Президентски консултации без амбиции
Иванка Иванова е началник на Правната стратегия на Институт " Отворено общество ". Статията е препечатана от " Икономист " със единодушието на редакцията.
Миналата седмица президентът Румен Радев организира срещи с ръководителите на главните институции на правосъдната власт, които бяха показани като съвещания за критериите за избор и пълномощията на основния прокурор предвид на идната промяна на титуляря на поста. Като първа самодейност от този тип консултациите провокираха спорни оценки: част от пресата приветства, а министър-председателят упрекна президента в интервенция в независимостта на правосъдната система. Последното е толкоз неуместно, че не си коства даже да бъде оспорвано с причини. Струва си да си напомним обаче каква е историята на президентското присъединяване в така наречен " правосъдна промяна " у нас и да разгледаме извършените до момента съвещания от позиция на конституционните функции на двете наранени институции.
" Усилията " на предшествениците
През 2003 година, до момента в който отчиташе резултати от първата година на своето президентство, Георги Първанов прикани за основаването на обособена национална работа за битка с корупцията. Действащият антикорупционен закон у нас доста наподобява на негова изпълнена фантазия, само че пък президентът Радев прави оценка този закон като " беззъб ".
През 2013 година в границите на своя " Диалог с жителите " президентът Росен Плевнелиев провежда полемика по тематиката " Ефективна и обективна правосъдна система ". По това време той дори разгласи, че е подготвен да внесе оферти за промени в конституцията. Резултатът от този " разговор " беше единствено 5 минути медийно внимание. Две години по-късно оферти за промени в конституцията в действителност бяха импортирани в Народното събрание, само че не от президента.
Междувременно президентите по предписание бързо и уверено назначаваха излъчените от Висшия правосъден съвет (ВСС) претенденти за постовете на основен прокурор и ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Тази процедура не беше разколебана даже през 2012 година, когато особено предвид на избирането на Сотир Цацаров за основен прокурор Висш съдебен съвет промени откритата процедура за гласоподаване: отхвърли се от гласуването с бюлетини в урна и мина към гласоподаване с електронна система. При предварителна проява на новия метод на гласоподаване се видя, че той не може да подсигурява нито тайната на вота, нито равнопоставеността на претендентите. Въпреки това президентът Плевнелиев назначи Цацаров за основен прокурор.
Когато при започване на 2015 година Висш съдебен съвет избра по същия метод Лозан Панов за ръководител на Върховен касационен съд, няколко неправителствени организации се обърнаха към президента Плевнелиев с предложение да организира съвещания по отношение на смяната в разпоредбите на гласоподаване във Висш съдебен съвет: от какво беше наложена тя и дали подхожда на конституционното условие за загадка на вота. Самият Панов сподели, че избира изборът да се организира посредством гласоподаване с бюлетини в урна. Плевнелиев обаче назначи Панов, без да организира съвещания и без да разяснява въпроса.
През 2017 година президентът Радев отхвърли да назначи Георги Чолаков на поста ръководител на Върховен административен съд с мотив за ниската легитимност на предходния състав на Висш съдебен съвет, който беше в края на своя мандат. Това беше мотив на политическа целенасоченост и нищо чудно, че новият състав на Висш съдебен съвет пламенно повтори същото решение. Юридическият проблем е в метода на гласоподаване и дали той дава отговор на конституционното условие за загадка на вота във Висш съдебен съвет, само че президентът Радев преди две години избра да не повдига този въпрос. Той, наподобява, не е предмет и на консултациите в този момент. Изказванията на участници в консултациите демонстрират, че и във връзка с двете тематики, които бяха оповестени като предмет (критериите за избор и пълномощията на основния прокурор), диалогът също се върти по периферията, само че не визира същината на проблемите.
Нормата " ти си го избра "
От позиция на критериите за избор на основния прокурор българският законодател се разграничава от преобладаващата процедура в другите страни, членки на Европейски Съюз. В тях нормално изборът на основен прокурор е политически въпрос и няма планувани доста официални критерии, на които да дава отговор претендентът. В Португалия да вземем за пример президентът назначава основния прокурор по предложение на държавното управление и в закона няма категорично посочени критерии за основен прокурор; той може даже да не е правист. Но все пак нормално държавното управление предлага за поста прокурор от кариерата. Това е по този начин, тъй като в Португалия няма разлика сред нормативно открития ред за избор на основен прокурор и практиката на институциите. Там " ти си го избра " е плануваният в закона ред и той подсигурява, че политическата мощ, която е излъчила държавното управление, носи отговорност за основния прокурор по този начин, както и за министрите.
У нас закрепеният в конституцията ред за избор на основен прокурор е единствено заслон, а " ти си го избра ", т. е. министър-председателят показва основния прокурор, е открита, само че неписана норма. Това разминаване сред нормата и нормативно заложения ред разрешава на нашето държавно управление да се освободи от тежката отговорност за наказателната политика. Досега президентът беше единствено безмълвен статист в постановката. Може да излезе от тази роля единствено в случай че разшири предмета на консултациите и посредством тях се постарае да образува експертен консенсус по въпроса по какъв начин процедурата по желание на основния прокурор да се обвърже с политическа отговорност за наказателната политика.
Правомощията на основния прокурор
От прессъобщенията на президентството не излиза наяве какъв проблем е обсъждан по отношение на пълномощията на основния прокурор, само че и тук има огромна разлика сред писаната норма и " на процедура ". Българският основен прокурор е и министър на правораздаването, тъй като като се изключи че се явява най-висшият престиж по приложение на наказателното право, като ръководител на прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет той има решителен глас и във връзка с кариерното развиване на прокурорите. В другите страни от Европейски Съюз тези два кръга от пълномощия са нормално разграничени: основният прокурор дава отговор за използването на правото, а министърът на правораздаването – за кариерата и дисциплината на прокурорите. Докладът на европейските прокурори, които през 2016 година оценяваха проблемите в нашата прокуратура, издава тяхната изненада: у нас по-висшестоящите прокурори не дават писмени инструкции на по-нискостоящите. Не го вършат, тъй като по-висшестоящите изключително в случай че се схващат с основния прокурор, имат цялостна власт над решенията за кариерното развиване на по-нискостоящите и по този метод хем могат да им въздействат, хем не поемат никаква отговорност за решенията си, тъй като официално за кадровото развиване дава отговор Висш съдебен съвет.
Ограничаването на голямата фактическа власт на основния прокурор изисква продължение на конституционната промяна и преосмисляне на статута и пълномощията на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. По този въпрос у нас няма ясно изразен експертен консенсус, няма и политическа воля. Не е ясно и дали настоящите президентски съвещания ще отидат до такава степен, че да предложат решение за смяна в конституцията, която да довърши започнатото при предходните промени. Това поражда повече подозрения, в сравнение с очаквания Румен Радев да успее да разчупи открития канон на президентска (не)намеса в така наречен правосъдна промяна.
Миналата седмица президентът Румен Радев организира срещи с ръководителите на главните институции на правосъдната власт, които бяха показани като съвещания за критериите за избор и пълномощията на основния прокурор предвид на идната промяна на титуляря на поста. Като първа самодейност от този тип консултациите провокираха спорни оценки: част от пресата приветства, а министър-председателят упрекна президента в интервенция в независимостта на правосъдната система. Последното е толкоз неуместно, че не си коства даже да бъде оспорвано с причини. Струва си да си напомним обаче каква е историята на президентското присъединяване в така наречен " правосъдна промяна " у нас и да разгледаме извършените до момента съвещания от позиция на конституционните функции на двете наранени институции.
" Усилията " на предшествениците
През 2003 година, до момента в който отчиташе резултати от първата година на своето президентство, Георги Първанов прикани за основаването на обособена национална работа за битка с корупцията. Действащият антикорупционен закон у нас доста наподобява на негова изпълнена фантазия, само че пък президентът Радев прави оценка този закон като " беззъб ".
През 2013 година в границите на своя " Диалог с жителите " президентът Росен Плевнелиев провежда полемика по тематиката " Ефективна и обективна правосъдна система ". По това време той дори разгласи, че е подготвен да внесе оферти за промени в конституцията. Резултатът от този " разговор " беше единствено 5 минути медийно внимание. Две години по-късно оферти за промени в конституцията в действителност бяха импортирани в Народното събрание, само че не от президента.
Междувременно президентите по предписание бързо и уверено назначаваха излъчените от Висшия правосъден съвет (ВСС) претенденти за постовете на основен прокурор и ръководител на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Тази процедура не беше разколебана даже през 2012 година, когато особено предвид на избирането на Сотир Цацаров за основен прокурор Висш съдебен съвет промени откритата процедура за гласоподаване: отхвърли се от гласуването с бюлетини в урна и мина към гласоподаване с електронна система. При предварителна проява на новия метод на гласоподаване се видя, че той не може да подсигурява нито тайната на вота, нито равнопоставеността на претендентите. Въпреки това президентът Плевнелиев назначи Цацаров за основен прокурор.
Когато при започване на 2015 година Висш съдебен съвет избра по същия метод Лозан Панов за ръководител на Върховен касационен съд, няколко неправителствени организации се обърнаха към президента Плевнелиев с предложение да организира съвещания по отношение на смяната в разпоредбите на гласоподаване във Висш съдебен съвет: от какво беше наложена тя и дали подхожда на конституционното условие за загадка на вота. Самият Панов сподели, че избира изборът да се организира посредством гласоподаване с бюлетини в урна. Плевнелиев обаче назначи Панов, без да организира съвещания и без да разяснява въпроса.
През 2017 година президентът Радев отхвърли да назначи Георги Чолаков на поста ръководител на Върховен административен съд с мотив за ниската легитимност на предходния състав на Висш съдебен съвет, който беше в края на своя мандат. Това беше мотив на политическа целенасоченост и нищо чудно, че новият състав на Висш съдебен съвет пламенно повтори същото решение. Юридическият проблем е в метода на гласоподаване и дали той дава отговор на конституционното условие за загадка на вота във Висш съдебен съвет, само че президентът Радев преди две години избра да не повдига този въпрос. Той, наподобява, не е предмет и на консултациите в този момент. Изказванията на участници в консултациите демонстрират, че и във връзка с двете тематики, които бяха оповестени като предмет (критериите за избор и пълномощията на основния прокурор), диалогът също се върти по периферията, само че не визира същината на проблемите.
Нормата " ти си го избра "
От позиция на критериите за избор на основния прокурор българският законодател се разграничава от преобладаващата процедура в другите страни, членки на Европейски Съюз. В тях нормално изборът на основен прокурор е политически въпрос и няма планувани доста официални критерии, на които да дава отговор претендентът. В Португалия да вземем за пример президентът назначава основния прокурор по предложение на държавното управление и в закона няма категорично посочени критерии за основен прокурор; той може даже да не е правист. Но все пак нормално държавното управление предлага за поста прокурор от кариерата. Това е по този начин, тъй като в Португалия няма разлика сред нормативно открития ред за избор на основен прокурор и практиката на институциите. Там " ти си го избра " е плануваният в закона ред и той подсигурява, че политическата мощ, която е излъчила държавното управление, носи отговорност за основния прокурор по този начин, както и за министрите.
У нас закрепеният в конституцията ред за избор на основен прокурор е единствено заслон, а " ти си го избра ", т. е. министър-председателят показва основния прокурор, е открита, само че неписана норма. Това разминаване сред нормата и нормативно заложения ред разрешава на нашето държавно управление да се освободи от тежката отговорност за наказателната политика. Досега президентът беше единствено безмълвен статист в постановката. Може да излезе от тази роля единствено в случай че разшири предмета на консултациите и посредством тях се постарае да образува експертен консенсус по въпроса по какъв начин процедурата по желание на основния прокурор да се обвърже с политическа отговорност за наказателната политика.
Правомощията на основния прокурор
От прессъобщенията на президентството не излиза наяве какъв проблем е обсъждан по отношение на пълномощията на основния прокурор, само че и тук има огромна разлика сред писаната норма и " на процедура ". Българският основен прокурор е и министър на правораздаването, тъй като като се изключи че се явява най-висшият престиж по приложение на наказателното право, като ръководител на прокурорската гилдия във Висш съдебен съвет той има решителен глас и във връзка с кариерното развиване на прокурорите. В другите страни от Европейски Съюз тези два кръга от пълномощия са нормално разграничени: основният прокурор дава отговор за използването на правото, а министърът на правораздаването – за кариерата и дисциплината на прокурорите. Докладът на европейските прокурори, които през 2016 година оценяваха проблемите в нашата прокуратура, издава тяхната изненада: у нас по-висшестоящите прокурори не дават писмени инструкции на по-нискостоящите. Не го вършат, тъй като по-висшестоящите изключително в случай че се схващат с основния прокурор, имат цялостна власт над решенията за кариерното развиване на по-нискостоящите и по този метод хем могат да им въздействат, хем не поемат никаква отговорност за решенията си, тъй като официално за кадровото развиване дава отговор Висш съдебен съвет.
Ограничаването на голямата фактическа власт на основния прокурор изисква продължение на конституционната промяна и преосмисляне на статута и пълномощията на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. По този въпрос у нас няма ясно изразен експертен консенсус, няма и политическа воля. Не е ясно и дали настоящите президентски съвещания ще отидат до такава степен, че да предложат решение за смяна в конституцията, която да довърши започнатото при предходните промени. Това поражда повече подозрения, в сравнение с очаквания Румен Радев да успее да разчупи открития канон на президентска (не)намеса в така наречен правосъдна промяна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ