Не, България не е подвела с числата за инфлацията, за да се класира за еврото
*Ивайло Яйджиев е някогашен зам.-министър на финансите по европейски и интернационалните въпроси в кабинетите на Кирил Петков и Николай Денков. Яйджиев е лекар от Оксфордския университет. Бил е част от екипа на основния договарящ на Европейски Съюз за Брекзит Мишел Барние.
е в отговор на (Politico) от 20 юни, в която се пита дали България не е изманипулирала данните за инфлацията, с цел да извърши критериите за еврото. В петък обявата влезе и в политически оборот, като бе в Трявна, който не стопира да нападна влизането на България в еврозоната.
В обявата няма данни за подправяне на цифри, само че се подлага на критика това, че държавното управление съзнателно е свалило някои цени през април, с цел да извърши условието. Според " Политико " става въпрос за цени в опазването на здравето, ж.п. транспортите и пощенските услуги.
Действително на 17 април – от 5.80 лева на 1 лева От 1 април " БДЖ-Пътнически транспорти " разгласи 20% понижение на билетите, а на 7 май със същия %, само че обяснението беше, че отстъпката се прави за великденските и майските празници. Също във връзка празниците, от 1 до 30 април, (от 6.20 лева на 4.96 лева.).
Според Яйджиев в тази ситуация става въпрос за публично оповестени решения, които никой не е крил, които са напълно в пълномощията на държавното управление и на държавните компании. Нещо повече - България е първата страна от най-малко 2008 година насам, за която евроинституциите не са създали никакви отстъпки по осъществяването на критерия за инфлацията, показва още някогашният зам.-министър.
Mediapool препечатва.
-----
В началото на месеца Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) разгласиха своите. Ключовият миг беше явен: " В светлината на оценката си за правна съгласуемост и за осъществяване на критериите за конвергенция […] Комисията смята, че България дава отговор на изискванията за приемане на еврото ". Това от своя страна отвори вратата за дефинитивно решение по отношение на закъснялото влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 година
В навечерието на този миг се оформи акция, целяща да предотврати този резултат. Едно от клишетата е, че задачата за инфлацията, която дълго време беше последният несбъднат аршин, в действителност не е изпълнена. Това е чисто в действителност неопределено: съгласно самия отчет " междинният ритъм на инфлация в България през 12-те месеца до април 2025 година е бил 2.7%, под референтната стойност от 2.8% " . Всъщност инфлацията в България устойчиво, въпреки и постепенно, се връща към референтната стойност от началото на 2023 година (всички знаем повода за пика от 2022-2023 г.).
Още по тематиката
20 юни 2025 18:52
Тази заран (на 20 юни, б. р.) Politico разгласява. Посланието е в заглавието: " Дали България е манипулирала данните си за инфлацията, с цел да се класира за еврото? " Публикацията отбелязва, че някои управлявани цени, най-много, плащана от пациента, са понижени. Въпросната такса е свалена от малко под 3 евро ( 5.80 лева ) на към 0.5 евро ( 1 лева ).
И по този начин, какво се случва?
Фигуративно казано, излиза, че числата са просто " сготвени ". Но това не е съществено.
Националният статистически институт е самостоятелен и работи по същата строга рамка като другите статистически институти в Европейски Съюз. Освен това, Евростат също, че данните за инфлацията (по-точно ХИПЦ – хармонизирания показател на потребителските цени) са вярно изчислени. Статията цитира сходни изказвания (за деформиране на данните, б. р.), само че без никакви доказателства. Такова мислене в действителност няма място, даже в случай че създателят на сходни изказвания да е правил нещо в страната преди 30 години.
Както се споделя, " В Бога имаме вяра, а всички останали би трябвало да извадят данни ". И по този начин, какво споделят данните?
Първо, и това е значимо да се подчертае, става дума за публично обществено решение . В него няма нищо злонамерено или прикрито. Това не е замитане на данни под килима, нито е " производство на цифри ". Това е решение, което е изцяло в границите на законовите права на държавното управление. Ако вървим в тази посока, може да се уточни и че някои държавно управлявани цени фактически се усилиха, изключително при започване на годината - на Данък добавена стойност (за и ресторантьорските услуги, б. р.), на някои акцизи и. И резултатът им върху данните за инфлацията беше много трагичен – 1.8% нарастване на месечна база спрямо декември 2024 година (въпреки че част от растежа се дължи и на по-високите интернационалните цени).
Второ, макроикономическият резултат е стеснен. Въз основа на (рекордния) брой хоспитализации за предходната година, това подхожда на понижение на разноските от джоба на жителите с общо към 25-30 милиона евро. Или към 0.0003% от Брутният вътрешен продукт.
Трето, резултатът от това в действителност не трансформира самичък по себе си осъществяването на критерия, само че първо би трябвало да се разбере методологията. Решението е взето в средата на април и затова има въздействие върху данните за април (в съпоставяне с март). Сега тежестта на здравните услуги в ХИПЦ е 7.6%. Така се получи 11.5% дезинфлация в бранша на месечна база. В резултат на това това имаше 0.88% спад (ако приемем, че всичко това е обвързвано с това съответно решение).
Ключовият миг тук е, че това би повлияло единствено на данните за април 2025 година За " критерия за инфлация " обаче е належащо да се прегледа ХИПЦ на всички позиции приблизително за 12 месеца. В този случай въздействието на тази характерна смяна в една категория за един месец би имало влияние от 0.07% процентни пункта. Дори и в предполагаем сюжет, това би довело до повишение на инфлацията до 2.8% (както е изчислено от институциите на ЕС), което към момента е в сходство с референтната стойност (от 2.8%). И това продължава да е по този начин, в случай че вземем да вземем за пример по-скорошните данни за май.
Следователно е много подвеждащо да се твърди, че " единствено спадът в цените на болничните услуги е извадил 0.89 процентни пункта от общия 12-месечен ритъм на инфлация, който е 2.7% " спрямо референтна стойност от 2,8%. Казано по-просто, той е извадил това от една от 12-те стойности. Съвпадение е, че 12-месечната междинна стойност в действителност е 2.7%, което е доста покрай цената от 2.8% единствено за април. Но явно е неправилно да се основава усещането, че България някак си вълшебен е понижила 12-месечната си междинна стойност с 25% (!) посредством това лимитирано административно деяние.
Изводът
И по този начин, като се вземе всичко това поради - не, България не е " изиграла " данните си за инфлацията. Нещо повече, България е първата страна от най-малко 2008 година насам , която извършва критерия за ценова непоклатимост (инфлация), без да се прави каквато и да е отстъпка (тоест да се изключва нито една страна при пресмятане на референтната стойност).
е в отговор на (Politico) от 20 юни, в която се пита дали България не е изманипулирала данните за инфлацията, с цел да извърши критериите за еврото. В петък обявата влезе и в политически оборот, като бе в Трявна, който не стопира да нападна влизането на България в еврозоната.
В обявата няма данни за подправяне на цифри, само че се подлага на критика това, че държавното управление съзнателно е свалило някои цени през април, с цел да извърши условието. Според " Политико " става въпрос за цени в опазването на здравето, ж.п. транспортите и пощенските услуги.
Действително на 17 април – от 5.80 лева на 1 лева От 1 април " БДЖ-Пътнически транспорти " разгласи 20% понижение на билетите, а на 7 май със същия %, само че обяснението беше, че отстъпката се прави за великденските и майските празници. Също във връзка празниците, от 1 до 30 април, (от 6.20 лева на 4.96 лева.).
Според Яйджиев в тази ситуация става въпрос за публично оповестени решения, които никой не е крил, които са напълно в пълномощията на държавното управление и на държавните компании. Нещо повече - България е първата страна от най-малко 2008 година насам, за която евроинституциите не са създали никакви отстъпки по осъществяването на критерия за инфлацията, показва още някогашният зам.-министър.
Mediapool препечатва.
-----
В началото на месеца Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) разгласиха своите. Ключовият миг беше явен: " В светлината на оценката си за правна съгласуемост и за осъществяване на критериите за конвергенция […] Комисията смята, че България дава отговор на изискванията за приемане на еврото ". Това от своя страна отвори вратата за дефинитивно решение по отношение на закъснялото влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 година
В навечерието на този миг се оформи акция, целяща да предотврати този резултат. Едно от клишетата е, че задачата за инфлацията, която дълго време беше последният несбъднат аршин, в действителност не е изпълнена. Това е чисто в действителност неопределено: съгласно самия отчет " междинният ритъм на инфлация в България през 12-те месеца до април 2025 година е бил 2.7%, под референтната стойност от 2.8% " . Всъщност инфлацията в България устойчиво, въпреки и постепенно, се връща към референтната стойност от началото на 2023 година (всички знаем повода за пика от 2022-2023 г.).
Още по тематиката
20 юни 2025 18:52
Тази заран (на 20 юни, б. р.) Politico разгласява. Посланието е в заглавието: " Дали България е манипулирала данните си за инфлацията, с цел да се класира за еврото? " Публикацията отбелязва, че някои управлявани цени, най-много, плащана от пациента, са понижени. Въпросната такса е свалена от малко под 3 евро ( 5.80 лева ) на към 0.5 евро ( 1 лева ).
И по този начин, какво се случва?
Фигуративно казано, излиза, че числата са просто " сготвени ". Но това не е съществено.
Националният статистически институт е самостоятелен и работи по същата строга рамка като другите статистически институти в Европейски Съюз. Освен това, Евростат също, че данните за инфлацията (по-точно ХИПЦ – хармонизирания показател на потребителските цени) са вярно изчислени. Статията цитира сходни изказвания (за деформиране на данните, б. р.), само че без никакви доказателства. Такова мислене в действителност няма място, даже в случай че създателят на сходни изказвания да е правил нещо в страната преди 30 години.
Както се споделя, " В Бога имаме вяра, а всички останали би трябвало да извадят данни ". И по този начин, какво споделят данните?
Първо, и това е значимо да се подчертае, става дума за публично обществено решение . В него няма нищо злонамерено или прикрито. Това не е замитане на данни под килима, нито е " производство на цифри ". Това е решение, което е изцяло в границите на законовите права на държавното управление. Ако вървим в тази посока, може да се уточни и че някои държавно управлявани цени фактически се усилиха, изключително при започване на годината - на Данък добавена стойност (за и ресторантьорските услуги, б. р.), на някои акцизи и. И резултатът им върху данните за инфлацията беше много трагичен – 1.8% нарастване на месечна база спрямо декември 2024 година (въпреки че част от растежа се дължи и на по-високите интернационалните цени).
Второ, макроикономическият резултат е стеснен. Въз основа на (рекордния) брой хоспитализации за предходната година, това подхожда на понижение на разноските от джоба на жителите с общо към 25-30 милиона евро. Или към 0.0003% от Брутният вътрешен продукт.
Трето, резултатът от това в действителност не трансформира самичък по себе си осъществяването на критерия, само че първо би трябвало да се разбере методологията. Решението е взето в средата на април и затова има въздействие върху данните за април (в съпоставяне с март). Сега тежестта на здравните услуги в ХИПЦ е 7.6%. Така се получи 11.5% дезинфлация в бранша на месечна база. В резултат на това това имаше 0.88% спад (ако приемем, че всичко това е обвързвано с това съответно решение).
Ключовият миг тук е, че това би повлияло единствено на данните за април 2025 година За " критерия за инфлация " обаче е належащо да се прегледа ХИПЦ на всички позиции приблизително за 12 месеца. В този случай въздействието на тази характерна смяна в една категория за един месец би имало влияние от 0.07% процентни пункта. Дори и в предполагаем сюжет, това би довело до повишение на инфлацията до 2.8% (както е изчислено от институциите на ЕС), което към момента е в сходство с референтната стойност (от 2.8%). И това продължава да е по този начин, в случай че вземем да вземем за пример по-скорошните данни за май.
Следователно е много подвеждащо да се твърди, че " единствено спадът в цените на болничните услуги е извадил 0.89 процентни пункта от общия 12-месечен ритъм на инфлация, който е 2.7% " спрямо референтна стойност от 2,8%. Казано по-просто, той е извадил това от една от 12-те стойности. Съвпадение е, че 12-месечната междинна стойност в действителност е 2.7%, което е доста покрай цената от 2.8% единствено за април. Но явно е неправилно да се основава усещането, че България някак си вълшебен е понижила 12-месечната си междинна стойност с 25% (!) посредством това лимитирано административно деяние.
Изводът
И по този начин, като се вземе всичко това поради - не, България не е " изиграла " данните си за инфлацията. Нещо повече, България е първата страна от най-малко 2008 година насам , която извършва критерия за ценова непоклатимост (инфлация), без да се прави каквато и да е отстъпка (тоест да се изключва нито една страна при пресмятане на референтната стойност).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ