Иван Стоянов Жилищният пазар в България е в основата на

Иван Стоянов Жилищният пазар в България е в основата на икономическата активност и общественото развиване на страната. През последните години се следят обилни промени в този бранш, в това число нововъведения в строителството, промени в динамичността на търсенето и предлагането, както и въздействието на световната пандемия. Темата за покупка на недвижимо имущество, както и цените на парцелите е доста настояща за обществото. Икономическия доклад на строителния бранш за деветте месеца на предходната година, направен от Камарата на строителите в България и оповестен на интернет страницата на браншовата организация, демонстрира че жилищносто строителство и това на офис площи към момента заема забележителна част от строителната продукция, осъществена от бранша. Докато при жилищата има леко понижение на стойностите, то офис площите не престават да се усилват. Още по тематиката 3 окт 2023 Сградно строителство, което включва жилищно и нежилищно строителство, образува създадена продукция за деветмесечието на 2023 година в размер на 7 542 млн. лева, или с дял от 57,9 на 100 от общо създадената продукция в бранша за обсъждания интервал. Произведената продукция в сградното строителство се усилва с 24,8 на 100 спрямо деветмесечието на 2022 година по предварителни данни на Национален статистически институт. Издадените разрешителни за градеж на нови здания за деветмесечието на 2023 година са за 5 890 жилищни здания с 30 502 жилища в тях и 3 493 619 кв. м разгъната застроена повърхност (РЗП). В съпоставяне с деветмесечието на 2022 година издадените разрешителни за градеж на жилищни здания понижават с 5,9 на 100, жилищата в тях - с 19,7 на 100, а общата им РЗП - с 22,7 на 100. За административни здания са издадени 58 разрешителни за градеж с 123 756 кв. м РЗП, които по отношение на деветмесечието на 2022 година се усилват с 11,5 на 100, а РЗП - с 27,4 на 100. За други здания – 3 662 разрешителни за градеж с 2 040 075 кв. м РЗП, като по отношение на деветмесечието на 2022 година издадените разрешителни за градеж се усилват с 6,2 на 100, а РЗП - с 2,3 на 100. Започнато е строителството на 6 118 нови здания с 3 975 632 кв. м РЗП за деветмесечието на 2023 година Като от тях 4 315 жилищни здания с 22 309 жилища в тях и 2 569 208 кв. м обща разгъната застроена повърхност (РЗП). Спрямо деветмесечието на 2022 година започнатото строителство на жилищни здания се усилва с 2,3 на 100, жилищата в тях понижават с 5,8 на 100, а РЗП - с 8,1 на 100. За същия интервал е стартирано строителство на 48 административни здания с 37 122 кв. м РЗП, като по отношение на деветмесечието на 2022 година се записва растеж от 45,5 на 100 на броя и растеж на РЗП от 66 на 100. Въведените в употреба новопостроени жилищни здания и жилища за деветмесечието на 2023 година по предварителни данни на Национален статистически институт са 3 708 здания и 14 710 жилища в тях с общо РЗП 1 456 958 кв. м, като жилищната повърхност, включително кухни над 4 кв. м е 1 150 662 кв. м, а спомагателната повърхност е 306 296 кв. м. Спрямо деветмесечието на 2022 година въведените в употреба новопостроени жилищни здания понижават с 2,5 на 100, а жилищата в тях се усилват с 0,8 на 100, при повишаване на общото РЗП с 0,1 на 100.  Също по този начин, географското систематизиране на новопостроените жилища демонстрира, че огромните градове като София, Пловдив и Варна остават центрове на жилищно строителство, което може да бъде обвързвано със забележителния прилив на хора в тези райони заради икономическите благоприятни условия и разнообразието от просветителни и културни институции. На база на данните наподобява, че жилищният пазар в България продължава да се развива със постоянен растеж и нововъведения. С вложенията, възходящото търсене и нововъведенията в строителството, секторът предлага вълнуващи благоприятни условия за вложителите и потребителите. Следващите години евентуално ще видят още по-голямо многообразие и развиване в жилищния пазар в нашата страна.