Традиции и обичаи на Ивановден
Ивановден е идващият от поредицата значими дати, с които започва новата година. По остарял жанр празникът, дружно с Йордановден, бележат средата на зимата. Тогава нормално времето е било най-студено и с най-вече сняг. Ако на Йордановден се чества кръщението на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител, то на Ивановден се уважава самият Йоан Кръстител. Светецът е именуван още „ Предтеча “, поради това че по време на своите проповеди е подготвял хората за идването на Спасителя. Ивановден задържа мястото си в класацията като празникът с най-вече именици. Докато на Йордановден има доста обичаи свързани с мъжете, то на Ивановден обредите са свързани с … дамите.
Отбелязване за Ивановден
Датировката на празника Ивановден е 7-ми януари по нов жанр и 20-ти януари по остарял. По разнообразни данни от статистиката в този ден имениците са над 300 хиляди души, което си е много хора. Неслучайно Богдана Карадочева посвети ария на всички Ивановци. Според вярванията Йоан Кръстител е настойник на кумството или другояче казано на връзката сред младоженците и кумовете.
Йоан Кръстител – настойник на кумството
На разграничи места в страната традицията на кумството е обвързвана с къпането на младоженците от страна на кумовете. Ритуалът се отнася до двойките, които са сключили брак през миналата година. На някои места този обред се назовава „ Къпанки “ и се прави и до през днешния ден. Според традицията, останала и до през днешния ден, в реда на нещата е младоженците да гостуват на кумовете си, като на трапезата има месо и вино. Виното тук, както и в множеството случаи, се асоциира с кръвта и кръвната връзка. Трапезата на празника включва както зърнени храни, по този начин и месни като луканка, кървавица и свинско месо. Редно е да се сложи и баница. Традицията на Ивановден споделя, че кумът, който е венчал младото семейство, го посреща със особено направена за задачата питка. Тя има строго избрана декорация от сушени плодове, захаросани ябълки, босилек и здравец.
Краят на коледното празнуване
Традициите споделят, че на Ивановден идва краят на коледното празнуване, почнало доста по-рано – някъде към Игнажден и Бъдни вечер. По това време идва краят и на обикалянето на маскираните дружини. В регионите, където традициите не престават да съществуват в непосредствен до истинския си тип, лидерът на дружината бива изкъпван от другарите си и по-късно би трябвало да бъде хазаин на почерпката. Базирайки се на непокътнати обичаи, в деня на свети Йоан Кръстител се прави ритуално къпане първо на всички именици, които честват в този ден. Тъй като съгласно българските обичаи е признато на имен ден да не се канят посетители, в предишното се е смятало за злощастие, в случай че никой не посети именик, който чества на Ивановден.
Прочистване от злите духове на Ивановден
Според залегналите в традициите вярвания, кукерите може да посещават домовете и на Ивановден, което е 7-ми януари. На някои места в страната, в опит да съживят старите обичаи, се постанова празнуване и по остарял жанр на 20-ти януари, като нормално се извършват разнообразни типично локални ритуали. Ето за какво през последните години все по-често традициите в другите елементи на страната се трансформират и на датата по остарял жанр също се появяват маскираните групи, обичайни за празника. Разбира се, както се поставя, те посещават домовете на хората и правят избраните дейности за прогонване на злите сили и духове.
Старата дата на Ивановден е била в средата на зимата, което пък значи, че земеделската година е била в почивния си интервал. С настъпването на Ивановден обаче, хората са опитвали да загатнат на зимата, че й е време да си върви. Време й е да дава път на топлата и приятна пролет и на новото начало във всичко. Както във всички поверия в интервала към празниците и на този ден кукерските обреди и изгонването на духовете е обвързвано с пожелания и наричане за изобилие, благодат и здраве в идната година.
Женски водици
Денят на Йоан Кръстител е прочут тук-там още и като Женски водици. Йордановден носи името Мъжки водици, поради обредите свързани с вода, в които вземат участие мъже. На Ивановден обаче сходни обреди се правят от дами, откъдето идва и името на деня. Традиционно е признато ергените да къпят момите, като е най-добре ритуалът да бъде осъществен в течаща вода. Запазените обичаи споделят, че точно на този празник дамите носят жива вода от „ къпани “ реки и с нея поръсват за здраве и благополучие. Счита се, че тези дами, които не се опасяват на празника да влязат в ледените води, ще родят крепко потомство. На разграничи места в страната са непокътнати традиции, съгласно които във водите на реката, които са покрай ледени, се играе мокро хоро, което е сходно на леденото мъжко хоро, само че се танцува единствено от дами.
Побратимяването на Ивановден
Според други непокътнати отколешни обичаи, в деня на свети Йоан Кръстител се правят ритуалите по побратимяването. В другите региони на страната обредът се прави по типични за мястото способи. Най-общо казано искащите да станат побратими, си вървят на посетители, започвайки в ред от най-възрастния. При визитата на всяка къща на Ивановден се желае благословията на майката на момчето. Майките от своя страна подаряват побратимите с китки, вързани с червен конец и паричка. Това са знаци, които пожелават крепко и дълго като вечността другарство.
Отбелязване за Ивановден
Датировката на празника Ивановден е 7-ми януари по нов жанр и 20-ти януари по остарял. По разнообразни данни от статистиката в този ден имениците са над 300 хиляди души, което си е много хора. Неслучайно Богдана Карадочева посвети ария на всички Ивановци. Според вярванията Йоан Кръстител е настойник на кумството или другояче казано на връзката сред младоженците и кумовете.
Йоан Кръстител – настойник на кумството
На разграничи места в страната традицията на кумството е обвързвана с къпането на младоженците от страна на кумовете. Ритуалът се отнася до двойките, които са сключили брак през миналата година. На някои места този обред се назовава „ Къпанки “ и се прави и до през днешния ден. Според традицията, останала и до през днешния ден, в реда на нещата е младоженците да гостуват на кумовете си, като на трапезата има месо и вино. Виното тук, както и в множеството случаи, се асоциира с кръвта и кръвната връзка. Трапезата на празника включва както зърнени храни, по този начин и месни като луканка, кървавица и свинско месо. Редно е да се сложи и баница. Традицията на Ивановден споделя, че кумът, който е венчал младото семейство, го посреща със особено направена за задачата питка. Тя има строго избрана декорация от сушени плодове, захаросани ябълки, босилек и здравец.
Краят на коледното празнуване
Традициите споделят, че на Ивановден идва краят на коледното празнуване, почнало доста по-рано – някъде към Игнажден и Бъдни вечер. По това време идва краят и на обикалянето на маскираните дружини. В регионите, където традициите не престават да съществуват в непосредствен до истинския си тип, лидерът на дружината бива изкъпван от другарите си и по-късно би трябвало да бъде хазаин на почерпката. Базирайки се на непокътнати обичаи, в деня на свети Йоан Кръстител се прави ритуално къпане първо на всички именици, които честват в този ден. Тъй като съгласно българските обичаи е признато на имен ден да не се канят посетители, в предишното се е смятало за злощастие, в случай че никой не посети именик, който чества на Ивановден.
Прочистване от злите духове на Ивановден
Според залегналите в традициите вярвания, кукерите може да посещават домовете и на Ивановден, което е 7-ми януари. На някои места в страната, в опит да съживят старите обичаи, се постанова празнуване и по остарял жанр на 20-ти януари, като нормално се извършват разнообразни типично локални ритуали. Ето за какво през последните години все по-често традициите в другите елементи на страната се трансформират и на датата по остарял жанр също се появяват маскираните групи, обичайни за празника. Разбира се, както се поставя, те посещават домовете на хората и правят избраните дейности за прогонване на злите сили и духове.
Старата дата на Ивановден е била в средата на зимата, което пък значи, че земеделската година е била в почивния си интервал. С настъпването на Ивановден обаче, хората са опитвали да загатнат на зимата, че й е време да си върви. Време й е да дава път на топлата и приятна пролет и на новото начало във всичко. Както във всички поверия в интервала към празниците и на този ден кукерските обреди и изгонването на духовете е обвързвано с пожелания и наричане за изобилие, благодат и здраве в идната година.
Женски водици
Денят на Йоан Кръстител е прочут тук-там още и като Женски водици. Йордановден носи името Мъжки водици, поради обредите свързани с вода, в които вземат участие мъже. На Ивановден обаче сходни обреди се правят от дами, откъдето идва и името на деня. Традиционно е признато ергените да къпят момите, като е най-добре ритуалът да бъде осъществен в течаща вода. Запазените обичаи споделят, че точно на този празник дамите носят жива вода от „ къпани “ реки и с нея поръсват за здраве и благополучие. Счита се, че тези дами, които не се опасяват на празника да влязат в ледените води, ще родят крепко потомство. На разграничи места в страната са непокътнати традиции, съгласно които във водите на реката, които са покрай ледени, се играе мокро хоро, което е сходно на леденото мъжко хоро, само че се танцува единствено от дами.
Побратимяването на Ивановден
Според други непокътнати отколешни обичаи, в деня на свети Йоан Кръстител се правят ритуалите по побратимяването. В другите региони на страната обредът се прави по типични за мястото способи. Най-общо казано искащите да станат побратими, си вървят на посетители, започвайки в ред от най-възрастния. При визитата на всяка къща на Ивановден се желае благословията на майката на момчето. Майките от своя страна подаряват побратимите с китки, вързани с червен конец и паричка. Това са знаци, които пожелават крепко и дълго като вечността другарство.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ