По следите на една забравена, но величава битка
Иван Велчев
Дълги години ние знаехме, че в Руско-турската война Плевен е паднал след Шипченската епопея. Само че борбата на Шипка е в интервала 9-14 август 1877 година, а Осман паша предава Плевен чак на 28 ноември. Какво още се е случило през това време, което принуждава Осман паша на тази последна стъпка, която е предрешила и края на войната?
След като изгубил борбата при Шипка и опцията по най-прекия път да се притече на помощ на обсадения в Плевен Осман паша, на 2 ноември 1877 година Сюлейман паша потърсил други благоприятни условия да окаже помощ на обсадените турски войски в Плевен. През Нова Загора той се отправил към Елено-Твърдишкия проход и Железни врата за да си възвърне освободените селища от Еленския край и през Търново да се озове в тил на съветските войски.
Голямото нахлуване на войските на Сюлейман паша стартира на 22 ноември. Преминавайки сполучливо планината, на слизане в Еленския край, той срещнал упоритата опозиция на Еленския отряд, командван от полк. Лермонтов (племенник на писателя Михаил Лермонтов) - първия избавител на град Елена. Заедно с това пашата трябвало да преодолее и съпротивата на бойците от 34-ти Севски полк, командван от полк. Жиржински, укрепени на позицията край Буйновци и Новачкини.
За защитата на Златарица и Миндя били назначени елементи от 13-и Донски казашки драгунски полк под командването на майор Колонтаевски. Въпреки съпротивата на Марянската позиция, русите не удържали натиска на многочислените турски орди, в помощ на които били пратени и башибозуци от Кипилово, Стара река и Тузлука, командвани от Исмаил Ефенди. Сюлейман паша работи с основните си сили – 31 табора, 39 оръдия и 19 000 бойци против Елена от изток, а от юг 6 табора при Твърдишкия проход нанасят удар по десния фланг на съветската позиция.
Силите на Еленския съветски отряд под командването на ген.-майор Павел Домбровски от 5000 души и 28 оръдия са ситуирани в три сектора - основните сили заемат полосата източно от Елена в три успоредни линии по направление махала Чомаковци - село Разпоповци. Втората група прикрива проходите Железни врата и Твърдица, а при махала Йовковци е построена аварийна позиция. Към 10 часа съветските елементи се отдръпват на последната отбранителна линия. Те контраатакуват командната височина на десния фланг, само че заради липса на подкрепления не съумяват да задържат постигнатия триумф. Към 15 часа османците обгръщат основната съветска позиция и наближават Елена. Половин час по-късно ген. Домбровски подрежда евакуиране към манастира „ Свети Никола “, като с войските потегля и българското население.
Турското нахлуване е спряно от 26-а пехотна дивизия на ген.-лейтенант Делингхаузен на аварийна позиция при махала Йовковци. Руските загуби са 11 изоставени оръдия и 1862 убити и ранени. На 23 ноември съветският щаб се открива в капиновския манастир „ Свети Никола “, а намиращият се в Златарица 42-ри пехотен якутски полк се отдръпва към село Капиново в запас на Йовковската позиция. На 24 ноември 1877, под общото командване на ген. Малахов, Пермският, Якутският и 13 хусарски Нарвски полк с бройка 5000 бойци нападат 12 000-ен отряд на съперника при Миндя и Златарица и към 18 часа османците са прогонени, а фронтът е подсилен. Изрично желая да отбележа, че отпред на 13-и хусарски Нарвски полк е не какъв да е, а военачалник Александър Александрович Пушкин – наследник на гениалния съветски стихотворец Александър Сергеевич Пушкин.
Четири дни след успеха при Миндя и Златарица – на 28 ноември 1877 година, Осман паша предава сабята си на военачалник Ганецки и Плевен пада! По-нататъшният ход на войната е прочут. Руските войски с интензивен марш минават Балкана и след София – на 23 декември, и Пловдив – на 4 януари, завладяват на 8 януари и неотбранявания Одрин. Там е подписано и първото помирение на 19 януари, преди подписването на предварителния кротичък контракт в Сан Стефано на 19 февруари (3 март) 1878 г.
По този мотив група от НД ”Русофили ”- Казанлък, на 7 ноември т.г. посети град Златарица. В залата на читалище " Развитие-1885 година ” локалният краевед и историк Петър Влахов сподели кино лентата ”Избавлението ”, осъществен благодарение на възпитаници от СУ ”Св.св.Кирил и Методий ”. В залата, с изключение на нашата група, бяха и доста жители на Златарица, които ни чакаха. Вълнуващ филм, който демонстрира цялата Руско-турска война, Шипченската епопея и завършващ с борбата при Златарица-Елена, за която господин Влахов, най-хубавият откривател на този интервал, описа в детайли по какъв начин се е развила.
След това групата посети редица места в региона и постави цветя на исторически обекти. Сред тях беше и локалната черква " Свети Николай Мирликлийски ", в чийто двор се намира гроб на умрял съветски боец, на който свещеникът от църквата направи свещенодействие. Забележителното в тази черква е, че при започване на северния й транспортен съд е изобразен ликът на съветския император Александър II (Цар Освободител на България!), а под него има паметна плоча с имената на починалите златарчани във войните за национално обединяване на България.
Беше посетен и историческият музей наоколо до църквата, който в началото е бил класно учебно заведение, читалище, а по време на войната - щаб. Уредникът госпожа Конакчиева в детайли срещна всички с историята на тази постройка, с високото качество на образованието в класното учебно заведение по това време.
Оттам групата посети къщата, в която на 8 август 1877 година ген. Фьодор Радецки получава телеграмата за настъплението на Осман паша към прохода Шипка. Дотогава Радецки неправилно е очаквал турците да минат през Елена-Златарица, само че незабавно по-късно негов отряд потегля за Шипка. Така ние разбрахме за какво дядо Вазов е написал „ внезапно Радецки дойде със гръм ”!
Групата ни посети и Горско Ново село, в което също има монумент на починали 14 нисши чинове във войната.
В центъра на града се намира паметникът ”Майка България ” на починалите във войните. Нашата група пое ангажимент да изследва опцията за възстановяване на фрагменти от монумента, като за задачата ще се направи ново посещаване от художник-реставратор.
Накрая групата ни се насочи към с. Миндя, край което се намира различен неповторим монумент на място, където са се водили кървави боеве от 13-и хусарски Нарвски полк на военачалник Александър Александрович Пушкин! Кръстът върху паметника е подаяние на вдовица на умрял в борбата съветски офицер.
Групата ни изрича откровената си признателност към община Златарица, към господин Петър Влахов и всички златарчини за съдействието и радушния банкет.
Дълги години ние знаехме, че в Руско-турската война Плевен е паднал след Шипченската епопея. Само че борбата на Шипка е в интервала 9-14 август 1877 година, а Осман паша предава Плевен чак на 28 ноември. Какво още се е случило през това време, което принуждава Осман паша на тази последна стъпка, която е предрешила и края на войната?
След като изгубил борбата при Шипка и опцията по най-прекия път да се притече на помощ на обсадения в Плевен Осман паша, на 2 ноември 1877 година Сюлейман паша потърсил други благоприятни условия да окаже помощ на обсадените турски войски в Плевен. През Нова Загора той се отправил към Елено-Твърдишкия проход и Железни врата за да си възвърне освободените селища от Еленския край и през Търново да се озове в тил на съветските войски.
Голямото нахлуване на войските на Сюлейман паша стартира на 22 ноември. Преминавайки сполучливо планината, на слизане в Еленския край, той срещнал упоритата опозиция на Еленския отряд, командван от полк. Лермонтов (племенник на писателя Михаил Лермонтов) - първия избавител на град Елена. Заедно с това пашата трябвало да преодолее и съпротивата на бойците от 34-ти Севски полк, командван от полк. Жиржински, укрепени на позицията край Буйновци и Новачкини.
За защитата на Златарица и Миндя били назначени елементи от 13-и Донски казашки драгунски полк под командването на майор Колонтаевски. Въпреки съпротивата на Марянската позиция, русите не удържали натиска на многочислените турски орди, в помощ на които били пратени и башибозуци от Кипилово, Стара река и Тузлука, командвани от Исмаил Ефенди. Сюлейман паша работи с основните си сили – 31 табора, 39 оръдия и 19 000 бойци против Елена от изток, а от юг 6 табора при Твърдишкия проход нанасят удар по десния фланг на съветската позиция.
Силите на Еленския съветски отряд под командването на ген.-майор Павел Домбровски от 5000 души и 28 оръдия са ситуирани в три сектора - основните сили заемат полосата източно от Елена в три успоредни линии по направление махала Чомаковци - село Разпоповци. Втората група прикрива проходите Железни врата и Твърдица, а при махала Йовковци е построена аварийна позиция. Към 10 часа съветските елементи се отдръпват на последната отбранителна линия. Те контраатакуват командната височина на десния фланг, само че заради липса на подкрепления не съумяват да задържат постигнатия триумф. Към 15 часа османците обгръщат основната съветска позиция и наближават Елена. Половин час по-късно ген. Домбровски подрежда евакуиране към манастира „ Свети Никола “, като с войските потегля и българското население.
Турското нахлуване е спряно от 26-а пехотна дивизия на ген.-лейтенант Делингхаузен на аварийна позиция при махала Йовковци. Руските загуби са 11 изоставени оръдия и 1862 убити и ранени. На 23 ноември съветският щаб се открива в капиновския манастир „ Свети Никола “, а намиращият се в Златарица 42-ри пехотен якутски полк се отдръпва към село Капиново в запас на Йовковската позиция. На 24 ноември 1877, под общото командване на ген. Малахов, Пермският, Якутският и 13 хусарски Нарвски полк с бройка 5000 бойци нападат 12 000-ен отряд на съперника при Миндя и Златарица и към 18 часа османците са прогонени, а фронтът е подсилен. Изрично желая да отбележа, че отпред на 13-и хусарски Нарвски полк е не какъв да е, а военачалник Александър Александрович Пушкин – наследник на гениалния съветски стихотворец Александър Сергеевич Пушкин.
Четири дни след успеха при Миндя и Златарица – на 28 ноември 1877 година, Осман паша предава сабята си на военачалник Ганецки и Плевен пада! По-нататъшният ход на войната е прочут. Руските войски с интензивен марш минават Балкана и след София – на 23 декември, и Пловдив – на 4 януари, завладяват на 8 януари и неотбранявания Одрин. Там е подписано и първото помирение на 19 януари, преди подписването на предварителния кротичък контракт в Сан Стефано на 19 февруари (3 март) 1878 г.
По този мотив група от НД ”Русофили ”- Казанлък, на 7 ноември т.г. посети град Златарица. В залата на читалище " Развитие-1885 година ” локалният краевед и историк Петър Влахов сподели кино лентата ”Избавлението ”, осъществен благодарение на възпитаници от СУ ”Св.св.Кирил и Методий ”. В залата, с изключение на нашата група, бяха и доста жители на Златарица, които ни чакаха. Вълнуващ филм, който демонстрира цялата Руско-турска война, Шипченската епопея и завършващ с борбата при Златарица-Елена, за която господин Влахов, най-хубавият откривател на този интервал, описа в детайли по какъв начин се е развила.
След това групата посети редица места в региона и постави цветя на исторически обекти. Сред тях беше и локалната черква " Свети Николай Мирликлийски ", в чийто двор се намира гроб на умрял съветски боец, на който свещеникът от църквата направи свещенодействие. Забележителното в тази черква е, че при започване на северния й транспортен съд е изобразен ликът на съветския император Александър II (Цар Освободител на България!), а под него има паметна плоча с имената на починалите златарчани във войните за национално обединяване на България.
Беше посетен и историческият музей наоколо до църквата, който в началото е бил класно учебно заведение, читалище, а по време на войната - щаб. Уредникът госпожа Конакчиева в детайли срещна всички с историята на тази постройка, с високото качество на образованието в класното учебно заведение по това време.
Оттам групата посети къщата, в която на 8 август 1877 година ген. Фьодор Радецки получава телеграмата за настъплението на Осман паша към прохода Шипка. Дотогава Радецки неправилно е очаквал турците да минат през Елена-Златарица, само че незабавно по-късно негов отряд потегля за Шипка. Така ние разбрахме за какво дядо Вазов е написал „ внезапно Радецки дойде със гръм ”!
Групата ни посети и Горско Ново село, в което също има монумент на починали 14 нисши чинове във войната.
В центъра на града се намира паметникът ”Майка България ” на починалите във войните. Нашата група пое ангажимент да изследва опцията за възстановяване на фрагменти от монумента, като за задачата ще се направи ново посещаване от художник-реставратор.
Накрая групата ни се насочи към с. Миндя, край което се намира различен неповторим монумент на място, където са се водили кървави боеве от 13-и хусарски Нарвски полк на военачалник Александър Александрович Пушкин! Кръстът върху паметника е подаяние на вдовица на умрял в борбата съветски офицер.
Групата ни изрича откровената си признателност към община Златарица, към господин Петър Влахов и всички златарчини за съдействието и радушния банкет.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ