Селфи с Пеевски и чувството за хумор
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
„ Селфи “ е тъпа, само че известна дума. Дори беше оповестена не помня от коя организация за дума на някоя от отминалите години. Селфито е механична демонстрация на битов ексхибиционизъм. В поддръжка на тази общо взето безобидна обсесия – да се самозаснемаш на забележителни съгласно теб фонове и в забележителни съгласно теб обстановки – бе изобретена специфична пръчка, на която да закрепиш мобилния си телефон, тъй като елементарно можеш да снимаш чинията с храната си или пък голите си крайници на плажа, само че с лицето по анатомични аргументи е по-трудно.
На Владислав Панев – водач на Зелените и съпредседател на Демократична България – кафенето на Народното събрание му се видяло незабравим декор, а прекосяването на Делян Пеевски – забележителна обстановка – и той решил да се селфира. Ето това е едно от водещите (ако не и най-водещото) събитие на предходната седмица в очакване оповестяването на новото държавно управление.
Нашумялото селфи изобразява Владислав Панев, усмихнат, с лице много по-напращяло от това на изпосталелия Пеевски, уловен в блажен момент, когато към момента не знае какви неприятности си навлича с това глуповато деяние. Едва ли тази необятна и плътна усмивка е греела на лицето му, когато часове по-късно се е усуквал да се извинява във фейсбук на гневните симпатизанти на „ Демократична България “, които (твърди се) са реагирали по този начин, като че ли са хванали св. ап. Павел да пие брудершафт с Иуда Искариотски. То е било шок. То е било отвращение. То е било яд и потоци от праволинейност. Свистели са и са плющели бичове на словото. Гърмели са заявления и позиции. Разгръщали са се разбори на тази неочаквана и извънредно скандална обстановка, раздрусала радикално градската десница и демократическата общественост. И по този начин, до момента в който клетият Панев не се видя заставен да подаде оставка като зам.-председател на ПГ на „ Демократична България “ – новина, с която се занимаха всички медии. Между другото, твърди се, че демократичната общественост реагирала толкоз мъчително в това число и поради събитието, че в никакъв случай, на никое място не е имало фотография, на която Владислав Панев да наподобява толкоз благополучен до Христо Иванов или до Атанас Атанасов, по отношение на Делян Пеевски. Ревността е майка на злобата.
Що за лов на вещици! Как човек може да подаде оставка поради това, че се е снимал с някого? Толкова ли коства кариерата и приносът на един политик за публичното богатство? Трепе се, трепе се, раздава се, раздава се, кове политики и концепции, готви се за ръководство и – хоп! – щрак Марийка на портрет и всичко отива в канала. Ама, ще кажете, не се е щракнал с кого да е, ами със самия #КОЙ? – най-одиозната фигура в първата половина на XXI век. Не знам за какво, само че Делян Пеевски в градско-демократическия фолклор е подобен изверг, какъвто в националния няма . В визията на прогресивния жител той е хибрид сред граф Дракула и доктор Менгеле с ясно различими черти на Кашчей, Дарт Вейдър и Торбалан.
Но даже Делян Пеевски да е този архиизверг, какво толкоз, в случай че някой се е щракнал с него? Ето, на мен да вземем за пример Корнелия Нинова не ми е симпатична, само че нямам проблем да се фотографирам с нея, нито пък ще намразя някого, който се е снимал. На Владислав Панев да не би да му пораснаха рога или пък и преди да си е бил гадина, само че чак в този момент да си е проличало? Селфито с Делян Пеевски промени ли Владислав Панев или го разкри подобен, какъвто постоянно е бил? Ето това е моят въпрос към демократичната общественост. Ако е правилно първото, то сатаната Бойко Борисов доста елементарно може да се промъкне зад всеки един от водачите на „ Демократична България “, да се снима с него и по този метод да го завлече от тъмната страна. Ако пък е правилно второто, кой знае какъв брой от водачите на Демократична България са митични злодеи, единствено дето към момента не са се демаскирали, тъй като са по-предпазливи от Владислав Панев.
За какво приказва буйната реакция на това досадно до неправдоподобност събитие – двама депутати да се снимат в кафенето на Парламента? Говори на първо място за двуличие и мъчителен ентусиазъм към шумна показност. Говори също по този начин за конкуренция кой ще се изкара по-праведен и по-свят от останалите светци; кой ще се окаже най-успореден на правата идеологическа линия, каквото и да значи това. Но най-много приказва за отчайваща липса на възприятие за а комизъм. Болшевишка, хунвейбинска липса на възприятие за комизъм. Сигурен съм, че Владислав Панев се е снимал с Пеевски и поради това да си направи (може би малко неблаговиден в очите на строгия чекист) подбив, само че е останал неразбираем, шегата не се е подела от масите.
Отсъствието на възприятие за комизъм не е безопасен минус. Обикновено лишените от него са злобни и дребнави. Те с наслада ще ви навредят, те не умеят да простят. Да унищожават ориси ги зарежда прочувствено, „ усмихва деня им “. За тях великодушието е непознато, а душите им са дребни до микроскопичност. Това е по този начин, тъй като възприятието за комизъм включва и способността да се присмиваш на себе си. Лишеният от тази дарба е прекомерно неприятна персона, жалка персона.
Лишените от възприятие за комизъм са плоски, двуизмерни. Техният разум не е кадърен да си играе. Слаби и некадърни създатели са, тъй като творчеството е игра на мозъка. Обиждат се елементарно и отмъщават. Не се съмняват в себе си, тъй като подозрението също е игра на мозъка, доколкото жонглира с разновидности. Изобщо лишените от възприятие за комизъм са нещастни хора и нещастието им ги озлобява. На тази нещастна завист стана жертва и Владислав Панев, заставен да подаде оставка поради почтено селфи в кафенето.
Но какво да се прави – на кръвожадното публично мнение би трябвало да се принасят жертви. Моля се единствено, в случай че Бог промисли още веднъж да има някакъв тип национален съд, то в състава му да не влизат хора без възприятие за комизъм, тъй като тогава всички ще се окажем разстреляни в името на светлото бъдеще и на идните генерации. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен. Без подбив.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
„ Селфи “ е тъпа, само че известна дума. Дори беше оповестена не помня от коя организация за дума на някоя от отминалите години. Селфито е механична демонстрация на битов ексхибиционизъм. В поддръжка на тази общо взето безобидна обсесия – да се самозаснемаш на забележителни съгласно теб фонове и в забележителни съгласно теб обстановки – бе изобретена специфична пръчка, на която да закрепиш мобилния си телефон, тъй като елементарно можеш да снимаш чинията с храната си или пък голите си крайници на плажа, само че с лицето по анатомични аргументи е по-трудно.
На Владислав Панев – водач на Зелените и съпредседател на Демократична България – кафенето на Народното събрание му се видяло незабравим декор, а прекосяването на Делян Пеевски – забележителна обстановка – и той решил да се селфира. Ето това е едно от водещите (ако не и най-водещото) събитие на предходната седмица в очакване оповестяването на новото държавно управление.
Нашумялото селфи изобразява Владислав Панев, усмихнат, с лице много по-напращяло от това на изпосталелия Пеевски, уловен в блажен момент, когато към момента не знае какви неприятности си навлича с това глуповато деяние. Едва ли тази необятна и плътна усмивка е греела на лицето му, когато часове по-късно се е усуквал да се извинява във фейсбук на гневните симпатизанти на „ Демократична България “, които (твърди се) са реагирали по този начин, като че ли са хванали св. ап. Павел да пие брудершафт с Иуда Искариотски. То е било шок. То е било отвращение. То е било яд и потоци от праволинейност. Свистели са и са плющели бичове на словото. Гърмели са заявления и позиции. Разгръщали са се разбори на тази неочаквана и извънредно скандална обстановка, раздрусала радикално градската десница и демократическата общественост. И по този начин, до момента в който клетият Панев не се видя заставен да подаде оставка като зам.-председател на ПГ на „ Демократична България “ – новина, с която се занимаха всички медии. Между другото, твърди се, че демократичната общественост реагирала толкоз мъчително в това число и поради събитието, че в никакъв случай, на никое място не е имало фотография, на която Владислав Панев да наподобява толкоз благополучен до Христо Иванов или до Атанас Атанасов, по отношение на Делян Пеевски. Ревността е майка на злобата.
Що за лов на вещици! Как човек може да подаде оставка поради това, че се е снимал с някого? Толкова ли коства кариерата и приносът на един политик за публичното богатство? Трепе се, трепе се, раздава се, раздава се, кове политики и концепции, готви се за ръководство и – хоп! – щрак Марийка на портрет и всичко отива в канала. Ама, ще кажете, не се е щракнал с кого да е, ами със самия #КОЙ? – най-одиозната фигура в първата половина на XXI век. Не знам за какво, само че Делян Пеевски в градско-демократическия фолклор е подобен изверг, какъвто в националния няма . В визията на прогресивния жител той е хибрид сред граф Дракула и доктор Менгеле с ясно различими черти на Кашчей, Дарт Вейдър и Торбалан.
Но даже Делян Пеевски да е този архиизверг, какво толкоз, в случай че някой се е щракнал с него? Ето, на мен да вземем за пример Корнелия Нинова не ми е симпатична, само че нямам проблем да се фотографирам с нея, нито пък ще намразя някого, който се е снимал. На Владислав Панев да не би да му пораснаха рога или пък и преди да си е бил гадина, само че чак в този момент да си е проличало? Селфито с Делян Пеевски промени ли Владислав Панев или го разкри подобен, какъвто постоянно е бил? Ето това е моят въпрос към демократичната общественост. Ако е правилно първото, то сатаната Бойко Борисов доста елементарно може да се промъкне зад всеки един от водачите на „ Демократична България “, да се снима с него и по този метод да го завлече от тъмната страна. Ако пък е правилно второто, кой знае какъв брой от водачите на Демократична България са митични злодеи, единствено дето към момента не са се демаскирали, тъй като са по-предпазливи от Владислав Панев.
За какво приказва буйната реакция на това досадно до неправдоподобност събитие – двама депутати да се снимат в кафенето на Парламента? Говори на първо място за двуличие и мъчителен ентусиазъм към шумна показност. Говори също по този начин за конкуренция кой ще се изкара по-праведен и по-свят от останалите светци; кой ще се окаже най-успореден на правата идеологическа линия, каквото и да значи това. Но най-много приказва за отчайваща липса на възприятие за а комизъм. Болшевишка, хунвейбинска липса на възприятие за комизъм. Сигурен съм, че Владислав Панев се е снимал с Пеевски и поради това да си направи (може би малко неблаговиден в очите на строгия чекист) подбив, само че е останал неразбираем, шегата не се е подела от масите.
Отсъствието на възприятие за комизъм не е безопасен минус. Обикновено лишените от него са злобни и дребнави. Те с наслада ще ви навредят, те не умеят да простят. Да унищожават ориси ги зарежда прочувствено, „ усмихва деня им “. За тях великодушието е непознато, а душите им са дребни до микроскопичност. Това е по този начин, тъй като възприятието за комизъм включва и способността да се присмиваш на себе си. Лишеният от тази дарба е прекомерно неприятна персона, жалка персона.
Лишените от възприятие за комизъм са плоски, двуизмерни. Техният разум не е кадърен да си играе. Слаби и некадърни създатели са, тъй като творчеството е игра на мозъка. Обиждат се елементарно и отмъщават. Не се съмняват в себе си, тъй като подозрението също е игра на мозъка, доколкото жонглира с разновидности. Изобщо лишените от възприятие за комизъм са нещастни хора и нещастието им ги озлобява. На тази нещастна завист стана жертва и Владислав Панев, заставен да подаде оставка поради почтено селфи в кафенето.
Но какво да се прави – на кръвожадното публично мнение би трябвало да се принасят жертви. Моля се единствено, в случай че Бог промисли още веднъж да има някакъв тип национален съд, то в състава му да не влизат хора без възприятие за комизъм, тъй като тогава всички ще се окажем разстреляни в името на светлото бъдеще и на идните генерации. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен. Без подбив.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ