Българският принос към справяне с кризата – 1,5 млн. души са оставени без защита
Ивайло Калфин е икономист, два пъти вицепремиер на България и ръководител на борда на Euractiv Bulgaria, откъдето препубликуваме текста.
В интервал на рецесия времето тече доста бързо. Необходими са подготвеност, бърза ориентировка и нетрадиционни решения. Изчакването е допустима тактичност, само че в множеството случаи тя се проваля. Да, откакто отмине рецесията с ковид, всичко ще е ясно - какви са икономическите резултати, какъв брой е коствала на бюджета, какъв брой компании са банкрутирали и с какъв брой са се нараснали безработните. Дори ще знаем какъв е броят на психическите разстройства, разводите и случаите на домашно принуждение.
Само че " дребният " проблем е, че ние живеем по време на рецесията, не сме на пауза. Сметките идват, разноските текат и едва ли имаме въодушевление да гледаме на това, което се случва с погледа на статистици или стопански откриватели.
Правителството разгласи ограничения за противопоставяне на рецесията. Само за седмица позицията му се промени на 180 градуса, само че въпреки всичко то потегли в вярната посока, като се убеди, че тактиката за изчакване ще докара до стопански срив и обществен безпорядък. За да избегне това, кабинетът разгласи стратегия с предстоящ резултат от 4.5 милиарда лв.. Важно е да се каже, че за нея ще са нужни
към 2.5 милиарда лв., което е по-малко от предоставеното ни от Европейски Съюз за битка с вируса.
Т.е. до този миг националният бюджет не взе участие във финансирането на ограниченията. Към кого са ориентирани те?
Първо, отпускат се 1 милиард за подкрепяне на компаниите да задържат служащи. Парадоксално, само че по този начин на процедура страната пести. Ако тези служащи бъдат освободени, те ще получават 60% от възнаграждението си, още веднъж от обществените фондове. Но в този случай страната ще получи назад налози и осигуровки. Изчисленията са, че тя ще получава назад 2/3 от отпуснатите средства. С други думи против вложен 1 милиард, назад като налози и осигуровки ще се върнат към 650 милиона. Това несъмнено е по-изгодно за бюджета от разноските за безработни. Помага и на стопанската система - само че единствено на компаниите, които могат да си го разрешат.
Второ, отпускат се още 700 милиона за увеличение на капитала на Българската банка за развиване, като с тези пари би трябвало да се подсигуряват безлихвени дребни заеми за служащите, пуснати в неплатен отпуск, и да се дадат спомагателни гаранции на банките за обезпечаване на ликвидност на компаниите.
Тази скица е много тромава и парите ще стигнат до задачата си след месеци.
Много по-лесно можеше да се употребява специфичната гаранционна линия, оповестена от Европейската капиталова банка в размер на 40 милиарда евро.
Трето, лекари, служители на реда, обществени служащи, военни ще получат добавки към заплатата си, само че и там се оказва, че правилото ще бъде изборен.
Положителният резултат от тази интервенция ще се концентрира в част от работещите на първа линия, компаниите, които могат да си разрешат да заплащат, с цел да задържат неработещи служащи и тези, които са подготвени да поемат повече задължения през време на рецесията.
Проблемът е, че нито една мярка не доближава до самонаетите, хората със свободни специалности, дребните и много от междинните компании, сезонните служащи, завръщащите се от чужбина, стотиците хиляди българи, които не работят на трудов контракт, само че
по някаква причина не са се записали и в бюрата по труда, дълготрайно безработните.
Всички тези хора, чийто брой възлиза на към 1,5 милиона души, рискуват да останат без приходи, само че с възходящи отговорности. Разбира се всеки от тях първо ще употребява запасите си, само че надали ще устоят дълго.
Неглижирането на тази група с изключение на, че ще докара до всеобщи банкрути през идващите месеци, ще провокира мощни обществени напрежения, което държавното управление ще се опита да потуши с пожарникарско в допълнение изсипване на средства. Така бюджетът в последна сметка ще похарчи повече пари, само че с по-малък резултат.
От предстоящите ограничения само забележим позитивен резултат би имала опцията комерсиалните банки да предоговорят и разсрочат изплащането на поети задължения, което се подсказва от Българска народна банка, само че към момента не се прави.
Така държавното управление единствено влиза в обстановка без излаз.
Ако рецесията в действителност завърши и след 2-3 месеца, обществените разделения в страната ще се задълбочат трагично. Ако продължи дълго - това ще докара до нови разтърсвания и зле изхарчени обществени запаси.
Тук виждаме и концептуалното разграничение сред икономическата политика в България и тази в другите страни от Европейски Съюз. Докато при тях ограниченията са ориентирани по този начин, че да не изпадне от мрежата нито един жител, в България се основават условия за подкрепяне на дребното добре капитализирани предприятия, които имат задоволително запаси с малко помощ да се оправят с ликвидната рецесия и да не банкрутират. Останалите - да се оправят, както могат. Министърът на финансите беше доста откровен, когато ги назова " маргинали " - въпрос на светоглед.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1392)
В интервал на рецесия времето тече доста бързо. Необходими са подготвеност, бърза ориентировка и нетрадиционни решения. Изчакването е допустима тактичност, само че в множеството случаи тя се проваля. Да, откакто отмине рецесията с ковид, всичко ще е ясно - какви са икономическите резултати, какъв брой е коствала на бюджета, какъв брой компании са банкрутирали и с какъв брой са се нараснали безработните. Дори ще знаем какъв е броят на психическите разстройства, разводите и случаите на домашно принуждение.
Само че " дребният " проблем е, че ние живеем по време на рецесията, не сме на пауза. Сметките идват, разноските текат и едва ли имаме въодушевление да гледаме на това, което се случва с погледа на статистици или стопански откриватели.
Правителството разгласи ограничения за противопоставяне на рецесията. Само за седмица позицията му се промени на 180 градуса, само че въпреки всичко то потегли в вярната посока, като се убеди, че тактиката за изчакване ще докара до стопански срив и обществен безпорядък. За да избегне това, кабинетът разгласи стратегия с предстоящ резултат от 4.5 милиарда лв.. Важно е да се каже, че за нея ще са нужни
към 2.5 милиарда лв., което е по-малко от предоставеното ни от Европейски Съюз за битка с вируса.
Т.е. до този миг националният бюджет не взе участие във финансирането на ограниченията. Към кого са ориентирани те?
Първо, отпускат се 1 милиард за подкрепяне на компаниите да задържат служащи. Парадоксално, само че по този начин на процедура страната пести. Ако тези служащи бъдат освободени, те ще получават 60% от възнаграждението си, още веднъж от обществените фондове. Но в този случай страната ще получи назад налози и осигуровки. Изчисленията са, че тя ще получава назад 2/3 от отпуснатите средства. С други думи против вложен 1 милиард, назад като налози и осигуровки ще се върнат към 650 милиона. Това несъмнено е по-изгодно за бюджета от разноските за безработни. Помага и на стопанската система - само че единствено на компаниите, които могат да си го разрешат.
Второ, отпускат се още 700 милиона за увеличение на капитала на Българската банка за развиване, като с тези пари би трябвало да се подсигуряват безлихвени дребни заеми за служащите, пуснати в неплатен отпуск, и да се дадат спомагателни гаранции на банките за обезпечаване на ликвидност на компаниите.
Тази скица е много тромава и парите ще стигнат до задачата си след месеци.
Много по-лесно можеше да се употребява специфичната гаранционна линия, оповестена от Европейската капиталова банка в размер на 40 милиарда евро.
Трето, лекари, служители на реда, обществени служащи, военни ще получат добавки към заплатата си, само че и там се оказва, че правилото ще бъде изборен.
Положителният резултат от тази интервенция ще се концентрира в част от работещите на първа линия, компаниите, които могат да си разрешат да заплащат, с цел да задържат неработещи служащи и тези, които са подготвени да поемат повече задължения през време на рецесията.
Проблемът е, че нито една мярка не доближава до самонаетите, хората със свободни специалности, дребните и много от междинните компании, сезонните служащи, завръщащите се от чужбина, стотиците хиляди българи, които не работят на трудов контракт, само че
по някаква причина не са се записали и в бюрата по труда, дълготрайно безработните.
Всички тези хора, чийто брой възлиза на към 1,5 милиона души, рискуват да останат без приходи, само че с възходящи отговорности. Разбира се всеки от тях първо ще употребява запасите си, само че надали ще устоят дълго.
Неглижирането на тази група с изключение на, че ще докара до всеобщи банкрути през идващите месеци, ще провокира мощни обществени напрежения, което държавното управление ще се опита да потуши с пожарникарско в допълнение изсипване на средства. Така бюджетът в последна сметка ще похарчи повече пари, само че с по-малък резултат.
От предстоящите ограничения само забележим позитивен резултат би имала опцията комерсиалните банки да предоговорят и разсрочат изплащането на поети задължения, което се подсказва от Българска народна банка, само че към момента не се прави.
Така държавното управление единствено влиза в обстановка без излаз.
Ако рецесията в действителност завърши и след 2-3 месеца, обществените разделения в страната ще се задълбочат трагично. Ако продължи дълго - това ще докара до нови разтърсвания и зле изхарчени обществени запаси.
Тук виждаме и концептуалното разграничение сред икономическата политика в България и тази в другите страни от Европейски Съюз. Докато при тях ограниченията са ориентирани по този начин, че да не изпадне от мрежата нито един жител, в България се основават условия за подкрепяне на дребното добре капитализирани предприятия, които имат задоволително запаси с малко помощ да се оправят с ликвидната рецесия и да не банкрутират. Останалите - да се оправят, както могат. Министърът на финансите беше доста откровен, когато ги назова " маргинали " - въпрос на светоглед.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1392)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ