Иварс Иябс е латвийски евродепутат от либералната група Обнови Европа“

Иварс Иябс е латвийски евродепутат от демократичната група „ Обнови Европа “ (ОЕ). Неговата страна съществено пострада от финансовата рецесия през 2009-2010 година, само че по-късно бързо одобри еврото. Иябс описа пред Клуб Z за въвеждането на единната валута в балтийската република и за изгодата от това.

-- Г-н Иябс, знаете, че България се готви да вкара еврото, че има митинги, че президентът упорства за референдум. Бихте ли разказали по какъв начин се случиха нещата с въвеждането на единната валута в Латвия?

- Първо, считам, че концепцията България да се причисли към валутния съюз е доста добра. Защото не става дума просто животът на хората да стане по-лесен. А ще бъде добре и за българската стопанска система.

Но в случай че приказваме за латвийския опит, обстановката през днешния ден е прекомерно друга. Ние въведохме еврото през 2014 година Само че таман бяхме претърпели тежката икономическа рецесия през 2009-2010 година Преживяхме я доста тежко, тъй като загубихме близо 18 на 100 от нашия Брутният вътрешен продукт, което е доста. Тогава имахме лична валута – латвийски лат, който беше вързан за еврото. Но за нас беше значимо да влезем в еврозоната допустимо най-бързо, тъй като тя ни осигуряваше някаква валутна непоклатимост. В този смисъл забележителна част от популацията на Латвия поддържаше въвеждането на еврото.

Но, както и на всички места другаде, това е едно значимо решение. И, сходно на други такива решения, поражда друг тип тайни теории и апокалиптични сюжети за това какво ще се случи. Затова считам, че не би трябвало да се изненадваме. Според мен във всяка страна локалната валута е нещо като народен знак. Особено по-възрастните генерации възприемат лишаването от нея за нещо като алегорично.

Същевременно, що се отнася до потреблението на еврото и удобството от това, считам, че даже българите усещат изгодите от понижените банкови такси, на разноските при пътешестване. Защото, сходно на Латвия, България също е доста отворена. И вашата стопанска система е огромен експортьор. И в този смисъл еврото е добра концепция. 

Колкото до техническата част, един от основните страхове, с които българското държавно управление би трябвало да се пребори допустимо най-бързо, е поради инфлацията. Хората с право се притесняват, че прекосяването към валута ще донесе по-висока инфлация. В Латвия имаше нещо като съглашение сред основните търговски вериги и доставчиците на публични услуги за нещо като транспарантно въвеждане на еврото. Така бе обезпечено, че цените няма да скочат при въвеждането на новата валута. Затова е значимо да се комуникира с популацията.

- В последна сметка скочиха ли цените в Латвия?

- Нямахме огромна инфлация. През 2014 година, когато бе въведено еврото, тя бе 2-3 на 100. Нямаме забележителен скок. Разбира се, не би трябвало да преувеличаваме и изгодите от еврото, тъй като имаше мнение, че приемането му ще докара до огромно увеличение на директните задгранични вложения. В случая с Латвия това не бе правилно. Те останаха на същото равнище.

Най-важното събитие за нас обаче бе влизането в Европейски Съюз през 2004 година, а не приемането на еврото. Защото става дума за непоклатимост. Това значи в неспокойни времена да бъдеш част от по-голям стопански блок. Вече споделих, че таман бяхме претърпели рецесията от 2009-2010 година Да останеш със своята дребна и слаба национална валута, когато с нея се спекулира на интернационалния пазар, е прекомерно рискова тактика. Затова незабавно след рецесията взехме решение, че би трябвало да преминем към еврото.

- Кой в Латвия бе срещу еврото?

- Предимно евроскептиците. Не знам по какъв начин е в този момент в България, само че тогава в Латвия имаше прекалено много съветска дезинформация за еврото и доста тайни теории, съгласно които приемането на европейската валута ще аргументи стопански колапс. Нямаше обаче огромна акция против въвеждането на еврото. Имаше диспути в Народното събрание, както нормално. Но нямаше проведена мощна акция, тъй като болшинството от популацията на Латвия бе за еврото. Кризата провокира съществено орязване на държавния бюджет. И голяма част от популацията разбра, че да си част от по-голямо валутно пространство е положително решение, което да не разреши повторение на грешките от 2009 и 2010 година

- Рускоезичното население срещу еврото ли бе в своето болшинство?

- На първо място, това не е хомогенно население. По-младото потомство от рускоговорещите е доста добре интегрирано в латвийското общество. И тези хора доста добре се възползват от предоставените им благоприятни условия от еврозоната. Те пътуват из Европа и виждат по какъв начин действа еврото. Според мен по-голямата част от рускоезичното население в Латвия бе някъде по средата. Тя чакаше да види какво ще стане. Има, несъмнено, една доста дребна част, които живеят с кремълската агитация. За тях имиджът на еврото не бе доста позитивен. Но те нямаха кой знае каква роля. Имаше някои дребни партии, които яха срещу въвеждането му, само че нямаха роля в решенията.

Но въвеждането на еврото не е просто решение. Това е развой, при който би трябвало да бъде съхранено равнището на инфлацията, общественият недостиг, обществения дълг и така нататък Ние се подготвяхме за това. Защото би трябвало да ви кажа, че възобновяване на стопанската система ни от рецесията бе много мъчително. Заради рецесията трябваше да въведем съществени икономии. Премиер на Латвия тогава бе актуалният еврокомисар по стопанската система Валдис Домбровскис. Така или другояче, успяхме.

Все отново обстановките, в които страните въвеждаха еврото, бяха разнообразни. Естония първа в Балтика го одобри през 2011 година Ние го направихме през 2014 година, а година след нас – Литва. Всички вървяхме по разнообразни пътища. Но за Латвия най-важно бе да стабилизира валутната си политика след рецесията.

Днес и при нас, и в България вътрешната политика постоянно играе роля. Ситуацията не е лесна. Но и тогава, през 2014 година, не бе елементарно. Помните, че 2011 и 2012 година бяха времето на огромната рецесия в еврозоната, най-много в Гърция. Трябваше да обясняваме на хората, че еврозоната, която бе основната ни цел тогава, не е в най-хубавото си положение, само че все пак желаем да се присъединим към нея. А в това време Гърция и ръководещата там партия СИРИЗА се бореха с Европейската комисия и Германия за еврото. Имаше и клюки и тайни теории, че еврозоната се разпада. Трябваше да обясняваме, че до момента в който гърците желаят да излязат оттова – имаше такива подмятания - ние желаеме да влезем.

Самият аз трябваше да беседвам с моите тъстове за изгодата от еврото. Защото в Гърция бе времето на финансовия министър Янис Варуфакис, гърците бяха против немския канцлер Ангела Меркел. Трябваше да обясняваме за какво въпреки всичко Латвия би трябвало да одобри еврото.

- Имало ли е в Латвия апели за референдум за еврото?

- Имаше самодейност на Общолатвийското социалдемократическо придвижване – лява партия, която към този момент не съществува. Но нашата конституция не позволява референдуми за интернационалните контракти. А приемането на еврото е тъкмо подобен контракт.- Така че нищо не се получи.

- След представянето на конвергентния отчет за България еврокомисарят Домбровскис съобщи, че при въвеждането на еврото единствено 55 на 100 от хората в Латвия са били „ за “. А през днешния ден 82 на 100 поддържат единната валута. Така ли е наистинаиако да, за какво?

- Не съм наясно какво тъкмо има поради комисарят. Но ето, виждам последните данни на Евробарометър. Според тях 63 на 100 от хората в Латвия дават отговор са съгласни, че еврото е нещо положително. То е нещо неприятно за 14 % у нас, което е под междинния за Европейски Съюз %. Същевременно една четвърт от популацията у нас дава отговор, че не може да реши. Все отново хората са привикнали с еврото. Няма проблем с това. Няма сериозен политик или партия в Латвия, които да пропагандират за връщане към лата.

Латвийците са съгласни, че еврото направи пътуванията по-евтини. Това евентуално е правилно, тъй като ние сме дребна страна и доста пътуваме. Освен Литва и Естония посещаваме Финландия. И там също използваме свободно парите ни. В този смисъл считам, че няма нищо особено във връзка с еврото у нас, като се изключи че процесът на влизане в еврозоната бе дълъг, откакто съществено пострадахме от рецесията. Но ние взехме решение да не девалвираме нашата валута за разлика от доста други страни като да вземем за пример Швеция и Англия. А да създадем вътрешна обезценка, която значи най-много орязване на обществения бюджет. Тогава загубихме забележителна част от популацията на Латвия, което се изнесе в чужбина. Главната ни цел обаче бе да се присъединим към еврозоната.

Теоретично постоянно сме доста умни пост фактум. Ако не знаехме, че през 2009-2010 година има икономическа рецесия, най-умното решение щеше да бъде да се присъединим към еврозоната доста по-рано, незабавно след влизането ни в Европейски Съюз. Т.е. през 2005 или 2006 година Това би ни довело до доста по-устойчива икономическа обстановка при настъпването на рецесията. Тогава се радвахме на огромни непознати вложения. Затова инфлацията бе висока и не успяхме да влезем в еврозоната преди рецесията. А след нея влизането бе доста по-трудно.

- В общ проект какво донесе еврото на Латвия? Какви са плюсовете и какви са минусите, в случай че има такива?

- На първо място, завоюва редовият жител. Освен че се радва на по-лесни и по-евтини пътувания, той по-лесно може да съпоставя цените при извършването на покупки в разнообразни страни. Включително при извършването на покупки онлайн, което е доста по-лесно, когато имаш една и съща валута с другите страни. Изгодно е и за бизнеса, тъй като латвийската стопанска система през последните години бележи огромен растеж на износа. И еврото доста оказва помощ за това, тъй като няма проблеми при обмяната.

Има, несъмнено, известна носталгия, която е нещо обикновено. Нашият лат е исторически знак, тъй като го имахме в интервала сред двете международни войни и го възстановихме, когато си върнахме независимостта от Съюз на съветските социалистически републики. Тук става дума и за малко хармония. Бих споделил, че банкнотите и монетите евро не са толкоз красиви колкото нашите латвийски пари.

Но от икономическа позиция няма съществено опълчване на еврото у нас. Защото хората схващат, че имаме изгода от него. Някои могат да спорят и да сочат за образец страни като Полша, Унгария, Чехия, които са в Европейски Съюз, само че са отвън еврозоната. Понякога си коства да имаш лична валута. Въпросът обаче е дали можеш.

Полша да вземем за пример го кара доста добре със злотата. Но дано имаме поради, че тя е доста по-голяма стопанска система от Латвия. Което значи, че може да поддържа  своята валута и да я употребява, с цел да има лична самостоятелна валутна политика. По-малки страни като Литва, Латвия, Естония на могат да си разрешат да имат такава политика поради това по какъв начин действат световните финансови пазари.

Не съм от еврототалитаристите. В Европейския парламент бях докладчик за директивата за незабавните заплащания, които би трябвало да стават за 10 секунди. Знам, че всички страни от Европейски Съюз (без Дания – б.р.) би трябвало да вкарат еврото. Но не съм уверен, че това е належащо тъкмо в този момент, тъй като то не би трябвало да бъде налагано от Брюксел. Но от вероятността на Балтика считам, че изгодата да бъдем част от това валутно пространство е доста по-голяма от лишаването от лична самостоятелна валутна политика.

- Българският еврокомисар Екатерина Захариева съобщи след разгласяването на конвергентните отчети, че с приемането на еврото заплатите в Балтика са скочили сред 70 и 100 %. Така ли е в действителност?

- Може и да е по този начин. Със сигурност еврозоната бе потребна за икономическия растеж. Тези проценти се дължат освен на въвеждането на еврото, само че и на други процеси. Един от тях са директните задгранични вложения.

Има обаче и неща, които ме тормозят. Едно от тях е продуктивността. Ние губим работната си мощ. Всички страни от Европейски Съюз понижават откъм демография. А с цел да привличаме хора, би трябвало да подвигаме заплатите. И това не постоянно е положително за продуктивността.

Но официално госпожа Захариева е права. Еврото има позитивна роля в растежа на продуктивността. Струва си да отбележим и ресора на Екатерина Захариева – научните проучвания и нововъведенията. Те би трябвало да бъдат усъвършенствани и в Латвия и в България, с цел да скочи продуктивността. Нашите страни изостават в това отношение и този факт е измежду аргументите да губим от популацията си. Демографията е проблем за цяла Европа и не би трябвало да се опасяваме да приказваме за него.

- Накрая бих ви потпитал имате ли обръщение към съперниците в България и към президента, който продължава да желае референдум?

- Смятам, че въвеждането на еврото е източник на икономическа и политическа непоклатимост. Смятам, че гордият български народ заслужава стопански растеж, като работи на нашия обединен пазар. За стопански системи като нашите еврото в действителност е източник на развиване. Живеем и действаме в единното европейско икономическо пространство и това е пътят да станем по-богати да се конкурираме със западноевропейските нации. Ключовата дума тук е „ приближаване “. Икономиките на Балтика, България, Румъния се нуждаят от приближаване до тези на западноевропейците. И еврото е един от основните принадлежности за постигането на тази цел.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.