Няма микрофон – няма проблем
Иво Инджов е доцент по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ", специалист по политически връзки.
Оня ден подчинените на премиера Борисов лишиха правото на публицистите да бъдат даже " дръжки на микрофони ". Може и да не сте чували, само че сериозните анализатори назоваваме " дръжки на микрофони " сервилните публицисти в България.
За страдание те са онази по-голяма част от " кучетата пазачи " на публичния интерес, която към този момент десета година най-вече ретранслира безрезервно казаното от ръководещите от ГЕРБ. Сигурен съм, че тези " публицисти " могат даже да рецитират наизуст дефиницията за микрофона, дадена в Речника на българския език на Българска академия на науките: " Електроакустичен апарат, който преобразува звуковите вибрации в електрически талази със същата периодичност и се употребява за предаване на звуци на далечно разстояние или за тяхното увеличаване. " С други думи – изначалната роля на микрофона е да трансформира и препредава информация. И толкова. Сякаш това оръдие на труда на публицистите не може да служи за задаване на неуместни въпроси, чиито отговори или пък неналичието на такива водят до търсене на взаимовръзката сред обстоятелства и събития, сериозното им преосмисляне, слагането им в подтекст и разглеждането на предисторията им.
" Дръжки на микрофони " е облик, илюстриращ доста добре
автоцензурата – фундаментален проблем за България,
която към този момент две години поред е на 111 място по независимост на медиите в света съгласно рейтинга на " Репортери без граници ". Страната е закотвена на последното място в Европейски Съюз, а към този момент изостава и зад Западните Балкани, за чиято " европейска вероятност " по подигравка на ориста лобира като ръководител на Съвета на Европейски Съюз през първата половина на 2018 година
Оня ден обаче на " Дондуков " 1 дадоха да се разбере, че свободата на публицистите да бъдат най-малко " дръжки на микрфони " им се вижда прекомерно огромна и те би трябвало да бъдат натирени в ъгъла. " Пресконференцията " на премиера Борисов и определената, само че към момента невстъпила в служба шефка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се състоя при демонтирани микрофони за публицистите, както заяви порталът на " Дарик " радио. По-късно стана ясно, че микрофоните били демонтирани, тъй като озвучителната система била остаряла и нямало по какъв начин микрофоните единствено да бъдат изключени. " Няма да има въпроси, с цел да не я слагаме в неловко състояние да дава отговор за нещо, което към момента не е решено дефинитивно ", сподели недвусмислено в задатък министър председателят. Така сме проявявали вежливост.
Практиката от време на време политически водачи да вършат единствено изказвания по време на конференции не е патент на Борисов и Фон дер Лайен. Още повече, че както настояват от пресслужбата на Министерски съвет, присъстващите публицисти авансово са били предизвестени за този сюжет. Нямам аргументи да нямам доверие на обявеното от пиарите на премиера. В същото време е почтено за жалост, че таман най-висшият представител на Европейската комисия – институцията, която опозиционните български медии от време на време привиждат като бранител против олигархичния медиен модел, направи по този метод прощъпулника си на родна земя. Подобни жестове към домакините единствено ускоряват подозренията, че определената в резултат на разнородни взаимни отстъпки в Европейски Съюз за ръководител на комисията, в това число с поддръжката на унгарския автократ Виктор Орбан и бледото му българско копие Бойко Борисов,
няма да вземе драговолно казуса със свободата на медиите в Източна Европа.
Ако микрофоните на въпросната " конференция " не бяха изключени, може би прекомерно общителният звук, който демонстрираха между тях министър председателят и новата шефка на Европейска комисия, щеше да бъде нарушен. Например, когато Фон дер Лайен установи, че " България е доста значим член на Европейски Съюз ", някой публицист би могъл да отвърна учтиво куртоазията й с въпрос от рода на " Защо тогава страната продължава да не е член на Шенген? ". И да продължи: " А по какъв начин ще се отрази на вероятностите ни за влизане в европейското " безвизово пространство " " НАПлийкс ", при който изтекоха персонални данни на над пет милиона българи? "
" Виждам какъв брой огромни са вложенията в университетите и учебните заведения у вас, в заплатите на учителите. Виждам, че стопанската система има растеж. Това е една страна, която просперира, подготвена за бъдещето, за вложения в младежите и в нововъведенията ". При тези думи на германката, галещи слуха на премиера и задаващи нови креативен хоризонти за медиите на и към Пеевски, можеше да последва най-малко един въпрос от по-тежката категория: за отношението на Европейска комисия към " Апартаментгейт ", " Еврокъщи за тъщи ", предизвестения избор за нов основен прокурор и така нататък
Борисов също можеше да бъде притиснат с вежливи, само че неуместни въпроси. " Много мозъци, доста хора от всички някогашния източен блок отпътуват да работят на запад ", сподели министър председателят. " Сега Европа би трябвало да влага доста пари още веднъж да повишим квалификацията и конкурентоспособността на страните от Централна и Източна Европа ", изясни той.
А какво прави неговото държавно управление, с цел да ограничи приключването на мозъци?
Ако някои компании могат да обезпечат високи заплати на надарени младежи, с цел да ги задържат в България, каква среда за живот, отдих и развъждане на деца основава властта: непорочност на въздуха, сигурност на придвижването по пътищата, достъп до детски градини? А по какъв начин бори корупцията и скърцащата администрация в държавната и общинската администрация? Или – по кое време ще проработи струващото към този момент два милиарда лв. неслучило се електронно държавно управление?
Подобни въпроси нямаше по какъв начин да бъдат заложени, даже да са били замисляни от присъствалите на " конференцията " публицисти. Но демонтирането на микрофоните реализира противоположен резултат, тъй като прес служителите на Борисов не бях калкулирали резултата на мишката. Снимката с обезглавените микрофони, която разпространиха от " Дарик " радио, обиколи фейсбук пространството и заживя собствен живот в него. Образът, който обичайно е по-силен от словото (в скандалния случай то даже е елиминирано), рециклира за нула време тревожните въпроси за връзките политика – медии в България. Това става в миг, когато обречената на олигарси с тежки имена власт опитва разнородни властнически хватки по какъв начин да ограничи още повече ролята на самостоятелната публицистика в процеса на политическа връзка и взимане на значими за обществото решения.
Да оставим настрани пиарът на Борисов с лъчение онлайн във фейсбук на предизборните му воаяжи из провинцията – в акцията за евроизборите и в разгорещяващата се към този момент конкуренция за локалния избор.
Директната връзка с електората посредством обществените медии, която практикуват някои политически водачи, е международно събитие. Те се възползват от новите технологии и новите модели на медийна консумация от потребителите, с цел да отстраняват публицистите от одобрената им през вековете роля на " пазачи на входа " на обществената връзка. В наши дни
публицистите са принизени до едни от многото интерпретатори на казаното от политиците
в обществените медии.
Далеч по-тревожно е, че властта се пробва да превземе островите на проверяващата и сериозно анализиращата публицистика. Първо – около " акцията " за нов основен прокурор прокуратура предприе неприемлива за демократичното общество и правовата страна офанзива против неуместни за нея издания: " Биволъ ", " Сега ", " Капитал ", " Медиапул ". Последва летният сондаж на знаковите политици от ГЕРБ Вежди Рашидов и Данаил Кирилов за законодателство против " подправените вести ". То би трябвало да бъде направено с присъединяване на специалисти от правораздаването, Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и Народното събрание. Очевадната цел на подобен един спецзакон – при съществуването на много солени санкции за засегнатост, клюка, набеждаване, издаване на класифицирана информация, всяване на суматоха в обществото и така нататък в в този момент настоящия Наказателен кодекс, е да се накарат да замълчат критиците на властта.
За похлупак кабинетът " Борисов 3 " планува стягане на засекретяването на държавната и служебната загадка: до 90 години за най-чувствителните документи респ. до 6 години за тайната със длъжностен темперамент. Ако тези планове се материализират, ще бъде нанесен саблен удар върху достъпа до социална информация – една от дребното сфери, в които България може да се гордее, че макар всички пречки на властимащите, е на равнище над междинното за Европейски Съюз.
Букетът от хрумвания, планове и ходове за властнически надзор върху свободния продан на информация, поднесен на обществото в навечерието на " есента на патриарха ", не вещае нищо положително за българската народна власт.
Оня ден подчинените на премиера Борисов лишиха правото на публицистите да бъдат даже " дръжки на микрофони ". Може и да не сте чували, само че сериозните анализатори назоваваме " дръжки на микрофони " сервилните публицисти в България.
За страдание те са онази по-голяма част от " кучетата пазачи " на публичния интерес, която към този момент десета година най-вече ретранслира безрезервно казаното от ръководещите от ГЕРБ. Сигурен съм, че тези " публицисти " могат даже да рецитират наизуст дефиницията за микрофона, дадена в Речника на българския език на Българска академия на науките: " Електроакустичен апарат, който преобразува звуковите вибрации в електрически талази със същата периодичност и се употребява за предаване на звуци на далечно разстояние или за тяхното увеличаване. " С други думи – изначалната роля на микрофона е да трансформира и препредава информация. И толкова. Сякаш това оръдие на труда на публицистите не може да служи за задаване на неуместни въпроси, чиито отговори или пък неналичието на такива водят до търсене на взаимовръзката сред обстоятелства и събития, сериозното им преосмисляне, слагането им в подтекст и разглеждането на предисторията им.
" Дръжки на микрофони " е облик, илюстриращ доста добре
автоцензурата – фундаментален проблем за България,
която към този момент две години поред е на 111 място по независимост на медиите в света съгласно рейтинга на " Репортери без граници ". Страната е закотвена на последното място в Европейски Съюз, а към този момент изостава и зад Западните Балкани, за чиято " европейска вероятност " по подигравка на ориста лобира като ръководител на Съвета на Европейски Съюз през първата половина на 2018 година
Оня ден обаче на " Дондуков " 1 дадоха да се разбере, че свободата на публицистите да бъдат най-малко " дръжки на микрфони " им се вижда прекомерно огромна и те би трябвало да бъдат натирени в ъгъла. " Пресконференцията " на премиера Борисов и определената, само че към момента невстъпила в служба шефка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се състоя при демонтирани микрофони за публицистите, както заяви порталът на " Дарик " радио. По-късно стана ясно, че микрофоните били демонтирани, тъй като озвучителната система била остаряла и нямало по какъв начин микрофоните единствено да бъдат изключени. " Няма да има въпроси, с цел да не я слагаме в неловко състояние да дава отговор за нещо, което към момента не е решено дефинитивно ", сподели недвусмислено в задатък министър председателят. Така сме проявявали вежливост.
Практиката от време на време политически водачи да вършат единствено изказвания по време на конференции не е патент на Борисов и Фон дер Лайен. Още повече, че както настояват от пресслужбата на Министерски съвет, присъстващите публицисти авансово са били предизвестени за този сюжет. Нямам аргументи да нямам доверие на обявеното от пиарите на премиера. В същото време е почтено за жалост, че таман най-висшият представител на Европейската комисия – институцията, която опозиционните български медии от време на време привиждат като бранител против олигархичния медиен модел, направи по този метод прощъпулника си на родна земя. Подобни жестове към домакините единствено ускоряват подозренията, че определената в резултат на разнородни взаимни отстъпки в Европейски Съюз за ръководител на комисията, в това число с поддръжката на унгарския автократ Виктор Орбан и бледото му българско копие Бойко Борисов,
няма да вземе драговолно казуса със свободата на медиите в Източна Европа.
Ако микрофоните на въпросната " конференция " не бяха изключени, може би прекомерно общителният звук, който демонстрираха между тях министър председателят и новата шефка на Европейска комисия, щеше да бъде нарушен. Например, когато Фон дер Лайен установи, че " България е доста значим член на Европейски Съюз ", някой публицист би могъл да отвърна учтиво куртоазията й с въпрос от рода на " Защо тогава страната продължава да не е член на Шенген? ". И да продължи: " А по какъв начин ще се отрази на вероятностите ни за влизане в европейското " безвизово пространство " " НАПлийкс ", при който изтекоха персонални данни на над пет милиона българи? "
" Виждам какъв брой огромни са вложенията в университетите и учебните заведения у вас, в заплатите на учителите. Виждам, че стопанската система има растеж. Това е една страна, която просперира, подготвена за бъдещето, за вложения в младежите и в нововъведенията ". При тези думи на германката, галещи слуха на премиера и задаващи нови креативен хоризонти за медиите на и към Пеевски, можеше да последва най-малко един въпрос от по-тежката категория: за отношението на Европейска комисия към " Апартаментгейт ", " Еврокъщи за тъщи ", предизвестения избор за нов основен прокурор и така нататък
Борисов също можеше да бъде притиснат с вежливи, само че неуместни въпроси. " Много мозъци, доста хора от всички някогашния източен блок отпътуват да работят на запад ", сподели министър председателят. " Сега Европа би трябвало да влага доста пари още веднъж да повишим квалификацията и конкурентоспособността на страните от Централна и Източна Европа ", изясни той.
А какво прави неговото държавно управление, с цел да ограничи приключването на мозъци?
Ако някои компании могат да обезпечат високи заплати на надарени младежи, с цел да ги задържат в България, каква среда за живот, отдих и развъждане на деца основава властта: непорочност на въздуха, сигурност на придвижването по пътищата, достъп до детски градини? А по какъв начин бори корупцията и скърцащата администрация в държавната и общинската администрация? Или – по кое време ще проработи струващото към този момент два милиарда лв. неслучило се електронно държавно управление?
Подобни въпроси нямаше по какъв начин да бъдат заложени, даже да са били замисляни от присъствалите на " конференцията " публицисти. Но демонтирането на микрофоните реализира противоположен резултат, тъй като прес служителите на Борисов не бях калкулирали резултата на мишката. Снимката с обезглавените микрофони, която разпространиха от " Дарик " радио, обиколи фейсбук пространството и заживя собствен живот в него. Образът, който обичайно е по-силен от словото (в скандалния случай то даже е елиминирано), рециклира за нула време тревожните въпроси за връзките политика – медии в България. Това става в миг, когато обречената на олигарси с тежки имена власт опитва разнородни властнически хватки по какъв начин да ограничи още повече ролята на самостоятелната публицистика в процеса на политическа връзка и взимане на значими за обществото решения.
Да оставим настрани пиарът на Борисов с лъчение онлайн във фейсбук на предизборните му воаяжи из провинцията – в акцията за евроизборите и в разгорещяващата се към този момент конкуренция за локалния избор.
Директната връзка с електората посредством обществените медии, която практикуват някои политически водачи, е международно събитие. Те се възползват от новите технологии и новите модели на медийна консумация от потребителите, с цел да отстраняват публицистите от одобрената им през вековете роля на " пазачи на входа " на обществената връзка. В наши дни
публицистите са принизени до едни от многото интерпретатори на казаното от политиците
в обществените медии.
Далеч по-тревожно е, че властта се пробва да превземе островите на проверяващата и сериозно анализиращата публицистика. Първо – около " акцията " за нов основен прокурор прокуратура предприе неприемлива за демократичното общество и правовата страна офанзива против неуместни за нея издания: " Биволъ ", " Сега ", " Капитал ", " Медиапул ". Последва летният сондаж на знаковите политици от ГЕРБ Вежди Рашидов и Данаил Кирилов за законодателство против " подправените вести ". То би трябвало да бъде направено с присъединяване на специалисти от правораздаването, Министерство на вътрешните работи, прокуратурата и Народното събрание. Очевадната цел на подобен един спецзакон – при съществуването на много солени санкции за засегнатост, клюка, набеждаване, издаване на класифицирана информация, всяване на суматоха в обществото и така нататък в в този момент настоящия Наказателен кодекс, е да се накарат да замълчат критиците на властта.
За похлупак кабинетът " Борисов 3 " планува стягане на засекретяването на държавната и служебната загадка: до 90 години за най-чувствителните документи респ. до 6 години за тайната със длъжностен темперамент. Ако тези планове се материализират, ще бъде нанесен саблен удар върху достъпа до социална информация – една от дребното сфери, в които България може да се гордее, че макар всички пречки на властимащите, е на равнище над междинното за Европейски Съюз.
Букетът от хрумвания, планове и ходове за властнически надзор върху свободния продан на информация, поднесен на обществото в навечерието на " есента на патриарха ", не вещае нищо положително за българската народна власт.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ