Иван Цочев пред ТОПСПОРТ: Трябва да използваме Рамазанов и Новиков, другите да се учат от тях
Иван Цочев е някогашен селекционер на националния тим по свободна битка. Под негово управление Валентин Йорданов печели олимпийска купа за България в Атланта през 1996 година. А две години по-късно Серефим Бързаков за първи път става международен първенец в Техеран, още веднъж с Цочев за треньор.
Дълги години е ментор на френския народен тим, бил е още селекционер на тимовете на Гърция, Намибия, Китай и Бразилия. Един от най-хубавите български експерти в този спорт.
Като играч е спечелил 3 медала от европейски шампионати, 4-ти на олимпийски игри и 4-ти в света. Иван Цочев даде изявление за ТОПСПОРТ .
Господин Цочев, изпращаме сполучлива година за българската битка с двама олимпийски първенци. Очаквахте ли чак толкоз огромен триумф в Париж?
- Хубаво е това, само че не мога да се развеселявам на 100 %, тъй като тези момчета не са българи, които да са отгледани и тренирани от наши треньори. Ние с какво сме съдействали за олимпийските им трофеи? Радвам се, че завоюваха златни медали, само че е напълно друго, когато приказваме за Боян Радев, Петър Киров, за Валентин Йорданов. Хубавото за битката е, че ще дойдат средства от Министерството на спорта. Семен е положително момче, одобрявам го. Магомедов също е огромен герой, само че ние би трябвало да се възползваме от тях. Да упражняват тук, в България, дружно с другите момчета. А Магомед си тренира в чужбина, не тук.
Все отново, те са избрали да се борят за България и пазят достойнството на нашата страна. Показаха и почитание - развяха българския байрак след финалите в Париж...
- Не споделям нищо неприятно за тях, само че ние би трябвало да построяваме наши момчета и да опитаме да върнем част от триумфите на българската битка. Ето, в този момент треньор на класиците е руснак - Сослан Фарниев. Не го познавам като експерт и не мога да му дам оценка, само че при треньорите е релативно. Понякога би трябвало и шанс при жребия. Някои треньори са били наставници на олимпийски първенци и без самите те в миналото да са се борили. И в нашата история има такива образци.
Не знам дали сте гледал по какъв начин води подготовката, само че дръзвам да настоявам, че тази в Белмекен, която завърши преди няколко дни, беше доста ползотворна и вярна...
- Аз като приказвам, след това доста хора се наскърбяват. Но споделям това, което мисля. Трябва да се вършат семинари за треньорите. Да ги водят хора като мен. Наставниците би трябвало не да гледат, а да виждат. Петър Киров и Боян Радев руснаци ли ги подготвяха за купите им на олимпиадата? Едно време руснаците идваха при нас да се учат, а в този момент очевидно е противоположното. В класическата битка отново е по-добре, само че в свободната ситуацията е просто трагично. Добре че беше Магомед Рамазанов да вземе една виза за Игрите в Париж. И то го направи в последните секунди.
Да поговорим за Вашата кариера. Как се усъвършенствахте Вие като треньор?
- С другите от моето потомство взимахме образец между тях, учехме се един от различен. Сега равнището е доста, но доста ниско. Нямаме никакви триумфи още при кадети и юноши. Връщат се от надпревари без медали, а не им се желаят оставките. При нас не беше по този начин. Не вземеш ли медали, отиваш си незабавно! И с Бързаков съм спорил. Казва ми: " Ама това нали ти си ми го показвал ". Да, но в този момент нещата са други и битката се е трансформирала. Трябва да се учиш, да използваш нови способи. Къде са в този момент в битката ни Янчев, Калчев? Няма ги! Пак дублирам - треньорите би трябвало освен да гледат, а да виждат, да вникват в детайлите. И аз виждам бокс, но не запознат съм този спорт и не мога да съм треньор там. Никой не ме слуша и съм ги оставил да се оправят. Казах им - без семинари за треньорите няма да стане.
Разкажете ни за интервала Ви във Франция - 10 години сте работили там като треньор.
- Нямаше никакви триумфи там тогава. Финанси имаше, само че триумфи - не! Имаше и отлични условия за работа. Аз работих в института. Малко по малко, малко по малко, вдигнахме равнището на борците им. И спечелихме 5-6 медала. Сега те са по-добре от нас в битката. Моите състезатели станаха треньори и развиват спорта у тях. А тук какво вършим? Как да кажа положително за някой треньор, като от 15 срещи, 11 приключват със загуба още през първата част, с 0:10? Кадети, юноши, дами - всичко е комплицирано! Само дето имат огромно самочувствие и не одобряват препоръки от никого. Даже един треньор един път сподели на Вальо Йорданов да не му дава съвет. Представяте ли си защо приказваме? Да не му се бъркал... Ама къде си ти, къде е той в битката!
Какви са спомените Ви от олимпийската купа на Валентин Йорданов?
- Финалът му беше доста сложен. Парите играят, азерите са богати. Ако беше с този противник в първия кръг, щеше да го пребори без проблеми, тъй като и различен път го беше правил. Ама на край на олимпиада напрежението е голямо. Четири секунди преди края му даде точка и се стигна до продължения. Вальо Йорданов го признава целия свят, само че не желае и той да се занимава повече с българската битка. Лесно се сърдят хората в битката ни. Мен в този момент Мирослав Гочев ме желае за съветник, но аз не съм склонен.
С какво беше неповторим и друг от другите борци Йорданов?
- Имаше доста здрава физика. За толкоз години, нямаше даже една интервенция. Притежаваше и отлична техника. Вальо успяваше и на контраофанзива, не е единствено да се хвърля в краката на противника. Атака, отбрана и контраофанзива - по този начин би трябвало да се прави! Ето, видяхме какво стори Магомед Рамазанов в последните секунди на срещата с американеца. Тренирал го е и го изигра в най-точния миг. И това му донесе триумф. Голям герой е той, а нашите не знаят какво да вършат. Аз обаче, повече одобрявам брат му - Рамазан. Прекрасен герой! Трябва да се възползваме от тях и нашите да порастват, да се учат. Да тренира тук и да оказва помощ. Като му даваме поданство, да се отблагодарява, а не да тренира отвън България.
Не би трябвало ли да гледаме по-оптимистично, с оглед и на двете олимпийски трофеи?
- Какво да виждам оптимистично, като нямаме треньори?! Трябва да има мандатност и при треньорите, а не да стоят на поста по 10 години. Аз два пъти се отказвах. Мен не можеха да ме вършат на вманиачен петел. Сега треньорите нищо не знаят. Аз съм бил на доста семинари и съм се развивал. Сега очевидно не са им нужни семинари.
Да поговорим и за международната купа на Серафим Бързаков, отново под Ваше управление...
- Тогава той се бори съвършено! Имаше доста тежък чоп, надделя трима международни първенци по пътя към златния орден. Но, отново ви споделям - дайте да помислим по какъв начин да оправим треньорите у нас и битката като цяло. Аз едно време работих за 1000 $, а упражнявах четирима от националния тим. Едно ми дадоха обещание тогава, само че друго стана. Аз имах огромни деца и потеглих да си изкарвам хляба в чужбина. 20 години изкарах зад граница. Сега съм си тук, но очевидно нямат потребност от препоръките ми. Както и да е, да сме живи и здрави. И нека нещата в битката потръгнат.
Дълги години е ментор на френския народен тим, бил е още селекционер на тимовете на Гърция, Намибия, Китай и Бразилия. Един от най-хубавите български експерти в този спорт.
Като играч е спечелил 3 медала от европейски шампионати, 4-ти на олимпийски игри и 4-ти в света. Иван Цочев даде изявление за ТОПСПОРТ .
Господин Цочев, изпращаме сполучлива година за българската битка с двама олимпийски първенци. Очаквахте ли чак толкоз огромен триумф в Париж?
- Хубаво е това, само че не мога да се развеселявам на 100 %, тъй като тези момчета не са българи, които да са отгледани и тренирани от наши треньори. Ние с какво сме съдействали за олимпийските им трофеи? Радвам се, че завоюваха златни медали, само че е напълно друго, когато приказваме за Боян Радев, Петър Киров, за Валентин Йорданов. Хубавото за битката е, че ще дойдат средства от Министерството на спорта. Семен е положително момче, одобрявам го. Магомедов също е огромен герой, само че ние би трябвало да се възползваме от тях. Да упражняват тук, в България, дружно с другите момчета. А Магомед си тренира в чужбина, не тук.
Все отново, те са избрали да се борят за България и пазят достойнството на нашата страна. Показаха и почитание - развяха българския байрак след финалите в Париж...
- Не споделям нищо неприятно за тях, само че ние би трябвало да построяваме наши момчета и да опитаме да върнем част от триумфите на българската битка. Ето, в този момент треньор на класиците е руснак - Сослан Фарниев. Не го познавам като експерт и не мога да му дам оценка, само че при треньорите е релативно. Понякога би трябвало и шанс при жребия. Някои треньори са били наставници на олимпийски първенци и без самите те в миналото да са се борили. И в нашата история има такива образци.
Не знам дали сте гледал по какъв начин води подготовката, само че дръзвам да настоявам, че тази в Белмекен, която завърши преди няколко дни, беше доста ползотворна и вярна...
- Аз като приказвам, след това доста хора се наскърбяват. Но споделям това, което мисля. Трябва да се вършат семинари за треньорите. Да ги водят хора като мен. Наставниците би трябвало не да гледат, а да виждат. Петър Киров и Боян Радев руснаци ли ги подготвяха за купите им на олимпиадата? Едно време руснаците идваха при нас да се учат, а в този момент очевидно е противоположното. В класическата битка отново е по-добре, само че в свободната ситуацията е просто трагично. Добре че беше Магомед Рамазанов да вземе една виза за Игрите в Париж. И то го направи в последните секунди.
Да поговорим за Вашата кариера. Как се усъвършенствахте Вие като треньор?
- С другите от моето потомство взимахме образец между тях, учехме се един от различен. Сега равнището е доста, но доста ниско. Нямаме никакви триумфи още при кадети и юноши. Връщат се от надпревари без медали, а не им се желаят оставките. При нас не беше по този начин. Не вземеш ли медали, отиваш си незабавно! И с Бързаков съм спорил. Казва ми: " Ама това нали ти си ми го показвал ". Да, но в този момент нещата са други и битката се е трансформирала. Трябва да се учиш, да използваш нови способи. Къде са в този момент в битката ни Янчев, Калчев? Няма ги! Пак дублирам - треньорите би трябвало освен да гледат, а да виждат, да вникват в детайлите. И аз виждам бокс, но не запознат съм този спорт и не мога да съм треньор там. Никой не ме слуша и съм ги оставил да се оправят. Казах им - без семинари за треньорите няма да стане.
Разкажете ни за интервала Ви във Франция - 10 години сте работили там като треньор.
- Нямаше никакви триумфи там тогава. Финанси имаше, само че триумфи - не! Имаше и отлични условия за работа. Аз работих в института. Малко по малко, малко по малко, вдигнахме равнището на борците им. И спечелихме 5-6 медала. Сега те са по-добре от нас в битката. Моите състезатели станаха треньори и развиват спорта у тях. А тук какво вършим? Как да кажа положително за някой треньор, като от 15 срещи, 11 приключват със загуба още през първата част, с 0:10? Кадети, юноши, дами - всичко е комплицирано! Само дето имат огромно самочувствие и не одобряват препоръки от никого. Даже един треньор един път сподели на Вальо Йорданов да не му дава съвет. Представяте ли си защо приказваме? Да не му се бъркал... Ама къде си ти, къде е той в битката!
Какви са спомените Ви от олимпийската купа на Валентин Йорданов?
- Финалът му беше доста сложен. Парите играят, азерите са богати. Ако беше с този противник в първия кръг, щеше да го пребори без проблеми, тъй като и различен път го беше правил. Ама на край на олимпиада напрежението е голямо. Четири секунди преди края му даде точка и се стигна до продължения. Вальо Йорданов го признава целия свят, само че не желае и той да се занимава повече с българската битка. Лесно се сърдят хората в битката ни. Мен в този момент Мирослав Гочев ме желае за съветник, но аз не съм склонен.
С какво беше неповторим и друг от другите борци Йорданов?
- Имаше доста здрава физика. За толкоз години, нямаше даже една интервенция. Притежаваше и отлична техника. Вальо успяваше и на контраофанзива, не е единствено да се хвърля в краката на противника. Атака, отбрана и контраофанзива - по този начин би трябвало да се прави! Ето, видяхме какво стори Магомед Рамазанов в последните секунди на срещата с американеца. Тренирал го е и го изигра в най-точния миг. И това му донесе триумф. Голям герой е той, а нашите не знаят какво да вършат. Аз обаче, повече одобрявам брат му - Рамазан. Прекрасен герой! Трябва да се възползваме от тях и нашите да порастват, да се учат. Да тренира тук и да оказва помощ. Като му даваме поданство, да се отблагодарява, а не да тренира отвън България.
Не би трябвало ли да гледаме по-оптимистично, с оглед и на двете олимпийски трофеи?
- Какво да виждам оптимистично, като нямаме треньори?! Трябва да има мандатност и при треньорите, а не да стоят на поста по 10 години. Аз два пъти се отказвах. Мен не можеха да ме вършат на вманиачен петел. Сега треньорите нищо не знаят. Аз съм бил на доста семинари и съм се развивал. Сега очевидно не са им нужни семинари.
Да поговорим и за международната купа на Серафим Бързаков, отново под Ваше управление...
- Тогава той се бори съвършено! Имаше доста тежък чоп, надделя трима международни първенци по пътя към златния орден. Но, отново ви споделям - дайте да помислим по какъв начин да оправим треньорите у нас и битката като цяло. Аз едно време работих за 1000 $, а упражнявах четирима от националния тим. Едно ми дадоха обещание тогава, само че друго стана. Аз имах огромни деца и потеглих да си изкарвам хляба в чужбина. 20 години изкарах зад граница. Сега съм си тук, но очевидно нямат потребност от препоръките ми. Както и да е, да сме живи и здрави. И нека нещата в битката потръгнат.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ