Динева за донорството: Трябва да докоснем здравите хора, защото те дават шанс за живот
Иванка Динева, изпълнителен шеф на Агенция Медицински контрол, и Мартин Геновски, съдружие Арт Будилник и режисьор на филма „ Ева “, в изявление за.
Изпълнителна организация " Медицински контрол " и Сдружение " Арт Будилник " стартират взаимна самодейност за разпространение на идеята за донорството.
Г-жо Динева, за какво се ангажирахте с акцията за органното донорство?
Колко е дълга листата на чакащите за разнообразни органи?
Иванка Динева: За страдание, все още листата общо 831 индивида чакат своя късмет за живот - за бъбрек, черен дроб, сърце, бял дроб, панкреас и фино черво. Най-дълга е листата на чакащи за бъбрек. На фона на другите страни нашата листа не е най-голямата, само че пък донорските обстановки не са задоволително. Затова аз считам, че в чисто човешки проект, колкото и да е сложна тази тематика, тя би трябвало да се приказва, само че да се приказва от сърцето и от душата. Ние би трябвало да докоснем хората, които са здрави, които не позволяват, че в миналото ще им се случи, тъй като те са тези, които дават късмет за живот.
Знае ли обществото кардинално задоволително за органното донорство?
Иванка Динева: Не съм сигурна, че сме съумели да достигнем до всички пластове на нашето общество. Дори направихме и едно социологическо изследване, което следва да бъде показано. И от него също излиза наяве, че хора, които търсят или към този момент имат информация, са споделили своето " Да " в фамилията си. Т.е. възприели са тематиката, споделили са, че биха желали органите им да бъдат дарени. Въпросът е, че има доста огромен % от хора, до които тази информация не е стигнала.
Аз се веселя, че ние през предходната година успяхме да достигнем по разнообразни способи до доста хора от разнообразни пластове. Защото знаете, че доста огромно значение има даже и това дали си мъж, жена, висшист, невисшист, дали си зает в обществената или някоя друга сфера. Т.е. към всеки би трябвало да подхождаме по друг метод, само че постоянно би трябвало да бъдем същински. Защото единствено през истината ще успеем.
Г-н Геновски, Вие не сте обвързван с медицинските среди, за какво се заинтересувахте от тази тематика?
Мартин Геновски: Всичко постоянно при мен потегля от историята. Аз попаднах на историята на американско семейство, което е минало през нещата, които описваме във кино лентата " Ева ". Накратко те са били изправени пред избор да пресечен бременността в 19-ата седмица или да износят бебето, което е щяло да живее до няколко часа, само че неговите органи са можели да оказват помощ на други деца, други бебета. Семейството избира да направи второто. Изключително мощно ме развълнува тази история още през 2017 година, когато попаднах на нея, и взех решение, че тя би трябвало да бъде разказана. Между другото доста хора, следвайки образеца на това семейство, по-късно непринудено се записват като донори. И в действителност имам вяра, че в България към момента тематиката за донорството като че ли е табу, гледаме със боязън на нея, все едно ще се урочасаме в случай че я обсъдим, даже вътрешно в фамилията си, а не трябва да е по този начин. Казвам го и от персонален опит – аз самият, когато обсъждах тази тематика с моята майка, видях по нейната реакция, какъв смут изпитва изобщо от това, че я повдигам.
Каква беше реакцията на публиката за кино лентата " Ева "? В края на предходната година имаше премиера на кино лентата.
Мартин Геновски: Имаше предпремиерно събитие на кино лентата. Аз постоянно описвам, че когато тръгнат финалните надписи, в случай че публиката се забави с ръкоплясканията, или нещата не са се получили, или публиката е била разчувствана доста мощно.
При нас сигурно публиката се забави. За благополучие от диалозите, които организирахме по-късно, повода е била втората. Историята мощно беше развълнувала нашите посетители. Трябва да отбележа, че особено това събитие беше ориентирано към студентска публика, тъй като това са едни дейни, рационални, пълнолетни хора.
Г-жо Динева, вие с какво най-често се сблъсквате в тази осведомителна акция за донорството: незадоволително информация или предубеждения?
Иванка Динева: Аз преди всичко желая да благодаря на господин Геновски за това, че ни направи съпричастни към тяхното в действителност чудо, което са сътворили, тъй като единствено по този начин може да докоснем хората.
Смятам, че отчасти има неинформираност измежду хората, само че може би и предубеждения. Ние по тази причина за тази година сме създали фокус на идни събития, които да са свързани с донорството при деца за бял дроб. Разбира се, ще търсим и такива образования, тъй като това са неща, които в България към момента не се случват.
Филмът " Ева " е в действителност едно чудо, което демонстрира силата да бъдеш добър и да си жив – смисълът на това да сме тук, на Земята.
Освен неналичието на задоволително информация измежду обществото, евентуално има пропуски и в цялостната организация при донорска обстановка. Има ли съгласно вас?
Иванка Динева: Това е сложно деяние. Ние в Изпълнителна организация " Медицински контрол " имаме извънредно прецизна организация, в това число имаме екип, който непрекъснато е на работа, с цел да може да управлява възможна донорска обстановка. Тя се управлява извънредно тежко, тъй като е сред няколко ведомства и сред координаторите и лечебните заведения. До този миг не сме имали лекари, които да не са откликвали, въпреки че ние звъним през нощта, те постоянно са се отзовавали навреме. Може би би трябвало още да се работи по отношение на спомагателната подготовка. Аз съм щастлива, че тази година обучихме за първи път от толкоз доста години 97 медицински експерти, което е извънредно огромен триумф. За да продължим в тази посока, за идващите 4 години сме планували повече финансови средства за образование и малко по-малко за разпространение. Търсим разнообразни способи, по които да подобрим работата. Планираме събитие, на което ще се съберат и лекари, и пациенти, които са били трансплантирани, и такива, които чакат за трансплантация. Надявам се, че когато си кажем пропуските, всеки от своята позиция, ще успеем да ги оправим. Само през положителното можем да вървим напред.
Има ли информация какъв брой донорски обстановки през миналата година е имало у нас и каква част от тях са се осъществили?
Иванка Динева: Ние не разгласяваме неосъществените, имаше предходната година за жалост много неосъществени по медицински аргументи донорски обстановки. През 2024 година имахме общо 34 трансплантирани в България и 9 индивида трансплантирани в чужбина. Това са избавените човешки животи от донорски обстановки в страната. Имахме 2 на сърце, 10 на черен дроб в България, 20 от трупен донор за бъбрици и 2 избавени от жив донор на бъбреци. Така че просто би трябвало да бъдем по-добри. Когато човек е добър, той е отворен към това да чува и да дава. Даването е най-ценното.
Г-н Геновски, за какво майка ви не искаше да обсъждате тематиката за донорството? Какви усеща провокира това у нея?
Мартин Геновски: Разбира се, както у всяка майка, която разисква тематиката за гибелта със своето дете, е нещо, което провокира отрицателни чувства. По предписание ние се опитваме да ги заобикаляме непременно. Не знам дали сте обърнали внимание, че в България даже писането на завети, сякаш не е задоволително публикувана процедура. Т.е. ние се опасяваме от гибелта, което е обикновено, само че би трябвало да приемем обстоятелството, че от време на време би трябвало да преодолеем страха си и да помогнем. И в този момент, говорейки за осъществените трансплантации, в действителност хората, които заслужават нашата откровена признателност, са тези, които са дали опция за донорски обстановки, тъй като всеки един от нас може да е в тази обстановка.
Обикновено изхождаме от максимата, присъща за нашите географски ширини- " Да не дърпаме дявола за опашката ".
Мартин Геновски: Абсолютно, тъкмо по този начин е. И това изяснява нещата, които изброих. Някак, сякаш от поверие, ние не желаеме да приказваме за нещо, което може да се случи.
Според ортопеда доктор Атанас Андреев, който дълги години е работил в " Пирогов " и е бил очевидец на не една донорска обстановка, огромна част от тези обстановки не се осъществят, тъй като няма основани условия. Нека да чуем повече от самия него и ще продължим диалога.
Атанас Андреев: Никога няма да не помни един юноша, който беше на не повече от 27 години, при тежка мотоциклетна контузия, само че толкоз тежка, че като паднал, просто асфалтът му съблякъл кожата, ние просто в болничното заведение гледахме по какъв начин той си отива и анестезиолозите просто облекчаваха страданието му. И тогава се замислих, че ето един човек на 27 години, здрав, обаче за жалост с контузия, той имаше и черепно-мозъчна, която беше несъвместима с живота, този човек си отиде, и си отиде един евентуален донор.
Каква е повода? Защо ви го споделям?
Няма връзки сред другите здравни заведения, веднъж. Трансплантациите се вършат в други заведения, което дава доста дребен късмет на този донор да бъде сполучлив.
Какво желая да кажа?
На " Пирогов " би трябвало да бъде вдъхнат нов смисъл. Новият смисъл се състои в това нещо, че би трябвало да се сътвори нова постройка, където да бъдат разположени всички вероятни клиники по трансплантация: трансплантация на бял дроб, трансплантация на черен дроб и всички тези неща. Това ще облекчи самото донорство и успешността на тези интервенции.
Г-жо Динева, какъв е коментарът ви?
Иванка Динева: Аз имам малко по-друга философия в тази посока, професионална и в човешки проект. Миналата година събрахме всички родственици, които са споделили своето " Да " за живот, с цел да им благодарим. Тогава се срещнах с прелестни хора, дружно плакахме, говорихме си и аз узнах от всеки един от тях каква е била тяхната причина да кажат това. И от този момент не спирам да дублирам, че би трябвало да обучим комуникатори. Трябва да обучим хора в лечебните заведения, които да умеят по задоволително оправдателен метод да беседват с роднините на евентуалните донори. Защото за мен казусът е чисто информационен. За мен казусът е в диалога с роднините на евентуалните донори. Ние би трябвало да ги почитаме, да ги предразполагаме. Това е конфликтът сред най-трагичната вест, която може да чуе всеки един от нас, че близкият му си отива, само че в този миг би трябвало някой да вземе решение.
Не е ли късно за сходен вид диалози? Не би трябвало ли всички ние авансово да сме споделили " да " или " не "? Спомням си, че имаше едно предложение преди време – в случай че в здравните ни книжки не е категорично вписано, че не желаем да бъдем донори, това значи, че ние сме дали нашето безмълвно единодушие и не е належащо да се беседва с околните.
Иванка Динева: Това е по този начин и сега. Това е презюмирано единодушие – в случай че ние не сме отказали, значи сме съгласили. Но има детайли, в които се намесва и правото, тъй като когато пациент е в положение, в което не може да вземе самичък решение за себе си, тогава лекарите са длъжни да се извърнат към неговите близки, неговите наследници. Не всеки може да вземе решение. За това ние не би трябвало да стопираме. Както сподели господин Геновски, никой от нас не позволява, че ще се случи, боязън ни е да си го помислим. Но би трябвало да си го помисляме, тъй като никой от нас няма договорка с Господ. Всички сме смъртни и би трябвало да ни води положителното, тъй като единствено по този метод ние ще вървим напред.
Да разбирам ли от всичко това, което ни казвате, че главният проблем за реализацията на донорските обстановки е незадоволителната осведоменост на обществото и недотам към момента положителната връзка?
Иванка Динева: Недобрата връзка, незадоволителната осведоменост и би трябвало да работим в посока да има единна система, каквато ние към този момент сме декларирали пред Министерството на здравеопазването, и те са ни дали обещание да ни изградят. Надявам се скоро да можем да се похвалим. В тази система да постъпва информация от лечебните заведения през НЗОК за всеки пациент, който е приет в болница в положение на мозъчна гибел. Тогава даже в съответната болница да няма готови експерти, ние в Изпълнителна организация " Медицински контрол " незабавно може да изпратим хора, които да проведат нужния диалог, да запазят положението на пациента, тъй че органите да бъдат съхранени. Да могат екипите да ги вземат и да ги занесат в лечебните заведения, в които ще се направи трансплантацията. Така че това също е значимо.
Част ли е България от единна обща европейска осведомителна система, с помощта на която да можем и да даваме органи и да получаваме от други страни?
Иванка Динева: Да, през FOEDUS, макар че към момента не са завършили окончателните одобрявания на национално равнище. Ние от предходната година работим интензивно с FOEDUS и вършим подобен продан. Освен това, имаме и контракт с Румъния. Получихме предходната година няколко оферти за органи, само че не можахме да осъществяваме тези донорски обстановки поради късото време на исхемичния живот на всеки един от органите. Бяха на отдалечени места от България и нямаш по какъв начин да бъдат взети от наш екип. Поради тази причина пуснахме поръчка до Министерството да ни разреши да закупим машина за кондициониране на органи, с която да може да се удължи исхемичният живот на органа, по този начин както непознатите страни идват и взимат от нас. Получихме такова позволение. Надявам се тази година да успеем да закупим първата машина в България, която ще подкрепи този развой. Така ще може да се възползваме и от оферти, които са отвън рамките на нашата страна.
Т.е. това е нещо като машина за предпазване на органите, тъй че да могат да бъдат превозени?
Иванка Динева: Това е машина, която удължава исхемичния живот на органа, поддържа го, кондиционира го в положение, в което би трябвало да бъде, удължава се времето, в което може да бъде трансплантиран. Такова нещо ние не сме имали в никакъв случай. В момента изследваме от кое място може да се закупи, изследваме сътрудниците от другите страни с какви апарати работят. Правим дребни стъпки, само че считам, че са извънредно значими. Надявам се да осигурим опция на нашите лекари да бъдат по-спокойни и да се оправят в тези обстановки, тъй като те също са част от това чудо, което се случва.
Освен тази постоянно здравна подготовка към този момент няколко пъти стана дума в диалога ни, че е нужна и подготовка на самото общество. Г-н Геновски, къде и по какъв начин можем да забележим кино лентата " Ева "?
Мартин Геновски: Да, " Ева " занапред като филм заживява своя живот през тази година. Ние ще го представим на доста места пред друга аудитория. Разбира се към фестивала " Арт Будилник " ще бъде показан. " Арт Будилник " е пътуващ фестивал, който дава достъп до просвета в обитаемоте места с лимитирани благоприятни условия за сходни прояви. Ще го представим пред студентска аудитория. Планираме с Изпълнителна организация " Медицински контрол " да представим кино лентата на част от техните събития, а в един миг ще бъде наличен свободно и в интернет.
Кой ви оказа помощ финансово, с цел да реализирате кино лентата?
Мартин Геновски: Национален фонд " Култура ". Те го финансираха по Програма " Социално ангажирани изкуства ", което е за мен персонално една от най-смислените стратегии за изкуство в България, тъй като финансирането на обществено ангажирани планове във всяка област на изкуството разрешава започването на разговор, а на нас ни трябват повече аргументи да поддържаме връзка.
Опасявате ли се, че страхът, суеверието от самата тематика няма да притегли аудитория?
Мартин Геновски: Не, не се тормозя. Мисля, че ние ще създадем нужното, с цел да притеглим аудитория, и имам вяра, че ще отправим основното обръщение, ще напомним на хората, че човешкият живот е висша полезност. И даже в едни от най-тежките ни моменти едно сходно решение, донорството може в дълготраен проект да даде чувство за смисъл и разтуха на околните.
Г-жо Динева, какво най-често ви споделят околните на тези, които са станали донори? Какво ги е предиздвикало да се съгласят?
Иванка Динева: Различни са аргументите и те са доста персонални, доста сантиментални. Тази година отново ще съберем околните, отново ще им благодарим. Всеки един има персонален претекст и постоянно този претекст води до вихър от страсти.
Тук е мястото да кажа, че раждането на кино лентата " Ева " в действителност е извънредно. Ние също направихме документален филм, който е обвързван с донорството. Ще го представим малко по-късно, тъй като желая да дадем късмет на " Ева ". Представяте ли си каква мощ е това на една майка да знае, че детето й е болно, да знае, че детето й ще живее няколко часа след раждането, и тя да пожелае да го износи единствено с цел да може това детенце да даде късмет за живот на други деца.
И посредством него да живеят най-малко още няколко деца.
Иванка Динева: Чрез него, тъй като донорството не е единствено органно, имаме и кости, имаме и сухожилия, имаме доста неща. На доста хора им се избавя живота, на други им се усъвършенства качеството на живота. Вярвам, че дружно, ръка за ръка, " Ева " и нашия документален филм – в него сме снимали отзиви на близки, отзиви на трансплантирани, отзиви на хора, които чакат, лекари, обхванали сме всички заинтригувани страни – ще успеем да докоснем повече хора и да покажем, че няма ужасно, когато вървиш по пътя и не си самичък. Никой не е самичък – от раждането си до края.
Г-н Геновски, вашето финално обръщение към нашите слушатели?
Мартин Геновски: Искам да благодаря на Радио " Фокус ", че повдига тематиката и ни дава опция да приказваме за донорството. Слушателите мога единствено да ги помоля да помислят и всички дружно по-често да споделяме " Да! За живот! ".
Изпълнителна организация " Медицински контрол " и Сдружение " Арт Будилник " стартират взаимна самодейност за разпространение на идеята за донорството.
Г-жо Динева, за какво се ангажирахте с акцията за органното донорство?
Колко е дълга листата на чакащите за разнообразни органи?
Иванка Динева: За страдание, все още листата общо 831 индивида чакат своя късмет за живот - за бъбрек, черен дроб, сърце, бял дроб, панкреас и фино черво. Най-дълга е листата на чакащи за бъбрек. На фона на другите страни нашата листа не е най-голямата, само че пък донорските обстановки не са задоволително. Затова аз считам, че в чисто човешки проект, колкото и да е сложна тази тематика, тя би трябвало да се приказва, само че да се приказва от сърцето и от душата. Ние би трябвало да докоснем хората, които са здрави, които не позволяват, че в миналото ще им се случи, тъй като те са тези, които дават късмет за живот.
Знае ли обществото кардинално задоволително за органното донорство?
Иванка Динева: Не съм сигурна, че сме съумели да достигнем до всички пластове на нашето общество. Дори направихме и едно социологическо изследване, което следва да бъде показано. И от него също излиза наяве, че хора, които търсят или към този момент имат информация, са споделили своето " Да " в фамилията си. Т.е. възприели са тематиката, споделили са, че биха желали органите им да бъдат дарени. Въпросът е, че има доста огромен % от хора, до които тази информация не е стигнала.
Аз се веселя, че ние през предходната година успяхме да достигнем по разнообразни способи до доста хора от разнообразни пластове. Защото знаете, че доста огромно значение има даже и това дали си мъж, жена, висшист, невисшист, дали си зает в обществената или някоя друга сфера. Т.е. към всеки би трябвало да подхождаме по друг метод, само че постоянно би трябвало да бъдем същински. Защото единствено през истината ще успеем.
Г-н Геновски, Вие не сте обвързван с медицинските среди, за какво се заинтересувахте от тази тематика?
Мартин Геновски: Всичко постоянно при мен потегля от историята. Аз попаднах на историята на американско семейство, което е минало през нещата, които описваме във кино лентата " Ева ". Накратко те са били изправени пред избор да пресечен бременността в 19-ата седмица или да износят бебето, което е щяло да живее до няколко часа, само че неговите органи са можели да оказват помощ на други деца, други бебета. Семейството избира да направи второто. Изключително мощно ме развълнува тази история още през 2017 година, когато попаднах на нея, и взех решение, че тя би трябвало да бъде разказана. Между другото доста хора, следвайки образеца на това семейство, по-късно непринудено се записват като донори. И в действителност имам вяра, че в България към момента тематиката за донорството като че ли е табу, гледаме със боязън на нея, все едно ще се урочасаме в случай че я обсъдим, даже вътрешно в фамилията си, а не трябва да е по този начин. Казвам го и от персонален опит – аз самият, когато обсъждах тази тематика с моята майка, видях по нейната реакция, какъв смут изпитва изобщо от това, че я повдигам.
Каква беше реакцията на публиката за кино лентата " Ева "? В края на предходната година имаше премиера на кино лентата.
Мартин Геновски: Имаше предпремиерно събитие на кино лентата. Аз постоянно описвам, че когато тръгнат финалните надписи, в случай че публиката се забави с ръкоплясканията, или нещата не са се получили, или публиката е била разчувствана доста мощно.
При нас сигурно публиката се забави. За благополучие от диалозите, които организирахме по-късно, повода е била втората. Историята мощно беше развълнувала нашите посетители. Трябва да отбележа, че особено това събитие беше ориентирано към студентска публика, тъй като това са едни дейни, рационални, пълнолетни хора.
Г-жо Динева, вие с какво най-често се сблъсквате в тази осведомителна акция за донорството: незадоволително информация или предубеждения?
Иванка Динева: Аз преди всичко желая да благодаря на господин Геновски за това, че ни направи съпричастни към тяхното в действителност чудо, което са сътворили, тъй като единствено по този начин може да докоснем хората.
Смятам, че отчасти има неинформираност измежду хората, само че може би и предубеждения. Ние по тази причина за тази година сме създали фокус на идни събития, които да са свързани с донорството при деца за бял дроб. Разбира се, ще търсим и такива образования, тъй като това са неща, които в България към момента не се случват.
Филмът " Ева " е в действителност едно чудо, което демонстрира силата да бъдеш добър и да си жив – смисълът на това да сме тук, на Земята.
Освен неналичието на задоволително информация измежду обществото, евентуално има пропуски и в цялостната организация при донорска обстановка. Има ли съгласно вас?
Иванка Динева: Това е сложно деяние. Ние в Изпълнителна организация " Медицински контрол " имаме извънредно прецизна организация, в това число имаме екип, който непрекъснато е на работа, с цел да може да управлява възможна донорска обстановка. Тя се управлява извънредно тежко, тъй като е сред няколко ведомства и сред координаторите и лечебните заведения. До този миг не сме имали лекари, които да не са откликвали, въпреки че ние звъним през нощта, те постоянно са се отзовавали навреме. Може би би трябвало още да се работи по отношение на спомагателната подготовка. Аз съм щастлива, че тази година обучихме за първи път от толкоз доста години 97 медицински експерти, което е извънредно огромен триумф. За да продължим в тази посока, за идващите 4 години сме планували повече финансови средства за образование и малко по-малко за разпространение. Търсим разнообразни способи, по които да подобрим работата. Планираме събитие, на което ще се съберат и лекари, и пациенти, които са били трансплантирани, и такива, които чакат за трансплантация. Надявам се, че когато си кажем пропуските, всеки от своята позиция, ще успеем да ги оправим. Само през положителното можем да вървим напред.
Има ли информация какъв брой донорски обстановки през миналата година е имало у нас и каква част от тях са се осъществили?
Иванка Динева: Ние не разгласяваме неосъществените, имаше предходната година за жалост много неосъществени по медицински аргументи донорски обстановки. През 2024 година имахме общо 34 трансплантирани в България и 9 индивида трансплантирани в чужбина. Това са избавените човешки животи от донорски обстановки в страната. Имахме 2 на сърце, 10 на черен дроб в България, 20 от трупен донор за бъбрици и 2 избавени от жив донор на бъбреци. Така че просто би трябвало да бъдем по-добри. Когато човек е добър, той е отворен към това да чува и да дава. Даването е най-ценното.
Г-н Геновски, за какво майка ви не искаше да обсъждате тематиката за донорството? Какви усеща провокира това у нея?
Мартин Геновски: Разбира се, както у всяка майка, която разисква тематиката за гибелта със своето дете, е нещо, което провокира отрицателни чувства. По предписание ние се опитваме да ги заобикаляме непременно. Не знам дали сте обърнали внимание, че в България даже писането на завети, сякаш не е задоволително публикувана процедура. Т.е. ние се опасяваме от гибелта, което е обикновено, само че би трябвало да приемем обстоятелството, че от време на време би трябвало да преодолеем страха си и да помогнем. И в този момент, говорейки за осъществените трансплантации, в действителност хората, които заслужават нашата откровена признателност, са тези, които са дали опция за донорски обстановки, тъй като всеки един от нас може да е в тази обстановка.
Обикновено изхождаме от максимата, присъща за нашите географски ширини- " Да не дърпаме дявола за опашката ".
Мартин Геновски: Абсолютно, тъкмо по този начин е. И това изяснява нещата, които изброих. Някак, сякаш от поверие, ние не желаеме да приказваме за нещо, което може да се случи.
Според ортопеда доктор Атанас Андреев, който дълги години е работил в " Пирогов " и е бил очевидец на не една донорска обстановка, огромна част от тези обстановки не се осъществят, тъй като няма основани условия. Нека да чуем повече от самия него и ще продължим диалога.
Атанас Андреев: Никога няма да не помни един юноша, който беше на не повече от 27 години, при тежка мотоциклетна контузия, само че толкоз тежка, че като паднал, просто асфалтът му съблякъл кожата, ние просто в болничното заведение гледахме по какъв начин той си отива и анестезиолозите просто облекчаваха страданието му. И тогава се замислих, че ето един човек на 27 години, здрав, обаче за жалост с контузия, той имаше и черепно-мозъчна, която беше несъвместима с живота, този човек си отиде, и си отиде един евентуален донор.
Каква е повода? Защо ви го споделям?
Няма връзки сред другите здравни заведения, веднъж. Трансплантациите се вършат в други заведения, което дава доста дребен късмет на този донор да бъде сполучлив.
Какво желая да кажа?
На " Пирогов " би трябвало да бъде вдъхнат нов смисъл. Новият смисъл се състои в това нещо, че би трябвало да се сътвори нова постройка, където да бъдат разположени всички вероятни клиники по трансплантация: трансплантация на бял дроб, трансплантация на черен дроб и всички тези неща. Това ще облекчи самото донорство и успешността на тези интервенции.
Г-жо Динева, какъв е коментарът ви?
Иванка Динева: Аз имам малко по-друга философия в тази посока, професионална и в човешки проект. Миналата година събрахме всички родственици, които са споделили своето " Да " за живот, с цел да им благодарим. Тогава се срещнах с прелестни хора, дружно плакахме, говорихме си и аз узнах от всеки един от тях каква е била тяхната причина да кажат това. И от този момент не спирам да дублирам, че би трябвало да обучим комуникатори. Трябва да обучим хора в лечебните заведения, които да умеят по задоволително оправдателен метод да беседват с роднините на евентуалните донори. Защото за мен казусът е чисто информационен. За мен казусът е в диалога с роднините на евентуалните донори. Ние би трябвало да ги почитаме, да ги предразполагаме. Това е конфликтът сред най-трагичната вест, която може да чуе всеки един от нас, че близкият му си отива, само че в този миг би трябвало някой да вземе решение.
Не е ли късно за сходен вид диалози? Не би трябвало ли всички ние авансово да сме споделили " да " или " не "? Спомням си, че имаше едно предложение преди време – в случай че в здравните ни книжки не е категорично вписано, че не желаем да бъдем донори, това значи, че ние сме дали нашето безмълвно единодушие и не е належащо да се беседва с околните.
Иванка Динева: Това е по този начин и сега. Това е презюмирано единодушие – в случай че ние не сме отказали, значи сме съгласили. Но има детайли, в които се намесва и правото, тъй като когато пациент е в положение, в което не може да вземе самичък решение за себе си, тогава лекарите са длъжни да се извърнат към неговите близки, неговите наследници. Не всеки може да вземе решение. За това ние не би трябвало да стопираме. Както сподели господин Геновски, никой от нас не позволява, че ще се случи, боязън ни е да си го помислим. Но би трябвало да си го помисляме, тъй като никой от нас няма договорка с Господ. Всички сме смъртни и би трябвало да ни води положителното, тъй като единствено по този метод ние ще вървим напред.
Да разбирам ли от всичко това, което ни казвате, че главният проблем за реализацията на донорските обстановки е незадоволителната осведоменост на обществото и недотам към момента положителната връзка?
Иванка Динева: Недобрата връзка, незадоволителната осведоменост и би трябвало да работим в посока да има единна система, каквато ние към този момент сме декларирали пред Министерството на здравеопазването, и те са ни дали обещание да ни изградят. Надявам се скоро да можем да се похвалим. В тази система да постъпва информация от лечебните заведения през НЗОК за всеки пациент, който е приет в болница в положение на мозъчна гибел. Тогава даже в съответната болница да няма готови експерти, ние в Изпълнителна организация " Медицински контрол " незабавно може да изпратим хора, които да проведат нужния диалог, да запазят положението на пациента, тъй че органите да бъдат съхранени. Да могат екипите да ги вземат и да ги занесат в лечебните заведения, в които ще се направи трансплантацията. Така че това също е значимо.
Част ли е България от единна обща европейска осведомителна система, с помощта на която да можем и да даваме органи и да получаваме от други страни?
Иванка Динева: Да, през FOEDUS, макар че към момента не са завършили окончателните одобрявания на национално равнище. Ние от предходната година работим интензивно с FOEDUS и вършим подобен продан. Освен това, имаме и контракт с Румъния. Получихме предходната година няколко оферти за органи, само че не можахме да осъществяваме тези донорски обстановки поради късото време на исхемичния живот на всеки един от органите. Бяха на отдалечени места от България и нямаш по какъв начин да бъдат взети от наш екип. Поради тази причина пуснахме поръчка до Министерството да ни разреши да закупим машина за кондициониране на органи, с която да може да се удължи исхемичният живот на органа, по този начин както непознатите страни идват и взимат от нас. Получихме такова позволение. Надявам се тази година да успеем да закупим първата машина в България, която ще подкрепи този развой. Така ще може да се възползваме и от оферти, които са отвън рамките на нашата страна.
Т.е. това е нещо като машина за предпазване на органите, тъй че да могат да бъдат превозени?
Иванка Динева: Това е машина, която удължава исхемичния живот на органа, поддържа го, кондиционира го в положение, в което би трябвало да бъде, удължава се времето, в което може да бъде трансплантиран. Такова нещо ние не сме имали в никакъв случай. В момента изследваме от кое място може да се закупи, изследваме сътрудниците от другите страни с какви апарати работят. Правим дребни стъпки, само че считам, че са извънредно значими. Надявам се да осигурим опция на нашите лекари да бъдат по-спокойни и да се оправят в тези обстановки, тъй като те също са част от това чудо, което се случва.
Освен тази постоянно здравна подготовка към този момент няколко пъти стана дума в диалога ни, че е нужна и подготовка на самото общество. Г-н Геновски, къде и по какъв начин можем да забележим кино лентата " Ева "?
Мартин Геновски: Да, " Ева " занапред като филм заживява своя живот през тази година. Ние ще го представим на доста места пред друга аудитория. Разбира се към фестивала " Арт Будилник " ще бъде показан. " Арт Будилник " е пътуващ фестивал, който дава достъп до просвета в обитаемоте места с лимитирани благоприятни условия за сходни прояви. Ще го представим пред студентска аудитория. Планираме с Изпълнителна организация " Медицински контрол " да представим кино лентата на част от техните събития, а в един миг ще бъде наличен свободно и в интернет.
Кой ви оказа помощ финансово, с цел да реализирате кино лентата?
Мартин Геновски: Национален фонд " Култура ". Те го финансираха по Програма " Социално ангажирани изкуства ", което е за мен персонално една от най-смислените стратегии за изкуство в България, тъй като финансирането на обществено ангажирани планове във всяка област на изкуството разрешава започването на разговор, а на нас ни трябват повече аргументи да поддържаме връзка.
Опасявате ли се, че страхът, суеверието от самата тематика няма да притегли аудитория?
Мартин Геновски: Не, не се тормозя. Мисля, че ние ще създадем нужното, с цел да притеглим аудитория, и имам вяра, че ще отправим основното обръщение, ще напомним на хората, че човешкият живот е висша полезност. И даже в едни от най-тежките ни моменти едно сходно решение, донорството може в дълготраен проект да даде чувство за смисъл и разтуха на околните.
Г-жо Динева, какво най-често ви споделят околните на тези, които са станали донори? Какво ги е предиздвикало да се съгласят?
Иванка Динева: Различни са аргументите и те са доста персонални, доста сантиментални. Тази година отново ще съберем околните, отново ще им благодарим. Всеки един има персонален претекст и постоянно този претекст води до вихър от страсти.
Тук е мястото да кажа, че раждането на кино лентата " Ева " в действителност е извънредно. Ние също направихме документален филм, който е обвързван с донорството. Ще го представим малко по-късно, тъй като желая да дадем късмет на " Ева ". Представяте ли си каква мощ е това на една майка да знае, че детето й е болно, да знае, че детето й ще живее няколко часа след раждането, и тя да пожелае да го износи единствено с цел да може това детенце да даде късмет за живот на други деца.
И посредством него да живеят най-малко още няколко деца.
Иванка Динева: Чрез него, тъй като донорството не е единствено органно, имаме и кости, имаме и сухожилия, имаме доста неща. На доста хора им се избавя живота, на други им се усъвършенства качеството на живота. Вярвам, че дружно, ръка за ръка, " Ева " и нашия документален филм – в него сме снимали отзиви на близки, отзиви на трансплантирани, отзиви на хора, които чакат, лекари, обхванали сме всички заинтригувани страни – ще успеем да докоснем повече хора и да покажем, че няма ужасно, когато вървиш по пътя и не си самичък. Никой не е самичък – от раждането си до края.
Г-н Геновски, вашето финално обръщение към нашите слушатели?
Мартин Геновски: Искам да благодаря на Радио " Фокус ", че повдига тематиката и ни дава опция да приказваме за донорството. Слушателите мога единствено да ги помоля да помислят и всички дружно по-често да споделяме " Да! За живот! ".
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ