Карабашлиев в подкрепа на средновековния анархизъм
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Не, стига! Моля ви, ще умра! Духовният хайлайф на нацията я поведе и като нищо ще я издави като това стадо прасета в Генисаретското езеро. След Теодора Димова се възпламени и Захари Карабашлиев на тематика „ вероучение “ и даде скъпия си принос (Господинов за какво още мълчи?).
08 май 2025, 19:15
Карабашлиев: Богомилството изцяло отсъства от програмата по вяра
Наред с другите си забележки на тематика по кое време у човек се развива нереално мислене, неспособността на децата да схванат понятия като „ неточност “ и „ амнистия “, слагане на подозрение способността на индивида да разказва света както с утвърдителни, по този начин и с негативни съждения (например „ гладен съм “ и „ не ми се спи “) и да разбере, че се състои от материална и нематериална (духовна) част – все елементарни умствени извършения, които не съставляват компликация за множеството хора, – Карабашлиев е покъртен от отсъствието на богомилите от вероучението.
„ Богомилството изцяло отсъства от програмата! – не може да повярва той. – Точно по този начин. В тази стратегия не е упомената и дума за единственото автентично българско религиозно-социално придвижване от X век, което поражда в българските земи, основава неповторима теологическа система, оказва въздействие върху духовната история на цяла Европа и международното християнство и е незаобиколима част от българското културно завещание “.
Първо . В богомилството няма безусловно нищо автентично българско. То е тип привнесено манихейство – учението на персийския оракул Мани (III в.), което компилира зороастризъм (Х в.пр.Хр.) и гностицизъм (I-III в.), и повлияно от павликянството (VII в.) в Армения и Византия. А това, че поражда в българските земи, е чиста нелепост.
Второ . Теологичната му система по никакъв начин не „ неповторима “. Това е елементарен дуализъм с две равностойни начала, при който светът има демиург, който е произходящ от един от двамата съществени богове, и постоянно е злобен. Примитивна работа. При богомилите демиург на света е сатаната, който е по-голям брат на Христос и надлежно индивидът е негов артикул, а не облик Божи. Това ли да учат децата по вероучение? След 1160 години черква?
Трето . Духовната история на Европа е най-силно повлияна от Античността посредством Ренесанса, а не от източния персийски мистицизъм, нахлул през Византия и България. Европейската просвета е висока Античност плюс неповторимата християнска антропология, направила хуманизма вероятен. И апелирам под „ Античност “ да разбираме само гръко-римската цивилизация от VIII в.пр.Хр. до VI в., а не просто нещо доста остаряло, каквото и да е то.
Четвърто . Богомилството е напълно умерено „ заобиколима “ част от българското културно завещание. То е оставило само маргинални отпечатъци като сатанизъм, антиклерикалност и антидържавност. Не може свв. Кирил и Методий от една страна и богомилите от друга да са част от една и съща просвета.
Но не това е най-важното. То е общоизвестно и че Карабашлиев не го знае, си е само за него – скъп принос в облика му на „ нравствен лидер “. Потресаващото е, че от позицията на същото това свое незнание той желае в учебно заведение да се учи една антидържавна идеология, от който пропищя цяла средновековна християнска Европа, а Доминго Гусман (св. Доминик) поведе дори кръстоносен поход против нея. Богомилството е анархизмът на средновековието. Ако Достоевски беше живял тогава, неговите бесове щяха да са манихеи, павликяни, богомили, катари и албигойци – все едно и също нещо, ужасно автентично съгласно Карабашлиев.
За това незнание става дума. То е станало толкоз надълбоко, изключително измежду някои демократични „ интелектуалци “, че човек с обикновена обща просвета на техния декор стартира да се усеща енциклопедист като Леонардо да Винчи. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
FaceBookTwitterPinterest




