Вирусна политика – всички други проблеми на управляващите удобно се забравиха
Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Не, няма да своенравнича с безотговорни приказки, че коронавирусът бил нервност и най-вече да даде едно рамо на пенсионната система. Работата е сериозна и, апелирам, спазвайте напътствията на лекарите.
Искам да обърна внимание, че наред със здравните, стопански, туристически и фамилни последици, епидемията има и политическо измерение.
Да почнем с Китай, където бяха въведени нечувани до момента ограничения за сигурност. Тяхната резултатност
легитимира властническият режим и по-специално - неговите техники за тотално следене
и лицево различаване, напомняш дистопия от сай-фай сюжет. Вероятно са заредили в програмата, която другояче следи къде се движат рисковите мъсълмани-уйгури, данни за телесната температура. Всяка последваща рецензия на тази нова техно-диктатура ще ни връща към борбата с заболяването - нали виждате за какво го вършим, това е за вашата сигурност.
Засилват се настроенията против глобализацията, надигнали се по-рано, във времето на финансовата, а след това бежанската рецесии. Хубав мотив за популистите да атакуват свободното придвижване на хора и да възхваляват етно-националните граници. Салвини да вземем за пример твърди, че вирусът идва с мигрантите от Африка - мотив, на който могат да имат вяра единствено тези, които не знаят, че в този континент ковид се среща рядко. Льо Пен пък беше притисната поради концепциите си да бъде отказвана здравна помощ на незаконно пребиваващите във Франция - вирусът не се интересува от годни документи, а да допуснеш нелекувани хора измежду жителите на страната ти е просто полуда.
Активизираха се тайните теории за създаден в лабораториите вирус,
който цели да разчисти планетата, та богатите да живеят по-нашироко.
Смешна беше както нормално реакцията на Тръмп: той първо омаловажи цялата работа като фалшив, след това хвърли виновността върху демократите, които политизирали вируса, най-после взе да тръби, че американската здравна система е най-хубавата в света и ще се оправи най-добре. И той, и алтернативно-десните му почитатели не пропущат да обвинят Китай за епидемията - диваците там, виждаш ли, ядат сурови прилепи, тъй като комунистите не успявали да нахранят популацията.
Европейският съюз - без изненади. Както нормално няма единна позиция, тъй като рецесиите тук единствено усилват центробежните сили: едни като Италия имат по-сериозен проблем, други на север и изток - по-малък, а към този момент знаем, че против егоизма през днешния ден ваксина не е открита. Чакат ни дълги съвещания и пазарлъци.
В България епидемията анулира всички други тематики, освен това най-странното е, че го направи още преди тя да се е случила действително. Седмици наред медиите ни заливат само с тематиката ковид. Разбирам вирусът да е първа вест. Но не би трябвало ли да има някаква втора?
Съвсем забравихме:
- водата на Перник
- незаконните отпадъци
- странните несъответствия на статистиката във връзка влизането в еврото
Забравихме даже основния прокурор, който до скоро беше първа и последна вест (какво стана с обвиняванията му, има ли съществени причини или всичко ще излезе пушилка?).
А по-стари тематики като:
- жилищата
- къщата на младата майка в Барселона
- следствието на КТБ -
тях май оставихме на археологията.
Вярно, че от време на време загатват господин Божков и напрежението на границата с Турция, само че това е единствено с цел да се върнат бързо към следващата конференция на щаба и препоръките на лекари. После се редят радикални мислители - съгласно едните няма никакъв вирус, съгласно другите - ще почине 70% от човечеството. После социолози ни изясняват какъв брой % сме в суматоха и какъв брой не сме; чуваме дори православни дейци, които отхвърлят да преустановят великденските литургии, тъй като единствено хора със слаба религия ги хващал вирусът...
Човек несъзнателно се пита -
не е ли прекомерно комфортно за управниците всичките им проблеми внезапно да бъдат изтрити
от едно естествено злополучие, за което никой (освен може би китайските прилепи) не е отговорен? При това - изтрити още преди да се е разразило същинското злополучие, в случай че въобще се развихри, не дай боже. Както преди ги заличи бежанската рецесия, която също се оказа малко предварителна, тъй като никакви бежанци по този начин и не желаеха да идват у нас.
По мотив епидемията италианският мъдрец Джорджо Агамбен се върна към една своя остаряла тематика - изключителното състояние, което легитимира изключителни ограничения от страна на властта. Във време на война са разрешени неща, които естественият правов ред не разрешава - в случай че искаш, а ти се прости всичко, разгласи война. Комунистическият и нацисткият режими управляваха,
поддържайки изкуствено положението на изключително състояние -
военна опасност, диверсанти, революционна обстановка. " Черезвичайна комисия " се споделяше службата на Дзерджинский, която избиваше хора без глобата на закона.
Нашите изключителни положения популярност богу не си служат с нагани и концлагери - това, което те изтребват, е паметта. Новото изключително известие просто изтрива старите проблеми и сплотява народа към управниците. И този път не са те отговорни, тъй като чекисти не чукат нощем на вратите ни - отговорни сме ние, че не можем да се съсредоточим върху повече от едно дразнение.
(А другояче: мийте ръце, не си пипайте лицата, не стойте близо един до различен!)
Не, няма да своенравнича с безотговорни приказки, че коронавирусът бил нервност и най-вече да даде едно рамо на пенсионната система. Работата е сериозна и, апелирам, спазвайте напътствията на лекарите.
Искам да обърна внимание, че наред със здравните, стопански, туристически и фамилни последици, епидемията има и политическо измерение.
Да почнем с Китай, където бяха въведени нечувани до момента ограничения за сигурност. Тяхната резултатност
легитимира властническият режим и по-специално - неговите техники за тотално следене
и лицево различаване, напомняш дистопия от сай-фай сюжет. Вероятно са заредили в програмата, която другояче следи къде се движат рисковите мъсълмани-уйгури, данни за телесната температура. Всяка последваща рецензия на тази нова техно-диктатура ще ни връща към борбата с заболяването - нали виждате за какво го вършим, това е за вашата сигурност.
Засилват се настроенията против глобализацията, надигнали се по-рано, във времето на финансовата, а след това бежанската рецесии. Хубав мотив за популистите да атакуват свободното придвижване на хора и да възхваляват етно-националните граници. Салвини да вземем за пример твърди, че вирусът идва с мигрантите от Африка - мотив, на който могат да имат вяра единствено тези, които не знаят, че в този континент ковид се среща рядко. Льо Пен пък беше притисната поради концепциите си да бъде отказвана здравна помощ на незаконно пребиваващите във Франция - вирусът не се интересува от годни документи, а да допуснеш нелекувани хора измежду жителите на страната ти е просто полуда.
Активизираха се тайните теории за създаден в лабораториите вирус,
който цели да разчисти планетата, та богатите да живеят по-нашироко.
Смешна беше както нормално реакцията на Тръмп: той първо омаловажи цялата работа като фалшив, след това хвърли виновността върху демократите, които политизирали вируса, най-после взе да тръби, че американската здравна система е най-хубавата в света и ще се оправи най-добре. И той, и алтернативно-десните му почитатели не пропущат да обвинят Китай за епидемията - диваците там, виждаш ли, ядат сурови прилепи, тъй като комунистите не успявали да нахранят популацията.
Европейският съюз - без изненади. Както нормално няма единна позиция, тъй като рецесиите тук единствено усилват центробежните сили: едни като Италия имат по-сериозен проблем, други на север и изток - по-малък, а към този момент знаем, че против егоизма през днешния ден ваксина не е открита. Чакат ни дълги съвещания и пазарлъци.
В България епидемията анулира всички други тематики, освен това най-странното е, че го направи още преди тя да се е случила действително. Седмици наред медиите ни заливат само с тематиката ковид. Разбирам вирусът да е първа вест. Но не би трябвало ли да има някаква втора?
Съвсем забравихме:
- водата на Перник
- незаконните отпадъци
- странните несъответствия на статистиката във връзка влизането в еврото
Забравихме даже основния прокурор, който до скоро беше първа и последна вест (какво стана с обвиняванията му, има ли съществени причини или всичко ще излезе пушилка?).
А по-стари тематики като:
- жилищата
- къщата на младата майка в Барселона
- следствието на КТБ -
тях май оставихме на археологията.
Вярно, че от време на време загатват господин Божков и напрежението на границата с Турция, само че това е единствено с цел да се върнат бързо към следващата конференция на щаба и препоръките на лекари. После се редят радикални мислители - съгласно едните няма никакъв вирус, съгласно другите - ще почине 70% от човечеството. После социолози ни изясняват какъв брой % сме в суматоха и какъв брой не сме; чуваме дори православни дейци, които отхвърлят да преустановят великденските литургии, тъй като единствено хора със слаба религия ги хващал вирусът...
Човек несъзнателно се пита -
не е ли прекомерно комфортно за управниците всичките им проблеми внезапно да бъдат изтрити
от едно естествено злополучие, за което никой (освен може би китайските прилепи) не е отговорен? При това - изтрити още преди да се е разразило същинското злополучие, в случай че въобще се развихри, не дай боже. Както преди ги заличи бежанската рецесия, която също се оказа малко предварителна, тъй като никакви бежанци по този начин и не желаеха да идват у нас.
По мотив епидемията италианският мъдрец Джорджо Агамбен се върна към една своя остаряла тематика - изключителното състояние, което легитимира изключителни ограничения от страна на властта. Във време на война са разрешени неща, които естественият правов ред не разрешава - в случай че искаш, а ти се прости всичко, разгласи война. Комунистическият и нацисткият режими управляваха,
поддържайки изкуствено положението на изключително състояние -
военна опасност, диверсанти, революционна обстановка. " Черезвичайна комисия " се споделяше службата на Дзерджинский, която избиваше хора без глобата на закона.
Нашите изключителни положения популярност богу не си служат с нагани и концлагери - това, което те изтребват, е паметта. Новото изключително известие просто изтрива старите проблеми и сплотява народа към управниците. И този път не са те отговорни, тъй като чекисти не чукат нощем на вратите ни - отговорни сме ние, че не можем да се съсредоточим върху повече от едно дразнение.
(А другояче: мийте ръце, не си пипайте лицата, не стойте близо един до различен!)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




