"Не са просто имена": кои спешни промени могат да помогнат срещу домашното насилие
Ивелина, Евгения, Христина, Петър.
Това не са просто имена, които в последните месеци звучат във всяка емисия вести. Зад тях стоят истории на принуждение, ревнивост, гонене, страдалчество, беззащитност, неустановеност, отчуждение. Истории, влезнали в медиите и хрониките, само че и в мислите на хората... до идващия път, в който ново име се подреди в листата.
Ивелина Петрова почина след изстрел в главата от някогашния ѝ другар през 2012 година, Евгения Владимирова беше убита от бащата на детето си и открита в куфар през 2022 година, Христина Зарева е жертва на брачна половинка си, а след това основава организацията Save her, Петър Иванов също е измежду потърпевшите от домашно (името е променено преднамерено - бел. ред). Зад имената им се крие омагьосаният кръг, в който страната и обществото се въртят поради неналичието на съответна реакция и дейности за справяне с казуса на домашното принуждение и насилието, учредено на пола. Той е затворен от неналичието на политическа воля, потреблението на тематиката за политически дивиденти, безпомощността на виновните институции и деятели с години да се оправят с казуса, публичната незаинтересованост.
Новото Народно заседание още веднъж се готви да одобри законови промени за разширение на закрилата от домашно принуждение, откакто в предишния парламент и предизборни закани с " джендър идеология " и " трети пол ". Поведението на партиите провокира, интензивно от новите ужасяващи случаи с жертви. През март служебните министри на правораздаването и на вътрешните работи подписаха меморандум за партньорство в отбрана на потърпевшите от домашно принуждение, съгласно който те да бъдат улеснявани от страната да получават безвъзмездна правна помощ.
Сега двете най-големи парламентарни групи - на ГЕРБ и на " Продължаваме промяната - Демократична България ", сложиха. " ИТН " към този момент разгласи, че също ще внесе текстове, а евентуално ще бъде последвана и от други групи. Според специалисти плануваните от болшинството разпореждания също може да се окажат незадоволителни, само че има най-малко осем сериозно значими ремонти, които да трансформират метода на страната към казуса.
Една от всеки три или... доста повече
В България няма публична статистика за жертвите и потърпевшите от домашно принуждение и принуждение, учредено на пола. Подобни данни се извличат на друг принцип от ангажираните с казуса организации, както и от сигналите на незабавния телефон 112 и от статистиката за заведени и завършили каузи. Много от случаите обаче остават скрити, тъй като хората не рапортуват за проблемите, или го вършат спорадично.
Според най-актуалните за момента публични данни - от изследване на Националния статистически институт (НСИ) от 2021 година, всяка трета българка сред 18 и 29 години е била насилвана от колегата си.
По данни на правозащитната организация Български Хелзинкски комитет (БХК) през 2022 година са убити минимум 26 дами, а от началото на 2023 година смъртните случаи към този момент са най-малко 10. Това значи, че на всеки две седмици една жена е губила живота си поради домашно принуждение. Данни за потърпевшите мъже въобще няма.
По информация от Висшия правосъден съвет за първата половина на предходната година в цялата страна са формирани 1 693 нови производства по Закона за отбрана от домашно принуждение. Общо обсъжданите в този интервал производства са 2 548 - дружно с " наследените " от предходни години 824 и върнатите за ново разглеждане. От тях приключени са 1630, като в 520 случая искът е почетен напълно, в 91 - отчасти, а в в 183 е отритнат.
Прекратени са общо 836 случая като 33 от тях са по конвенция, а 803 са прекъснати по други аргументи, които не се показват в статистиката. Повечето производства са завършили до 3 месеца - общо 1207, а за 215 срокът е бил от 3 до 6 месеца. Важно конкретизиране е обаче, че не всички случаи на домашно принуждение, се преглеждат като такива - някои попадат и в статистиката за леки, междинни или тежки телесни повреди и няма по какъв начин да бъдат проследени настрана. Практиката пък сочи, че и най-активните в отбраната на правата си, биват обезкуражени от нуждата да се борят с институциите, да събират доказателства за правотата си, да обикалят с години правосъдните зали без сигурност за изхода и да покриват обилни разходи за тях.
Промените, които ще дадат резултат
Опитът да се одобряват промени в закона в предишния парламент целеше да се поправят някои от пропуските: неналичието на детайлна статистика и указател, на съответни стратегии против насилниците, на съответни благоприятни условия за подпомагане за потърпевшите, на задоволително спешни центрове. Въпреки че част от текстовете са пренаписвани напълно скоро (през 2019 г), правозащитниците упорстват за по- детайлни промени: Представителите на неправителствени организации, с които " Дневник " разговоря, са на мнение, че измененията в закона са наложителни, и с която и от тях да се стартира, ще е позитивна стъпка. Голяма част от измененията, които те изреждат, бяха включени в плана на " Демократична България ", който беше отритнат в последния парламент.
© Karolina Grabowska, pexels.com
" Няма задоволително услуги за поддръжка, няма указател на причинителите, а по този начин те доста постоянно се оказват със законно притежавано оръжие, което се оказва и средство за тормоз и за ликвидиране. Няма задоволително спешни центрове, а в тях издръжката е минимална ", разяснява пред " Дневник " Юлия Андонова от фондация " ПУЛС " - една от най-старите организации, която се занимава с казуса на домашното принуждение и която поддържа спешен център за потърпевши.
В него сега има 14 души. От организацията прецизират, че измежду потърпевшите от принуждение, учредено на пола, са и мъже. " Обществото обаче не ги възприема като жертви и е доста мъчно да се пробие този фатализъм ", споделят още от фондацията.
Според юрист Адела Качаунова, шеф на правната стратегия на Българския хелзинкски комитет (БХК) и юрист по каузи за домашно принуждение, описът със незабавни законодателни ограничения не може да бъде обстоен, само че измежду значимите осем първи стъпки са да се удължи срокът за подаване на молба за отбрана от принуждение, а съдилищата да взимат поради и предходно държание на насилника.
Да поискаш протекция от съда
По закон потърпевшите от домашно принуждение имат два пътя за деяние. Първият е да подадат сигнал до Министерство на вътрешните работи и служителите на реда да преценяват дали има задоволително доказателства за формиране на наказателно произвеждане, да съберат доказателства и да изискат от прокуратурата да се задейства. Очаквано, това лишава много време.
Вторият вид е да се подаде молба за отбрана в съда и да се изиска напряко от него да ограничи насилника от опцията да доближава жертвата и да контактува с нея. Това обаче може да стане единствено в период от един месец след претърпяното принуждение, а потърпевшите не всеки път съумяват да се вместят в периода, защото постоянно - отвън проблемите към физическото положение - са лимитирани в излизанията и диалозите с външни хора, биват придружавани на всички места от насилника и други
В момента молба за отбрана може да се желае в границите на един месец от акта на принуждение, а съдилищата са изключително прецизни да не излизат от тази времева рамка
Адела Качаунова,
юрист
Според юрист Адела Крачунова този относително пай период не разрешава на най-тежко потърпевшите да търсят протекция, защото те първо би трябвало да се възстановят от контузиите си. Има и различен проблем, разяснява пред " Дневник " тя: " Често всевъзможни изказвания за насилническо държание отвън този интервал, въпреки да може да бъде потвърдено, изцяло се пренебрегват и жертвите по-трудно получават протекция ".
Насилие има и без общуване
Една от измененията, за които упорстват всички организации, в това число ПУЛС и БХК, е да се разшири обсегът на закона като в него се включат всички форми на интимна връзка, а освен в този момент съществуващата дефиниция " фактическо съпружеско общуване ", което се пояснява стеснително от съдилищата.
Няма статистика за убитите от интимния им сътрудник, с който не е споделяно общо домакинство. Няма и заведени каузи, тъй като тези случаи не попадат под протекция от закона
Фондация ПУЛС
Тяхната процедура демонстрира, че се е наложила спорна процедура на съдилищата. През последните години е имало правосъдни сформира, които отхвърлят молбите за отбрана в случаите, когато се открива, че страните са в релативно трайна интимна връзка, само че всеки населява настрана жилище и не споделят общи разноски за домакинство.
" Така, една от най-рисковите групи - потърпевшите от принуждение в партньорска двойка, остава незащитена. В тази категория попадат всички интимни сътрудници, които не споделят общ дом, общо домакинство или общ бюджет, само че са в релативно трайна интимна връзка, без оглед на възраст или пол ", споделят още от ПУЛС.
Точно подобен е образецът с убитата на, която бе убита от 34-годишния Калоян Каймакчийски, а тялото й бе открито няколко дни по-късно в багажника на автомобил. Двамата са били в близки и интимни връзки, само че не са живеели дружно.
Според фондация " Анимус ", работила по случая, както и съгласно показанията на очевидци по делото, другари и сътрудници на Благоева, Каймакчийски е продължавал да упражнява надзор над нея и тя се е страхувала за живота си до последния миг. Според тезата на проверяващите, убийството е осъществено след скандал, при който тя е поискала да се разделят. Каймакчийски към този момент е живеел с друга жена, чието служебно оръжие е употребил за осъществяване на убийството. Според правозащитници една от основните промени, които биха дали бърз резултат, е да се смекчи тежестта на доказване. В момента тя е напълно в ръцете на потърпевшите - от тях се чака да обезпечат документи, очевидци и други доказателства, че са били подложени на принуждение, до момента в който насилникът не прави нищо. " Това може да стане, като се вкара обвързване за опровержение на изказванията за принуждение, когато те са задоволително достоверни ", счита Адела Качаунова.
Без оръжия в ръцете на насилници
Организациите упорстват също да се вкара възбрана за издаване на позволение за придобиване, предпазване, носене и приложимост на оръжие, на муниции, на взривни субстанции и на пиротехнически произведения на хора, за които има данни, че са причинители на закононарушение, основано на пола. Алтернативно от организациите оферират да се приключва валидността на издадено позволение за период, избран от съда.
" Това ще е превантивна мярка, която ще обезпечи сигурност на жертвите на домашно принуждение ", считат правозащитниците.
Като друга защитна мярка от организациите упорстват да се вкара режимът на персонални връзки сред дете и родител, причинител на домашно принуждение, да се реализира за избран период в предпазена среда, предоставена в профилирана услуга или обезпечена от Дирекция " Социално подкрепяне " по сегашния адрес на детето под контрол на психолог или обществен служащ. " Така децата също ще бъдат защитени от принуждение, защото те постоянно са жертва в сходни връзки ", разяснява Качаунова.
Кой потвърждава и защищава
За юриста друга наложителна мярка е " да се укрепи служебното начало в производствата за отбрана от домашно принуждение ".
Служебно начало значи съдът да има самодейност самичък да търси и събира доказателства, вместо напълно да разчита страните за това. Това би разрешило експедитивност на производството
Адела Качаунова,
юрист
Организациите упорстват да се сътвори и Национален съвет за предварителна защита и отбрана от домашното принуждение, който да координира, следи и прави оценка политиките и ограниченията са решение на казуса. Според тях в този орган с право на глас би трябвало да вземат участие и организации, които са ангажирани директно с помощ на жертвите, защото могат да оферират подобаващите ограничения за предварителна защита. По думите на Адела Крачунова е неотложно и да се сътвори Национална осведомителна система за продан на данни сред държавните и общински органи и работещите в тази сфера неправителствени организации. Така ще се подсигурява експедитивност на производството за отбрана, а в това време ще може да правят оценка прилаганите политики, с цел да се трансформират при потребност, счита тя.
Сред проблемите показва, че България е измежду тази половина от държавите-членки на Европейския съюз, в които не се събира статистическа информация за жертвите на домашно принуждение и че неналичието на публична статистика е фактор за осведомителната мъгла към този действителните размери на този феномен.
ПУЛС и БХК правят оценка като сериозно значимо увеличението на предпазените жилища, в които потърпевшите могат да изискат настаняване, а грижата в спешните центрове да стане съответна, както и да се усили цената за прехрана. " В момента страната отделя по 2 лева дневно на човек за храна, което е извънредно незадоволително. Пострадалите, които постоянно са с деца, не могат да се усещат сигурни в такава среда ", разясниха от ПУЛС.
Преди закона - чувствителността
Експерти и правозащитници, с които " Дневник " разговоря са на мнение, че редом със незабавните законодателни промени, би трябвало да се работи в посока на повишение на чувствителността към казуса.
Според тях хората от ден на ден признават, че в обществото съществува този проблем и са способни да проявят състрадание, вместо да го подминат с аргумента, че фамилиите би трябвало да се оправят сами.
" Основният проблем със Закона за отбрана от домашно принуждение, както и с други закони, е в използването му. Законът има потребни принадлежности, само че съдът рядко има чувствителността да оцени вярно и навременно - задоволително бързо - събитията, които се показват пред него ", споделя Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет (БХК).
Според правозащитника най-тежко е ситуацията при родителите с деца. " Понякога не се преценява потребността от контакт на детето с двамата родители и потребността в някои случаи този контакт да се реализира в предпазена среда. В други случаи, даже това да се преценява, не се наблюдава случва ли се на процедура. А при данни за липса на контакт на единия родител с детето, съдът все пак работи мудно и не дава приоритет на съответното дело ", споделя още Стоянов.
Той отбелязва, че проблем за справяне с казуса е и " мудната и с отвращение работа на полицията и прокуратурата по случаи на домашно принуждение " и това още веднъж е проблем с използването на закона.
И прокуратурата, и полицията са бавни поради процедури. Затова повишението на чувствителността е може би даже по-важна от някои от безспорните законови промени
Радослав Стоянов,
Български Хелзинкски комитет
" Дневник " изпрати въпроси до Министерство на вътрешните работи и прокуратурата с искане за настоящи данни за сигнали, производства и следствия, само че до публикуването на текста информация не беше предоставена.
Това не са просто имена, които в последните месеци звучат във всяка емисия вести. Зад тях стоят истории на принуждение, ревнивост, гонене, страдалчество, беззащитност, неустановеност, отчуждение. Истории, влезнали в медиите и хрониките, само че и в мислите на хората... до идващия път, в който ново име се подреди в листата.
Ивелина Петрова почина след изстрел в главата от някогашния ѝ другар през 2012 година, Евгения Владимирова беше убита от бащата на детето си и открита в куфар през 2022 година, Христина Зарева е жертва на брачна половинка си, а след това основава организацията Save her, Петър Иванов също е измежду потърпевшите от домашно (името е променено преднамерено - бел. ред). Зад имената им се крие омагьосаният кръг, в който страната и обществото се въртят поради неналичието на съответна реакция и дейности за справяне с казуса на домашното принуждение и насилието, учредено на пола. Той е затворен от неналичието на политическа воля, потреблението на тематиката за политически дивиденти, безпомощността на виновните институции и деятели с години да се оправят с казуса, публичната незаинтересованост.
Новото Народно заседание още веднъж се готви да одобри законови промени за разширение на закрилата от домашно принуждение, откакто в предишния парламент и предизборни закани с " джендър идеология " и " трети пол ". Поведението на партиите провокира, интензивно от новите ужасяващи случаи с жертви. През март служебните министри на правораздаването и на вътрешните работи подписаха меморандум за партньорство в отбрана на потърпевшите от домашно принуждение, съгласно който те да бъдат улеснявани от страната да получават безвъзмездна правна помощ.
Сега двете най-големи парламентарни групи - на ГЕРБ и на " Продължаваме промяната - Демократична България ", сложиха. " ИТН " към този момент разгласи, че също ще внесе текстове, а евентуално ще бъде последвана и от други групи. Според специалисти плануваните от болшинството разпореждания също може да се окажат незадоволителни, само че има най-малко осем сериозно значими ремонти, които да трансформират метода на страната към казуса.
Една от всеки три или... доста повече
В България няма публична статистика за жертвите и потърпевшите от домашно принуждение и принуждение, учредено на пола. Подобни данни се извличат на друг принцип от ангажираните с казуса организации, както и от сигналите на незабавния телефон 112 и от статистиката за заведени и завършили каузи. Много от случаите обаче остават скрити, тъй като хората не рапортуват за проблемите, или го вършат спорадично.
Според най-актуалните за момента публични данни - от изследване на Националния статистически институт (НСИ) от 2021 година, всяка трета българка сред 18 и 29 години е била насилвана от колегата си.
По данни на правозащитната организация Български Хелзинкски комитет (БХК) през 2022 година са убити минимум 26 дами, а от началото на 2023 година смъртните случаи към този момент са най-малко 10. Това значи, че на всеки две седмици една жена е губила живота си поради домашно принуждение. Данни за потърпевшите мъже въобще няма.
По информация от Висшия правосъден съвет за първата половина на предходната година в цялата страна са формирани 1 693 нови производства по Закона за отбрана от домашно принуждение. Общо обсъжданите в този интервал производства са 2 548 - дружно с " наследените " от предходни години 824 и върнатите за ново разглеждане. От тях приключени са 1630, като в 520 случая искът е почетен напълно, в 91 - отчасти, а в в 183 е отритнат.
Прекратени са общо 836 случая като 33 от тях са по конвенция, а 803 са прекъснати по други аргументи, които не се показват в статистиката. Повечето производства са завършили до 3 месеца - общо 1207, а за 215 срокът е бил от 3 до 6 месеца. Важно конкретизиране е обаче, че не всички случаи на домашно принуждение, се преглеждат като такива - някои попадат и в статистиката за леки, междинни или тежки телесни повреди и няма по какъв начин да бъдат проследени настрана. Практиката пък сочи, че и най-активните в отбраната на правата си, биват обезкуражени от нуждата да се борят с институциите, да събират доказателства за правотата си, да обикалят с години правосъдните зали без сигурност за изхода и да покриват обилни разходи за тях.
Промените, които ще дадат резултат
Опитът да се одобряват промени в закона в предишния парламент целеше да се поправят някои от пропуските: неналичието на детайлна статистика и указател, на съответни стратегии против насилниците, на съответни благоприятни условия за подпомагане за потърпевшите, на задоволително спешни центрове. Въпреки че част от текстовете са пренаписвани напълно скоро (през 2019 г), правозащитниците упорстват за по- детайлни промени: Представителите на неправителствени организации, с които " Дневник " разговоря, са на мнение, че измененията в закона са наложителни, и с която и от тях да се стартира, ще е позитивна стъпка. Голяма част от измененията, които те изреждат, бяха включени в плана на " Демократична България ", който беше отритнат в последния парламент.
© Karolina Grabowska, pexels.com
" Няма задоволително услуги за поддръжка, няма указател на причинителите, а по този начин те доста постоянно се оказват със законно притежавано оръжие, което се оказва и средство за тормоз и за ликвидиране. Няма задоволително спешни центрове, а в тях издръжката е минимална ", разяснява пред " Дневник " Юлия Андонова от фондация " ПУЛС " - една от най-старите организации, която се занимава с казуса на домашното принуждение и която поддържа спешен център за потърпевши.
В него сега има 14 души. От организацията прецизират, че измежду потърпевшите от принуждение, учредено на пола, са и мъже. " Обществото обаче не ги възприема като жертви и е доста мъчно да се пробие този фатализъм ", споделят още от фондацията.
Според юрист Адела Качаунова, шеф на правната стратегия на Българския хелзинкски комитет (БХК) и юрист по каузи за домашно принуждение, описът със незабавни законодателни ограничения не може да бъде обстоен, само че измежду значимите осем първи стъпки са да се удължи срокът за подаване на молба за отбрана от принуждение, а съдилищата да взимат поради и предходно държание на насилника.
Да поискаш протекция от съда
По закон потърпевшите от домашно принуждение имат два пътя за деяние. Първият е да подадат сигнал до Министерство на вътрешните работи и служителите на реда да преценяват дали има задоволително доказателства за формиране на наказателно произвеждане, да съберат доказателства и да изискат от прокуратурата да се задейства. Очаквано, това лишава много време.
Вторият вид е да се подаде молба за отбрана в съда и да се изиска напряко от него да ограничи насилника от опцията да доближава жертвата и да контактува с нея. Това обаче може да стане единствено в период от един месец след претърпяното принуждение, а потърпевшите не всеки път съумяват да се вместят в периода, защото постоянно - отвън проблемите към физическото положение - са лимитирани в излизанията и диалозите с външни хора, биват придружавани на всички места от насилника и други
В момента молба за отбрана може да се желае в границите на един месец от акта на принуждение, а съдилищата са изключително прецизни да не излизат от тази времева рамка
Адела Качаунова,
юрист
Според юрист Адела Крачунова този относително пай период не разрешава на най-тежко потърпевшите да търсят протекция, защото те първо би трябвало да се възстановят от контузиите си. Има и различен проблем, разяснява пред " Дневник " тя: " Често всевъзможни изказвания за насилническо държание отвън този интервал, въпреки да може да бъде потвърдено, изцяло се пренебрегват и жертвите по-трудно получават протекция ".
Насилие има и без общуване
Една от измененията, за които упорстват всички организации, в това число ПУЛС и БХК, е да се разшири обсегът на закона като в него се включат всички форми на интимна връзка, а освен в този момент съществуващата дефиниция " фактическо съпружеско общуване ", което се пояснява стеснително от съдилищата.
Няма статистика за убитите от интимния им сътрудник, с който не е споделяно общо домакинство. Няма и заведени каузи, тъй като тези случаи не попадат под протекция от закона
Фондация ПУЛС
Тяхната процедура демонстрира, че се е наложила спорна процедура на съдилищата. През последните години е имало правосъдни сформира, които отхвърлят молбите за отбрана в случаите, когато се открива, че страните са в релативно трайна интимна връзка, само че всеки населява настрана жилище и не споделят общи разноски за домакинство.
" Така, една от най-рисковите групи - потърпевшите от принуждение в партньорска двойка, остава незащитена. В тази категория попадат всички интимни сътрудници, които не споделят общ дом, общо домакинство или общ бюджет, само че са в релативно трайна интимна връзка, без оглед на възраст или пол ", споделят още от ПУЛС.
Точно подобен е образецът с убитата на, която бе убита от 34-годишния Калоян Каймакчийски, а тялото й бе открито няколко дни по-късно в багажника на автомобил. Двамата са били в близки и интимни връзки, само че не са живеели дружно.
Според фондация " Анимус ", работила по случая, както и съгласно показанията на очевидци по делото, другари и сътрудници на Благоева, Каймакчийски е продължавал да упражнява надзор над нея и тя се е страхувала за живота си до последния миг. Според тезата на проверяващите, убийството е осъществено след скандал, при който тя е поискала да се разделят. Каймакчийски към този момент е живеел с друга жена, чието служебно оръжие е употребил за осъществяване на убийството. Според правозащитници една от основните промени, които биха дали бърз резултат, е да се смекчи тежестта на доказване. В момента тя е напълно в ръцете на потърпевшите - от тях се чака да обезпечат документи, очевидци и други доказателства, че са били подложени на принуждение, до момента в който насилникът не прави нищо. " Това може да стане, като се вкара обвързване за опровержение на изказванията за принуждение, когато те са задоволително достоверни ", счита Адела Качаунова.
Без оръжия в ръцете на насилници
Организациите упорстват също да се вкара възбрана за издаване на позволение за придобиване, предпазване, носене и приложимост на оръжие, на муниции, на взривни субстанции и на пиротехнически произведения на хора, за които има данни, че са причинители на закононарушение, основано на пола. Алтернативно от организациите оферират да се приключва валидността на издадено позволение за период, избран от съда.
" Това ще е превантивна мярка, която ще обезпечи сигурност на жертвите на домашно принуждение ", считат правозащитниците.
Като друга защитна мярка от организациите упорстват да се вкара режимът на персонални връзки сред дете и родител, причинител на домашно принуждение, да се реализира за избран период в предпазена среда, предоставена в профилирана услуга или обезпечена от Дирекция " Социално подкрепяне " по сегашния адрес на детето под контрол на психолог или обществен служащ. " Така децата също ще бъдат защитени от принуждение, защото те постоянно са жертва в сходни връзки ", разяснява Качаунова.
Кой потвърждава и защищава
За юриста друга наложителна мярка е " да се укрепи служебното начало в производствата за отбрана от домашно принуждение ".
Служебно начало значи съдът да има самодейност самичък да търси и събира доказателства, вместо напълно да разчита страните за това. Това би разрешило експедитивност на производството
Адела Качаунова,
юрист
Организациите упорстват да се сътвори и Национален съвет за предварителна защита и отбрана от домашното принуждение, който да координира, следи и прави оценка политиките и ограниченията са решение на казуса. Според тях в този орган с право на глас би трябвало да вземат участие и организации, които са ангажирани директно с помощ на жертвите, защото могат да оферират подобаващите ограничения за предварителна защита. По думите на Адела Крачунова е неотложно и да се сътвори Национална осведомителна система за продан на данни сред държавните и общински органи и работещите в тази сфера неправителствени организации. Така ще се подсигурява експедитивност на производството за отбрана, а в това време ще може да правят оценка прилаганите политики, с цел да се трансформират при потребност, счита тя.
Сред проблемите показва, че България е измежду тази половина от държавите-членки на Европейския съюз, в които не се събира статистическа информация за жертвите на домашно принуждение и че неналичието на публична статистика е фактор за осведомителната мъгла към този действителните размери на този феномен.
ПУЛС и БХК правят оценка като сериозно значимо увеличението на предпазените жилища, в които потърпевшите могат да изискат настаняване, а грижата в спешните центрове да стане съответна, както и да се усили цената за прехрана. " В момента страната отделя по 2 лева дневно на човек за храна, което е извънредно незадоволително. Пострадалите, които постоянно са с деца, не могат да се усещат сигурни в такава среда ", разясниха от ПУЛС.
Преди закона - чувствителността
Експерти и правозащитници, с които " Дневник " разговоря са на мнение, че редом със незабавните законодателни промени, би трябвало да се работи в посока на повишение на чувствителността към казуса.
Според тях хората от ден на ден признават, че в обществото съществува този проблем и са способни да проявят състрадание, вместо да го подминат с аргумента, че фамилиите би трябвало да се оправят сами.
" Основният проблем със Закона за отбрана от домашно принуждение, както и с други закони, е в използването му. Законът има потребни принадлежности, само че съдът рядко има чувствителността да оцени вярно и навременно - задоволително бързо - събитията, които се показват пред него ", споделя Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет (БХК).
Според правозащитника най-тежко е ситуацията при родителите с деца. " Понякога не се преценява потребността от контакт на детето с двамата родители и потребността в някои случаи този контакт да се реализира в предпазена среда. В други случаи, даже това да се преценява, не се наблюдава случва ли се на процедура. А при данни за липса на контакт на единия родител с детето, съдът все пак работи мудно и не дава приоритет на съответното дело ", споделя още Стоянов.
Той отбелязва, че проблем за справяне с казуса е и " мудната и с отвращение работа на полицията и прокуратурата по случаи на домашно принуждение " и това още веднъж е проблем с използването на закона.
И прокуратурата, и полицията са бавни поради процедури. Затова повишението на чувствителността е може би даже по-важна от някои от безспорните законови промени
Радослав Стоянов,
Български Хелзинкски комитет
" Дневник " изпрати въпроси до Министерство на вътрешните работи и прокуратурата с искане за настоящи данни за сигнали, производства и следствия, само че до публикуването на текста информация не беше предоставена.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ