Новият световен ред и нашето място в него
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Онзи ден попаднах на коментар от Джейми Макинтайър в Уошингтън Екзаминър, озаглавен „ Новият международен ред: Съединени американски щати и Русия против Зеленски и Европа “. „ Това ли е новият международен ред? “, беше първото, което се запитах и ми стана неприятно, от една страна тъй като наподобява на някаква конюнктурна операция, а от друга – тъй като може да се окаже правилно и ние да се озовем, както се споделя, „ с двата крайници у киреча “. Джейми Макинтайър би трябвало да ги схваща тези неща. Той е американски публицист, най-известен с работата си като боен сътрудник на CNN и старши сътрудник на Пентагона от 1992 до 2008 година В момента е „ старши публицист “ за защита и национална сигурност във Washington Examiner.Наистина „ новият международен ред “ участва единствено в заглавието, тъй като съображение за него текстът намира само в радушния банкет, оказан на Зеленски във Англия на връщане от Америка. Но и другаде съм се натъквал на тази доктрина.
Не знам дали е по този начин, не знам дали се открива нов международен ред и по какъв начин са групирани субектите в него. Но е значимо да си повторим едно нещо. Така или другояче сме избрали да бъдем в Европейския съюз и там е историческото ни място, тъй като постоянно Сердика е била по-скоро Запад, в сравнение с Изток. Не бива да се отхвърляме от това. Не бива да желаеме да напущаме Европа или да я разрушавам. Единна Европа по сходство на Римската империя за нас е единственият избавителен план в днешния свят на могъщи властови, стопански и военни центрове. В този смисъл всички партии (български и други), които в стратегиите си плануват излизане от Европейския съюз, са нездравословни. Отхвърляйки едни зависимости, ще попаднем в доста по-страшни. Знам, че доста хора са афектирани, задето не станаха милионери на 12 ноември 1989, само че те са си отговорни, задето нямат никакъв нюх към действителностите. Ние не сме Англия, че да влизаме и излизаме където ни щукне. И щеше да е доста хубаво, в случай че България беше царство и под нейната корона се влееше цялата останала Европа, но това е делириум.
Сещам се за Хънтигтън и неговото групиране на страните по цивилизации. Ако го използван върху контури от Макинтайър „ нов международен ред “, ще би трябвало да признаем, че лагерите в него трагично се разминават с теорията на Хънтингтън за цивилизациите. В модела на Макинтайър виждаме западната цивилизация разцепена и едната част от нея (Съединените щати) взаимодейства с православната цивилизация (Русия) против другата. Самата Украйна пък е в състояние да не знае изконно в коя от двете е, тъй като половината е католическа и наподобява повече на Полша, а другата е православна и наподобява повече на Русия. Аз пък, още когато преди години прочетох за първи път Хънтигтън, оформих персоналното мнение, че християнските страни не трябва да се преглеждат в разнообразни цивилизации, колкото и комфортно да е това от позиция на конюнктурата. Всички християнски страни са наследници на една просвета и една цивилизация, поради която светът през днешния ден наподобява по този начин, както наподобява. Даже и протестантстващите американци се вършат на римляни – вижте им герба, вижте им постройката на Конгреса. От тази позиция мисля и за Европа – като люлка и легален правоприемник на християнската цивилизация, по отношение на който двете Америки и Австралия са колонии. И колкото Европа да е отстъпила от това свое достолепие, то остава незаличимо и чака възкръсването си. Обаче…
Ако ще има нов международен ред, то не е толкоз значимо по какъв начин ще се групират силите, а дали и по какъв начин ще се трансформират вътрешно.
Ние желаеме да живеем в една естествена Европа и нейното нормализиране минава през нещо сходно на гражданска война, както е сега в Америка. А не просто да се сменят псевдолеви с псевдодесни, псевдолиберали с псевдоконсерватори, а в действителност нищо да не се трансформира и всичко да си върви по замисъла на безбожната администрация. Последните европейски избори демонстрираха картина, доста друга от предходните, само че все пак европейската върхушка си е същата, даже поименно, в персонално качество. За политиката да не приказваме, че там няма никаква смяна. Това не е обикновено и няма да бъде търпяно до безспир.
Европа би трябвало да се отърси от злокачествените струпеи, които я задушават и да стане същински комфортен и сигурен дом за естествените европейци. На първо място е радикалната промяна на елитите и политическите цели, а незабавно по-късно идва институционализирането на единна външна политика и единна отбранителна теория, подплатена с обща войска. Щедро въоръжена и технологически обезпечена войска. Когато това се случи, а то наложително би трябвало да се случи, тогава ще поемем глътка въздух.
Но най-много Европа би трябвало да се върне към християнските си корени, тъй като от тях потегля тази цивилизация, която покори света с разбирането си за дълга към Бога и с визията си за индивида и мястото му в творението. Слава Богу, че ги има народите и страните от някогашния соцлагер, тъй като у тях към момента са останали здрави инстинкти. Разлигавените европейци от следвоенните консуматорски общества би трябвало да са признателни на комунизма, че, без да ще, запази и отгледа едни други европейци със съхранени съпротивителни сили.
И когато Европа изживее този катарзис, тогава ще седнем и ще си приказваме за нов международен ред. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен – деяние, в следствие от което през 146 година пр.Хр. се ражда европейският план, който през днешния ден се пробва да се разпадне пред очите ни.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
FaceBookTwitterPinterest
