Спортният живот на кмета Тотев
Иван Тотев таман завършваше утринния си крос. Беше тичал десетина километра по дигата от железопътния мост до Околовръстното и назад. Кметът правеше своя джогинг по тартановата пътека, която се простира край втория гребен канал и новите атракциони до реката и стига чак до Стамболийски. Преди време Тотев бягаше до езерото край Оризаре. Там правеше малко лицеви опори и коремни преси. После отдъхваше 10-15 минути втренчен в изваяните тела на девойките от клуба по водни ски. Наскоро обаче докторът го бе предизвестил да понижи темпото, тъй като след броени дни закръгляше 60. Сега Тотев тичаше три пъти седмично до края на игрището за голф и назад. В другите 2 работни дни прави по двайсетина дължини във ВИП коридора на най-новия басейн от комплекса " Младост ", издигнат особено за идната олимпиада Пловдив 2036. Уикендът пък бе непокътнат за обичаните на кмета пътешествия с мотор.
Докато тичаше, Тотев оставяше колата си в подземния паркинг, който самичък построи под подготвителния лекоатлетически стадион. Добре че го приключи преди европейското по футбол през 2028 година, тъй като тогава тук стана същинско стълпотворение. Първенството се оказа извънредно сполучливо, а Пловдив бе разгласен за най-хубавия хазаин в историята на шампионатите. Оттогава градът е безконечна Европейска столица на спорта (както и в културата след онази паметна 2019-а).
Кметът се чудеше къде да вземе душ - в някоя от тези кабинки със свободен достъп, които подвигна със спестените пари от Оперативна програма " Региони в напредък ", в близкия общински фитнес, изработен със средства от Фонда на фондовете, или напряко у дома (през градската автомагистрала " Копривщица " и двете големи кръгови на Централна и Сточна гара до дома му на " Богомил " се стигаше за 5 минути). Докато размишляваше, Тотев разбра, че нещо става с интернета в телефона му. Искаше да влезе в Google, само че не съумя. Пробва да мине на wi-fi (има го в целия комплекс " Отдих и просвета " ), само че и мрежата не сработи. А за кмета бе доста значимо бързо да ревизира нещо в мрежата. Отправи се към кафенето на музея на спорта, където имаха личен интернет. Тотев построи музея върху 3000 кв. м в чашата на стадион „ Пловдив “ при третата поредна реорганизация на оборудването по време на ръководството му. Той стадионът и преди този момент си беше прелестен. След като се разбра обаче, че градът ще е хазаин на олимпийските игри, се наложи да се върне лекоатлетическата писта, която пък бе отстранена от там преди време поради европейското по футбол. Имаше вид пистата да бъде направена на " Инса ойл Арена " или " Лаута Гардън Парк ", само че след последните им поправки двата стадиона станаха частни. Собствениците им не се съгласиха да вършат писти, тъй като спорят между тях за финала на Шампионската лига следващата година. А старците в УЕФА не престават да държат на оня малоумен стандарт за 6 метра разстояние от терена до трибуните. Тотев имаше и различен вид. С бюджета на Пловдив от 2 милиарда евро като две и две можеше да построи чисто нов олимпийски стадион. Оказа се обаче, че в града няма и педя свободна земя поради построената през последните две десетилетия спортна и културна инфраструктура. Добре че още в първия си мандат Иван Тотев построи велоалеите, та в този момент има къде да се организира олимпийският маратон.
За къде обаче бързаше кметът и за какво му бе толкоз значимо да влезе в Google тъкмо в този момент?
Ами, беше му хрумнала гениална мисъл, към която да построи речта си за предизборния спор против Славчо Атанасов. Искаше да ревизира дали някой преди него не е казвал нещо сходно, с цел да не се изложи като плагиат. След 5 дни двамата със Славчо трябваше да се явяват на седмия следващ балотаж между тях (до момента Иван Тотев води с 6:0 и върви решително към седмия си мандат). Та въпросната мисъл гласеше: Политиката е елементарна игра за умни хора, която всички играят, само че най-после постоянно надвивам аз. На кмета обаче като в дрямка му се стори, че в миналото е чувал нещо сходно...
И в този миг в действителност чу:
Ставай! 6 часът. Болни има ли?
Беше надзирателят.
Бившият кмет на Пловдив с тъга подвигна глава от твърдата възглавница. Имаше 15 минути да си оправи леглото и да мине през WC-то, преди да се яви на утринната физзарядка. Отскоро общежитието, в което се излежаваха леки присъди за дребни бели с публични средства, имаше нов шеф. Човекът бе вманиачен по спорта и искаше всички жители на повереното му институция да са в отлична форма. Казваше им - и след пандиза има живот. А обществото има потребност от вас - светли персони, пречистени тялом и духом. За да не губят интелектуална форма лишените от независимост, началникът бе разпоредил всеки ден, до момента в който вършат утринната си гимнастика, да рецитират на глас умни мисли от велики хора. И в този миг Тотев се сети - това с простата игра за умни хора, която всички играят, бе част от вчерашния откъс. От Гари Линекер. Днешният е от Гари Каспаров: да управляваш като Сталин, а да живееш като Абрамович, го може единствено Путин. Всички останали рано или късно влизат в пандиза.
Заб.: Всяко съвпадане с действителни лица и събития е случайно
Докато тичаше, Тотев оставяше колата си в подземния паркинг, който самичък построи под подготвителния лекоатлетически стадион. Добре че го приключи преди европейското по футбол през 2028 година, тъй като тогава тук стана същинско стълпотворение. Първенството се оказа извънредно сполучливо, а Пловдив бе разгласен за най-хубавия хазаин в историята на шампионатите. Оттогава градът е безконечна Европейска столица на спорта (както и в културата след онази паметна 2019-а).
Кметът се чудеше къде да вземе душ - в някоя от тези кабинки със свободен достъп, които подвигна със спестените пари от Оперативна програма " Региони в напредък ", в близкия общински фитнес, изработен със средства от Фонда на фондовете, или напряко у дома (през градската автомагистрала " Копривщица " и двете големи кръгови на Централна и Сточна гара до дома му на " Богомил " се стигаше за 5 минути). Докато размишляваше, Тотев разбра, че нещо става с интернета в телефона му. Искаше да влезе в Google, само че не съумя. Пробва да мине на wi-fi (има го в целия комплекс " Отдих и просвета " ), само че и мрежата не сработи. А за кмета бе доста значимо бързо да ревизира нещо в мрежата. Отправи се към кафенето на музея на спорта, където имаха личен интернет. Тотев построи музея върху 3000 кв. м в чашата на стадион „ Пловдив “ при третата поредна реорганизация на оборудването по време на ръководството му. Той стадионът и преди този момент си беше прелестен. След като се разбра обаче, че градът ще е хазаин на олимпийските игри, се наложи да се върне лекоатлетическата писта, която пък бе отстранена от там преди време поради европейското по футбол. Имаше вид пистата да бъде направена на " Инса ойл Арена " или " Лаута Гардън Парк ", само че след последните им поправки двата стадиона станаха частни. Собствениците им не се съгласиха да вършат писти, тъй като спорят между тях за финала на Шампионската лига следващата година. А старците в УЕФА не престават да държат на оня малоумен стандарт за 6 метра разстояние от терена до трибуните. Тотев имаше и различен вид. С бюджета на Пловдив от 2 милиарда евро като две и две можеше да построи чисто нов олимпийски стадион. Оказа се обаче, че в града няма и педя свободна земя поради построената през последните две десетилетия спортна и културна инфраструктура. Добре че още в първия си мандат Иван Тотев построи велоалеите, та в този момент има къде да се организира олимпийският маратон.
За къде обаче бързаше кметът и за какво му бе толкоз значимо да влезе в Google тъкмо в този момент?
Ами, беше му хрумнала гениална мисъл, към която да построи речта си за предизборния спор против Славчо Атанасов. Искаше да ревизира дали някой преди него не е казвал нещо сходно, с цел да не се изложи като плагиат. След 5 дни двамата със Славчо трябваше да се явяват на седмия следващ балотаж между тях (до момента Иван Тотев води с 6:0 и върви решително към седмия си мандат). Та въпросната мисъл гласеше: Политиката е елементарна игра за умни хора, която всички играят, само че най-после постоянно надвивам аз. На кмета обаче като в дрямка му се стори, че в миналото е чувал нещо сходно...
И в този миг в действителност чу:
Ставай! 6 часът. Болни има ли?
Беше надзирателят.
Бившият кмет на Пловдив с тъга подвигна глава от твърдата възглавница. Имаше 15 минути да си оправи леглото и да мине през WC-то, преди да се яви на утринната физзарядка. Отскоро общежитието, в което се излежаваха леки присъди за дребни бели с публични средства, имаше нов шеф. Човекът бе вманиачен по спорта и искаше всички жители на повереното му институция да са в отлична форма. Казваше им - и след пандиза има живот. А обществото има потребност от вас - светли персони, пречистени тялом и духом. За да не губят интелектуална форма лишените от независимост, началникът бе разпоредил всеки ден, до момента в който вършат утринната си гимнастика, да рецитират на глас умни мисли от велики хора. И в този миг Тотев се сети - това с простата игра за умни хора, която всички играят, бе част от вчерашния откъс. От Гари Линекер. Днешният е от Гари Каспаров: да управляваш като Сталин, а да живееш като Абрамович, го може единствено Путин. Всички останали рано или късно влизат в пандиза.
Заб.: Всяко съвпадане с действителни лица и събития е случайно
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ