Защо българите нехаят за природата
Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Текстът му е препечатан от " Дойче веле ".
Помните ли вица? " Кой е най-големият зложелател на социализма? Отговор: Капитализмът и четирите годишни времена. "
Историята като че ли се повтаря, тъй като природата май ще се окаже най-сериозният проблем и пред ръководството на ГЕРБ. След в действителност малобройните, само че пък доста упорити митинги против унищожаването на дюни, предпазени територии и скотски типове, пристигна възходящото неспокойствие от фините прахови частици (с които, както разбрахме от една коледна фотография пред камината, господин Борисов също замърсява въздуха на София). Хайде, всичко това се поразмина, само че тогава пристигна рецесията с водата в Перник, каквато евентуално чака и доста други градове. И като похлупак се размириса на италианско-африкански отпадък.
В България екотемите служат за спектакъл и политически злоупотреби
Управляващите в последна сметка пожертваха министъра на околната среда и водите и взеха решение да заменят математик със експерт по национални танци и митници от съответното номенклатурно равнище – като че ли с цел да не остане никакво подозрение, че продължаваме да живеем в социализма. Ако считат това министерство за трета глуха, където може да се прати правилен кадър, който нищо не схваща – чакат ги още политически повреди. Вероятно нямаше да се стигне чак до арест, в случай че Вътрешна македонска революционна организация не бяха се заинатили неуместно, а просто бързичко бяха изпратили господин Димов в подобаващ отдих. Е, наложи се работата да стане по сложния метод, както споделят в американските филми. А това пък се оказа добър мотив за новия основен прокурор да се изяви като български Кьовеши и пътьом да запуши устата на тези, които стачкуваха против него. Защото Гешев стартира точно с Димов, против който същите протестиращи неведнъж излизаха на барикадата.
Г-н Борисов вероятно си е направил сметката, че зелени в източна и южна Европа не се въдят. На пръв взор по този начин излиза: вместо да дойдат в София и да изпочупят града с фамозните си винкели, перничани добродушно проклинат ориста, до момента в който медийните мислители повтарят, че търсенето на виновници нямало да им донесе вода. Що се отнася до партията на зелените, тя май потъна в обединението " Демократична България " и надали независимо може да разчита на повече от % електорална поддръжка. Струва ми се още, че в тази коалиция има и напрежения сред зелените и новите традиционалисти, които взеха решение да обновят идеологическите си одежди, като поведат битка против зеления социализъм, екофашизма или както там го назовават тръмпианците по света.
Колкото до опозиционната Българска социалистическа партия, която се кани да внася избор на съмнение по тематиката: ами дано си напомним, че тя е обичайно скептична към зелените хрумвания. Тоест каква легитимност има таман Българска социалистическа партия да се пени по екотеми, откакто десетилетия свързваме тази партия с Белене, Ковачки, огромни шлемове и т. н.? Още по-важна е историята: Русенският комитет, основан през 1988 година против обгазяването на града, след това Екогласност – това бяха първите антикомунистически организации. И макар инжинеринговите напъните за основаване на партийни двойници, социалистите по този начин и не съумяха да придърпат еко вота към себе си. А помним още Чернобил, пресъхналото Азовско море, екологическия провал на комунизма...
Отвратителната ненавист против Грета – лакмус за мисленето в България
В по този начин нареченото дясно пространство еколозите също нямат никакви шансове. Зелените хрумвания са обект на брутални насмешки от новата различна десница, която сплотява бизнес насочени десни, антиевропейски популисти и кафяви медии бухалки. Отвратителната (макар и много глуповата) ненавист, която се изля върху Грета Тунберг, онагледява метода, по който тук се разсъждава за бъдещето на планетата.
На този декор освен България, само че и целият район се отдалечава непоправимо от богатия европейски Северозапад, където зелените стартират трайно да изместват остарялата социалдемокрация. В Германия те към този момент са втора политическа мощ, а както виждаме от " Зелената договорка ", препоръчана от Урсула фон дер Лайен, зелените към този момент насочват и политиката на Еврокомисията. Многозначителен е фактът, че източноевропейците се оказват един от сериозните проблеми пред тази " Зелена договорка ". В целия район екоидеите не са изключително на мода, в това число и заради неналичието на развита промишленост и на толкоз доста гъсто обитаеми градове. Напротив, в България да вземем за пример към момента битува носталгията по комунистическата индустриализация, когато даже на десетолевката гордо пушеше комин. Чувстваме се незаслужено небогати и елементарно ни убеждават, че екологията е разкош, а " Зелената договорка " - някакъв трик на огромните, които отново желаят да ни прецакат. За тукашните хора е мъчно да повярват, че качеството на живота (климатът, спокойствието, храната) са най-конвертируемите ни преимущества. Още по-трудно ще повярват пък в новите ценностни настройки на зелените, които проповядват качество, вместо количество, творчество, вместо консумация, човешки смисъл, вместо проценти на напредък.
Ековълната на Запад се надигна и в следствие от фрагментирането на обществата. В множеството по-развити страни към този момент мъчно може да се приказва за работническа класа, която социалистически партии да пазят. В заводите са останали малко хора, които освен това гласоподават по-скоро надясно. Все повече се разбягват и упованията към пенсиите (виж Франция), към образованието, към опазването на здравето. В последна сметка единственото, което несъмнено може да сплоти атомизираните общества, това е природата, тъй като тя като че ли ни се поставя по право като човешки същества. А индивидуализмът, общопризнат от западните зелени, има и друго измерение: човешките права, толерирането на разликите, все демократични тематики, непознати на социалистически партии като българската или румънската.
Природата не се явява в главата на селянина
Не ми е прелестно да си го призная, само че си давам сметка, че скоро зелените хрумвания няма да завладеят масите в България. Те са израз на един нов юношески идеализъм в егоистичния ни свят, а ние тук обичаме да обитаваме в сладката си меланхолия. За далечното бъдеще нямаме податливост да мислим, още по-малко сме склонни да създадем нещо за мъглявата идея на човечеството или на децата, оттатък нашите лични и биологически. Граждани сме, общо взето, от 2-3 генерации, а природата не се явява в главата на селянина, тъй като той просто си живее в нея. Мисъл за природата се появява тогава, когато сме на път да я загубим, а у нас храсталак още колкото искаш. Да не забравяме и новата цифрова агитация, която ще насъсква жителите против " зеления октопод "...
Борисов да не подценява еко възмущението
Нека най-после отново да си напомним края на комунизма. Дали жителите бяха чак толкоз загрижени за хидропроектите Рила и Места? Ако да, за какво по този начин бързо не помниха екологията в хода на борбата за смяна на системата? Или в действителност зад екологията се криеше друго неодобрение? Г-н Борисов би трябвало да внимава за уроците на историята. Зад възмущението по екотеми през днешния ден се нагнетява един доста по-мощен яд на жителите – от това, че новата партийна номенклатура в продължение на десетилетия приватизира публичните запаси, че монополизира възможностите за правене на бизнес, за положително обучение, опазване на здравето, за заслужен живот. Битката за природата може да се окаже единствено началото.
Помните ли вица? " Кой е най-големият зложелател на социализма? Отговор: Капитализмът и четирите годишни времена. "
Историята като че ли се повтаря, тъй като природата май ще се окаже най-сериозният проблем и пред ръководството на ГЕРБ. След в действителност малобройните, само че пък доста упорити митинги против унищожаването на дюни, предпазени територии и скотски типове, пристигна възходящото неспокойствие от фините прахови частици (с които, както разбрахме от една коледна фотография пред камината, господин Борисов също замърсява въздуха на София). Хайде, всичко това се поразмина, само че тогава пристигна рецесията с водата в Перник, каквато евентуално чака и доста други градове. И като похлупак се размириса на италианско-африкански отпадък.
В България екотемите служат за спектакъл и политически злоупотреби
Управляващите в последна сметка пожертваха министъра на околната среда и водите и взеха решение да заменят математик със експерт по национални танци и митници от съответното номенклатурно равнище – като че ли с цел да не остане никакво подозрение, че продължаваме да живеем в социализма. Ако считат това министерство за трета глуха, където може да се прати правилен кадър, който нищо не схваща – чакат ги още политически повреди. Вероятно нямаше да се стигне чак до арест, в случай че Вътрешна македонска революционна организация не бяха се заинатили неуместно, а просто бързичко бяха изпратили господин Димов в подобаващ отдих. Е, наложи се работата да стане по сложния метод, както споделят в американските филми. А това пък се оказа добър мотив за новия основен прокурор да се изяви като български Кьовеши и пътьом да запуши устата на тези, които стачкуваха против него. Защото Гешев стартира точно с Димов, против който същите протестиращи неведнъж излизаха на барикадата.
Г-н Борисов вероятно си е направил сметката, че зелени в източна и южна Европа не се въдят. На пръв взор по този начин излиза: вместо да дойдат в София и да изпочупят града с фамозните си винкели, перничани добродушно проклинат ориста, до момента в който медийните мислители повтарят, че търсенето на виновници нямало да им донесе вода. Що се отнася до партията на зелените, тя май потъна в обединението " Демократична България " и надали независимо може да разчита на повече от % електорална поддръжка. Струва ми се още, че в тази коалиция има и напрежения сред зелените и новите традиционалисти, които взеха решение да обновят идеологическите си одежди, като поведат битка против зеления социализъм, екофашизма или както там го назовават тръмпианците по света.
Колкото до опозиционната Българска социалистическа партия, която се кани да внася избор на съмнение по тематиката: ами дано си напомним, че тя е обичайно скептична към зелените хрумвания. Тоест каква легитимност има таман Българска социалистическа партия да се пени по екотеми, откакто десетилетия свързваме тази партия с Белене, Ковачки, огромни шлемове и т. н.? Още по-важна е историята: Русенският комитет, основан през 1988 година против обгазяването на града, след това Екогласност – това бяха първите антикомунистически организации. И макар инжинеринговите напъните за основаване на партийни двойници, социалистите по този начин и не съумяха да придърпат еко вота към себе си. А помним още Чернобил, пресъхналото Азовско море, екологическия провал на комунизма...
Отвратителната ненавист против Грета – лакмус за мисленето в България
В по този начин нареченото дясно пространство еколозите също нямат никакви шансове. Зелените хрумвания са обект на брутални насмешки от новата различна десница, която сплотява бизнес насочени десни, антиевропейски популисти и кафяви медии бухалки. Отвратителната (макар и много глуповата) ненавист, която се изля върху Грета Тунберг, онагледява метода, по който тук се разсъждава за бъдещето на планетата.
На този декор освен България, само че и целият район се отдалечава непоправимо от богатия европейски Северозапад, където зелените стартират трайно да изместват остарялата социалдемокрация. В Германия те към този момент са втора политическа мощ, а както виждаме от " Зелената договорка ", препоръчана от Урсула фон дер Лайен, зелените към този момент насочват и политиката на Еврокомисията. Многозначителен е фактът, че източноевропейците се оказват един от сериозните проблеми пред тази " Зелена договорка ". В целия район екоидеите не са изключително на мода, в това число и заради неналичието на развита промишленост и на толкоз доста гъсто обитаеми градове. Напротив, в България да вземем за пример към момента битува носталгията по комунистическата индустриализация, когато даже на десетолевката гордо пушеше комин. Чувстваме се незаслужено небогати и елементарно ни убеждават, че екологията е разкош, а " Зелената договорка " - някакъв трик на огромните, които отново желаят да ни прецакат. За тукашните хора е мъчно да повярват, че качеството на живота (климатът, спокойствието, храната) са най-конвертируемите ни преимущества. Още по-трудно ще повярват пък в новите ценностни настройки на зелените, които проповядват качество, вместо количество, творчество, вместо консумация, човешки смисъл, вместо проценти на напредък.
Ековълната на Запад се надигна и в следствие от фрагментирането на обществата. В множеството по-развити страни към този момент мъчно може да се приказва за работническа класа, която социалистически партии да пазят. В заводите са останали малко хора, които освен това гласоподават по-скоро надясно. Все повече се разбягват и упованията към пенсиите (виж Франция), към образованието, към опазването на здравето. В последна сметка единственото, което несъмнено може да сплоти атомизираните общества, това е природата, тъй като тя като че ли ни се поставя по право като човешки същества. А индивидуализмът, общопризнат от западните зелени, има и друго измерение: човешките права, толерирането на разликите, все демократични тематики, непознати на социалистически партии като българската или румънската.
Природата не се явява в главата на селянина
Не ми е прелестно да си го призная, само че си давам сметка, че скоро зелените хрумвания няма да завладеят масите в България. Те са израз на един нов юношески идеализъм в егоистичния ни свят, а ние тук обичаме да обитаваме в сладката си меланхолия. За далечното бъдеще нямаме податливост да мислим, още по-малко сме склонни да създадем нещо за мъглявата идея на човечеството или на децата, оттатък нашите лични и биологически. Граждани сме, общо взето, от 2-3 генерации, а природата не се явява в главата на селянина, тъй като той просто си живее в нея. Мисъл за природата се появява тогава, когато сме на път да я загубим, а у нас храсталак още колкото искаш. Да не забравяме и новата цифрова агитация, която ще насъсква жителите против " зеления октопод "...
Борисов да не подценява еко възмущението
Нека най-после отново да си напомним края на комунизма. Дали жителите бяха чак толкоз загрижени за хидропроектите Рила и Места? Ако да, за какво по този начин бързо не помниха екологията в хода на борбата за смяна на системата? Или в действителност зад екологията се криеше друго неодобрение? Г-н Борисов би трябвало да внимава за уроците на историята. Зад възмущението по екотеми през днешния ден се нагнетява един доста по-мощен яд на жителите – от това, че новата партийна номенклатура в продължение на десетилетия приватизира публичните запаси, че монополизира възможностите за правене на бизнес, за положително обучение, опазване на здравето, за заслужен живот. Битката за природата може да се окаже единствено началото.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ