демокрацията българинът от огромните градове си купуваше по два, че и три вестника, с цел да удовлетвори глада си за вести и тълкования на протичащото се " по света и у нас " след 45 години на информативен апетит. Постепенно обаче от сериозна контравласт с присъщите за нея партийни желания и бизнес обвързаности, в епохата на Борисов и Пеевски по-голяма част от вестниците се трансфораха в компаньонки на политически и корпоративни ползи. Затова може да се каже, че
освен интернет и обществените мрежи са отговорни за предизвестения завършек на пресата в България.
След началото на измененията най-вече вестници са се издавали през 1994 година – излизали са 1059 заглавия с общ годишен тираж над 611 млн. Четвърт век по-късно, през 2018 година, на пазара е имало едвам 239 заглавия с годишен тираж над 216 млн., сочат данните на Национален статистически институт. През последните години стопираха да излизат всекидневниците " Новинар ", " Преса ", " Всеки ден ", " Седем дни спорт ", " Капитал дейли ", списанията " Тема ", " Аспекто " и други Миналата година единствено 37 от издаваните вестници са били всекидневници, а 12 са се печатали два-три пъти седмично. От всекидневниците 22 излизат в провинцията, което ще рече, че има провинциални центрове без ежедневник. В Пловдив да вземем за пример има единствено един – " Марица ", и той излиза в непретенциозен тираж.
Обедняването на вестникарската сергия ще продължи с изгубването на вестник " К " и редуцирането на " Сега ", а ориста на " Стандарт " остава неразбираема. Макар образът и натюрелът на трите издания да е прекомерно друг, както прочее и аргументите за протичащото се с тях, на пазара ще останат единствено проправителствените издания, подхранвани в една или друга степен от конформизъм, неспазване на професионалната нравственос и замяна на публицистиката с агитация. Това не вещае нищо положително за плурализма на обществените диспути, гражданското присъединяване и качеството на демокрацията ни.
Тази година Дядо Коледа ще донесе въглени на хиляди правилни читатели на вестници в България, въпреки читателите да не го заслужават. Навръх Нова година от строя излизат три знакови издания: " Сега ", " Стандарт " и " К – вестник за рецензия, диспути и културни удоволствия " – един от двата наследника на седмичника " Култура ".
Съдия реализатор продава комерсиалната марка " Стандарт " и четири други марки на вестника, се разбра от обява на " Биволъ ". Преди година изпадналият във финансов колапс ежедневник беше прекроен в седмичник. " Сега " също става седмично издание, а оживелият една година културен флагман " К " стопира да излиза.
На пазара на национални всекидневници, с изключение на " аления " " Дума " и обвързвания с Българска социалистическа партия " Земя ", ще останат единствено пет сякаш пазарни заглавия: " Телеграф ", " Монитор " (Делян Пеевски), " 24 часа ", " България през днешния ден " (Венелина Гочева) и " Труд " (Петьо Блъсков). Редакционната им линия значително съответствува, изключително що се отнася до поддръжката за Борисов, ГЕРБ, новия основен прокурор Гешев и предшественика му Цацаров, както и за други властови и корпоративни фактори. Като цяло звук дават изданията на Пеевски. В същото русло се движат и седмичниците " 168 часа ", " Политика " и " Уикенд ".
Зад драмите със " Стандарт " и " Сега "
прозира сянката на корпулентния предприемач, народен представител от Движение за права и свободи и медиен необут Делян Пеевски.
" Стандарт " се издава от сдружение, в която акционери са " Мастър Пи Ар " АД и русенската " Пресгрупа Утро ", " която минава за притежавана от Делян Пеевски посредством подставени лица и издава русенския вестник " Утро ", написа " Биволь ". Ако депутатът в действителност стои зад " Стандарт ", разумният въпрос обаче би бил за какво не му обезпечи финансиране най-малко за още известно време. Вестникът дължи пари на доста публицисти, някои от които са осъдили компанията издател, само че не могат да си ги получат. Изданието е с доста рехаво наличие в интернет. На уеб страницата му има нещо като публицистично каре с имената на отделите и телефони за връзка, само че не е посочено нито едно име.
Съдбата на вестника е метафора за залеза на публицистиката от началото на прехода. Едно от качествените издания през първата половина на 90-те години, грабващо окото и със синията хартия, на която се печаташе, то успяваше да се крепи дълго време на повърхността след разнообразни трансформации на собствеността. Удари дъното в миг, когато " рисува цялостна оптимистична картина на обществено-политическата обстановка в страната ". В нея се вижда по какъв начин министър председателят " избавя " положителните и " матира " неприятните, " афишира война " на несправедливостите, " подсигурява непоклатимост ", властово " подрежда " и " потушава ", само че и " подава ръка ". Такива са резултатите от огласеното м.г. изследване на наличието на първата страница на " Стандарт " за интервал от една година. То е извършено в границите на план на Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) – България за проучване на десетте най-четени вестника.
В същото изследване
" Сега " е избран като " най-критичното издание ".
" Премиерът, силовото министерство, водещата политическа мощ, страната и държавната администрация, прокуратурата, правосъдната система, съдружният сътрудник на ръководещите в държавното управление – към всички тях изданието показва преобладаващо или напълно негативно отношение. "
Пред " Сега " има вид да опитва да повтори сполучливата промяна на хартиения " Дневник " единствено в онлайн медия. Но с цел да стане това, консервативното му наличие в интернет, което на процедура дублира наличието от хартиеното тяло, би трябвало да бъде сменено с доста по-динамичен, грабващ образно и интерактивен модел.
Свиването на вестника едва ли се дължи на финансови проблеми на издателя Сашо Дончев. Възможно е превръщането му в седмичник да е резултат от потъпкването на пазарните правила в разпространяването на печатни издания. Счита се, че то е следено от компании, свързани с Пеевски – нещо, което неговите издания отхвърлят. Има доста индикации, че при наложилата се система целеустремено се ощетяват вестници като " Сега ", " Капитал " или хумористичния " Прас-прес ", които са критици на властта и статуквото. Предлагането на неуместните издания по " лафките " и вестникарските сергии е прекомерно рехаво и не дава отговор на читателското търсене.
Темата за " монопола " в разпространяването на пресата
участва неотменно в анализите за пагубното показване на България в международния показател за независимост на медиите на " Репортери без граници ". През последните две години България е на 111 място – на дъното в Европейски Съюз. След срещата на шефа на " Репортери без граници " Кристоф Делоар и Полин Аде-Мевел от организацията с премиера Борисов стана ясно, че той е поканил нейни представители да дадат " оферти за законодателни промени, които да подсигуряват на медиите самостоятелност. "
От интернационалната организация смятат, че част ограниченията би трябвало да отидат оттатък държавното решение " Български пощи " да се включат в разпространяването на печатните издания. То беше взето наскоро с формалния мотив, че би трябвало да се подсигурява равнопоставеност на участниците на пазара.
Парадоксалното е, че в случай че това начинание сработи, пощите ще могат да оферират съвсем напълно единствено проправителствени издания. Повечето от тях оцеляха, откакто бяха финансирани под една или друга форма с милиони левове от банкрутиралата КТБ. В мътните води на разграбването на капиталите й някои от тях даже и не върнаха взетите пари. За освежаване на паметта – при първото държавно управление на Борисов държавните компании откриваха на пакост влогове в КТБ, която беше известна като " банката на властта ".
Ако се върнем към случая с " К - вестник за рецензия, диспути и културни удоволствия ",
следим ендшпил на спора сред редакцията на елитарната " Култура " и дългогодишния й издател Светослав Божилов. В края на 2017 година той взема решение да ребрандира медията в месечно списание със същото име, което в този момент се развива сполучливо.
Главната редакторка на вестника Копринка Червенкова, белязала го с интелектуалното си наличие по страниците му от времето на соца до наши дни, споделя пред " Капитал ", че " битие напълно онлайн не е вид, защото усеща традицията на вестника прекомерно мощна в подтекста на " Култура " и сходна смяна единствено ще редуцира смисъла му ". Този метод на мислене обаче издига автоматизирано бариера пред търсенето на по-млади, плуващи в свои води в интернет читатели. За които качеството и интелектуалното предизвикателство на наличието е също толкоз значимо, колкото и за по-възрастните, привикнали с чара на шумолящата хартия.
От трите само " Сега " се показва по-добре в другите ранглисти на новинарските онлайн медиите в България, само че остава надалеч зад водещите издания. С някои изключения пресата у нас не съумя да реализира сполучлив онлайн преход и да развие съответни на цифровата среда бизнес модели. След като дребните разгласи и продуктовата реклама мигрираха в интернет, а имиджовата реклама избра прегръдките на към момента могъщата телевизия,
множеството от съществуващите вестници претърпяват от разнообразни подаяния на властта.
Те се осъществят под формата на медийни партньорства, издание на институционални разгласи, разпространение на европрограми, платени вести за предизборни акции и други
Вестникът на хартия от ден на ден наподобява на изпосталял динозавър при започване на ледниковия интервал. А в зората на демокрацията българинът от огромните градове си купуваше по два, че и три вестника, с цел да удовлетвори глада си за вести и тълкования на протичащото се " по света и у нас " след 45 години на информативен апетит. Постепенно обаче от сериозна контравласт с присъщите за нея партийни желания и бизнес обвързаности, в епохата на Борисов и Пеевски по-голяма част от вестниците се трансфораха в компаньонки на политически и корпоративни ползи. Затова може да се каже, че
освен интернет и обществените мрежи са отговорни за предизвестения завършек на пресата в България.
След началото на измененията най-вече вестници са се издавали през 1994 година – излизали са 1059 заглавия с общ годишен тираж над 611 млн. Четвърт век по-късно, през 2018 година, на пазара е имало едвам 239 заглавия с годишен тираж над 216 млн., сочат данните на Национален статистически институт. През последните години стопираха да излизат всекидневниците " Новинар ", " Преса ", " Всеки ден ", " Седем дни спорт ", " Капитал дейли ", списанията " Тема ", " Аспекто " и други Миналата година единствено 37 от издаваните вестници са били всекидневници, а 12 са се печатали два-три пъти седмично. От всекидневниците 22 излизат в провинцията, което ще рече, че има провинциални центрове без ежедневник. В Пловдив да вземем за пример има единствено един – " Марица ", и той излиза в непретенциозен тираж.
Обедняването на вестникарската сергия ще продължи с изгубването на вестник " К " и редуцирането на " Сега ", а ориста на " Стандарт " остава неразбираема. Макар образът и натюрелът на трите издания да е прекомерно друг, както прочее и аргументите за протичащото се с тях, на пазара ще останат единствено проправителствените издания, подхранвани в една или друга степен от конформизъм, неспазване на професионалната нравственос и замяна на публицистиката с агитация. Това не вещае нищо положително за плурализма на обществените диспути, гражданското присъединяване и качеството на демокрацията ни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ