Парите и тяхната стойност по време на пандемия
Ивелин Михайлов е създател на консултантската компания Together Bulgaria, както и идеолог и основен изпълнителен шеф на плана „ Исторически парк “ АД, чиято цел е да трансформира България във водеща страна в културния туризъм. Той има над 15-годишен опит в областта на продажбите, застрахователното и финансовото консултиране. Текстът е от неговия личен блог и е оповестен с негово единодушие, с редакторска интервенция.
Много хора се тормозят за своите спестявания и изобщо за парите си по време на рецесии и пандемия. Важно е да знаем, че с цел да можем да сме спокойни, би трябвало да разберем парите, а не да се учим от предходните рецесии.
Всички рецесии са разнообразни, светът се трансформира след всяка една от тях и в случай че ние вземем за образец предходните, то е несъмнено, че ще сме от тези 99% от хората, които ще претърпят загуби от рецесията.
По време на Първата международна война французите се бият с красиви червени униформи и се присмиват на германците за техните сиви и безлични такива. И по време на предходните Наполеонови войни те са воювали по сходен метод и в този момент мислели, че по този начин е вярно. Малко по-късно осъзнават, че по този метод са лесни за разкриване и обстрелване от врага. Затова вземат решение да трансформират униформата си, само че това се случва след дадени доста жертви.
Малко преди Втората международна война французите вземат решение да се приготвят за нея и го вършат, като се учат от Първата международна война. Решават, че ще има още веднъж окопна война. Правят голяма защитна линия към Германия, разполагат цялата си армия там и стартират да чакат. Германците обаче водят война по нов метод. Те хвърлят цялата мощ в една точка, придвижват се с моторизирани дивизии, вършат пробив и отиват надълбоко в тила на врага. Така съумяват за няколко дни да завладяват цяла Франция, макар че като войска и въоръжение французите не им отстъпват.
Същото се получава и с финансите на хората и техните вложения, тъй като те просто се готвят за предходната рецесия и се стремят да употребяват заучен модел, а не да схванат парите и техния принцип на работа. Затова даже в спокойни времена виждаме, че доста малко хора са същински действително свободни.
За да разберем какво да вършим с парите и вложенията като цяло, е належащо да се върнем към началото и да разберем какво в действителност са парите? За какво служат? Как да ги употребяваме?
Първо и доста значимо изискване за работа с парите е да разберем, че те са нереалност. Те не са действителни. Създадени са за по-добър надзор над популацията и това се получава, единствено в случай че ги приемем за действителни. Парите са сделка сред всички нас, че те костват толкоз и толкоз и че с тях можем да си закупим неща с такава полза, каквато сме приели, че костват.
Всичко това важи в условия на остатък и успокоение. Тогава всички сме удовлетворени и съблюдаваме съглашението. Също по този начин знаем, че в случай че не сме удовлетворени, ние нарушаваме съглашението. Пример са хората, които вземат заем от банка или лихвар. Те са съгласни със съглашението, до момента в който вземат парите и след това, когато би трябвало да ги върнат, го нарушават, тъй като го считат за непочтено (понеже им е мъчно да се справят).
Когато сключим брак, се споразумяваме да сме дружно в наслада и горест, само че всеки може да си спомни по какъв начин е било при него. Това ни качество да съблюдаваме едно съглашение, до момента в който ни е преференциално, прави по този начин, че когато всичко е наред, съглашението за парите работи, само че когато нещата станат зле, ние заедно го нарушаваме.
Пример за това е паричната система в следвоенна Германия. Най-доброто платежно средство стават американските цигари. Когато хората изгубят довери в парите, те ги заменят с нещо, което им е потребно и дефицитно сега. След Втората международна война човешкият живот се е бил обезценил тотално и хората са живеели за някакво малко наслаждение. Цигарите са били едно такова наслаждение. Били са търсени и редки, по тази причина заемат и ролята на парите.
Продължаваме с изконните човешки потребности. Нека си ги спомним. Имаме потребност от вода, храна, здраве, добра природа, независимост, облекла, заслон, общественост и опция за развиване. Светът би бил доста простоват, в случай че следвахме тези потребности. Парите щяха да бъдат доста потребни, тъй като всеки щеше да има толкоз, колкото полза е дал, и нямаше да се стреми към тях.
Тук към този момент се намесват човешките дефекти, като лакомия, мързел, славолюбие, нарцисизъм, алчност, злоба, боязън и завист. Много хора желаят да имат нещо, макар че не го заслужават, и те употребяват паричната система, с цел да си го получат.
Интересното е, че го вършат, като употребяват парите като усилвател на минусите на други хора. Повечето хора са търкали билетче за да получат облага, която не заслужават. Много служащи осъзнават, че мамят работодателя си, като не правят работата на 100%, само че прибират заплатата на 100%.
Продължаваме с двата сюжета за рецесия.
Първият е този, който нашето потомство познава. В който към момента съблюдаваме съглашението за парите и единствено ни ги обезценяват с избран % (в последната рецесия с към 50%). Има и още един сюжет, който ние не сме виждали, само че нашите баби и дядовци (на по-възрастните от нас) са видели. Военен сюжет. Тогава паричните системи стопират да работят. Много хора си мислят, че златото има стойност тогава, само че бъркат. Във боен сюжет единственото, което има значение, са стоките, услугите, организациите и положителните места за живот.
Военният сюжет не е единствено при война, а е и при огромни естествени катаклизми, пандемии и други сходни. Нека разгледаме какво се случва при една шестмесечна обсада (по предварителни прогнози може да продължи повече от година). Хората в градовете си накупиха прелестни жилища от по 50 – 60 кв. м (с общите площи по 70 – 80 кв. м) и разчитат на молове, заведения, нощни заведения, фитнес зали, публичен живот, публичен превоз да компенсират кутийката, в която живеят.
Забързани в работа, ходещи на отмора и разпускайки в клубове, не им е оставало време да се огледат, че живеят в затвор. Сега имат всичкото време на света да усетят притискащите ограничавания на града. Всичко, с което са съумели да компенсират смазващо дребното място за живот, няма да го има най-малко за година напред.
Нарушени са им снабдителните вериги. В града не можеш да си намериш или произведеш храна, а разчиташ 100% на снабдяването от магазините. Там си 100% подвластен от снабдители. Снабдяването на хората с храни може да стане както във боен режим – с купони. Дажбите се дефинират централно. Това прави цената на парите никаква или тук може да се случи както в Германия след Първата международна война – да се купува самун с една ръчна количка, цялостна с немски марки. Тогава на хората им е било по-лесно да облепят стените си с марки, в сравнение с с тапети.
Същото се е случило и с Съюз на съветските социалистически републики след революцията през 1917 година. Парите са станали хартийки без никаква стойност. В тези случаи добре е, че има други страни, които имат постоянни валути, тъй като животът там е останал естествен и споразуменията им са били годни. Тогава можеш да си съхраняваш стойност в техните валути.
Сега обстановката е друга. Пандемията е международна или всички съглашения се нарушават и парите ще служат единствено за подпалки. Същото важи и за биткойните и златото, тъй като, когато имаш потребност от артикули за храна и здраве, не виждаш полезност в далавера или бижута.
Хора, живели една година като в затвор в града, ще желаят ли още веднъж да живеят там? Дали ще се повишава цената на гаражите и ще има ли смисъл да си държим колите там, като няма къде да ги караме? Колко ще се срутен цените на недвижимите парцели в града? Ще се възвърне ли изобщо в миналото градът в познатия му тип?
Дали градските ни парцели ще имат стойност? Това последната пандемия ли е? Може ли да има още по-страшни? При оредяването на популацията какво ще ги вършим жилищата? Ако си отговорим на тези въпроси, ще забележим, че градският парцел губи стойност за години напред и там нашите пари (спестената ни продуктивност) губи стойност стремглаво.
Важно е да осъзнаем, че парите не са действителни, и да имаме вяра, че наличността ни от хартийки ни обезпечава каквото и да е, е най-голямата илюзия на масите. Искаме ли да имаме бъдеще и естествен живот, ни би трябвало организация и инвестиция в активи с изгода за хората в новата среда.
Много хора се тормозят за своите спестявания и изобщо за парите си по време на рецесии и пандемия. Важно е да знаем, че с цел да можем да сме спокойни, би трябвало да разберем парите, а не да се учим от предходните рецесии.
Всички рецесии са разнообразни, светът се трансформира след всяка една от тях и в случай че ние вземем за образец предходните, то е несъмнено, че ще сме от тези 99% от хората, които ще претърпят загуби от рецесията.
По време на Първата международна война французите се бият с красиви червени униформи и се присмиват на германците за техните сиви и безлични такива. И по време на предходните Наполеонови войни те са воювали по сходен метод и в този момент мислели, че по този начин е вярно. Малко по-късно осъзнават, че по този метод са лесни за разкриване и обстрелване от врага. Затова вземат решение да трансформират униформата си, само че това се случва след дадени доста жертви.
Малко преди Втората международна война французите вземат решение да се приготвят за нея и го вършат, като се учат от Първата международна война. Решават, че ще има още веднъж окопна война. Правят голяма защитна линия към Германия, разполагат цялата си армия там и стартират да чакат. Германците обаче водят война по нов метод. Те хвърлят цялата мощ в една точка, придвижват се с моторизирани дивизии, вършат пробив и отиват надълбоко в тила на врага. Така съумяват за няколко дни да завладяват цяла Франция, макар че като войска и въоръжение французите не им отстъпват.
Същото се получава и с финансите на хората и техните вложения, тъй като те просто се готвят за предходната рецесия и се стремят да употребяват заучен модел, а не да схванат парите и техния принцип на работа. Затова даже в спокойни времена виждаме, че доста малко хора са същински действително свободни.
За да разберем какво да вършим с парите и вложенията като цяло, е належащо да се върнем към началото и да разберем какво в действителност са парите? За какво служат? Как да ги употребяваме?
Първо и доста значимо изискване за работа с парите е да разберем, че те са нереалност. Те не са действителни. Създадени са за по-добър надзор над популацията и това се получава, единствено в случай че ги приемем за действителни. Парите са сделка сред всички нас, че те костват толкоз и толкоз и че с тях можем да си закупим неща с такава полза, каквато сме приели, че костват.
Всичко това важи в условия на остатък и успокоение. Тогава всички сме удовлетворени и съблюдаваме съглашението. Също по този начин знаем, че в случай че не сме удовлетворени, ние нарушаваме съглашението. Пример са хората, които вземат заем от банка или лихвар. Те са съгласни със съглашението, до момента в който вземат парите и след това, когато би трябвало да ги върнат, го нарушават, тъй като го считат за непочтено (понеже им е мъчно да се справят).
Когато сключим брак, се споразумяваме да сме дружно в наслада и горест, само че всеки може да си спомни по какъв начин е било при него. Това ни качество да съблюдаваме едно съглашение, до момента в който ни е преференциално, прави по този начин, че когато всичко е наред, съглашението за парите работи, само че когато нещата станат зле, ние заедно го нарушаваме.
Пример за това е паричната система в следвоенна Германия. Най-доброто платежно средство стават американските цигари. Когато хората изгубят довери в парите, те ги заменят с нещо, което им е потребно и дефицитно сега. След Втората международна война човешкият живот се е бил обезценил тотално и хората са живеели за някакво малко наслаждение. Цигарите са били едно такова наслаждение. Били са търсени и редки, по тази причина заемат и ролята на парите.
Продължаваме с изконните човешки потребности. Нека си ги спомним. Имаме потребност от вода, храна, здраве, добра природа, независимост, облекла, заслон, общественост и опция за развиване. Светът би бил доста простоват, в случай че следвахме тези потребности. Парите щяха да бъдат доста потребни, тъй като всеки щеше да има толкоз, колкото полза е дал, и нямаше да се стреми към тях.
Тук към този момент се намесват човешките дефекти, като лакомия, мързел, славолюбие, нарцисизъм, алчност, злоба, боязън и завист. Много хора желаят да имат нещо, макар че не го заслужават, и те употребяват паричната система, с цел да си го получат.
Интересното е, че го вършат, като употребяват парите като усилвател на минусите на други хора. Повечето хора са търкали билетче за да получат облага, която не заслужават. Много служащи осъзнават, че мамят работодателя си, като не правят работата на 100%, само че прибират заплатата на 100%.
Продължаваме с двата сюжета за рецесия.
Първият е този, който нашето потомство познава. В който към момента съблюдаваме съглашението за парите и единствено ни ги обезценяват с избран % (в последната рецесия с към 50%). Има и още един сюжет, който ние не сме виждали, само че нашите баби и дядовци (на по-възрастните от нас) са видели. Военен сюжет. Тогава паричните системи стопират да работят. Много хора си мислят, че златото има стойност тогава, само че бъркат. Във боен сюжет единственото, което има значение, са стоките, услугите, организациите и положителните места за живот.
Военният сюжет не е единствено при война, а е и при огромни естествени катаклизми, пандемии и други сходни. Нека разгледаме какво се случва при една шестмесечна обсада (по предварителни прогнози може да продължи повече от година). Хората в градовете си накупиха прелестни жилища от по 50 – 60 кв. м (с общите площи по 70 – 80 кв. м) и разчитат на молове, заведения, нощни заведения, фитнес зали, публичен живот, публичен превоз да компенсират кутийката, в която живеят.
Забързани в работа, ходещи на отмора и разпускайки в клубове, не им е оставало време да се огледат, че живеят в затвор. Сега имат всичкото време на света да усетят притискащите ограничавания на града. Всичко, с което са съумели да компенсират смазващо дребното място за живот, няма да го има най-малко за година напред.
Нарушени са им снабдителните вериги. В града не можеш да си намериш или произведеш храна, а разчиташ 100% на снабдяването от магазините. Там си 100% подвластен от снабдители. Снабдяването на хората с храни може да стане както във боен режим – с купони. Дажбите се дефинират централно. Това прави цената на парите никаква или тук може да се случи както в Германия след Първата международна война – да се купува самун с една ръчна количка, цялостна с немски марки. Тогава на хората им е било по-лесно да облепят стените си с марки, в сравнение с с тапети.
Същото се е случило и с Съюз на съветските социалистически републики след революцията през 1917 година. Парите са станали хартийки без никаква стойност. В тези случаи добре е, че има други страни, които имат постоянни валути, тъй като животът там е останал естествен и споразуменията им са били годни. Тогава можеш да си съхраняваш стойност в техните валути.
Сега обстановката е друга. Пандемията е международна или всички съглашения се нарушават и парите ще служат единствено за подпалки. Същото важи и за биткойните и златото, тъй като, когато имаш потребност от артикули за храна и здраве, не виждаш полезност в далавера или бижута.
Хора, живели една година като в затвор в града, ще желаят ли още веднъж да живеят там? Дали ще се повишава цената на гаражите и ще има ли смисъл да си държим колите там, като няма къде да ги караме? Колко ще се срутен цените на недвижимите парцели в града? Ще се възвърне ли изобщо в миналото градът в познатия му тип?
Дали градските ни парцели ще имат стойност? Това последната пандемия ли е? Може ли да има още по-страшни? При оредяването на популацията какво ще ги вършим жилищата? Ако си отговорим на тези въпроси, ще забележим, че градският парцел губи стойност за години напред и там нашите пари (спестената ни продуктивност) губи стойност стремглаво.
Важно е да осъзнаем, че парите не са действителни, и да имаме вяра, че наличността ни от хартийки ни обезпечава каквото и да е, е най-голямата илюзия на масите. Искаме ли да имаме бъдеще и естествен живот, ни би трябвало организация и инвестиция в активи с изгода за хората в новата среда.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ