Путинизиране на Америка?
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Мнозина го приказват, за мнозина Тръмп даже е заплатен сътрудник на Путин, колкото и неуместно да звучи това. Защо казваш, че Америка се путинизира, а не казваш, че Русия се тръмпизира? Защо споделяме, че Цветан Атанасов (Цецо) е българският Елвис Пресли, само че не споделяме, че Елвис Пресли е американският Цветан Атанасов (Цецо)? Макар че образецът не е подобаващ, тъй като става дума за оригинал и реплика, до момента в който при Тръмп и Путин кой е оригиналът и кой имитацията? И въобще за какво би трябвало да се приказват такива нелепости?Но ето, нà! Дори и Дугин сподели пред CNN, че путинизмът е победил в Съединени американски щати, като че ли Путин е изобретил някакъв „ -изъм “, към който Тръмп се е включил. Аргументът на Дугин е, че и в двете страни се постанова някаква сходна идеология (каква?), в резултат на което Путинова Русия към този момент не е зложелател №1 на Америка, както беше в години на студената война, а и по-късно, до момента в който светът продължаваше по инерция да се мисли за двуполюсен.
През седмицата се появи и друга вест – че Щатите и Русия преговорят за съветските редки детайли, за взаимни планове при тяхната употреба. Какво е това? Победа на путинизма в Америка? Победа на тръмпизма в Русия? И какво неприятно има тези две сили да си сътрудничат на фона на възхода на Китай? Все отново това са елементи от християнската цивилизация, нищо че отделят православието от нея или противоположното. Ако се откри формула за превъзмогване на враждебността и взаимното изключване, това неприятна вест ли е? Повод да се стягаме за война ли е?
Сега ще стартират да ни плашат, че тази нова идеология значи връщане на оня социализъм, от който избягахме с писъци. Онзи социализъм, кожъто ни принуди да гледаме на унилия Запад с неговата попрезряла народна власт като на земен парадайс, тъй като ни забраняваше да се любуваме на великите му полезности. Децата отново ще тръгнат с пионерски връзки, ще отворят Кореком, само че доларите ще се търгуват на черно, ще караме отново трабанти и ще ни вкарват в пандиза за политически вицове. С това ли ни плашат?
Ще се върне ли оня социализъм, който ни ужасява? Мисля, че не. Махалото ще тръгне в противоположна посока, само че няма да се върне същото, което беше. Ако можеше, щеше да се е върнало, а не да търси нови розови форми, да заменя пролетариата в ролята му на мотор на революцията със полови малцинства, нямаше да има Cansel и Woke просвета, цензура под формата на битка с езика на омразата, лицемерна приемливост, мултикултурализъм и впрочем. Нямаше, вместго червен гнет, да има Me too и BLM. Не, няма заплаха социализмът да се върне, тъй като към този момент се е върнал. Сега на дневен ред е да бъде изпъден още веднъж.
Пак споделям – махалото се люлее, само че в случай че в едната му прекаленост има зло, това не значи, че в другата има положително. Ако Русия е империя на злото, от това не следва, че Съединените щати са империя на положителното. Защо индивидът непрестанно се заблуждава? Това е порокът и на родното ни Възраждане – Османската империя е зло, затова Руската е положително. Откъде накъде?
Ако има нещо сходно на положително, то е в средата сред двете крайни точки на махалото – там, заради салдото, царува нещо като нормалност.
Тръмп бил подобен и онакъв. Нормално. Колкото по-драстично е отклонението, толкоз по блестящо е това, което идва да го отхвърли, опровергае и поправя. Крайният демократизъм ще докара до краен фашизъм или както там решите да го наричате. За Тръмп и това, което въплъщава, е виновен Байдън и това, което въплъщаваше. За възхода на националистите е отговорно разложението на глобалистите. Прекаляването с феминизъм ще докара до сексизъм и така нататък. Както споделя поетът, „ това е толкова просто и разумно “!
Първите дейности на Тръмп са вдъхновяващи, освежаващи, той прави това, което явно от дълго време трябваше да се направи, само че знаем ли до каква степен ще стигне. Всъщност, за жалост, можем да се досещаме.
Да не приказваме за тягостното, само че прекомерно основателно съмнение, че дълбоката страна просто сменя сюжета, декорите и костюмите, само че пиесата остава същата. Довчера на мода бяха гейовете, от през днешния ден ще са мачовците; доскоро се подмазвахме на мангалите, от през днешния ден ще ги бъхтим. Когато инструментите на властта не сменят притежателите си, не се трансформира нищо друго, с изключение на костюмите и имената на настоящите лица. Иначе функциите си остават безусловно същите. Вижте какъв брой наивни бяхме у нас! Размечтахме се, че с рухването на Тодор Живков ще изчезнат и всички кукловоди на Държавна сигурност. Взехте ли им парите, че да изчезнат? Избихте ли им зъбите? Какво се чудите тогава, че не престават да упражняват властта посредством разнообразни свои аватари, които сякаш са в някаква демократична конкуренция между тях? Така е и в световен проект. В „ Златният телец “ на Илф и Петров имаше къс, само че извънредно проницателен миг. Всъщност едно само изречение, казано апропо: „ И младежът със забележителните сандали отвлече Зося под мъждукащата компания на кино „ Камо грядеши “, бивше „ Кво вадис “. Ето това е ситуацията с множеството революции – придвижват ни на огнените си криле от кино „ Кво вадис “ в кино „ Камо грядеши “. А след това ние се избиваме дали тоя е положителният, а оня – злият, или пък оня е положителният, а злият е тоя.
Така е. Този свят лежи в злото и няма да се оправи преди осмия ден, когато ще забележим ново небе и нова земя. Какво ще стане, в случай че в този момент решим, че Тръмп и Путин, ръка за ръка, и двамата въплъщават злото. Кое тогава ще ни е положителното (защото наложително, щом имаме нещо извънредно, би трябвало да имаме и нещо прелестно, което да му противопоставим)? Кое ще е, Зеленски? Несериозно. Макрон и Лайен? Зловещо. Китай? Наистина ли ще стигнем до там да обявим Китай за Доброто и прелестното, единствено тъй като сме оповестили всичко останало за зло и извънредно, само че желаеме приказката ни непременно да свърши с принц на бял кон?
Накратко, нито Америка се путинизира, нито Русия се тръмпизира. Просто нещата по света, най-много в някогашната християнска цивилизация, станаха задоволително нетърпими и тръгнахме да им търсим нови имена. Да, за жалост, без значение от някои приятни детайлности, в последна сметка става дума само за това. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
FaceBookTwitterPinterest




