Иво Димчев: Културните политики в България са зле, защото в парламента цари чалгария
Иво Димчев сигурно е един от най-интересните актьори, които можете да видите през живота си. Без значение дали сте негови почитатели или не - самоуверено може да се твърди, че спектаклите му са едно от наложителните събития, които би трябвало да посетите най-малко един път - изключително в случай че ви е писнало от еднообразието на комерсиалната сцена и имате потребност от свежи хрумвания.
Да, звучи самоуверено, само че е по този начин. Певец, създател на песни, танцьор, хореограф, артист, художник, публицист, пърформър - няма по какъв начин да определим кое е " неговото " изкуство, тъй като се изявява еднообразно добре в доста артистични области, обединявайки ги в личен жанр. На публиката приказва с тяло, глас и взор, от време на време единствено с наличие на сцената, което споделя " ето вижте ме, аз съм тук и съм просто същински, предавам ви част от разнообразието на света ".
Иво Димчев по време на One Dance Week
С представленията си обикаля целия свят - София, Берлин, Лондон, Сао Пауло, Токио - на всички места е одобряван с аплодисменти. Самият той признава, че ползата към него пораства. И това не е по никакъв начин изненадващо. Спектаклите му носят чувство за независимост - независимост от познатото, независимост от посредствеността и подражанието. С близо 20-те години, в които е на сцена, построява личен жанр, който не може да бъде разказан, само че може да бъде чут и забелязан, а след среща с него можеш единствено да си задаваш голям брой въпроси за същността на изкуството и метода, по който се демонстрира.
Самият той има лична философия за изкуството. За него то е " есенцията, добита от изгарянето и премахването на остатъците. Това добиване от време на време наподобява доста елементарно, само че в действителност по никакъв начин не е. Въпросът е, че постоянно остатъците от през вчерашния ден могат да се трансфорат в есенцията за през днешния ден. "
На въпроса какво го въодушевява и от кое място идват всичките му хрумвания, дава отговор: " Най-лесният метод за рандеман на хрумвания за мен постоянно е била самата работа. Сядам на пианото, стартирам да изсвирвам, оставям гласа си да си откри място в хармониите и не след дълго костната система на една ария стартира да се появява в действителният свят. Същото е и със спектаклите, текстовете или образната ми работа. "
Въпреки че изкуството идва по натурален път, той не не помни да спомене и две значими неща, които за него са най-важни в работата на един актьор: смелостта и самодисциплината. Освен като сполучлив реализатор, той влиза и в ролята на учител, провеждайки мастъркласове в голям брой европейски школи. Допълва, че точно на това желае да научи младите реализатори:
" Смелостта да преодолееш себе си, страховете си, страховете на другите и самодисцпиплина в построяването на изясненост в артикулирането и шерването на това превъзмогване и на хубостите, които си разкрил в процеса си. "
Димчев е ученик на Николай Георгиев и школата на 4хС. " Там се научих да нямам цели и да почитам еднообразно всички вероятни способи на изложение на перформативното тяло. Затова, когато приключих и трябваше да реша кой път да взема - спектакъл, танц или музика, аз просто потеглих и по трите и ги сплотих в работата си. "
А по отношение на признанието по света споделя, че " то нямаше по какъв начин да не се случи. Аз имам вяра, че в случай че човек е изцяло предан на работата си и развиването си като актьор, няма по какъв начин да не доближи равнище, на което да бъде издирван и мечтан от доста и от разнообразни хора. Намирам триумфа си отвън България за най-естественото нещо. "
Според него сцената у нас е задоволително отворена за експериментаторския му дух. Не е удовлетворен обаче от културните политики тук и даже дава една много добра концепция за това по какъв начин да избираме бъдещите си политици:
" В България имам съвършената аудитория - задоволително сензитивна и умна, и в същото време задоволително гладна за опити и нови художествени формати. България по отношение на аудитория не мога да я дискриминирам. Но откъм културни политики... ситуацията е зле. Когато в Народното събрание царува чалгария и необразованост, няма по какъв начин ситуацията да е другояче. Преди да позволен кандидат-депутати до избори, би трябвало да им се види музиката в телефона и да се знае на какъв брой театрални спектакъла са били досега на изборите. Ако са по-малко от 50, да не се позволяват до избори. Ако не приказват по два непознати езика, също не трябва да се позволяват в Народното събрание. Диваци в костюми е доста гнусна панорама. "
На Иво Димчев му предстоят две значими събития у нас скоро - концерт в " Терминал 1 " и издаване на нова книга , в която споделя за това по какъв начин се заразява с вируса на СПИН и по какъв начин живее с него към този момент над десетилетие.
Книгата
Иво Димчев се заразява с вируса на СПИН преди 12 години. Според него тук не се приказва за ХИВ-позитивните, а тематиката е табу и си е сложил за цел да даде публичност на казуса и да вдъхне храброст на хората, с което споделя една орис във връзка с заболяването. По думите му е извънредно време за спор у нас, с цел да стане ясно на всички, че от дълго време не се умира от СПИН и има терапия, която предлага естествен метод на живот.
" Вирусът на СПИН е обвързван значително с тематиката за половото. Това, уви, е към момента тематика табу в България. В България за секс се приказва вулгарно или уединено. Но съвсем в никакъв случай със съвестност и обществено. Преди 30 години в действителност нямаше лекуване и терапия. Но от доста години има терапия, която изцяло обезврежда вируса и прави инфектираните изцяло безвредни за сътрудниците си. Но доста хора не знаят това и е налице дискриминация към носителите на вируса. Освен това, множеството от хората с сходен шанс и орис се опасяват да приказват за това намерено от боязън да не бъдат отхвърлени от близки, другари или да изгубят работата си. Това несъмнено не е обикновено. Иска ми се да вдъхна повече храброст на ХИВ- позитивните в България. Искам също книгата и дебатът, който ще провокира, да образова малко обществото ни. "
Книгата се споделя " ХИВ + Kiss " и ще бъде показана у нас в края на април или началото на май, надява се Димчев, защото има доста задължения зад граница.
Концертът
На 14 март ще забележим Димчев на сцената на клуб " Терминал 1 ". Това няма да е първо зрелище на актьора пред публиката на Терминала, само че този път е подготвил нещо ново и друго. Ще чуем акустични версии на песните му, а също по този начин приготвя и две нови части. За по-верните почитатели, които го посещават всякога ".
Димчев на сцената на " Терминал 1 "
" Не желая хората да се отегчават от мен и да желаят да ме гръмнат ", споделя шеговито Димчев.
След София Димчев ще се насочи на странствуване - концерт в Берн, по-късно в клуба на Дейвид Линч в Париж, а най-после и два концерта в Токио.
" Програмата ми е запълнена със спектакли и концерти до края на годината и за моя изненада се появяват нови и нови оферти. Едно от най-интересните е да напиша музиката за един танцов театър с 9 танцьори в Австралия на известният австралийски хореограф Шон Паркър, който се оказа, че бил огромен почитател на песните ми. Така че май ще се наложи да отида до " долната земя " за към два месеца идната зима. Много ми се пее и в затвор ", споделя Димчев.
Но най-после приключва простичко: " Каквото ми е писано - това. "
Да, звучи самоуверено, само че е по този начин. Певец, създател на песни, танцьор, хореограф, артист, художник, публицист, пърформър - няма по какъв начин да определим кое е " неговото " изкуство, тъй като се изявява еднообразно добре в доста артистични области, обединявайки ги в личен жанр. На публиката приказва с тяло, глас и взор, от време на време единствено с наличие на сцената, което споделя " ето вижте ме, аз съм тук и съм просто същински, предавам ви част от разнообразието на света ".
Иво Димчев по време на One Dance Week С представленията си обикаля целия свят - София, Берлин, Лондон, Сао Пауло, Токио - на всички места е одобряван с аплодисменти. Самият той признава, че ползата към него пораства. И това не е по никакъв начин изненадващо. Спектаклите му носят чувство за независимост - независимост от познатото, независимост от посредствеността и подражанието. С близо 20-те години, в които е на сцена, построява личен жанр, който не може да бъде разказан, само че може да бъде чут и забелязан, а след среща с него можеш единствено да си задаваш голям брой въпроси за същността на изкуството и метода, по който се демонстрира.
Самият той има лична философия за изкуството. За него то е " есенцията, добита от изгарянето и премахването на остатъците. Това добиване от време на време наподобява доста елементарно, само че в действителност по никакъв начин не е. Въпросът е, че постоянно остатъците от през вчерашния ден могат да се трансфорат в есенцията за през днешния ден. "
На въпроса какво го въодушевява и от кое място идват всичките му хрумвания, дава отговор: " Най-лесният метод за рандеман на хрумвания за мен постоянно е била самата работа. Сядам на пианото, стартирам да изсвирвам, оставям гласа си да си откри място в хармониите и не след дълго костната система на една ария стартира да се появява в действителният свят. Същото е и със спектаклите, текстовете или образната ми работа. "
Въпреки че изкуството идва по натурален път, той не не помни да спомене и две значими неща, които за него са най-важни в работата на един актьор: смелостта и самодисциплината. Освен като сполучлив реализатор, той влиза и в ролята на учител, провеждайки мастъркласове в голям брой европейски школи. Допълва, че точно на това желае да научи младите реализатори:
" Смелостта да преодолееш себе си, страховете си, страховете на другите и самодисцпиплина в построяването на изясненост в артикулирането и шерването на това превъзмогване и на хубостите, които си разкрил в процеса си. "
Димчев е ученик на Николай Георгиев и школата на 4хС. " Там се научих да нямам цели и да почитам еднообразно всички вероятни способи на изложение на перформативното тяло. Затова, когато приключих и трябваше да реша кой път да взема - спектакъл, танц или музика, аз просто потеглих и по трите и ги сплотих в работата си. "
А по отношение на признанието по света споделя, че " то нямаше по какъв начин да не се случи. Аз имам вяра, че в случай че човек е изцяло предан на работата си и развиването си като актьор, няма по какъв начин да не доближи равнище, на което да бъде издирван и мечтан от доста и от разнообразни хора. Намирам триумфа си отвън България за най-естественото нещо. "
Според него сцената у нас е задоволително отворена за експериментаторския му дух. Не е удовлетворен обаче от културните политики тук и даже дава една много добра концепция за това по какъв начин да избираме бъдещите си политици:
" В България имам съвършената аудитория - задоволително сензитивна и умна, и в същото време задоволително гладна за опити и нови художествени формати. България по отношение на аудитория не мога да я дискриминирам. Но откъм културни политики... ситуацията е зле. Когато в Народното събрание царува чалгария и необразованост, няма по какъв начин ситуацията да е другояче. Преди да позволен кандидат-депутати до избори, би трябвало да им се види музиката в телефона и да се знае на какъв брой театрални спектакъла са били досега на изборите. Ако са по-малко от 50, да не се позволяват до избори. Ако не приказват по два непознати езика, също не трябва да се позволяват в Народното събрание. Диваци в костюми е доста гнусна панорама. "
На Иво Димчев му предстоят две значими събития у нас скоро - концерт в " Терминал 1 " и издаване на нова книга , в която споделя за това по какъв начин се заразява с вируса на СПИН и по какъв начин живее с него към този момент над десетилетие.
Книгата
Иво Димчев се заразява с вируса на СПИН преди 12 години. Според него тук не се приказва за ХИВ-позитивните, а тематиката е табу и си е сложил за цел да даде публичност на казуса и да вдъхне храброст на хората, с което споделя една орис във връзка с заболяването. По думите му е извънредно време за спор у нас, с цел да стане ясно на всички, че от дълго време не се умира от СПИН и има терапия, която предлага естествен метод на живот.
" Вирусът на СПИН е обвързван значително с тематиката за половото. Това, уви, е към момента тематика табу в България. В България за секс се приказва вулгарно или уединено. Но съвсем в никакъв случай със съвестност и обществено. Преди 30 години в действителност нямаше лекуване и терапия. Но от доста години има терапия, която изцяло обезврежда вируса и прави инфектираните изцяло безвредни за сътрудниците си. Но доста хора не знаят това и е налице дискриминация към носителите на вируса. Освен това, множеството от хората с сходен шанс и орис се опасяват да приказват за това намерено от боязън да не бъдат отхвърлени от близки, другари или да изгубят работата си. Това несъмнено не е обикновено. Иска ми се да вдъхна повече храброст на ХИВ- позитивните в България. Искам също книгата и дебатът, който ще провокира, да образова малко обществото ни. "
Книгата се споделя " ХИВ + Kiss " и ще бъде показана у нас в края на април или началото на май, надява се Димчев, защото има доста задължения зад граница.
Концертът
На 14 март ще забележим Димчев на сцената на клуб " Терминал 1 ". Това няма да е първо зрелище на актьора пред публиката на Терминала, само че този път е подготвил нещо ново и друго. Ще чуем акустични версии на песните му, а също по този начин приготвя и две нови части. За по-верните почитатели, които го посещават всякога ".
Димчев на сцената на " Терминал 1 " " Не желая хората да се отегчават от мен и да желаят да ме гръмнат ", споделя шеговито Димчев.
След София Димчев ще се насочи на странствуване - концерт в Берн, по-късно в клуба на Дейвид Линч в Париж, а най-после и два концерта в Токио.
" Програмата ми е запълнена със спектакли и концерти до края на годината и за моя изненада се появяват нови и нови оферти. Едно от най-интересните е да напиша музиката за един танцов театър с 9 танцьори в Австралия на известният австралийски хореограф Шон Паркър, който се оказа, че бил огромен почитател на песните ми. Така че май ще се наложи да отида до " долната земя " за към два месеца идната зима. Много ми се пее и в затвор ", споделя Димчев.
Но най-после приключва простичко: " Каквото ми е писано - това. "
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ