Бездарен стрелец си, Трайчо, целиш се в граф Игнатиев, улучваш Стамболов
Иван Вазов назовава граф Игнатиев „ популярен българолюбец “. А княз Горчаков, който управлява съветската делегация след Сан Стефано на Берлинския конгрес 1878 година и с който граф Игнатиев е в разкол, го упреква, че работи за България, не за Русия. Но най-показателно е отношението на Стефан Стамболов, чиито думи на поклонение пред граф Игнатиев ще прочетете по-долу. И го предлага за цар на България. Предлага го индивидът, който титулуват като най-големия русофоб. Това е било тогава и няма по какъв начин през днешния ден да стане друго, колкото и да им се желае на някои.
Така че, Трайчо, освен ти, само че и твойте другарчета, четете повечко и си оправете мерника, тъй като в действителност целейки се в граф Игнатиев, улучвате в действителност... Стамболов. Да не приказваме за народа ни, и него го превърнахте в цел. Колкото до това, че графът е имал нещо общо с обесването на Левски - вижте проучването на достоверните разбиващи обстоятелства на историчката Кети Мирчева, фрагменти от което ви предлагаме през днешния ден, както и писмо на проф. Иван Стоянов до позаспалата ни публицистика.
Трайчо Трайков изиска да се разиска ново име на ул. “Граф Игнатиев ” в София
20 февруари 2025
Кметът на столичния регион " Средец " Трайчо Трайков призова за разискване на ново име на централната улица " Граф Игнатиев ".
" Когато се внася [ в Столичния общински съвет] отчет за промяна на името на улицата, е належащо да се предложи ново, който има визии по въпроса - да споделя ", написа Трайков в своя обява.
Новината идва на фона на обновените диспути през последните години за преименуване на улици и площади в София, кръстени на съветски исторически персони, както и цялостното преосмисляне на въздействието на Русия в България. През 2022 година Трайков започнаи процедурата за пренасяне на Паметника на Съветската войска от центъра на столицата.
Много от основните пътни артерии в столицата са кръстени на хора, свързани с съветската история. Такива са да вземем за пример булевардите " Дондуков ", " Скобелев ", " Гурко " " Цар Освободител ", " Аксаков ", улица " Алабин " и други.
Районният кмет написа във... Facebook, че " не е задоволително " централна улица в София да носи името на Граф Игнатиев , най-много тъй като той е " работил напълно в полза на съветската имперска политика, която е виждала в независимото българско национално-освободително придвижване заплаха за постигането на главната си цел - завземане на Босфора и Дарданелите ".
Трайков цитира и хипотетичната " извънредно отрицателна " роля за осъждането на деятел Васил Левски на гибел.
Свободна Европа опита да се свърже с районния кмет, с цел да разбере по кое време възнамерява публично да предприеме стъпки към преименуването на ул. " Граф Игнатиев ", само че не съумя преди публикуването на материала.
Стефан Стамболов пред Първото Велико национално заседание:
„ Генерал Игнатиев е взел живо присъединяване в нашата черковна битка, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не билчужд и на нашите революционни движения; помня аз какво ми той
приказва, когато го посетих в Цариград в 1875 година Той ме насърчи да водим битката и оракулски ми сподели, че скоро ще пристигна денят на нашето избавление. Той в Цариградската европейска конференция отбрани мощно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очърта целокупното българско родно място, е отново негово дело. Санстефанска България, господа, е отново негово дело. Той откровено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото великолепие и съединяване. И има ли по-добър от него претендент за българския трон?
Независимо от всичко това, граф Игнатиев е умен и движимост посланик, умел админ и държавен мъж и той ще бъде нашментор, наш консултант, тъй като ние всички, всички още сме доста млади, неопитни в политиката… “.
Историята обаче се развива другояче… Но пък българският народ опазва сакрално възприятие на любов и доверие към, по думите на Иван Вазов, „ оня популярен българолюбец, чиито заслуги пред нашия
народ са създали името му известно и почитаемо в най-послед-ната барака на България, благо и драго на всяко българско сърце, точно н[егово] с[иятелство] граф Игнатиев “.
“Н. П. Игнатиев - графът на българите ”, второ издание, Калина Канева, изд. “Синева ”, 2023 година
150 години от гибелта на Васил Левски
Апостола, историографията и известната памет през последното десетилетие - три проблема
Кети Мирчева
Като историческа фигура, заемаща върха на националния мавзолей - място, с което е почетен прекомерно скоро след трагичната си гибел, Васил Левски владее без спиране въображението на няколко генерации българи. Образът му на най-велик, най-честен и най-самоотвержен български воин, същински страдалец, честен стожер на нацията, основан още в края на 90-те години на XIX век от Иван Вазов, Захари Стоянов и Стоян Заимов, независимо от разширението на знанието за него съвсем не търпи основни промени във времето. Портретът му и през днешния ден краси кабинетите на държавни мъже, учебни стаи и читалищни салони. Към Апостола и символния му капитал прибягват всички без оглед на политическа или обществена принадлежност. Прословутото „ Народе???? " шества по антикорупционни митинги, само че присъства и на плашещи агресивно-националистични сборища. Периодично се търси гробът му, а всяка година още веднъж и още веднъж се разиграват „ залавянето " и „ гибелта " му.[…]
“ Убиецът ” на апостола граф Игнатиев и хибридната война
Не новите документи, открити в Османския списък в Истанбул обаче, а една книга, подмината с безмълвие и продължаваща да бъде пренебрегната от университетските историци, оказа може би най-силно въздействие през последното десетилетие върху визиите на забележителна част от българското общество за Апостола и докара до основаването на нова легенда към националния воин. ( “Убийството на Васил Левски -виновниците ”,) на Янко Гочев съумя бързо да се наложи в общественото пространство, да завоюва значително привърженици и да докара до цивилен акции, въодушевени от изложената в нея версия.
Трудът на Янко Гочев е типичен артикул на тайната теория, построен върху предпоставени тези, изложени ясно и поредно в творбата. Авторът не познава добре епохата, която се пробва да интерпретира, мъчно слага в подтекст извори, само че е основал логически роман в границите на личните си предразсъдъци. Като разчита на основателните антируски настройки в българското общество в подтекста на хибридната война, водена от Русия, разпростирайки се на 834 страници, той, без нито едно съответно доказателство, съумява да внуши на читателя, че осъждането и екзекутирането на Апостола са дело на съветския дипломат в османската столица, който желае да унищожи единствения съгласно Гочев представител на революционното придвижване, който е за независими български дейности. Като основно оръдие на злодейския план на ген. Игнатиев е умишлен един от българите в Специалната следствена комисия в София - османският жрец Иванчо Хаджипенчович. Въпреки че липсват исторически извори, водещи към сходно умозаключение, той е жигосан като съветски разузнавач, съдействал доста за осъждането на гибел на Апостола и даже за юридическата дефиниция на присъдата му. За съветски доносници и колаборационисти,къде основателно, къде не, са набедени и редица други дейци на българското национално придвижване през XIX в. Любен Каравелов да вземем за пример е провъзгласен за „ сътрудник за въздействие " на съветската политика, а поддържаната от него концепция за балканска федерация - за план на ген. Игнатиев. Заявено е даже - отново без какъвто и да е било документален източник, че е бил изработен опит за помощник на съветското разузнаване да бъде вербуван и самият Левски.
Тези изказвания са вплетени в цялостния роман на Гочев за съветската имперска политика на Балканите, ориентирана към завземане на Проливите и определяне на съветска надмощие в района - политика, която се стреми да управлява българското национално придвижване и да го подчини на собствените си ползи - теза, споделяна по принцип и от учените историци. В повествованието правилно и погрешно се замесват по необикновен метод със свръ-хинтерпретации, с цел да се показа ген. Игнатиев като злокобна фигура, която ловко манипулира високопоставените османски служители и ги води до решението за обесването на Левски. Въпреки декларациите за някакви новооткрити в съветските архиви документи, такива в книгата няма. Конкретни доказателства за тезата на създателя въобще липсват. Единственият откъс от документ, върху който е построена цялата книга, е малко сведение във към този момент прочут и оповестен отчет на посланика от 18/30 (според Гочев 25 януари (Датата на приемането му в канцеларията в канцлера княз А. Горчаков, а не датата на написването му в Цариград. Примерът, коства ми се, е задоволително показателен за работата на Я. Гочев с извори.) 1873 година, в който съветският дипломат изрича задоволството си от обстоятелството, че делото в София е приключило без доста присъди и акцентира личните си заслуги за това: „ Изпратената от Цариград следствена комисия е съумяла да открие единствено неколцина злосторници... Безспорно е, че щастливият излаз наСофийската спекулация се дължи на умереността на великия везир, който този път наподобява е последвал нашите препоръки ".
Тази тайна доктрина е напълно пренебрегната от специалистите историци. Единственото ми известно споменаване на книгата в научната литература, освен това без да се означи нито името на създателя, нито названието й, е в една публикация на Пл. Митев. То е в подтекста на друго изрично мнение, което също би могло да се сложи под подозрение и показва много благовидно тезата на Я. Гочев: „ ограничението на наказателните дейности и стремежът за минимализиране на обществения резултат от направените към този момент разкрития са си самодейност на локалните турски управляващи и нямат нищо общо с възможен напън върху Портата нито от страна на съветския дипломат ген. Николай Игнатиев, нито от който и да е различен европейски посланик, каквато теза шумно се отстоява през последните години от някои медийни историци ".
Да се твърди, че не са правени никакви опити за оказване на въздействие върху османските управляващи, е пресилено. Най-малкото, както видяхме от цитирания нагоре откъс от отчета на ген. Игнатиев, той персонално е положил старания в това отношение. Друг е въпросът дали тези опити са имали действителен резултат, или става дума за съвпадане на съветските и османските ползи все още. И двете империи се стремят да не влизат в директна борба, и двете не желаят разкритията за откритата в Българско революционна организация да привлекат обществен интерес - нито измежду българите, нито в империята, нито отвън нея. Действията и внушенията на съветския дипломат за минимизиране на вредите от разкритията, каквито несъмнено е имало, са продиктувани обаче не от благосклонности и угриженост за българските революционери, чиито акции по принцип се стреми да омаловажи, а от предпочитание да парира западноевропейските дипломати, които, от своя страна, привиждат зад всяко бунтовническо деяние в империята дългата ръка на Русия. Заключението, че ген. Игнатиев е действителният създател на смъртната присъда на Дякона, тъй като желаел да обезглави българското революционно придвижване в лицето на единствения му водач, който бил за независими български дейности, не самоомаловажава делото на радикалното крило в българското национално движение, само че и се опровергава от по-нататъшния ход на събитията. Идеите и организационната конструкция на БРЦК в империята оцеляват и са в основата на последвалите революционни акции до Руско-турската война от 1877 - 1878 година За убедителността на тезата на Янко Гочев в частта й, че Васил Левски е изкусно отхвърлен от ген. Игнатиев от политическата сцена, тъй като е единственият измежду българските радикали, настояващ за самостоятелност на политическите дейности против империята, значително спомага обаче и построеният легендарен облик на Апостола, който прекомерно постоянно, даже в изявления на академични историци, се преглежда отвън подтекста на времето, като самотна фигура, която се появява в българския политически живот без връзка и непрекъснато взаимоотношение със съвременниците си, които споделят, а в някои случаи повлияват директно концепциите и възгледите му за революцията и бъдещия свят.
Въпреки пренебрежителното отношение и цялостното безмълвие на експертите по отношение на книгата на Янко Гочев, концепцията, че Царска Русия е протегнала ръка на най-великия българин, на националната реликва, откри доста добър банкет в десния набор на публичното мнение, което в подтекста на хибридната война против европейските полезности я употребява като мотив за необходимостта от опълчване на актуалната съветска политика (Може би без директна връзка, само че като любопитно съвпадане, регистриращо по-общи настройки, би трябвало да отбележа, че още в същата година (2016), в която излезе от щемпел книгата на Янко Гочев, поставеното на нея мото се появи в обществена тирада на тогавашния български президент Росен Плевнелиев. Спорният откъс: „ Който ни освободи, той ще направи това, с цел да ни подчини още веднъж в иго ", комплициран в устата Левски през 1883 година от Захари Стоянов, стана мотив за нападки към Плевнелиев, опровержение на цитата от страна на откривателите и извинения от екипа на президента за подвеждащото му потребление. За един образец по какъв начин специалистите би трябвало да реагират и обяснят необятния подтекст на появяването на тези думи, правдоподобността или отсъствието им, и тяхната по-късна приложимост вж. Дечев, Стефан. 19.07.2016 година Тезата на създателя бе възпроизведена в разнообразни медии, откри и авторитетни защитници в лицето на някогашния български дипломат в Русия Илиян Василев, журналистите Георги Коритаров и Иво Инджев, поета Румен Леонидов и други Версията, че съветският дипломат е „ килърът " на Левски, бе употребена и като главен аргумент за две подписки - срещу построяването на нов монумент на граф Игнатиев в столицата (Столична община да не позволява построяването в София на монумент на граф Игнатиев. -. Петицията е стартирана на 21.02. 2018 година и е събрала 2719 подписа) и за преименуването на улицата (Петиция за преименуване на улица „ Граф Игнатиев " в София - Петицията е съпроводена от 2182 подписа, стартирана е през 2018 година и към момента е активна), носеща неговото име. Последната акция, предизвикана в това число и от книгата на Я. Гочев, е заливането с багра на паметника на Н. П. Игнатиев във Варна по време на честванията на 3 март през 2023 година
Както виждаме, този проблем ни показва историографията в безусловно противоположна на първия случай роля. Пълното й безмълвие и игнориране на препоръчаната от Горчев теза с нищо не спомага за изясняване на отрицателната роля на съветската политика в балканските провинции ная Османската империя, в това число на опитите за въздържане в някои случаи и за потребление за свои цели - в други, на национаните придвижвания на подвластните нации, включително и на българския. Отхвърляйки по хипотеза тайната доктрина за ген. Игнатиев като ”убиец ” на Дякона, отказвайки да я разясняват и да разяснят глупостта й, специалистите историци се оставят да бъдат клеймени като “официални историографи ”, които крият от народа “откритите секрети съветски документи ” и “свещената истина ”, че най-големият български воин е погубен от Русия. Крайният резултат от това интелектуално надменност е раждането на още една легенда към облика на Левски и нападателната й политическа приложимост.
Писмо на проф. д.и.н. Иван Стоянов, ръководител на Фондация “Васил Левски ”, до Нова телевизия
May 11th, 2016
Обръщам се към Вас като водеща и продуцент на предаването „ Лице в лице ” по Нова телевизия. Следя съвсем постоянно изявите Ви и Ви приветствам за обективността, за задаваните от Вас неуместни въпроси към събеседниците и за мненията, които вършиме в диалозите с тях. На 28 март Ваш събеседник беше Иво Инджев, който се опита да отбрани президента за позволения гаф с фразата, която беше приписана на Васил Левски и произнесена в Парламента – „ Който ни освободи, той ще ни пороби ”. Наред с това Вашият събеседник се показа като „ огромен историк ”, който е написал три книги, които несъмнено би трябвало да се четат като библията и в които, най-малко доколкото разбрах, е изяснил всички исторически обстоятелства, които историците не знаят. Не знам какво е тяхното наличие, само че той изрече толкоз лъжи, които заблуждават умишлено Вашите фенове, че е същинско престъпление те да не бъдат посочени от „ незнаещите ” историци.
Кои са те:
Биографията на В. Левски от З. Стоянов излиза не през 1883 година, както е написано на корицата, а в края на януари 1884 година Това ни оповестява самият създател. В писмо до Н. Обретенов във Враца от 13 януари 1884 година той написа от Пловдив следното: „ Колчо, получих писмото ти, дружно с Левски. Те (колите) не ми трябваха, – за какво ги върна? Тя (книгата) ще излезе до 5 – 6 дни ”. В ново писмо от 30 януари 1884 година до същия получател, единствено че този път в Тутракан, биографът тържествува: „ Левски излезе към този момент ”. Това е единствено един от многото образци по какъв начин „ истинността ” в писанията на Летописеца е същинска. Всъщност това е втората биография на В. Левски. Първата излиза съвсем две години по-рано – на 20 март 1882 година, и неин създател е Георги Яковлев Кирков от Плевен. Г-н Инджев няма по какъв начин да ги знае тези неща, само че в случай че има предпочитание мога да му посоча къде да ги откри. Все отново публицистите са четящи хора, нали?
Казаното от Ефрем Каранфилов за истинността на написаното от Захари Стоянов няма безусловно никакво значение. Че той е доста добър книжовник, публицист и откривател – това е реалност, само че в никакъв случай не съм чувал да е историк. Ако съм пропуснал нещо, може да ми се подсети. Искам да подчертая, че сред литературата и историята има „ известна ” разлика и който е приключил публицистика би трябвало да знае това. Литературните творби се причисляват към изкуствата и там човек може да си написа каквото ще и да развива фантазията си колкото желае – това е изцяло в реда на нещата. Историята обаче е просвета и има за цел да реконструира предишното такова, каквото е било, а не такова, каквото някому се желае да е било. Само следователно тя може да се счита за обособен клон от човешкото знание.
Левски в никакъв случай на никое място не е казвал, че който ни освободи, той ще ни пороби. Има писмено завещание на Апостола, което е налично за всички и всеки може да го прочете изцяло – при положително предпочитание. Ако някъде в това завещание се откри такава фраза на Карловеца, аз ще се извиня пред Вашите фенове. Надявам се на същото от страна на бранителя на противното. Захари Стоянов поставя своето схващане и разбиране в устата на Левски и в това няма нищо неправилно, защото биографията му е белетристична творба и то доста добра, а не историческо съчинение. Ако господин Инджев приема биографията като цялостната истина за Левски по какъв начин ще разяснява обстоятелството, бележит от Захари Стоянов, че Карловецът стреля против своя преподавател Раковски при едно посещаване на сръбския княз в българската легия? В същото време той – Инджев, твърди, че Раковски е уверен съперник на Русия и тези свои настроения предава и на своя „ възпитаник ”. Чакам отговор на въпроса стрелял ли е Левски против Раковски поради измяната му по отношение на българските ползи, както написа З.Стоянов, или не е стрелял? Разбира се, че Карловецът в никакъв случай не е правил сходно деяние в Първата българска легия против основателя и ръководителя й. Биографът просто измисля тази преживелица с избрана цел – да покаже непримиримия темперамент на Левски, даже когато се касае за връзките му с Раковски. И това, дублирам още веднъж, е изцяло обикновено за едно белетристично съчинение, въпреки и наречено биография.
Че Раковски има трудове против Русия – това го знаят и четвъртокласниците и събеседникът Ви не открива топлата вода. За това е писано от изявени, знаещи и можещи историци неведнъж. Но Раковски назовава Русия „ майка на славянския жанр ” и когато в Нови Сад австрийците, по искане на турците, вземат решение да го предадат на османското правораздаване, той бяга и се открива в Одеса, а не във Виена, Берлин, Марсилия, Париж или Вашингтон. Защо ли? Навярно тъй като ненавижда Русия. Когато се прави превратът в Румъния и е свален княз Куза през 1866 година Раковски, който е покровител на Куза, още веднъж бяга в Русия, а не в упоменатите нагоре българолюбиви европейски и освен средища. Навярно всеки българин ще си изясни за какво Раковски избира Русия като най-сигурното място за себе си. Аз няма да разясня този факт. Може би това ще направи Вашият събеседник?
Левски в никакъв случай не е казвал, че откакто се освободи България ще отиде в Русия, с цел да прави комитети и да помогне за освобождението на тази страна. Това е такава небивалица, каквато може да бъде избрана единствено като мистификация, която не обслужва никакви, но никакви политически ползи. Ако господин Инджев откри нещо сходно в Документалното завещание на Левски, а там е оповестено всичко известно, написано от него, аз още веднъж ще се извиня. В противоположен случай това ще направи той, уповавам се.
На Николай Павлович Игнатиев българите дължат доста, извънредно доста. Той е дипломатът, който се намесва уверено за разрешаване на българския църковен въпрос и упорства Ферманът да се издаде на 28 февруари 1870 година Може ли да отговори Вашият събеседник за какво е определена тази дата? Ако не може – ще му помогнем! Игнатиев е индивидът, който по време на Априлското въстание инициира придвижването в отбрана на българите и изпраща съветски дипломати в анкетните комисии, обикалящи опожарените селища. Той е дипломатът, който на Цариградската конференция пази българските ползи. Той е създателят на Сан-Стефанска България, която ще си остане безконечен идеал за българите, каквото и да приказват критиците й. Той е личността, която българите след Освобождението канят неведнъж и която участва на годишнините, свързани с войната и освобождението на България. Той, дружно с Олга Скобелева – майката на ген. Скобелев (младши), е основател за изграждане на храм-паметника в Шипка, той е… За сведение на Вашия събеседник желая да отбележа, че 400-те паметника, ознаменуващи героизма на съветската войска, в която има и украинци, белоруси, финландци, поляци… и на българското опълчение, са издигнати от „ демократична ” България доста преди 1944 година И по какъв начин тези българи за толкоз години не схванаха това, което през днешния ден е схванал господин Инджев? Най-вероятно е по този начин, тъй като не са приключили образованието си в Съветския съюз! Надявам се разбирате какво споделям с последното изречение!
Игнатиев въобще не се намесва в процеса против българските революционни дейци, сред които е и Левски, не тъй като се опасява от него (от процеса) или заради други някакви политически аргументи. За съветската дипломация огромният измежду българските дейци е Любен Каравелов. Левски, който работи в изискванията на строга нелегалност, е съвсем незнаен до залавянето му, за дипломатите на Русия и на останалите Велики сили. Докато Каравелов е наименуван „ славянски или балкански Мацини ”, дипломатите не знаят даже същинското име на Карловеца и в своите отчети го назовават Дякон Левски. В процеса не се намесва и никоя от останалите Велики сили. И това е изцяло естествено от позиция на връзките сред самостоятелни страни. Но е добре Вашият събеседник да прочете османския углавен закон, който е съвсем дословен превод на френския углавен закон, с цел да разбере за какво Левски е наказан на гибел. В този закон няма авансово договаряне, няма домакински арест, няма 24 часов или различен краткотраен арест. За ликвидиране се постанова единствено едно наказване – гибел. Това е Османската империя, а не „ демократична ” България с нейния примерен правосъден ред. И това се знае доста добре от бъдещия Апостол на българската независимост.
Това са единствено част от неистините, които господин Иво Инджев изрече във Вашето предаване. И макар своята убеденост пред камерата, той ми приличаше по-скоро на лисицата, която заличава следите си със своята опашка, в сравнение с български публицист. Защо не му зададете въпроса дали има какво да замита от предишното си, с цел да забележим какво ще отговори. Отговорът на този въпрос е прочут на всички – уповавам се и на Вас. Аз обаче ще му препоръчам да изследва от кое място българите вземат модела, с цел да направят първообраза на днешното българско национално знаме. И още – да прочете и разбере кой е „ генерала наш ” в „ Шуми Марица ” и за какво Александровска болница в София се споделя по този начин, и кой взема решение за построяването на храм „ Александър Невски ”, какво е това „ Скобелева майка ”, какво е това „ Скобелев парк ” и „ Парк Лавров ” и още доста и доста неща, които един публицист би трябвало да знае.
Между другото желая да Ви попитам най-учтиво – инцидентно ли беше това, че цялото Ви предаване на 28 март беше единствено с коментираната персона или не? Защото в другите Ваши излъчвания нормално за 30-те минути има по двама или трима събеседници? Ако някой Ви е наредил по този начин и Вие изпълнявате, апелирам да бъда извинен за неуместния въпрос.
Когато публицистите стартират да пишат българската история, а историците стартират да се занимават с публицистика, страната ни доближава до днешния си хал – на най-бедната, на най-корумпираната, на най-нещастната страна, от която даже бежанците бягат като демон от тамян. Но за сметка на това си имаме свободна и самостоятелна телевизия!
Надявам се, уважаема г-жо Ризова и уважаема г-жо Ангелова, че ще прочетете това писмо във Вашето предаване, а аз съм подготвен да вземам участие в него дружно с господин Инджев по въпросите за Левски и всички други въпроси от Българското възобновление. Зрителите Ви ще преценяват сами кой е русофил, кой е русофоб и кой милее същински за изстрадала България. И най-важното – кой схваща и знае българската история и кой говори… лъжи, воден само от „ родолюбиви ” български усеща, ”несъвместими ” с тези на лисицата.
проф. д.и.н. Иван СТОЯНОВ
Председател на Фондация „ Васил Лeвски “
* Черно на бяло
Още публикации от Христо Георгиев17.02.2025Христо Георгиев24538САЩ, Англия, Съюз на съветските социалистически републики и българският национален съд
В последните дни още веднъж се развихри медийна акция към Народния съд - 1944 - 1945 година Стана известно, че се приготвя цялостен лист с амбициозната задача да включи всички наказани от Народния съд. Информацията общо взето е скромна, не е напълно ясно и по кое време ще се разгласява. От...
10.02.2025Христо Георгиев58979Защо не желаят да се знае за контрапреврата на 10 септември 1944 година и за позициите на Англия
Обикновено в изявленията си се спирам на една тематика. Днес по изключение ви представям документи за две, които обаче са свързани с общ интервал - първите дни след 9 септември 1944 година И, несъмнено, с тези истерични глупотевини, изречени преди дни в Народното събрание от ген. Атанасов от името...
02.02.2025Христо Георгиев695631Из разкритите съветски архиви за България
Все още доста непознати документи са потънали в прахуляк в архивите на Русия. И освен тази е повода те да не стигат до професионалните историци и до феновете на историята. Дори когато се разсекретят, малко на брой са тези, които ги разпростират и употребяват добросъвестно, само че в това време...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18624Яков Кедми: Съединени американски щати признаха - Русия побеждава в Украйна, Тръмп желае да се измъкне с по-малко загубиАлтернативен Поглед19727Яков Кедми: Тръмп редуцира военния бюджет на Съединени американски щати с 30% и изтегля огромна част от американската войска от ЕвропаАлтернативен Поглед16465Д-р Радко Ханджиев за разпада на лявото: Вътрешна несръчност или външна ловкост!?Алтернативен Поглед12455Д-р Радко Ханджиев: Живеем в следен хаосАлтернативен Поглед27684Симеон Миланов: Русия да загърби Китай поради Съединени американски щати!? Изключено!Алтернативен Поглед264969Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед119613 Източник: pogled.info
Така че, Трайчо, освен ти, само че и твойте другарчета, четете повечко и си оправете мерника, тъй като в действителност целейки се в граф Игнатиев, улучвате в действителност... Стамболов. Да не приказваме за народа ни, и него го превърнахте в цел. Колкото до това, че графът е имал нещо общо с обесването на Левски - вижте проучването на достоверните разбиващи обстоятелства на историчката Кети Мирчева, фрагменти от което ви предлагаме през днешния ден, както и писмо на проф. Иван Стоянов до позаспалата ни публицистика.
Трайчо Трайков изиска да се разиска ново име на ул. “Граф Игнатиев ” в София
20 февруари 2025
Кметът на столичния регион " Средец " Трайчо Трайков призова за разискване на ново име на централната улица " Граф Игнатиев ".
" Когато се внася [ в Столичния общински съвет] отчет за промяна на името на улицата, е належащо да се предложи ново, който има визии по въпроса - да споделя ", написа Трайков в своя обява.
Новината идва на фона на обновените диспути през последните години за преименуване на улици и площади в София, кръстени на съветски исторически персони, както и цялостното преосмисляне на въздействието на Русия в България. През 2022 година Трайков започнаи процедурата за пренасяне на Паметника на Съветската войска от центъра на столицата.
Много от основните пътни артерии в столицата са кръстени на хора, свързани с съветската история. Такива са да вземем за пример булевардите " Дондуков ", " Скобелев ", " Гурко " " Цар Освободител ", " Аксаков ", улица " Алабин " и други.
Районният кмет написа във... Facebook, че " не е задоволително " централна улица в София да носи името на Граф Игнатиев , най-много тъй като той е " работил напълно в полза на съветската имперска политика, която е виждала в независимото българско национално-освободително придвижване заплаха за постигането на главната си цел - завземане на Босфора и Дарданелите ".
Трайков цитира и хипотетичната " извънредно отрицателна " роля за осъждането на деятел Васил Левски на гибел.
Свободна Европа опита да се свърже с районния кмет, с цел да разбере по кое време възнамерява публично да предприеме стъпки към преименуването на ул. " Граф Игнатиев ", само че не съумя преди публикуването на материала.
Стефан Стамболов пред Първото Велико национално заседание:
„ Генерал Игнатиев е взел живо присъединяване в нашата черковна битка, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не билчужд и на нашите революционни движения; помня аз какво ми той
приказва, когато го посетих в Цариград в 1875 година Той ме насърчи да водим битката и оракулски ми сподели, че скоро ще пристигна денят на нашето избавление. Той в Цариградската европейска конференция отбрани мощно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очърта целокупното българско родно място, е отново негово дело. Санстефанска България, господа, е отново негово дело. Той откровено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото великолепие и съединяване. И има ли по-добър от него претендент за българския трон?
Независимо от всичко това, граф Игнатиев е умен и движимост посланик, умел админ и държавен мъж и той ще бъде нашментор, наш консултант, тъй като ние всички, всички още сме доста млади, неопитни в политиката… “.
Историята обаче се развива другояче… Но пък българският народ опазва сакрално възприятие на любов и доверие към, по думите на Иван Вазов, „ оня популярен българолюбец, чиито заслуги пред нашия
народ са създали името му известно и почитаемо в най-послед-ната барака на България, благо и драго на всяко българско сърце, точно н[егово] с[иятелство] граф Игнатиев “.
“Н. П. Игнатиев - графът на българите ”, второ издание, Калина Канева, изд. “Синева ”, 2023 година
150 години от гибелта на Васил Левски
Апостола, историографията и известната памет през последното десетилетие - три проблема
Кети Мирчева
Като историческа фигура, заемаща върха на националния мавзолей - място, с което е почетен прекомерно скоро след трагичната си гибел, Васил Левски владее без спиране въображението на няколко генерации българи. Образът му на най-велик, най-честен и най-самоотвержен български воин, същински страдалец, честен стожер на нацията, основан още в края на 90-те години на XIX век от Иван Вазов, Захари Стоянов и Стоян Заимов, независимо от разширението на знанието за него съвсем не търпи основни промени във времето. Портретът му и през днешния ден краси кабинетите на държавни мъже, учебни стаи и читалищни салони. Към Апостола и символния му капитал прибягват всички без оглед на политическа или обществена принадлежност. Прословутото „ Народе???? " шества по антикорупционни митинги, само че присъства и на плашещи агресивно-националистични сборища. Периодично се търси гробът му, а всяка година още веднъж и още веднъж се разиграват „ залавянето " и „ гибелта " му.[…]
“ Убиецът ” на апостола граф Игнатиев и хибридната война
Не новите документи, открити в Османския списък в Истанбул обаче, а една книга, подмината с безмълвие и продължаваща да бъде пренебрегната от университетските историци, оказа може би най-силно въздействие през последното десетилетие върху визиите на забележителна част от българското общество за Апостола и докара до основаването на нова легенда към националния воин. ( “Убийството на Васил Левски -виновниците ”,) на Янко Гочев съумя бързо да се наложи в общественото пространство, да завоюва значително привърженици и да докара до цивилен акции, въодушевени от изложената в нея версия.
Трудът на Янко Гочев е типичен артикул на тайната теория, построен върху предпоставени тези, изложени ясно и поредно в творбата. Авторът не познава добре епохата, която се пробва да интерпретира, мъчно слага в подтекст извори, само че е основал логически роман в границите на личните си предразсъдъци. Като разчита на основателните антируски настройки в българското общество в подтекста на хибридната война, водена от Русия, разпростирайки се на 834 страници, той, без нито едно съответно доказателство, съумява да внуши на читателя, че осъждането и екзекутирането на Апостола са дело на съветския дипломат в османската столица, който желае да унищожи единствения съгласно Гочев представител на революционното придвижване, който е за независими български дейности. Като основно оръдие на злодейския план на ген. Игнатиев е умишлен един от българите в Специалната следствена комисия в София - османският жрец Иванчо Хаджипенчович. Въпреки че липсват исторически извори, водещи към сходно умозаключение, той е жигосан като съветски разузнавач, съдействал доста за осъждането на гибел на Апостола и даже за юридическата дефиниция на присъдата му. За съветски доносници и колаборационисти,къде основателно, къде не, са набедени и редица други дейци на българското национално придвижване през XIX в. Любен Каравелов да вземем за пример е провъзгласен за „ сътрудник за въздействие " на съветската политика, а поддържаната от него концепция за балканска федерация - за план на ген. Игнатиев. Заявено е даже - отново без какъвто и да е било документален източник, че е бил изработен опит за помощник на съветското разузнаване да бъде вербуван и самият Левски.
Тези изказвания са вплетени в цялостния роман на Гочев за съветската имперска политика на Балканите, ориентирана към завземане на Проливите и определяне на съветска надмощие в района - политика, която се стреми да управлява българското национално придвижване и да го подчини на собствените си ползи - теза, споделяна по принцип и от учените историци. В повествованието правилно и погрешно се замесват по необикновен метод със свръ-хинтерпретации, с цел да се показа ген. Игнатиев като злокобна фигура, която ловко манипулира високопоставените османски служители и ги води до решението за обесването на Левски. Въпреки декларациите за някакви новооткрити в съветските архиви документи, такива в книгата няма. Конкретни доказателства за тезата на създателя въобще липсват. Единственият откъс от документ, върху който е построена цялата книга, е малко сведение във към този момент прочут и оповестен отчет на посланика от 18/30 (според Гочев 25 януари (Датата на приемането му в канцеларията в канцлера княз А. Горчаков, а не датата на написването му в Цариград. Примерът, коства ми се, е задоволително показателен за работата на Я. Гочев с извори.) 1873 година, в който съветският дипломат изрича задоволството си от обстоятелството, че делото в София е приключило без доста присъди и акцентира личните си заслуги за това: „ Изпратената от Цариград следствена комисия е съумяла да открие единствено неколцина злосторници... Безспорно е, че щастливият излаз наСофийската спекулация се дължи на умереността на великия везир, който този път наподобява е последвал нашите препоръки ".
Тази тайна доктрина е напълно пренебрегната от специалистите историци. Единственото ми известно споменаване на книгата в научната литература, освен това без да се означи нито името на създателя, нито названието й, е в една публикация на Пл. Митев. То е в подтекста на друго изрично мнение, което също би могло да се сложи под подозрение и показва много благовидно тезата на Я. Гочев: „ ограничението на наказателните дейности и стремежът за минимализиране на обществения резултат от направените към този момент разкрития са си самодейност на локалните турски управляващи и нямат нищо общо с възможен напън върху Портата нито от страна на съветския дипломат ген. Николай Игнатиев, нито от който и да е различен европейски посланик, каквато теза шумно се отстоява през последните години от някои медийни историци ".
Да се твърди, че не са правени никакви опити за оказване на въздействие върху османските управляващи, е пресилено. Най-малкото, както видяхме от цитирания нагоре откъс от отчета на ген. Игнатиев, той персонално е положил старания в това отношение. Друг е въпросът дали тези опити са имали действителен резултат, или става дума за съвпадане на съветските и османските ползи все още. И двете империи се стремят да не влизат в директна борба, и двете не желаят разкритията за откритата в Българско революционна организация да привлекат обществен интерес - нито измежду българите, нито в империята, нито отвън нея. Действията и внушенията на съветския дипломат за минимизиране на вредите от разкритията, каквито несъмнено е имало, са продиктувани обаче не от благосклонности и угриженост за българските революционери, чиито акции по принцип се стреми да омаловажи, а от предпочитание да парира западноевропейските дипломати, които, от своя страна, привиждат зад всяко бунтовническо деяние в империята дългата ръка на Русия. Заключението, че ген. Игнатиев е действителният създател на смъртната присъда на Дякона, тъй като желаел да обезглави българското революционно придвижване в лицето на единствения му водач, който бил за независими български дейности, не самоомаловажава делото на радикалното крило в българското национално движение, само че и се опровергава от по-нататъшния ход на събитията. Идеите и организационната конструкция на БРЦК в империята оцеляват и са в основата на последвалите революционни акции до Руско-турската война от 1877 - 1878 година За убедителността на тезата на Янко Гочев в частта й, че Васил Левски е изкусно отхвърлен от ген. Игнатиев от политическата сцена, тъй като е единственият измежду българските радикали, настояващ за самостоятелност на политическите дейности против империята, значително спомага обаче и построеният легендарен облик на Апостола, който прекомерно постоянно, даже в изявления на академични историци, се преглежда отвън подтекста на времето, като самотна фигура, която се появява в българския политически живот без връзка и непрекъснато взаимоотношение със съвременниците си, които споделят, а в някои случаи повлияват директно концепциите и възгледите му за революцията и бъдещия свят.
Въпреки пренебрежителното отношение и цялостното безмълвие на експертите по отношение на книгата на Янко Гочев, концепцията, че Царска Русия е протегнала ръка на най-великия българин, на националната реликва, откри доста добър банкет в десния набор на публичното мнение, което в подтекста на хибридната война против европейските полезности я употребява като мотив за необходимостта от опълчване на актуалната съветска политика (Може би без директна връзка, само че като любопитно съвпадане, регистриращо по-общи настройки, би трябвало да отбележа, че още в същата година (2016), в която излезе от щемпел книгата на Янко Гочев, поставеното на нея мото се появи в обществена тирада на тогавашния български президент Росен Плевнелиев. Спорният откъс: „ Който ни освободи, той ще направи това, с цел да ни подчини още веднъж в иго ", комплициран в устата Левски през 1883 година от Захари Стоянов, стана мотив за нападки към Плевнелиев, опровержение на цитата от страна на откривателите и извинения от екипа на президента за подвеждащото му потребление. За един образец по какъв начин специалистите би трябвало да реагират и обяснят необятния подтекст на появяването на тези думи, правдоподобността или отсъствието им, и тяхната по-късна приложимост вж. Дечев, Стефан. 19.07.2016 година Тезата на създателя бе възпроизведена в разнообразни медии, откри и авторитетни защитници в лицето на някогашния български дипломат в Русия Илиян Василев, журналистите Георги Коритаров и Иво Инджев, поета Румен Леонидов и други Версията, че съветският дипломат е „ килърът " на Левски, бе употребена и като главен аргумент за две подписки - срещу построяването на нов монумент на граф Игнатиев в столицата (Столична община да не позволява построяването в София на монумент на граф Игнатиев. -. Петицията е стартирана на 21.02. 2018 година и е събрала 2719 подписа) и за преименуването на улицата (Петиция за преименуване на улица „ Граф Игнатиев " в София - Петицията е съпроводена от 2182 подписа, стартирана е през 2018 година и към момента е активна), носеща неговото име. Последната акция, предизвикана в това число и от книгата на Я. Гочев, е заливането с багра на паметника на Н. П. Игнатиев във Варна по време на честванията на 3 март през 2023 година
Както виждаме, този проблем ни показва историографията в безусловно противоположна на първия случай роля. Пълното й безмълвие и игнориране на препоръчаната от Горчев теза с нищо не спомага за изясняване на отрицателната роля на съветската политика в балканските провинции ная Османската империя, в това число на опитите за въздържане в някои случаи и за потребление за свои цели - в други, на национаните придвижвания на подвластните нации, включително и на българския. Отхвърляйки по хипотеза тайната доктрина за ген. Игнатиев като ”убиец ” на Дякона, отказвайки да я разясняват и да разяснят глупостта й, специалистите историци се оставят да бъдат клеймени като “официални историографи ”, които крият от народа “откритите секрети съветски документи ” и “свещената истина ”, че най-големият български воин е погубен от Русия. Крайният резултат от това интелектуално надменност е раждането на още една легенда към облика на Левски и нападателната й политическа приложимост.
Писмо на проф. д.и.н. Иван Стоянов, ръководител на Фондация “Васил Левски ”, до Нова телевизия
May 11th, 2016
Обръщам се към Вас като водеща и продуцент на предаването „ Лице в лице ” по Нова телевизия. Следя съвсем постоянно изявите Ви и Ви приветствам за обективността, за задаваните от Вас неуместни въпроси към събеседниците и за мненията, които вършиме в диалозите с тях. На 28 март Ваш събеседник беше Иво Инджев, който се опита да отбрани президента за позволения гаф с фразата, която беше приписана на Васил Левски и произнесена в Парламента – „ Който ни освободи, той ще ни пороби ”. Наред с това Вашият събеседник се показа като „ огромен историк ”, който е написал три книги, които несъмнено би трябвало да се четат като библията и в които, най-малко доколкото разбрах, е изяснил всички исторически обстоятелства, които историците не знаят. Не знам какво е тяхното наличие, само че той изрече толкоз лъжи, които заблуждават умишлено Вашите фенове, че е същинско престъпление те да не бъдат посочени от „ незнаещите ” историци.
Кои са те:
Биографията на В. Левски от З. Стоянов излиза не през 1883 година, както е написано на корицата, а в края на януари 1884 година Това ни оповестява самият създател. В писмо до Н. Обретенов във Враца от 13 януари 1884 година той написа от Пловдив следното: „ Колчо, получих писмото ти, дружно с Левски. Те (колите) не ми трябваха, – за какво ги върна? Тя (книгата) ще излезе до 5 – 6 дни ”. В ново писмо от 30 януари 1884 година до същия получател, единствено че този път в Тутракан, биографът тържествува: „ Левски излезе към този момент ”. Това е единствено един от многото образци по какъв начин „ истинността ” в писанията на Летописеца е същинска. Всъщност това е втората биография на В. Левски. Първата излиза съвсем две години по-рано – на 20 март 1882 година, и неин създател е Георги Яковлев Кирков от Плевен. Г-н Инджев няма по какъв начин да ги знае тези неща, само че в случай че има предпочитание мога да му посоча къде да ги откри. Все отново публицистите са четящи хора, нали?
Казаното от Ефрем Каранфилов за истинността на написаното от Захари Стоянов няма безусловно никакво значение. Че той е доста добър книжовник, публицист и откривател – това е реалност, само че в никакъв случай не съм чувал да е историк. Ако съм пропуснал нещо, може да ми се подсети. Искам да подчертая, че сред литературата и историята има „ известна ” разлика и който е приключил публицистика би трябвало да знае това. Литературните творби се причисляват към изкуствата и там човек може да си написа каквото ще и да развива фантазията си колкото желае – това е изцяло в реда на нещата. Историята обаче е просвета и има за цел да реконструира предишното такова, каквото е било, а не такова, каквото някому се желае да е било. Само следователно тя може да се счита за обособен клон от човешкото знание.
Левски в никакъв случай на никое място не е казвал, че който ни освободи, той ще ни пороби. Има писмено завещание на Апостола, което е налично за всички и всеки може да го прочете изцяло – при положително предпочитание. Ако някъде в това завещание се откри такава фраза на Карловеца, аз ще се извиня пред Вашите фенове. Надявам се на същото от страна на бранителя на противното. Захари Стоянов поставя своето схващане и разбиране в устата на Левски и в това няма нищо неправилно, защото биографията му е белетристична творба и то доста добра, а не историческо съчинение. Ако господин Инджев приема биографията като цялостната истина за Левски по какъв начин ще разяснява обстоятелството, бележит от Захари Стоянов, че Карловецът стреля против своя преподавател Раковски при едно посещаване на сръбския княз в българската легия? В същото време той – Инджев, твърди, че Раковски е уверен съперник на Русия и тези свои настроения предава и на своя „ възпитаник ”. Чакам отговор на въпроса стрелял ли е Левски против Раковски поради измяната му по отношение на българските ползи, както написа З.Стоянов, или не е стрелял? Разбира се, че Карловецът в никакъв случай не е правил сходно деяние в Първата българска легия против основателя и ръководителя й. Биографът просто измисля тази преживелица с избрана цел – да покаже непримиримия темперамент на Левски, даже когато се касае за връзките му с Раковски. И това, дублирам още веднъж, е изцяло обикновено за едно белетристично съчинение, въпреки и наречено биография.
Че Раковски има трудове против Русия – това го знаят и четвъртокласниците и събеседникът Ви не открива топлата вода. За това е писано от изявени, знаещи и можещи историци неведнъж. Но Раковски назовава Русия „ майка на славянския жанр ” и когато в Нови Сад австрийците, по искане на турците, вземат решение да го предадат на османското правораздаване, той бяга и се открива в Одеса, а не във Виена, Берлин, Марсилия, Париж или Вашингтон. Защо ли? Навярно тъй като ненавижда Русия. Когато се прави превратът в Румъния и е свален княз Куза през 1866 година Раковски, който е покровител на Куза, още веднъж бяга в Русия, а не в упоменатите нагоре българолюбиви европейски и освен средища. Навярно всеки българин ще си изясни за какво Раковски избира Русия като най-сигурното място за себе си. Аз няма да разясня този факт. Може би това ще направи Вашият събеседник?
Левски в никакъв случай не е казвал, че откакто се освободи България ще отиде в Русия, с цел да прави комитети и да помогне за освобождението на тази страна. Това е такава небивалица, каквато може да бъде избрана единствено като мистификация, която не обслужва никакви, но никакви политически ползи. Ако господин Инджев откри нещо сходно в Документалното завещание на Левски, а там е оповестено всичко известно, написано от него, аз още веднъж ще се извиня. В противоположен случай това ще направи той, уповавам се.
На Николай Павлович Игнатиев българите дължат доста, извънредно доста. Той е дипломатът, който се намесва уверено за разрешаване на българския църковен въпрос и упорства Ферманът да се издаде на 28 февруари 1870 година Може ли да отговори Вашият събеседник за какво е определена тази дата? Ако не може – ще му помогнем! Игнатиев е индивидът, който по време на Априлското въстание инициира придвижването в отбрана на българите и изпраща съветски дипломати в анкетните комисии, обикалящи опожарените селища. Той е дипломатът, който на Цариградската конференция пази българските ползи. Той е създателят на Сан-Стефанска България, която ще си остане безконечен идеал за българите, каквото и да приказват критиците й. Той е личността, която българите след Освобождението канят неведнъж и която участва на годишнините, свързани с войната и освобождението на България. Той, дружно с Олга Скобелева – майката на ген. Скобелев (младши), е основател за изграждане на храм-паметника в Шипка, той е… За сведение на Вашия събеседник желая да отбележа, че 400-те паметника, ознаменуващи героизма на съветската войска, в която има и украинци, белоруси, финландци, поляци… и на българското опълчение, са издигнати от „ демократична ” България доста преди 1944 година И по какъв начин тези българи за толкоз години не схванаха това, което през днешния ден е схванал господин Инджев? Най-вероятно е по този начин, тъй като не са приключили образованието си в Съветския съюз! Надявам се разбирате какво споделям с последното изречение!
Игнатиев въобще не се намесва в процеса против българските революционни дейци, сред които е и Левски, не тъй като се опасява от него (от процеса) или заради други някакви политически аргументи. За съветската дипломация огромният измежду българските дейци е Любен Каравелов. Левски, който работи в изискванията на строга нелегалност, е съвсем незнаен до залавянето му, за дипломатите на Русия и на останалите Велики сили. Докато Каравелов е наименуван „ славянски или балкански Мацини ”, дипломатите не знаят даже същинското име на Карловеца и в своите отчети го назовават Дякон Левски. В процеса не се намесва и никоя от останалите Велики сили. И това е изцяло естествено от позиция на връзките сред самостоятелни страни. Но е добре Вашият събеседник да прочете османския углавен закон, който е съвсем дословен превод на френския углавен закон, с цел да разбере за какво Левски е наказан на гибел. В този закон няма авансово договаряне, няма домакински арест, няма 24 часов или различен краткотраен арест. За ликвидиране се постанова единствено едно наказване – гибел. Това е Османската империя, а не „ демократична ” България с нейния примерен правосъден ред. И това се знае доста добре от бъдещия Апостол на българската независимост.
Това са единствено част от неистините, които господин Иво Инджев изрече във Вашето предаване. И макар своята убеденост пред камерата, той ми приличаше по-скоро на лисицата, която заличава следите си със своята опашка, в сравнение с български публицист. Защо не му зададете въпроса дали има какво да замита от предишното си, с цел да забележим какво ще отговори. Отговорът на този въпрос е прочут на всички – уповавам се и на Вас. Аз обаче ще му препоръчам да изследва от кое място българите вземат модела, с цел да направят първообраза на днешното българско национално знаме. И още – да прочете и разбере кой е „ генерала наш ” в „ Шуми Марица ” и за какво Александровска болница в София се споделя по този начин, и кой взема решение за построяването на храм „ Александър Невски ”, какво е това „ Скобелева майка ”, какво е това „ Скобелев парк ” и „ Парк Лавров ” и още доста и доста неща, които един публицист би трябвало да знае.
Между другото желая да Ви попитам най-учтиво – инцидентно ли беше това, че цялото Ви предаване на 28 март беше единствено с коментираната персона или не? Защото в другите Ваши излъчвания нормално за 30-те минути има по двама или трима събеседници? Ако някой Ви е наредил по този начин и Вие изпълнявате, апелирам да бъда извинен за неуместния въпрос.
Когато публицистите стартират да пишат българската история, а историците стартират да се занимават с публицистика, страната ни доближава до днешния си хал – на най-бедната, на най-корумпираната, на най-нещастната страна, от която даже бежанците бягат като демон от тамян. Но за сметка на това си имаме свободна и самостоятелна телевизия!
Надявам се, уважаема г-жо Ризова и уважаема г-жо Ангелова, че ще прочетете това писмо във Вашето предаване, а аз съм подготвен да вземам участие в него дружно с господин Инджев по въпросите за Левски и всички други въпроси от Българското възобновление. Зрителите Ви ще преценяват сами кой е русофил, кой е русофоб и кой милее същински за изстрадала България. И най-важното – кой схваща и знае българската история и кой говори… лъжи, воден само от „ родолюбиви ” български усеща, ”несъвместими ” с тези на лисицата.
проф. д.и.н. Иван СТОЯНОВ
Председател на Фондация „ Васил Лeвски “
* Черно на бяло
Още публикации от Христо Георгиев17.02.2025Христо Георгиев24538САЩ, Англия, Съюз на съветските социалистически републики и българският национален съд
В последните дни още веднъж се развихри медийна акция към Народния съд - 1944 - 1945 година Стана известно, че се приготвя цялостен лист с амбициозната задача да включи всички наказани от Народния съд. Информацията общо взето е скромна, не е напълно ясно и по кое време ще се разгласява. От...
10.02.2025Христо Георгиев58979Защо не желаят да се знае за контрапреврата на 10 септември 1944 година и за позициите на Англия
Обикновено в изявленията си се спирам на една тематика. Днес по изключение ви представям документи за две, които обаче са свързани с общ интервал - първите дни след 9 септември 1944 година И, несъмнено, с тези истерични глупотевини, изречени преди дни в Народното събрание от ген. Атанасов от името...
02.02.2025Христо Георгиев695631Из разкритите съветски архиви за България
Все още доста непознати документи са потънали в прахуляк в архивите на Русия. И освен тази е повода те да не стигат до професионалните историци и до феновете на историята. Дори когато се разсекретят, малко на брой са тези, които ги разпростират и употребяват добросъвестно, само че в това време...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед18624Яков Кедми: Съединени американски щати признаха - Русия побеждава в Украйна, Тръмп желае да се измъкне с по-малко загубиАлтернативен Поглед19727Яков Кедми: Тръмп редуцира военния бюджет на Съединени американски щати с 30% и изтегля огромна част от американската войска от ЕвропаАлтернативен Поглед16465Д-р Радко Ханджиев за разпада на лявото: Вътрешна несръчност или външна ловкост!?Алтернативен Поглед12455Д-р Радко Ханджиев: Живеем в следен хаосАлтернативен Поглед27684Симеон Миланов: Русия да загърби Китай поради Съединени американски щати!? Изключено!Алтернативен Поглед264969Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед119613 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ