Иво Христов: Не бива президент и премиер да бъдат приравнявани
Иво Христов е шеф на кабинета на президента Румен Радев. Той е публицист и преводач на френска литература. Автор е на политическата биография на френския президент Франсоа Митеран, която е издадена на български език през 2000 година
Иво Христов отговори документално на въпроси на " Дневник " за първата президентска година.
Една година след встъпването в служба президентът Румен Радев въплъщава ли единството на нацията? Можете ли да посочите образци за това?
- Единението има смисъл единствено в името на полезности. Президентът го утвърждава заставайки зад правила, на които се крепи всяка нация: суверенитет, сигурност, правда, правдивост. Подробните причини и дейности бяха изброени в доклада за първата година. Разбира се, всички настъпени, вият против президентството. Депутатите са възмутени от личната си недоразвитост, която президентът изрече на глас. Корупционерите упорстват никой да не ги тормози, в името на националното единение, несъмнено. Президентът категорично сподели: няма да има единство в името на корупционния комфорт. Безличен президент под знака на криворазбраното " единение " е фантазията на политическите тарикати, която не се сбъдва, оттова и лукавите апели към " единение ".
Независим ли е президентът от Българска социалистическа партия - партията, която го издигна? Кои са обстановките, които го потвърждават?
- Разбира се, че е самостоятелен, в случай, че бе определен с над два милиона гласа, до момента в който Българска социалистическа партия разчита на една трета от тях. Доказва го изборът на служебните министри и назначенията в администрацията на президента, които в голямата си част са експертни.
Не разбирам обаче презумпцията на въпроса: надали не президентът по дифолт е подгласник на държавното управление и дължи пояснения, в случай че не взема равнис по болшинството. Това е в прорез с демократичната логичност. Държавният глава не е предназначен да приветства кабинета. Нещо повече: обществото печели, когато президентът има куража да е поредно сериозен към другите управляващи.
Има ли опити политически партии да въздействат на президента и на самия вас?
- Ако не друго, българската конституция доста добре подсигурява независимостта на президента. Въпрос на темперамент е той да я отстоява, което Радев прави, както стана ясно и от предходните ви въпроси. Политическите партии могат само да изричат отзиви, само че нямат инструмент за въздействие.
Защо при започване на мандата не искахте да подадете документи за допуск до класифицирана информация?
- Защото дилемите ми не го постановат. След като ДАНС и прокуратурата бяха сезирани от основателите на тази съшита с бели конци конспирация, откакто и двете институции се произнесоха, че няма никакво нарушаване в работата с класифицирана информация в президентството, не виждам какво мога да допълня. Освен да желая извинения от тези, които папагалстваха обвиняванията на интригантите.
Кой бе за вас най-трудният проблем в първата президентска година?
- Провеждането на изрядни избори при мощен външен напън.
Какво съумя да реализира президентът Радев във външната политика?
- Той приказва със собствен глас, без комплекси, и с оглед националния интерес. За разлика от голямото мнозинство български политици, отстоява позиции, а не рецитира заучени изречения. Както знаете президентът сезира Конституционния съд за СЕТА, по негово предложение кохезионната политика залегна в Римската декларация на Европейски Съюз, а с това и вероятността България да разчита на финансиране и след 2019г. Радев е доста деен по тематиката за европейската защита. Президентът има доста градивен взор върху връзките с Русия, които са мощно обременени от конфронтационност и недоверчивост и от двете страни.
© Прессекретариат на президента
Иво Христов
Румен Радев и Бойко Борисов съперници или сътрудници са във външната политика?
- Президентът по Конституция (чл.92 (1)) " съставлява страната в интернационалните връзки ". Той има легитимността на директния избор от жителите, която е безспорна (за него гласоподаваха 2 049 000 български избиратели). Друг е казусът с министър-председателя. Един и същ парламент може да излъчи в всякакви интервали разнообразни министър председатели, този пост е функционалност от парламентарното болшинство. Затова не трябва президент и министър председател да бъдат приравнявани.
Разбира се, настоящият министър председател концентрира в ръцете си извънредно огромна власт: видяхме го при промяната на ръководителя на Народното събрание, при анулацията на мораториума върху новите лекарствени средства, при появяването на премиера на съвещание на Висш съдебен съвет (аферата с есемесите). В последните месеци министър-председателят съвсем напълно се посвети на интернационалните си старания. Според мен е заблуда, че дипломатическите му изяви могат да компенсират отсъствието му на родния терен. Конституцията има своя логичност и, който я подценява, рано или късно е глобен от публичното мнение. Виждате, че и свадите в болшинството се множат, а те не могат да бъдат решени с промеждутъка сред две пътувания.
Как бихте дали отговор на упреците, че президентът е лобирал за избран изтребител?
- Въпросът ви прекатурва естествената логичност. Не президентът би трябвало да се оправдава, а създателите на упреците би трябвало да потвърдят обвиняванията се. Те, несъмнено, не го вършат, тъй като нямат причини и ще бъдат призовани в съда. Затова популяризират внушения с безкритичното подпомагане на медиите.
Как гледате на лансираната концепция за президентска република?
- Кризата на парламентарната република е явна, видно е от ниското доверие в Народното събрание. Закономерно хората търсят излаз от нея. Едни оферират промяна на изборната система, други на самата конституция. Знаете, че президентът прецизно се придържа към настоящата конституция. Дебатът за президентска република обаче не трябва да е табу и най-много не трябва да бъде вулгаризиран.
Как оценявате концепцията за среща Турция-ЕС у нас по време на европредседателството?
- Когато немски канцлер и български министър председател афишират концепцията да поканят непознат държавен глава в България без да са съветвали президента, това опонира на духа на Конституцията, както означи Румен Радев. Напомням, че през март България отбелязва 140 години от Освобождението. Злободневната политика би трябвало да има почитание и към историята. Иначе интензивният разговор сред Европейски Съюз и Турция е нужен и за двете страни. България и Турция би трябвало да поддържат добросъседските си връзки в дух на взаимно почитание, другарство и, несъмнено, на невмешателство във вътрешните работи. Тези връзки имат дълга традиция, освен на политическо, само че и на човешко равнище.
Какво е мнението ви за полемиката към Истанбулската спогодба?
- Дискусията закъсня, тъй като хората постфактум схванаха какво са подписали от тяхно име. На второ място публични лица даваха обети зад граница, че конвенцията ще бъде утвърдена, в случай, че това зависи само и единствено от волята на българския парламент. Намирам текстът на конвенцията за извънредно зле написан, както виждате доста от формулировките пораждат спорно пояснение. Това значи, че правосъдната процедура може да породи напълно разнообразни последици от декларираните в конвенцията.
Законодателството не позволява недоглеждания даже в запетайките, камо ли фриволни оправдания с " неприятен превод " или противоречиви понятия. Що се отнася до изгодата от документа, тя следва да бъде потвърдена. Виждате, че в страна като Турция, която я е утвърдила, даже формалната статистика на насилието над дами не е обнадеждаваща.
Едно можем да предвидим без риск да сбъркаме: при българското правоприлагане единственият сигурен резултат ще е вълна от искове против страната. Опитът демонстрира, че това не дисциплинира страната, само че отваря бизнес за Неправителствени организации, които прочее страната ще би трябвало сама да финансира по силата на чл.8,9, 10 от Конвенцията. Така зад мъчителната тематика с насилието над дами и домашното принуждение се отваря опция за користно деяние.
Кои съгласно вас са грешките в тази първа президентска година?
- Грешките са грижа на съперниците. Докато е в политиката, политикът отстоява своите решения и полезностите си. Самооценката си прави уединено. Да оставим настрани, че в политиката да отстояваш полезности не всеки път носи триумф, само че да се отречеш, значи да изневериш на задачата си. Понякога това носи тактически триумф, само че е исторически неуспех. Тъй че оценката идва доста по-късно.
Президентът не е коментирал до момента тематиката за положението на медиите и свободата на словото. Не одобри и среща със Съюз на издателите. Защо? Каква е вашата оценка за медийната среда в България?
- Напротив. Президентът категорично загатна " отстъплението на българската народна власт " и това, че " на третото десетилетие след началото на измененията под въпрос е главно демократично право: свободата на словото ".
Медийната среда в никакъв случай не е била в по-окаяно положение. Но за нея носим отговорност безусловно всички. От политиците може да се желае законодателство за транспарантна медийна благосъстоятелност. От президента могат да се желаят честни хора в Съвет за електронни медии, само че сегашният състав е завещан от господин Плевнелиев. Що се отнася до публицистите, те не могат да чакат политиците да отстояват професионалната им независимост, когато се поддават на рефлекса да се самоцензурират, с цел да си спестят неприятности. Или когато им диктуват въпроси с есемеси от политическите централи. Обикновеният фен и четец на преса също прави своя избор, когато протяга ръка към вестник или избира коя телевизия да гледа. Президентът не е съдия в разногласия сред издателските съюзи. Но, както виждате, той огласява казуса и това е неговата роля.
Как един публицист и преводач се усеща в администрацията като началник на кабинета на президента?
- В кръга на шегата: забелязана от политиката публицистиката наподобява също толкоз нечестива и манипулативна, колкото политиката забелязана от публицистиката.
Дали след опита от предизборната акция и работата в администрацията бихте се изкушили от политиката?
- За положително или за зло към този момент се намирам в нея. Това е извънредно неблагодарно занятие. Липсва ми свободата на изложение, която има елементарния жител, въпреки малко на брой да се употребяват от нея. Това е огромен разкош.
Иво Христов отговори документално на въпроси на " Дневник " за първата президентска година.
Една година след встъпването в служба президентът Румен Радев въплъщава ли единството на нацията? Можете ли да посочите образци за това?
- Единението има смисъл единствено в името на полезности. Президентът го утвърждава заставайки зад правила, на които се крепи всяка нация: суверенитет, сигурност, правда, правдивост. Подробните причини и дейности бяха изброени в доклада за първата година. Разбира се, всички настъпени, вият против президентството. Депутатите са възмутени от личната си недоразвитост, която президентът изрече на глас. Корупционерите упорстват никой да не ги тормози, в името на националното единение, несъмнено. Президентът категорично сподели: няма да има единство в името на корупционния комфорт. Безличен президент под знака на криворазбраното " единение " е фантазията на политическите тарикати, която не се сбъдва, оттова и лукавите апели към " единение ".
Независим ли е президентът от Българска социалистическа партия - партията, която го издигна? Кои са обстановките, които го потвърждават?
- Разбира се, че е самостоятелен, в случай, че бе определен с над два милиона гласа, до момента в който Българска социалистическа партия разчита на една трета от тях. Доказва го изборът на служебните министри и назначенията в администрацията на президента, които в голямата си част са експертни.
Не разбирам обаче презумпцията на въпроса: надали не президентът по дифолт е подгласник на държавното управление и дължи пояснения, в случай че не взема равнис по болшинството. Това е в прорез с демократичната логичност. Държавният глава не е предназначен да приветства кабинета. Нещо повече: обществото печели, когато президентът има куража да е поредно сериозен към другите управляващи.
Има ли опити политически партии да въздействат на президента и на самия вас?
- Ако не друго, българската конституция доста добре подсигурява независимостта на президента. Въпрос на темперамент е той да я отстоява, което Радев прави, както стана ясно и от предходните ви въпроси. Политическите партии могат само да изричат отзиви, само че нямат инструмент за въздействие.
Защо при започване на мандата не искахте да подадете документи за допуск до класифицирана информация?
- Защото дилемите ми не го постановат. След като ДАНС и прокуратурата бяха сезирани от основателите на тази съшита с бели конци конспирация, откакто и двете институции се произнесоха, че няма никакво нарушаване в работата с класифицирана информация в президентството, не виждам какво мога да допълня. Освен да желая извинения от тези, които папагалстваха обвиняванията на интригантите.
Кой бе за вас най-трудният проблем в първата президентска година?
- Провеждането на изрядни избори при мощен външен напън.
Какво съумя да реализира президентът Радев във външната политика?
- Той приказва със собствен глас, без комплекси, и с оглед националния интерес. За разлика от голямото мнозинство български политици, отстоява позиции, а не рецитира заучени изречения. Както знаете президентът сезира Конституционния съд за СЕТА, по негово предложение кохезионната политика залегна в Римската декларация на Европейски Съюз, а с това и вероятността България да разчита на финансиране и след 2019г. Радев е доста деен по тематиката за европейската защита. Президентът има доста градивен взор върху връзките с Русия, които са мощно обременени от конфронтационност и недоверчивост и от двете страни.
© Прессекретариат на президента
Иво Христов
Румен Радев и Бойко Борисов съперници или сътрудници са във външната политика?
- Президентът по Конституция (чл.92 (1)) " съставлява страната в интернационалните връзки ". Той има легитимността на директния избор от жителите, която е безспорна (за него гласоподаваха 2 049 000 български избиратели). Друг е казусът с министър-председателя. Един и същ парламент може да излъчи в всякакви интервали разнообразни министър председатели, този пост е функционалност от парламентарното болшинство. Затова не трябва президент и министър председател да бъдат приравнявани.
Разбира се, настоящият министър председател концентрира в ръцете си извънредно огромна власт: видяхме го при промяната на ръководителя на Народното събрание, при анулацията на мораториума върху новите лекарствени средства, при появяването на премиера на съвещание на Висш съдебен съвет (аферата с есемесите). В последните месеци министър-председателят съвсем напълно се посвети на интернационалните си старания. Според мен е заблуда, че дипломатическите му изяви могат да компенсират отсъствието му на родния терен. Конституцията има своя логичност и, който я подценява, рано или късно е глобен от публичното мнение. Виждате, че и свадите в болшинството се множат, а те не могат да бъдат решени с промеждутъка сред две пътувания.
Как бихте дали отговор на упреците, че президентът е лобирал за избран изтребител?
- Въпросът ви прекатурва естествената логичност. Не президентът би трябвало да се оправдава, а създателите на упреците би трябвало да потвърдят обвиняванията се. Те, несъмнено, не го вършат, тъй като нямат причини и ще бъдат призовани в съда. Затова популяризират внушения с безкритичното подпомагане на медиите.
Как гледате на лансираната концепция за президентска република?
- Кризата на парламентарната република е явна, видно е от ниското доверие в Народното събрание. Закономерно хората търсят излаз от нея. Едни оферират промяна на изборната система, други на самата конституция. Знаете, че президентът прецизно се придържа към настоящата конституция. Дебатът за президентска република обаче не трябва да е табу и най-много не трябва да бъде вулгаризиран.
Как оценявате концепцията за среща Турция-ЕС у нас по време на европредседателството?
- Когато немски канцлер и български министър председател афишират концепцията да поканят непознат държавен глава в България без да са съветвали президента, това опонира на духа на Конституцията, както означи Румен Радев. Напомням, че през март България отбелязва 140 години от Освобождението. Злободневната политика би трябвало да има почитание и към историята. Иначе интензивният разговор сред Европейски Съюз и Турция е нужен и за двете страни. България и Турция би трябвало да поддържат добросъседските си връзки в дух на взаимно почитание, другарство и, несъмнено, на невмешателство във вътрешните работи. Тези връзки имат дълга традиция, освен на политическо, само че и на човешко равнище.
Какво е мнението ви за полемиката към Истанбулската спогодба?
- Дискусията закъсня, тъй като хората постфактум схванаха какво са подписали от тяхно име. На второ място публични лица даваха обети зад граница, че конвенцията ще бъде утвърдена, в случай, че това зависи само и единствено от волята на българския парламент. Намирам текстът на конвенцията за извънредно зле написан, както виждате доста от формулировките пораждат спорно пояснение. Това значи, че правосъдната процедура може да породи напълно разнообразни последици от декларираните в конвенцията.
Законодателството не позволява недоглеждания даже в запетайките, камо ли фриволни оправдания с " неприятен превод " или противоречиви понятия. Що се отнася до изгодата от документа, тя следва да бъде потвърдена. Виждате, че в страна като Турция, която я е утвърдила, даже формалната статистика на насилието над дами не е обнадеждаваща.
Едно можем да предвидим без риск да сбъркаме: при българското правоприлагане единственият сигурен резултат ще е вълна от искове против страната. Опитът демонстрира, че това не дисциплинира страната, само че отваря бизнес за Неправителствени организации, които прочее страната ще би трябвало сама да финансира по силата на чл.8,9, 10 от Конвенцията. Така зад мъчителната тематика с насилието над дами и домашното принуждение се отваря опция за користно деяние.
Кои съгласно вас са грешките в тази първа президентска година?
- Грешките са грижа на съперниците. Докато е в политиката, политикът отстоява своите решения и полезностите си. Самооценката си прави уединено. Да оставим настрани, че в политиката да отстояваш полезности не всеки път носи триумф, само че да се отречеш, значи да изневериш на задачата си. Понякога това носи тактически триумф, само че е исторически неуспех. Тъй че оценката идва доста по-късно.
Президентът не е коментирал до момента тематиката за положението на медиите и свободата на словото. Не одобри и среща със Съюз на издателите. Защо? Каква е вашата оценка за медийната среда в България?
- Напротив. Президентът категорично загатна " отстъплението на българската народна власт " и това, че " на третото десетилетие след началото на измененията под въпрос е главно демократично право: свободата на словото ".
Медийната среда в никакъв случай не е била в по-окаяно положение. Но за нея носим отговорност безусловно всички. От политиците може да се желае законодателство за транспарантна медийна благосъстоятелност. От президента могат да се желаят честни хора в Съвет за електронни медии, само че сегашният състав е завещан от господин Плевнелиев. Що се отнася до публицистите, те не могат да чакат политиците да отстояват професионалната им независимост, когато се поддават на рефлекса да се самоцензурират, с цел да си спестят неприятности. Или когато им диктуват въпроси с есемеси от политическите централи. Обикновеният фен и четец на преса също прави своя избор, когато протяга ръка към вестник или избира коя телевизия да гледа. Президентът не е съдия в разногласия сред издателските съюзи. Но, както виждате, той огласява казуса и това е неговата роля.
Как един публицист и преводач се усеща в администрацията като началник на кабинета на президента?
- В кръга на шегата: забелязана от политиката публицистиката наподобява също толкоз нечестива и манипулативна, колкото политиката забелязана от публицистиката.
Дали след опита от предизборната акция и работата в администрацията бихте се изкушили от политиката?
- За положително или за зло към този момент се намирам в нея. Това е извънредно неблагодарно занятие. Липсва ми свободата на изложение, която има елементарния жител, въпреки малко на брой да се употребяват от нея. Това е огромен разкош.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ