Бате Бойко при големите батковци в Давос
Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Текстът му е препечатан от " Дойче веле ".
С неспокойствие чакам да се появи монтаж на Борисов в Давос с торбичка от " Била ". Поне в тази посока вървят мненията към второто му посещаване на влиятелния конгрес. Някои осмиват балканската му физика и предвкусват някоя байганьовска фамилиарност. Други си показват конфузните обстановки, в които може да го сложи незнанието му на езици и предвкусват креативните тълкования на репликите му от преводачката. Трети описват градски митове за маниерите му на маса и че бил кадърен да изяде 40 кюфтета на веднъж (на какъв брой ли черен хайвер се равнява това, нямам представа). Най-синтезирана беше реакцията на проф. Аретов: на въпроса ми във Facebook " Какво ще прави Борисов в Давос? ", той отговори " Селфи ".
Моята версия е патриотично-романтична. Представих си нашия министър председател като един Раковски, който обикалял по европейските столици и се представял за предстоящ княз на несъществуващата страна. Сключвал съюзи, правел сделки, разказвал за величието на родината си, за която никой не бил чувал. Вярно, че днешната Република България от дълго време е политически факт, само че дали към този момент е зародила на картата на света, не съм сигурен. Така или другояче отзивчивата задача на господин Борисов надали ще има връзка със страната, която ръководи – или най-малко не повече от самодейностите на Раковски.
Вземете девиза на форума: " Капитализъм на всички заинтригувани, освен на акционерите " (играта на думи е мъчно преводима, stakeholder capitalism, а не shareholder capitalism). Да сте чували някакви мисли по този мотив у нас, някакви стратегии, политики? В чест на Давос " Оксфам " още веднъж ни простреля с проучване за стремглаво повишените международни неравенства – нарасналите се от 1000 на 2000 броя милиардери имали колкото две трети от популацията на света.
Неравенство ли? В България такова нещо няма
Самата България се показва най-зле от всички страни в Европейски Съюз във връзка с неравенството. Кристалина Георгиева, която също е там, скоро призоваваше да се борим против него. У нас освен не се борим, само че и рядко срещаме данни за това какъв брой се разтяга ножицата сред бедните и богатите български жители. А по тази тематика господин Борисов избира да беседва в Алпите, не край Витоша. За правата на дамите, които са специфичен акцент на срещата, нашите институции в смут отхвърлят да приказват, сакън да не ги упрекна някой в Истанбулска конвенщина. Неправителствените организации са на респект в Давос, у нас – под обстрел от националпопулисти и кафяви медии. Предполагам, че българският министър председател ще кима старателно по планетарно значимите тематики, може даже Грета да пощипне по бузата – след това ще се върне в една напълно друга страна и ще си кара по стабилному.
Не ме разбирайте неправилно, мисля, че е отлично наш представител да е измежду международните водачи. България има една такава мъчителна податливост към небитие – все някъде ни няма, в случай че пък отидем – повече обикаляме по магазините, в сравнение с контактуваме, в случай че въпреки всичко седнем до някого – сумтим и се концентрираме в чинията си. Изкуството на светския диалог у нас се счита за превзетост, любезностите – за двуличие, ползата към събеседника – за загуба на време.
Надявам се, че господин Борисов към този момент се е понаучил да плува в интернационалните води, а и не ми се вижда доста интроверт. Пък и човешките връзки са странна работа, може таман простоватият му и некадърен фасон да основава чувство за достоверност. По-ярко помним идиотските жестове, в сравнение с дипломатичните, нали сте забелязали? Смути ни първата фотография от Давос, отново прегърнал – този път Фон дер Лайен ( " Дано единствено не се изцепи като Кобрата! " четох из форумите). Но може пък таман този балкански жанр да впечатли новите комисари?
Ако погледнем визитата по-сериозно, Борисов прави обичаен за своето ръководство маньовър: в миг на тежки проблеми вътре в страната – водна рецесия, избор на съмнение – той се издига над мелето и полита в стратосферата на външната политика. Последният му мандат въобще върви в тази посока, да се отърсва от дребнотемието, с цел да ни приготви за ролята на предстоящ княз, пардон, президент.
Ходенето му в Давос някак още веднъж наподобява обвързвано с Тръмп. За да се срещне с него, щеше да върви там предходната година; отхвърли се единствено тъй като американският президент тогава анулира визитата си за форума. Дали чака да му помаха от другия завършек на масата, припомняйки за покупката на самолетите? Или някак в коридорите да се извини за съветския газопровод, да измоли амнистия? Или просто се възхищава от могъщия безпардонен батко?
Сигурно ще чуем прес известия за значими срещи с балкански водачи, които сякаш покровителстваме пред Европейски Съюз. Ще ни опишат за някой милиардер, който министър председателят е поканил да влага у нас, въпреки че тия работи по форумите не стават. Но няма неприятно тия хора да ги познаваме, в случай че се удаде случай – да ги потупаме по рамото.
Борисов се готви да остави диря във вечността
Ще кажете, цялата работа – на гол търбух егоизъм? Вярно, господин Борисов към този момент мисли за края на дейната си политическа кариера, готви се да остави диря във вечността. Но нарцисизмът на управниците не е за подценяване. Политиката е значително точно битова активност – вечерят, обядват, карат се, вършат си похвали, в други столетия са се и женили между тях. Тази човешка връзка добавя договорите, без нея в никакъв случай не са минавали междудържавни връзки. Луксозно, безсмислено, само че в случай че ни няма там – по-лошо, нищо, че се троши държавна пара.
Който не му харесва какви хора го изобразяват като нация, да гласоподава иначе. Но що се отнася до подигравките, през 2005 година царят в Давос изглеждаше по на място с маниерите, с езиците си, само че и на него намерихме какво да придиряме, не помните ли? Това май си е просто спецификата на българската еднаквост от времето на Алеко – да се срамим от сънародника, който ни излага пред чужденците.
С неспокойствие чакам да се появи монтаж на Борисов в Давос с торбичка от " Била ". Поне в тази посока вървят мненията към второто му посещаване на влиятелния конгрес. Някои осмиват балканската му физика и предвкусват някоя байганьовска фамилиарност. Други си показват конфузните обстановки, в които може да го сложи незнанието му на езици и предвкусват креативните тълкования на репликите му от преводачката. Трети описват градски митове за маниерите му на маса и че бил кадърен да изяде 40 кюфтета на веднъж (на какъв брой ли черен хайвер се равнява това, нямам представа). Най-синтезирана беше реакцията на проф. Аретов: на въпроса ми във Facebook " Какво ще прави Борисов в Давос? ", той отговори " Селфи ".
Моята версия е патриотично-романтична. Представих си нашия министър председател като един Раковски, който обикалял по европейските столици и се представял за предстоящ княз на несъществуващата страна. Сключвал съюзи, правел сделки, разказвал за величието на родината си, за която никой не бил чувал. Вярно, че днешната Република България от дълго време е политически факт, само че дали към този момент е зародила на картата на света, не съм сигурен. Така или другояче отзивчивата задача на господин Борисов надали ще има връзка със страната, която ръководи – или най-малко не повече от самодейностите на Раковски.
Вземете девиза на форума: " Капитализъм на всички заинтригувани, освен на акционерите " (играта на думи е мъчно преводима, stakeholder capitalism, а не shareholder capitalism). Да сте чували някакви мисли по този мотив у нас, някакви стратегии, политики? В чест на Давос " Оксфам " още веднъж ни простреля с проучване за стремглаво повишените международни неравенства – нарасналите се от 1000 на 2000 броя милиардери имали колкото две трети от популацията на света.
Неравенство ли? В България такова нещо няма
Самата България се показва най-зле от всички страни в Европейски Съюз във връзка с неравенството. Кристалина Георгиева, която също е там, скоро призоваваше да се борим против него. У нас освен не се борим, само че и рядко срещаме данни за това какъв брой се разтяга ножицата сред бедните и богатите български жители. А по тази тематика господин Борисов избира да беседва в Алпите, не край Витоша. За правата на дамите, които са специфичен акцент на срещата, нашите институции в смут отхвърлят да приказват, сакън да не ги упрекна някой в Истанбулска конвенщина. Неправителствените организации са на респект в Давос, у нас – под обстрел от националпопулисти и кафяви медии. Предполагам, че българският министър председател ще кима старателно по планетарно значимите тематики, може даже Грета да пощипне по бузата – след това ще се върне в една напълно друга страна и ще си кара по стабилному.
Не ме разбирайте неправилно, мисля, че е отлично наш представител да е измежду международните водачи. България има една такава мъчителна податливост към небитие – все някъде ни няма, в случай че пък отидем – повече обикаляме по магазините, в сравнение с контактуваме, в случай че въпреки всичко седнем до някого – сумтим и се концентрираме в чинията си. Изкуството на светския диалог у нас се счита за превзетост, любезностите – за двуличие, ползата към събеседника – за загуба на време.
Надявам се, че господин Борисов към този момент се е понаучил да плува в интернационалните води, а и не ми се вижда доста интроверт. Пък и човешките връзки са странна работа, може таман простоватият му и некадърен фасон да основава чувство за достоверност. По-ярко помним идиотските жестове, в сравнение с дипломатичните, нали сте забелязали? Смути ни първата фотография от Давос, отново прегърнал – този път Фон дер Лайен ( " Дано единствено не се изцепи като Кобрата! " четох из форумите). Но може пък таман този балкански жанр да впечатли новите комисари?
Ако погледнем визитата по-сериозно, Борисов прави обичаен за своето ръководство маньовър: в миг на тежки проблеми вътре в страната – водна рецесия, избор на съмнение – той се издига над мелето и полита в стратосферата на външната политика. Последният му мандат въобще върви в тази посока, да се отърсва от дребнотемието, с цел да ни приготви за ролята на предстоящ княз, пардон, президент.
Ходенето му в Давос някак още веднъж наподобява обвързвано с Тръмп. За да се срещне с него, щеше да върви там предходната година; отхвърли се единствено тъй като американският президент тогава анулира визитата си за форума. Дали чака да му помаха от другия завършек на масата, припомняйки за покупката на самолетите? Или някак в коридорите да се извини за съветския газопровод, да измоли амнистия? Или просто се възхищава от могъщия безпардонен батко?
Сигурно ще чуем прес известия за значими срещи с балкански водачи, които сякаш покровителстваме пред Европейски Съюз. Ще ни опишат за някой милиардер, който министър председателят е поканил да влага у нас, въпреки че тия работи по форумите не стават. Но няма неприятно тия хора да ги познаваме, в случай че се удаде случай – да ги потупаме по рамото.
Борисов се готви да остави диря във вечността
Ще кажете, цялата работа – на гол търбух егоизъм? Вярно, господин Борисов към този момент мисли за края на дейната си политическа кариера, готви се да остави диря във вечността. Но нарцисизмът на управниците не е за подценяване. Политиката е значително точно битова активност – вечерят, обядват, карат се, вършат си похвали, в други столетия са се и женили между тях. Тази човешка връзка добавя договорите, без нея в никакъв случай не са минавали междудържавни връзки. Луксозно, безсмислено, само че в случай че ни няма там – по-лошо, нищо, че се троши държавна пара.
Който не му харесва какви хора го изобразяват като нация, да гласоподава иначе. Но що се отнася до подигравките, през 2005 година царят в Давос изглеждаше по на място с маниерите, с езиците си, само че и на него намерихме какво да придиряме, не помните ли? Това май си е просто спецификата на българската еднаквост от времето на Алеко – да се срамим от сънародника, който ни излага пред чужденците.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ