Ивет, която уби баба си: Искам да ида на бала си и да се забавлявам
" Ивет борави с богат речников фонд. Адаптира се бързо, приказва на " ти ". Демонстрира защитни настройки при шерване на значима информация за себе си и ниска податливост към себеразкриване. Забелязва се упорито поддържане на фасада на адекватност и надзор и неглижиране на персонални дефекти. С придвижване на времето показва неспокойствие: " Свършихме ли, че ми се пуши? ". "
Прочетете още
Това са единствено част от заключенията, до които стигат експертите, взели участие в петорната съдебнопсихиатрична и психична експертиза на Ивет Стайкова. " 24 часа - 168 истории " се снабди с проучването, в което четиримата доктори в детайлности разказват и проучват реакциите на девойката по време на срещите й с тях.
От записките излиза наяве, че държанието на момичето е повече от несъответстващо. Например - във връзка задържането си за гибелта на актрисата Стайкова споделя: " Обвиняват ме, че съм умъртвила баба си... Е, липсва ми, бяхме близки. Но аз имам оправдание, бях с един другар, очаквам го да ми пристигна на рандеву и да каже дали ще свидетелства. "
Според психолога: " По отношение на осъщественото действие Ивет се показва в ролята по-скоро на индиректен участник в събитията и самобитна жертва на цялата обстановка ".
Специалистът добавя, че тя заобикаля да проучва предишното си държание рационално и в дълбочина, както и че не е налице индикация за травматично прекарване от случилото се. Ставало въпрос за фасадна проява на неразбираеми и недоизказани усеща на самосъжаление: " Няма да мога да отида на бала, а желая хубава рокля и да се развличам ".
В експертизата докторът, който беседва с нея, добавя, че са налице " форми на защитно държание, намиращи своя израз в омаловажаване, завоалиране и занемаряване на дадени обстоятелства, както и пречупването им през призмата на личните й разбирания. В този смисъл психологичната й валидност пълноценно да взе участие в наказателното произвеждане е вън от всяко подозрение ".
В проучването е упоменато, че интелектът на девойката е в междинната норма - IQ-90. При вербалните умения отчитала добра обща информираност и равнище на обществени пълномощия, кореспондиращо с възрастта и образованието й. Разговаряла свободно, отговаряла подредено и поредно на заложените въпроси.
Относно личността й психолозите изясняват: " Значително дисхармонична персона, която ce характеризира с нараснал егоцентризъм, прочувствена незрялост, компликации в обективно тестиране на света и дейностите на другите. Данните я разказват в неподходяща светлина като гневлива, импулсивна, прочувствено повърхностна, непредсказуема, неконформист, пренебрегваща обществените правила, противопоставяща се на и отхвърляща одобрени престижи. Слабо толерантна е към скуката и държанието й демонстрира удивително пренебрежение към обществените стандарти. Понякога показва едва развито схващане, загуба на морал и размити персонални полезности. Отдадена е на личните си потребности. Обикновено не може да отсрочва задоволяването на импулсите си. Показва липса на сдържаност и може да работи, без да регистрира последствията от държанието си. "
За връзките й с другите специалистите споделят, че " те постоянно са повърхностни и плитки ". От време на време създавала доста прелестно усещане, тъй като била " обществено гъвкава и лишена от тревога и възприятие за виновност ".
Ивет изпитвала нужда другите да я ценят и да й се възхищават. Искала да бъде свободна в следването на своите персонални правила и убеждения и да реализира ценене като персона със лични права. В момента усеща, че е попаднала в неподходяща обстановка, от която няма сили да се отбрани.
" Изтощената й жизнеспособност основава непоносимост към всяка по-нататъшна стимулация или условия към нейните сили - написа в експертизата. - Това възприятие на изтощение, съчетано с фрустрацията от обстоятелството, че не е в положение да управлява събитията, я прави възбудима, раздразнителна и дистресирана. Тя е прекомерно сензитивна по отношение на каквато и да е рецензия и заема състояние на отбрана. По време на извършените проучвания демонстрира блестящо изразени личностни особености, доближаващи я до психопатоподобен вид акцентуирана персона (Акцентуация е специфичност на характера, при която обособени негови черти са изключително усилени, касае се до крайните разновидности на поведенческата норма - бел. ред). Демонстрираната самокритика разкрива голям брой малоценностни прекарвания и образувани от тях комплекси. Зад този вид персона стои дълбоката и неосъзната вътрешна незадоволеност. Демонстрира слаба приемливост към рутинни действия, които бързо пораждат досада. "
Експертът добавя, че животът на Ивет е плевел и е изпълнен със " събития по острието на бръснача ".
Резултатите откриват и завишение в скалите на физическа експанзия, тъй като ето какво споделя Стайкова: " Познавах хора, които ме принудиха да стигна до сборичкване с тях. Ако се дразня, мога да ударя плесница, само че в случай че някой ме удари пръв, връщам му го. Тези, които ме атакуват, би трябвало да бъдат набити. "
Проявява и вербална експанзия: " Когато хората не споделят моето мнение, аз диспутирам с тях. Ако някой ми досажда, мога да кажа умерено какво мисля за него. "
Използва и индиректна експанзия, като гневни пристъпи, чупене на предмети. Медицинските лица заключават, че скалата " виновност " след експанзия е доста занижена и нормално е налице хронично възприятие на празнина.
Прочетете още
Това са единствено част от заключенията, до които стигат експертите, взели участие в петорната съдебнопсихиатрична и психична експертиза на Ивет Стайкова. " 24 часа - 168 истории " се снабди с проучването, в което четиримата доктори в детайлности разказват и проучват реакциите на девойката по време на срещите й с тях.
От записките излиза наяве, че държанието на момичето е повече от несъответстващо. Например - във връзка задържането си за гибелта на актрисата Стайкова споделя: " Обвиняват ме, че съм умъртвила баба си... Е, липсва ми, бяхме близки. Но аз имам оправдание, бях с един другар, очаквам го да ми пристигна на рандеву и да каже дали ще свидетелства. "
Според психолога: " По отношение на осъщественото действие Ивет се показва в ролята по-скоро на индиректен участник в събитията и самобитна жертва на цялата обстановка ".
Специалистът добавя, че тя заобикаля да проучва предишното си държание рационално и в дълбочина, както и че не е налице индикация за травматично прекарване от случилото се. Ставало въпрос за фасадна проява на неразбираеми и недоизказани усеща на самосъжаление: " Няма да мога да отида на бала, а желая хубава рокля и да се развличам ".
В експертизата докторът, който беседва с нея, добавя, че са налице " форми на защитно държание, намиращи своя израз в омаловажаване, завоалиране и занемаряване на дадени обстоятелства, както и пречупването им през призмата на личните й разбирания. В този смисъл психологичната й валидност пълноценно да взе участие в наказателното произвеждане е вън от всяко подозрение ".
В проучването е упоменато, че интелектът на девойката е в междинната норма - IQ-90. При вербалните умения отчитала добра обща информираност и равнище на обществени пълномощия, кореспондиращо с възрастта и образованието й. Разговаряла свободно, отговаряла подредено и поредно на заложените въпроси.
Относно личността й психолозите изясняват: " Значително дисхармонична персона, която ce характеризира с нараснал егоцентризъм, прочувствена незрялост, компликации в обективно тестиране на света и дейностите на другите. Данните я разказват в неподходяща светлина като гневлива, импулсивна, прочувствено повърхностна, непредсказуема, неконформист, пренебрегваща обществените правила, противопоставяща се на и отхвърляща одобрени престижи. Слабо толерантна е към скуката и държанието й демонстрира удивително пренебрежение към обществените стандарти. Понякога показва едва развито схващане, загуба на морал и размити персонални полезности. Отдадена е на личните си потребности. Обикновено не може да отсрочва задоволяването на импулсите си. Показва липса на сдържаност и може да работи, без да регистрира последствията от държанието си. "
За връзките й с другите специалистите споделят, че " те постоянно са повърхностни и плитки ". От време на време създавала доста прелестно усещане, тъй като била " обществено гъвкава и лишена от тревога и възприятие за виновност ".
Ивет изпитвала нужда другите да я ценят и да й се възхищават. Искала да бъде свободна в следването на своите персонални правила и убеждения и да реализира ценене като персона със лични права. В момента усеща, че е попаднала в неподходяща обстановка, от която няма сили да се отбрани.
" Изтощената й жизнеспособност основава непоносимост към всяка по-нататъшна стимулация или условия към нейните сили - написа в експертизата. - Това възприятие на изтощение, съчетано с фрустрацията от обстоятелството, че не е в положение да управлява събитията, я прави възбудима, раздразнителна и дистресирана. Тя е прекомерно сензитивна по отношение на каквато и да е рецензия и заема състояние на отбрана. По време на извършените проучвания демонстрира блестящо изразени личностни особености, доближаващи я до психопатоподобен вид акцентуирана персона (Акцентуация е специфичност на характера, при която обособени негови черти са изключително усилени, касае се до крайните разновидности на поведенческата норма - бел. ред). Демонстрираната самокритика разкрива голям брой малоценностни прекарвания и образувани от тях комплекси. Зад този вид персона стои дълбоката и неосъзната вътрешна незадоволеност. Демонстрира слаба приемливост към рутинни действия, които бързо пораждат досада. "
Експертът добавя, че животът на Ивет е плевел и е изпълнен със " събития по острието на бръснача ".
Резултатите откриват и завишение в скалите на физическа експанзия, тъй като ето какво споделя Стайкова: " Познавах хора, които ме принудиха да стигна до сборичкване с тях. Ако се дразня, мога да ударя плесница, само че в случай че някой ме удари пръв, връщам му го. Тези, които ме атакуват, би трябвало да бъдат набити. "
Проявява и вербална експанзия: " Когато хората не споделят моето мнение, аз диспутирам с тях. Ако някой ми досажда, мога да кажа умерено какво мисля за него. "
Използва и индиректна експанзия, като гневни пристъпи, чупене на предмети. Медицинските лица заключават, че скалата " виновност " след експанзия е доста занижена и нормално е налице хронично възприятие на празнина.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ