Проф. Ивайло Дичев: Обществото ни е в параноя
Ивайло Стефанов Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, преподава във Франция, Съединени американски щати. Син е на писателя Стефан Дичев. Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж-VII: Дени Дидро. Работи в областта на естетиката, обществените науки с фокус върху градската антропология, балканските идентичности, миграцията. Редактор на онлайн изданието за културни проучвания „ СеминарБГ “. Ивайло Дичев е публицист и деен есеист, разгласява в български и европейски издания. Автор на книги с разкази и разказ. Носител е на премиите за есеистика „ Паница “ (1999), „ Черноризец Храбър “ (2002) и „ Димитър Пешев “ (2005).
- Защо Истанбулската спогодба разбуни духовете у нас и се стигна съвсем до параноя?
-Тази тематика беше съзнателно раздухана от националпопулистите, които по този начин желаеха да скрият безпомощността си в ръководството, лобизма за офшорката в Пирин, нелепите хрумвания на Каракачанов за постоянна войска, в случай че щете да отклонят вниманието от недоверието, което има към тях в Европейски Съюз, който почвахме да председателстваме. После към тях се включиха русофилите от Българска социалистическа партия, които се подведоха по съветската антиевропейска агитация. Ако позволите да иззлорадствам - Франкенщайнът, който съизмислиха те, заличи личния им избор на съмнение, който мина изцяло неусетен.
В антропологията назоваваме това „ морална суматоха “ - типичен случаи са ловът на вещици през Ренесанса или слухът, че евреите вършат жертвоприношения с кръв на деца от началото на 20. век.
У нас суматоха имаше към „ връщането “ на турските имена при започване на 90-те, в резултат на което се очакваше окупация на Кърджалийски окръг. Моралната суматоха допуска морални бизнесмени, които раздухват заплахата, показват врага, активизират опозиция. Който пробва да опонира или да успокоява, става детайл на заговора.
- Има ли в действителност клопки в текста на някои членове като 3-ти, 4-ти, 12-ти,14-ти, 60-ти, за което предизвестяват критиците на конвенцията?
-Да вземем да вземем за пример Член 3: „ Пол значи функции, държания, действия, характерности, които обещано общество счита подобаващи за дамите и мъжете “. Ами какво да кажем, че е пол, в случай че не това? Що за идиотска концепция да мислят, че една спогодба на другояче симпатичния, само че изцяло безвластен Съвет на Европа ще ни накара да си променим конституционното определение на това по какъв начин класифицираме жителите, и то срещу волята ни? Нещо повече - разясняват, че половете са каквито страните ги дефинират, само че от това става още по-лошо!
Мисля, че обществото ни изпадна в психическото разстройство, което назовават параноя. Във всяко нещо можем да намерим мотив за съмнение, само че това е просто болест.
- Защо българите толкоз се паникьосаха, че ще бъдат унищожени и отнети обичайните им полезности? Поставя ли конвенцията по някакъв метод в риск тези полезности?
-С какво обичайните български полезности се разграничават от християнските, мюсюлманските, модерните? Аз не знам идеалът ни за положително семейство да се разграничава значително от този в страните на Европейски Съюз, които одобриха конвенцията без проблем.
Хората у нас бяха побъркани - тъкмо като тези в Тулуза, които изгорили на клада множеството дами от града си като вещици. Масова неуравновесеност!
Всъщност конвенцията въобще не е демократична или мултикултурална - тя е опит за налагане на обединен честен ред върху все по-пъстрото европейско културно пространство. Може да я наречете прогресистка, в случай че желаете, тъй като концепцията е да се върви напред, към по-голямо тъждество и съгласие сред половете.
Хватката се състои в това да обръщаш наобратно това, което ти споделят - което е обичан ход на политиците у нас. Ти си подкупен - не, ти си подкупен! Конвенцията се бори против насилието - не, конвенцията е принуждение.
- Защо плашилото „ трети пол ” се оказа толкоз стряскащо за българите?
-Защото беше показано освен манипулативно, само че по противен, аморален метод.
Със смесени полови характерности се раждат към 1 на 2000 деца. Това е на равнище анатомия, при други хормони, при трети хромозоми, при четвърти казусът е психически - тези хора се усещат хванати в непознато тяло, което трансформира живота им в пъкъл. В към половината от случаите се прави нещо, тъй че индивидът да се приближи към един от двата пола. В някои това не може да стане, в други родителите или самият човек не желае.
Да, става дума за сериозен проблем, към който би трябвало да се отнасяме с схващане и внимание. Наместо това невежи идеолози разказват тази обстановка като волност, и то в еротични термини, като че ли човек си сменя пола ей по този начин, от чувственост. Това мислене е просто гнусота.
В някои развити страни има специфична категория за интерсекс хората - първа беше Австралия, последваха я Германия и Канада. Това значи, че страната ги категоризира в специфична категория Х, дава им може би някакви права. В редки случаи съществува трети пол, който е културно свързан - по този начин е с хиджрите в Индия, които са тип долна прослойка, събираща кастрати, интерсекс хора, проституиращи, просяци или просто отритнати.
Тази тематика е напълно друга, надали някой в Европа би желал да вкарваме нещо такова. Напротив, в Югоизточна Азия пробват да изтрият сходна форма на неравноправие, нерядко обвързвана с принуждение.
У нас се уплашиха от трети пол, тъй като им показаха нещата като някаква форма на разврат.
А що се отнася до фантазиите за 14-и и 15-и пол, това е просто литература. Предлагам 16-ти - момче с лунички и утопичен взор, което написа стихове. Просто интернет прави допустимо хората да попадат на всевъзможни идиотщини, които след това си препращат драговолно, изключително в случай че има секс, кавги, трансгресии.
- Социалните медии, в чиито мрежи сме всички, ли ни вършат толкоз податливи на внушения и уплахи?
-Да, точно. Те привилегироват анекдотичното мислене, или по-точно спомагат за разпада на мисленето в посока на случката и куриоза. Говорим си тук за мъжете и дамите, обаче един ваш четец през вчерашния ден е попаднал на някаква случа в Нова Зеландия, където един мъж решил да стане жена (доколкото знам прочее, противоположната интервенция към този момент не е възможна). А пък един в Аржентина разкрил, че имало 33 пола. И той печели, тъй като случката постоянно е по-колоритна от скучните причини, съответният сюжет се запечатва по-дълбоко от обобщенията.
Мрежата фрагментира мисленето; наместо да опираме решенията се върху трендове, статистики, систематизирания на обстановки, ние илюстрираме със преживелица. А най-добре картинка, че не лишава време за четене. И когато случката ти изпрати някой от твоята ехтене стая, ти си подготвен да повярваш още повече, тъй като нали ти е другар. Ама ти си го избрал за другар точно тъй като мисли като теб, нали по този начин?
- Ще ратифицираме ли конвенцията в последна сметка и какъв е рискът, в случай че не го сторим?
-Усещането ми е, че господин Борисов ще отиграе ловко топката, която му подвига Българска социалистическа партия. Оттук до изборите ще приказваме, че това е антиевропейска партия, ще се връщаме към недоумението на ПЕС и персоналните рецензии на Станишев.
Дали ще ратифицираме? Вече няма смисъл. Обществото е истеризирано и всички ограничения против насилието, които следват от нея, ще бъдат посрещани на нож.
Според мен най-после ще ратифицираме. Рискът е за следващ път да се окажем неевропейска страна, а и ще се засилят съмненията, че сме троянският кон на Русия, която не е подписала и даже се отхвърли от законите срещу домашното принуждение. Но основното е, че нищо няма да създадем, с цел да спрем насилието, с което почва към този момент всеки утринен тв блок.
- Кой в действителност е най-сериозният проблем пред обществото ни сега?
-Основният проблем е по какъв начин да се пласираме на европейската и международна сцена. В каква промишленост да се специализираме, каква просвета да развиваме, в кой от кръговете на Европейски Съюз да влезем - на дневен ред е влизането в еврото, въпреки че и там се подвигна пушилка от страхове, че всичко щяло да нарастне. Но тъй като не са свързани с тялото - храни, ваксини, секс - по-лесно ще ги преодолеем.
- Очакват ли ни и в бъдеще още обстановки с всеобща уплаха и нервност по на пръв взор безобидни тематики? Има ли контрамярка?
-След шока от 2016 година - имам поради Тръмп и Брекзит - развитият свят се стресна от клопката, в който го е вкарала ултра демокрацията на обществените мрежи. Започна да се провежда противопоставяне, самият Зукърбърг разбра, че Facebook подкопава обществото, каквото го познаваме.
Първо, би трябвало да върнем някаква подчиненост в общественото говорене. Например за обществената роля на пола би следвало повече да тежи думата на обществените учени, за биологическата - на лекарите, за юридическите аспекти на конвенцията - на адвокати. Миш-машът, който медиите, и изключително новите медии създават, поражда комплициране, от него следва неспокойствие и в последна сметка - психотични реакции.
После не е неприятно да се обръщаме малко обратно. Ако върнете лентата с нервността към бежанците, ще видите, че тя се разви по същия метод - полови фантазми за всеобщи изнасилвания, заболявания, които бежанците носели, замяна на генетичния ни код, гордо инатене на Европа, популизъм.
Оглеждате се - къде ги пълчищата? Стоят бежанските лагери сиротни, а оградата - монумент на самата себе си.
Трябва да спрем с това анекдотично мислене, което ни прави амеби, реагиращи на дразнения. Да мислим за трендове. Нека не се изкушаваме да прескачаме от случките непосредствено към дейностите, тъй като наместо схващане ще произвеждаме безпорядък. Да имаме поради, че животът постоянно е по-сложен от това, което ни убеждават популистите.
- Защо Истанбулската спогодба разбуни духовете у нас и се стигна съвсем до параноя?
-Тази тематика беше съзнателно раздухана от националпопулистите, които по този начин желаеха да скрият безпомощността си в ръководството, лобизма за офшорката в Пирин, нелепите хрумвания на Каракачанов за постоянна войска, в случай че щете да отклонят вниманието от недоверието, което има към тях в Европейски Съюз, който почвахме да председателстваме. После към тях се включиха русофилите от Българска социалистическа партия, които се подведоха по съветската антиевропейска агитация. Ако позволите да иззлорадствам - Франкенщайнът, който съизмислиха те, заличи личния им избор на съмнение, който мина изцяло неусетен.
В антропологията назоваваме това „ морална суматоха “ - типичен случаи са ловът на вещици през Ренесанса или слухът, че евреите вършат жертвоприношения с кръв на деца от началото на 20. век.
У нас суматоха имаше към „ връщането “ на турските имена при започване на 90-те, в резултат на което се очакваше окупация на Кърджалийски окръг. Моралната суматоха допуска морални бизнесмени, които раздухват заплахата, показват врага, активизират опозиция. Който пробва да опонира или да успокоява, става детайл на заговора.
- Има ли в действителност клопки в текста на някои членове като 3-ти, 4-ти, 12-ти,14-ти, 60-ти, за което предизвестяват критиците на конвенцията?
-Да вземем да вземем за пример Член 3: „ Пол значи функции, държания, действия, характерности, които обещано общество счита подобаващи за дамите и мъжете “. Ами какво да кажем, че е пол, в случай че не това? Що за идиотска концепция да мислят, че една спогодба на другояче симпатичния, само че изцяло безвластен Съвет на Европа ще ни накара да си променим конституционното определение на това по какъв начин класифицираме жителите, и то срещу волята ни? Нещо повече - разясняват, че половете са каквито страните ги дефинират, само че от това става още по-лошо!
Мисля, че обществото ни изпадна в психическото разстройство, което назовават параноя. Във всяко нещо можем да намерим мотив за съмнение, само че това е просто болест.
- Защо българите толкоз се паникьосаха, че ще бъдат унищожени и отнети обичайните им полезности? Поставя ли конвенцията по някакъв метод в риск тези полезности?
-С какво обичайните български полезности се разграничават от християнските, мюсюлманските, модерните? Аз не знам идеалът ни за положително семейство да се разграничава значително от този в страните на Европейски Съюз, които одобриха конвенцията без проблем.
Хората у нас бяха побъркани - тъкмо като тези в Тулуза, които изгорили на клада множеството дами от града си като вещици. Масова неуравновесеност!
Всъщност конвенцията въобще не е демократична или мултикултурална - тя е опит за налагане на обединен честен ред върху все по-пъстрото европейско културно пространство. Може да я наречете прогресистка, в случай че желаете, тъй като концепцията е да се върви напред, към по-голямо тъждество и съгласие сред половете.
Хватката се състои в това да обръщаш наобратно това, което ти споделят - което е обичан ход на политиците у нас. Ти си подкупен - не, ти си подкупен! Конвенцията се бори против насилието - не, конвенцията е принуждение.
- Защо плашилото „ трети пол ” се оказа толкоз стряскащо за българите?
-Защото беше показано освен манипулативно, само че по противен, аморален метод.
Със смесени полови характерности се раждат към 1 на 2000 деца. Това е на равнище анатомия, при други хормони, при трети хромозоми, при четвърти казусът е психически - тези хора се усещат хванати в непознато тяло, което трансформира живота им в пъкъл. В към половината от случаите се прави нещо, тъй че индивидът да се приближи към един от двата пола. В някои това не може да стане, в други родителите или самият човек не желае.
Да, става дума за сериозен проблем, към който би трябвало да се отнасяме с схващане и внимание. Наместо това невежи идеолози разказват тази обстановка като волност, и то в еротични термини, като че ли човек си сменя пола ей по този начин, от чувственост. Това мислене е просто гнусота.
В някои развити страни има специфична категория за интерсекс хората - първа беше Австралия, последваха я Германия и Канада. Това значи, че страната ги категоризира в специфична категория Х, дава им може би някакви права. В редки случаи съществува трети пол, който е културно свързан - по този начин е с хиджрите в Индия, които са тип долна прослойка, събираща кастрати, интерсекс хора, проституиращи, просяци или просто отритнати.
Тази тематика е напълно друга, надали някой в Европа би желал да вкарваме нещо такова. Напротив, в Югоизточна Азия пробват да изтрият сходна форма на неравноправие, нерядко обвързвана с принуждение.
У нас се уплашиха от трети пол, тъй като им показаха нещата като някаква форма на разврат.
А що се отнася до фантазиите за 14-и и 15-и пол, това е просто литература. Предлагам 16-ти - момче с лунички и утопичен взор, което написа стихове. Просто интернет прави допустимо хората да попадат на всевъзможни идиотщини, които след това си препращат драговолно, изключително в случай че има секс, кавги, трансгресии.
- Социалните медии, в чиито мрежи сме всички, ли ни вършат толкоз податливи на внушения и уплахи?
-Да, точно. Те привилегироват анекдотичното мислене, или по-точно спомагат за разпада на мисленето в посока на случката и куриоза. Говорим си тук за мъжете и дамите, обаче един ваш четец през вчерашния ден е попаднал на някаква случа в Нова Зеландия, където един мъж решил да стане жена (доколкото знам прочее, противоположната интервенция към този момент не е възможна). А пък един в Аржентина разкрил, че имало 33 пола. И той печели, тъй като случката постоянно е по-колоритна от скучните причини, съответният сюжет се запечатва по-дълбоко от обобщенията.
Мрежата фрагментира мисленето; наместо да опираме решенията се върху трендове, статистики, систематизирания на обстановки, ние илюстрираме със преживелица. А най-добре картинка, че не лишава време за четене. И когато случката ти изпрати някой от твоята ехтене стая, ти си подготвен да повярваш още повече, тъй като нали ти е другар. Ама ти си го избрал за другар точно тъй като мисли като теб, нали по този начин?
- Ще ратифицираме ли конвенцията в последна сметка и какъв е рискът, в случай че не го сторим?
-Усещането ми е, че господин Борисов ще отиграе ловко топката, която му подвига Българска социалистическа партия. Оттук до изборите ще приказваме, че това е антиевропейска партия, ще се връщаме към недоумението на ПЕС и персоналните рецензии на Станишев.
Дали ще ратифицираме? Вече няма смисъл. Обществото е истеризирано и всички ограничения против насилието, които следват от нея, ще бъдат посрещани на нож.
Според мен най-после ще ратифицираме. Рискът е за следващ път да се окажем неевропейска страна, а и ще се засилят съмненията, че сме троянският кон на Русия, която не е подписала и даже се отхвърли от законите срещу домашното принуждение. Но основното е, че нищо няма да създадем, с цел да спрем насилието, с което почва към този момент всеки утринен тв блок.
- Кой в действителност е най-сериозният проблем пред обществото ни сега?
-Основният проблем е по какъв начин да се пласираме на европейската и международна сцена. В каква промишленост да се специализираме, каква просвета да развиваме, в кой от кръговете на Европейски Съюз да влезем - на дневен ред е влизането в еврото, въпреки че и там се подвигна пушилка от страхове, че всичко щяло да нарастне. Но тъй като не са свързани с тялото - храни, ваксини, секс - по-лесно ще ги преодолеем.
- Очакват ли ни и в бъдеще още обстановки с всеобща уплаха и нервност по на пръв взор безобидни тематики? Има ли контрамярка?
-След шока от 2016 година - имам поради Тръмп и Брекзит - развитият свят се стресна от клопката, в който го е вкарала ултра демокрацията на обществените мрежи. Започна да се провежда противопоставяне, самият Зукърбърг разбра, че Facebook подкопава обществото, каквото го познаваме.
Първо, би трябвало да върнем някаква подчиненост в общественото говорене. Например за обществената роля на пола би следвало повече да тежи думата на обществените учени, за биологическата - на лекарите, за юридическите аспекти на конвенцията - на адвокати. Миш-машът, който медиите, и изключително новите медии създават, поражда комплициране, от него следва неспокойствие и в последна сметка - психотични реакции.
После не е неприятно да се обръщаме малко обратно. Ако върнете лентата с нервността към бежанците, ще видите, че тя се разви по същия метод - полови фантазми за всеобщи изнасилвания, заболявания, които бежанците носели, замяна на генетичния ни код, гордо инатене на Европа, популизъм.
Оглеждате се - къде ги пълчищата? Стоят бежанските лагери сиротни, а оградата - монумент на самата себе си.
Трябва да спрем с това анекдотично мислене, което ни прави амеби, реагиращи на дразнения. Да мислим за трендове. Нека не се изкушаваме да прескачаме от случките непосредствено към дейностите, тъй като наместо схващане ще произвеждаме безпорядък. Да имаме поради, че животът постоянно е по-сложен от това, което ни убеждават популистите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ