Иван Велков, общински съветник: Резултатите от управлението на Витоша са плачевни
Иван Велков е зам.-председател на Столичния общински съвет от листата на Зелените, съветник, някогашен шеф на " Колиърс Интернешънъл ", понастоящем ръководител на " Българската фасилити мениджмънт асоциация " и на фондация " Интерактивна България " и член на управителните органи на български и интернационалните професионални организации. Опитът му от частния бизнес се сблъсква челно с методите на работа в администрацията. В очакване на нов или обновен проект за ръководство на Витоша с него беседваме за обстановката сега и опциите тя да се усъвършенства.
Какви са минусите в ръководството на Витоша?
Не може да има дефекти в ръководството, когато такова на процедура няма. Аз пристигам с опит от корпоративния свят, където се чака всяко ръководство да е интензивно и дейно. А освен да се съблюдават процедури и указания, писани преди десетилетие, и то в някакъв чиновнически соц жанр, архивирани в папки и класьори. Нагледал съм се на бездарно ръководство на всички равнища. Защо това на парка би трябвало да е друго?
Аз не виждам ръководство на Витоша. Командно-административно да се заплащат заплати на някаква дирекция, в която има 30 или 40 индивида на щат, а не да се вземат решение проблемите, за мен не е ръководство. Това не е управление, a номенклатура. Паркът не се ръководи, а просто съществува.
Паркът не е на общината, а е държавен. Той е основна част от планината, а към планината имат отношение няколко общини и области, което значи, че по доста тематики и като проблеми, и като решения е наложително присъединяване на няколко министерства и държавни организации. Паркът като география попада на територията на Столичната община, само че тя има единствено отговорности и задължения, не и действителни права. Много от хората обаче чакат и упорстват точно общината, кметът и общинският съвет да са отговорните и виновните за целия набор от затлачени тематики и проблеми.
Когато се смесват проблемите в планината с неналичието на ръководство на парка и неналичието на достъп до него се смесват отговорности и се получават разногласия и разминавания кой защо дава отговор и кой какво не е приключил. Резултатите обаче са толкоз плачевни, че никой не е целият в бяло и никой не може да потвърди, че си е приключил работата.
Задълженията на общината, през отрасловите отдели, районните кметове и кметства в подножието на планината са за съответен достъп, градски превоз, поддържане и разчистване на пътищата и така нататък
Достъпът неприятен ли е или добър?
Никакъв не е. Пътищата, които би трябвало да се поддържат от общината, от дълго време имат потребност от рехабилитация. Начинът, по който до тях могат да стигат градски превоз или коли, е надалеч от оптималното. Фойерверки от сорта, че се пуска още един рейс или още една линия сезонно или пробно, са единствено опити за нещо. Те са надалеч от действителните потребности и благоприятни условия.
Алтернативни хрумвания за миниелектробуси или с екологични дизелови такива с задоволително мощ също ги има, само че липсва дейното ръководство на всички равнища. Това е огромният проблем.
Достъпът до планината с изключение на авто би трябвало да бъде и велосипеден, и пешеходен. Това също е част от обща система за досегаемост. Пешеходната и велосипедната връзка сред планината и града е просто отрязана и прекратена от околовръстното шосе.
Сега има желание да се появят няколко пасарелки над Южната дъга. Те ще са по стандартизиран план, който, в случай че се схване, ще може да се прави и по други места. Това ще е някакъв опит за отплата.
Лифтове би трябвало да има. Най-нормалното нещо е лифтовете и влековете в парка просто да бъдат ремонтирани и да тръгнат. От всичките налични лифтове и влекове съгласно мен и съгласно експерти, с които съм приказвал неведнъж, има единствено един сгрешен и би трябвало да бъде съществено преосмислен като трасе и траектория, и това не е кабинковият.
Но може би би трябвало да мислим и за въжени линии, минаващи над Южната дъга на Околовръстното. Градски лифтове има във всички туристически дестинации в редица столици по света и това не е никакво светотатство. Не става въпрос единствено за лифтовете вътре в парка, а за лифтове, които да обезпечават въжен достъп до зони в планината, които преди са се употребявали, а в този момент - не. Лифтът е и си остава екологичен превоз.
Защо е значимо да бъде признат проектът за актуализация?
Важно е, тъй като явно ще спре диалозите по тематиката и ще може да се стартира същинската работа. Един от методите Столичната община да може да упражнява надзор и да работи по въпроса е при основаването на профилираните устройствени проекти за зоните, които ще имат голямо значение за обитаемоте места в няколкото прилежащи региона и кметствата в планината.
Там има положителни хрумвания и образци за общи цели. Като да вземем за пример и кметът, и жителите на Бистрица се бориха за запазването на един от дребното ни биосферни резервати, който беше под въпрос дали ще резервира статута си - Бистришко бранище. Имаше действителна опция административно да отпадне от листата в резерватите, което е показателно за възцарилия се нихилизъм. Не може да се гордееш с естествените си благосъстояния, в случай че ги губиш.
Новата идея на Организация на обединените нации за биосферните резервати дава благоприятни условия за ръководство на естествените запаси. И няколко други общини в България го вършат. Истинско ръководство, развиване и надграждане, а не както до момента - колчета с бодлива тел, само че и двойни стандарти за свои хора.
Актуализацията на проекта за Витоша като че ли позволява увеличението на зоната за
застрояване...
Това е искрено безумство. Да се усилва зоната за застрояване, без да е ясно за какво, с каква цел и дали дава отговор на дълготрайната тактика за развиване на общината, града и жителите му, и то на този стадий, е неуместно. В този прославен проект изобщо не би трябвало да има сложени такива екстензивни цели. Освен в случай че някой предумишлено не ги е изискал в заданието за проекта.
Да се възстановят съществуващите хижи и уреди е трудоемка, само че потребна задача, тъй като след възобновяване им може да се окаже, че потенциалът им дава отговор в голяма степен на оптималното ползване на парка.
Тази българска чорбаджийска пристрастеност да се строи на гола поляна, тъй като е по-лесно и по-евтино, е доста нездравословна и за планината ще е пагубно. Това го виждаме на всяка крачка в кварталите в София. Целият европейски и международен цивилизационен строителен свят в действителност реновира, а не строи отначало. Най-ценните и интелигентни образци за стопанисване на здания, уреди и среда са, когато в съществуващата създаваш нов смисъл и наличие. Нещо, което аз и мои сътрудници от професионалния ми кръг гледаме с болежка и страдание, тъй като на процедура продължава да не се случва в София.
Актуализирането на проекта несъмнено ще даде благоприятни условия на общината да е по-активна и по-приета в договаряния в процесите оттук насетне за развиването на цялата зона. Не единствено за ските или инфраструктура. Комплексно. Без него има елементарен мотив за какво не се прави нищо, както постоянно чуваме.
Може да се прави доста и в този момент и без този проект. Резултатите биха пристигнали на правилото на договаряния, съдействие. Като се размахват нормативни документи и се оправдаваме с процедури, явно не реализираме нищо. Докато не търсим общия интерес, нищо няма да се промени. България е нормативно-номенклатурна страна, а не логическо-прагматична. Тук не се преследват цели и ползи въз основата на някакъв резистентен win win модел.
Тук се гледа по какъв начин е по закон, а че законите имат малки врати, си го знаем единствено ние. Това е повода в България да няма същински задгранични вложители. Защото има назначени управници, които им изясняват, че има доста способи едно нещо да не стане, само че има малки врати, които единствено ние си знаем. Затова сме опрели до такава степен частният интерес да се урежда с пролуки.
Какво е решението за проблемите с Витоша?
Публично-частно партньорство на всички равнища. Не разногласия сред страни. Истинско партньорство - както се прави по света. С правила и общи ползи. Не надлъгване с нормативни документи с изтекла отминалост и " концептуални " разногласия от сорта частна благосъстоятелност или публичен интерес.
Решението е в публично-частните партньорства, с които да се търси консенсус за общите цели и тематики, и тогава съм уверен, че ще се намерят надалеч по-добри решения от това, което в този момент двете или трите страни размахват като лозунги.
Какви са минусите в ръководството на Витоша?
Не може да има дефекти в ръководството, когато такова на процедура няма. Аз пристигам с опит от корпоративния свят, където се чака всяко ръководство да е интензивно и дейно. А освен да се съблюдават процедури и указания, писани преди десетилетие, и то в някакъв чиновнически соц жанр, архивирани в папки и класьори. Нагледал съм се на бездарно ръководство на всички равнища. Защо това на парка би трябвало да е друго?
Аз не виждам ръководство на Витоша. Командно-административно да се заплащат заплати на някаква дирекция, в която има 30 или 40 индивида на щат, а не да се вземат решение проблемите, за мен не е ръководство. Това не е управление, a номенклатура. Паркът не се ръководи, а просто съществува.
Паркът не е на общината, а е държавен. Той е основна част от планината, а към планината имат отношение няколко общини и области, което значи, че по доста тематики и като проблеми, и като решения е наложително присъединяване на няколко министерства и държавни организации. Паркът като география попада на територията на Столичната община, само че тя има единствено отговорности и задължения, не и действителни права. Много от хората обаче чакат и упорстват точно общината, кметът и общинският съвет да са отговорните и виновните за целия набор от затлачени тематики и проблеми.
Когато се смесват проблемите в планината с неналичието на ръководство на парка и неналичието на достъп до него се смесват отговорности и се получават разногласия и разминавания кой защо дава отговор и кой какво не е приключил. Резултатите обаче са толкоз плачевни, че никой не е целият в бяло и никой не може да потвърди, че си е приключил работата.
Задълженията на общината, през отрасловите отдели, районните кметове и кметства в подножието на планината са за съответен достъп, градски превоз, поддържане и разчистване на пътищата и така нататък
Достъпът неприятен ли е или добър?
Никакъв не е. Пътищата, които би трябвало да се поддържат от общината, от дълго време имат потребност от рехабилитация. Начинът, по който до тях могат да стигат градски превоз или коли, е надалеч от оптималното. Фойерверки от сорта, че се пуска още един рейс или още една линия сезонно или пробно, са единствено опити за нещо. Те са надалеч от действителните потребности и благоприятни условия.
Алтернативни хрумвания за миниелектробуси или с екологични дизелови такива с задоволително мощ също ги има, само че липсва дейното ръководство на всички равнища. Това е огромният проблем.
Достъпът до планината с изключение на авто би трябвало да бъде и велосипеден, и пешеходен. Това също е част от обща система за досегаемост. Пешеходната и велосипедната връзка сред планината и града е просто отрязана и прекратена от околовръстното шосе.
Сега има желание да се появят няколко пасарелки над Южната дъга. Те ще са по стандартизиран план, който, в случай че се схване, ще може да се прави и по други места. Това ще е някакъв опит за отплата.
Лифтове би трябвало да има. Най-нормалното нещо е лифтовете и влековете в парка просто да бъдат ремонтирани и да тръгнат. От всичките налични лифтове и влекове съгласно мен и съгласно експерти, с които съм приказвал неведнъж, има единствено един сгрешен и би трябвало да бъде съществено преосмислен като трасе и траектория, и това не е кабинковият.
Но може би би трябвало да мислим и за въжени линии, минаващи над Южната дъга на Околовръстното. Градски лифтове има във всички туристически дестинации в редица столици по света и това не е никакво светотатство. Не става въпрос единствено за лифтовете вътре в парка, а за лифтове, които да обезпечават въжен достъп до зони в планината, които преди са се употребявали, а в този момент - не. Лифтът е и си остава екологичен превоз.
Защо е значимо да бъде признат проектът за актуализация?
Важно е, тъй като явно ще спре диалозите по тематиката и ще може да се стартира същинската работа. Един от методите Столичната община да може да упражнява надзор и да работи по въпроса е при основаването на профилираните устройствени проекти за зоните, които ще имат голямо значение за обитаемоте места в няколкото прилежащи региона и кметствата в планината.
Там има положителни хрумвания и образци за общи цели. Като да вземем за пример и кметът, и жителите на Бистрица се бориха за запазването на един от дребното ни биосферни резервати, който беше под въпрос дали ще резервира статута си - Бистришко бранище. Имаше действителна опция административно да отпадне от листата в резерватите, което е показателно за възцарилия се нихилизъм. Не може да се гордееш с естествените си благосъстояния, в случай че ги губиш.
Новата идея на Организация на обединените нации за биосферните резервати дава благоприятни условия за ръководство на естествените запаси. И няколко други общини в България го вършат. Истинско ръководство, развиване и надграждане, а не както до момента - колчета с бодлива тел, само че и двойни стандарти за свои хора.
Актуализацията на проекта за Витоша като че ли позволява увеличението на зоната за
застрояване...
Това е искрено безумство. Да се усилва зоната за застрояване, без да е ясно за какво, с каква цел и дали дава отговор на дълготрайната тактика за развиване на общината, града и жителите му, и то на този стадий, е неуместно. В този прославен проект изобщо не би трябвало да има сложени такива екстензивни цели. Освен в случай че някой предумишлено не ги е изискал в заданието за проекта.
Да се възстановят съществуващите хижи и уреди е трудоемка, само че потребна задача, тъй като след възобновяване им може да се окаже, че потенциалът им дава отговор в голяма степен на оптималното ползване на парка.
Тази българска чорбаджийска пристрастеност да се строи на гола поляна, тъй като е по-лесно и по-евтино, е доста нездравословна и за планината ще е пагубно. Това го виждаме на всяка крачка в кварталите в София. Целият европейски и международен цивилизационен строителен свят в действителност реновира, а не строи отначало. Най-ценните и интелигентни образци за стопанисване на здания, уреди и среда са, когато в съществуващата създаваш нов смисъл и наличие. Нещо, което аз и мои сътрудници от професионалния ми кръг гледаме с болежка и страдание, тъй като на процедура продължава да не се случва в София.
Актуализирането на проекта несъмнено ще даде благоприятни условия на общината да е по-активна и по-приета в договаряния в процесите оттук насетне за развиването на цялата зона. Не единствено за ските или инфраструктура. Комплексно. Без него има елементарен мотив за какво не се прави нищо, както постоянно чуваме.
Може да се прави доста и в този момент и без този проект. Резултатите биха пристигнали на правилото на договаряния, съдействие. Като се размахват нормативни документи и се оправдаваме с процедури, явно не реализираме нищо. Докато не търсим общия интерес, нищо няма да се промени. България е нормативно-номенклатурна страна, а не логическо-прагматична. Тук не се преследват цели и ползи въз основата на някакъв резистентен win win модел.
Тук се гледа по какъв начин е по закон, а че законите имат малки врати, си го знаем единствено ние. Това е повода в България да няма същински задгранични вложители. Защото има назначени управници, които им изясняват, че има доста способи едно нещо да не стане, само че има малки врати, които единствено ние си знаем. Затова сме опрели до такава степен частният интерес да се урежда с пролуки.
Какво е решението за проблемите с Витоша?
Публично-частно партньорство на всички равнища. Не разногласия сред страни. Истинско партньорство - както се прави по света. С правила и общи ползи. Не надлъгване с нормативни документи с изтекла отминалост и " концептуални " разногласия от сорта частна благосъстоятелност или публичен интерес.
Решението е в публично-частните партньорства, с които да се търси консенсус за общите цели и тематики, и тогава съм уверен, че ще се намерят надалеч по-добри решения от това, което в този момент двете или трите страни размахват като лозунги.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ