Мариус Куркински с откровена позиция за гей браковете пред в. "ШОУ"
Ивайло Василев Стоянов или, както е най-известен като Мариус Куркински, безусловно е като едно ходещо и дишащо театрално зрелище - извънредно надарен, с омагьосващо наличие и на сцената, и в живота, непрекъснат прицел на удивление и... неуместно любознание. На 15-и т. м. има рожден ден. - Мариус, вие сте незабравим сценичен и киноактьор, режисьор и музикален реализатор, изключително известен с монологичните си театрални постановки, както и с песните и музикалните клипове на “Ти ри ри рам”, “Стига, бе”, “Пътуване”, “Супер красота” и “Шу-шу”. С какво обаче ви се наложи да свикнете и от какво ви беше нужно изрично да се откажете поради всичкото това, което сте с днешна дата?
- Още от дребен работя като артист и да ви кажа, с нищо не ми се наложи да привикна или пък съответно да се откажа от нещо поради него или някой. Почти всичко е спектакъл в мен. Да, скърбя за някои, само че са прекомерно малко пропуснатите от мен неща, като позабравени връзки с близки и родственици и отношение, което би трябвало да имам с тях. Може би точно това ми е казусът, като че ли останаха в предишното, за което не би трябвало да се досещам, само че не желая да е по този начин. Това ми липсва, всичко друго ми е безусловно задоволително.
- Роден сте в Нови пазар като Ивайло, а във ВИТИЗ артистичният ви псевдоним е фиктивен от сътрудника ви Стефан Вълдобрев. Питали ли сте го в миналото за какво е стигнал тъкмо до тази композиция от имена и в действителност за какво решихте да го запазите и до през днешния ден?
- Ивайло е хубаво име, само че да ви кажа почтено, като млад действах малко по-глуповато и експресивно. Всъщност тази фамилия е име в моя жанр. Някои от братята на дядо ми са се казвали Куркински, а и без друго татко ми споделяше, че са желали да ме запишат като Мариус, само че не получили някакво си позволение. Затова взех решение да си го върна, Стефан знаеше и не след дълго както той, по този начин и всички други започнаха да ми викат по този метод. Запазих персоналното си пространство, пък и с това име много ми потръгна.
- Каква роля играе в живота ви зодиакалният ви знак Везни?
- При нас, Везните, нещата са доста мъчителни, до момента в който вземем съответно решение. Доста е мъчително, непрестанно даже. Редовно се оплакваме от живота, което не е доста хубаво, да ви кажа (усмихва се).
- Вие сте от тези хора, чийто триумф мъчно може да се назова “кариера”. Талантът ви май е по-силен и пробивен от елементарната упоритост, или?
- Не дръзвам да приказвам за себе си, тъй като се тормозя, когато думи като гений се използват около мен. Кариера имат холивудските артисти и актриси, нашето е друго и то е служене на театралното изкуство. В другите случаи средствата са други, а събитията - разнообразни.
- Работа, работа и отново работа. Остава ли ви време за персонален живот?
- Да, остава. Намирам свободно време за себе си и, популярност Богу, не мога да се оплача от липса на такова. Всъщност това време е от немалка значимост за мен и поставям нужните старания, с цел да го употребявам, когато го имам, по допустимо най-хубавия метод.
- Споменавали сте, че към този момент сте изживели огромната си обич и в този момент мислите единствено за спектакъл. Защо? Нима тя не е “Докато гибелта ви раздели”?
- Ами най-малко при мен не беше, тъй като с индивида се разделихме, преди гибелта да е настъпила (много се смее). Но да ви кажа, любовта си остана в мен. Остана си и съм й признателен, че не си потегли от мен, от душата ми, от сърцето ми, от същността ми.
- Сексуалната ви ориентировка не е загадка за никого и все пак, доколкото зная, сте срещу гей браковете. Така ли е в действителност?
- Да, срещу гей браковете съм. Ненавиждам тези съюзи, срещу съм деца да бъдат осиновявани от хомосексуални двойки. Едно дете би трябвало да има майка и татко, мъж и жена.
- Щастлива душа ли сте?
- Щастлив човек съм, да! Особено след театър... (Усмихва се.)
- Има ли самотност в дните, само че не на Мариус, а на Иво?
- Не мога да кажа, че съм уединен човек. Имам доста другари и не мисля, че това се дължи на моята известност. Когато върша моноспектакъл, колкото и да е парадоксално, отново не мога да кажа, че съм уединен. Когато съм на сцената, споделям с всеки човек в салона. Всъщност задължен съм да усетя безусловно цялата аудитория, да съм в близка връзка с голямото количество хора, с цел да може да се получи спектакълът точно посредством тази свръхкомуникация.
- И се получава, несъмнено! Току-що с изумителен екстаз за подпис ви помолиха и млади, и по-възрастни...
- Публиката ми дава доста. Дава ми информация, дава ми сила. Това за мен е свръхсреща с доста хора на едно място.
- Бихте ли могли да се опишете с две думи?
- Не бих могъл да го направя, даже и да желая. Ако можех, те щяха да бъдат изцяло задоволителни. Бих се описал с доста думи. Но вижте, думите, изхождайки от работата ми, за мен несъмнено са две и те са: артист и режисьор.
- Благодаря ви за отделеното време, Мариус! Пожелайте си нещо?
- За себе си и на глас? О, не, апелирам ви! (Усмихва се.) Но за читателите на вестника ви ще го направя на драго сърце: искам им успокоение. Бъдете в мир и със себе си, и с близък. Не бързайте в решенията си, бъдете деликатни и недейте да нервничите. Нека няма принуждение, експанзия и стрес! Нека има единствено обич! И хора, бъдете смирени, не примерни! Много е мъчно човек да е апатичен към ритници от хора, на които си дал обувки.
Иво АНГЕЛОВ
- Още от дребен работя като артист и да ви кажа, с нищо не ми се наложи да привикна или пък съответно да се откажа от нещо поради него или някой. Почти всичко е спектакъл в мен. Да, скърбя за някои, само че са прекомерно малко пропуснатите от мен неща, като позабравени връзки с близки и родственици и отношение, което би трябвало да имам с тях. Може би точно това ми е казусът, като че ли останаха в предишното, за което не би трябвало да се досещам, само че не желая да е по този начин. Това ми липсва, всичко друго ми е безусловно задоволително.
- Роден сте в Нови пазар като Ивайло, а във ВИТИЗ артистичният ви псевдоним е фиктивен от сътрудника ви Стефан Вълдобрев. Питали ли сте го в миналото за какво е стигнал тъкмо до тази композиция от имена и в действителност за какво решихте да го запазите и до през днешния ден?
- Ивайло е хубаво име, само че да ви кажа почтено, като млад действах малко по-глуповато и експресивно. Всъщност тази фамилия е име в моя жанр. Някои от братята на дядо ми са се казвали Куркински, а и без друго татко ми споделяше, че са желали да ме запишат като Мариус, само че не получили някакво си позволение. Затова взех решение да си го върна, Стефан знаеше и не след дълго както той, по този начин и всички други започнаха да ми викат по този метод. Запазих персоналното си пространство, пък и с това име много ми потръгна.
- Каква роля играе в живота ви зодиакалният ви знак Везни?
- При нас, Везните, нещата са доста мъчителни, до момента в който вземем съответно решение. Доста е мъчително, непрестанно даже. Редовно се оплакваме от живота, което не е доста хубаво, да ви кажа (усмихва се).
- Вие сте от тези хора, чийто триумф мъчно може да се назова “кариера”. Талантът ви май е по-силен и пробивен от елементарната упоритост, или?
- Не дръзвам да приказвам за себе си, тъй като се тормозя, когато думи като гений се използват около мен. Кариера имат холивудските артисти и актриси, нашето е друго и то е служене на театралното изкуство. В другите случаи средствата са други, а събитията - разнообразни.
- Работа, работа и отново работа. Остава ли ви време за персонален живот?
- Да, остава. Намирам свободно време за себе си и, популярност Богу, не мога да се оплача от липса на такова. Всъщност това време е от немалка значимост за мен и поставям нужните старания, с цел да го употребявам, когато го имам, по допустимо най-хубавия метод.
- Споменавали сте, че към този момент сте изживели огромната си обич и в този момент мислите единствено за спектакъл. Защо? Нима тя не е “Докато гибелта ви раздели”?
- Ами най-малко при мен не беше, тъй като с индивида се разделихме, преди гибелта да е настъпила (много се смее). Но да ви кажа, любовта си остана в мен. Остана си и съм й признателен, че не си потегли от мен, от душата ми, от сърцето ми, от същността ми.
- Сексуалната ви ориентировка не е загадка за никого и все пак, доколкото зная, сте срещу гей браковете. Така ли е в действителност?
- Да, срещу гей браковете съм. Ненавиждам тези съюзи, срещу съм деца да бъдат осиновявани от хомосексуални двойки. Едно дете би трябвало да има майка и татко, мъж и жена.
- Щастлива душа ли сте?
- Щастлив човек съм, да! Особено след театър... (Усмихва се.)
- Има ли самотност в дните, само че не на Мариус, а на Иво?
- Не мога да кажа, че съм уединен човек. Имам доста другари и не мисля, че това се дължи на моята известност. Когато върша моноспектакъл, колкото и да е парадоксално, отново не мога да кажа, че съм уединен. Когато съм на сцената, споделям с всеки човек в салона. Всъщност задължен съм да усетя безусловно цялата аудитория, да съм в близка връзка с голямото количество хора, с цел да може да се получи спектакълът точно посредством тази свръхкомуникация.
- И се получава, несъмнено! Току-що с изумителен екстаз за подпис ви помолиха и млади, и по-възрастни...
- Публиката ми дава доста. Дава ми информация, дава ми сила. Това за мен е свръхсреща с доста хора на едно място.
- Бихте ли могли да се опишете с две думи?
- Не бих могъл да го направя, даже и да желая. Ако можех, те щяха да бъдат изцяло задоволителни. Бих се описал с доста думи. Но вижте, думите, изхождайки от работата ми, за мен несъмнено са две и те са: артист и режисьор.
- Благодаря ви за отделеното време, Мариус! Пожелайте си нещо?
- За себе си и на глас? О, не, апелирам ви! (Усмихва се.) Но за читателите на вестника ви ще го направя на драго сърце: искам им успокоение. Бъдете в мир и със себе си, и с близък. Не бързайте в решенията си, бъдете деликатни и недейте да нервничите. Нека няма принуждение, експанзия и стрес! Нека има единствено обич! И хора, бъдете смирени, не примерни! Много е мъчно човек да е апатичен към ритници от хора, на които си дал обувки.
Иво АНГЕЛОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ