Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg Както знаем

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg Както знаем през 2008 година на конференцията „ Европейската съвест и комунизмът ” в Прага, 23 август е разгласен за Ден на жертвите на тоталитарните режими през ХХ век (комунизъм, фашизъм, националсоциализъм). На тази дата през 1939 година в Москва външните министри Молотов и Рибентроп подписват контракт за ненападение, съгласно който Германия и Русия си поделят Полша и слагат началото на Втората международна война, която 5 години по-късно ще ни изстреля в модерния мултикултурен свят, който обитаваме и през днешния ден. Изглежда умните хора от Пражката конференция са приели, че Втората международна война е първоизточникът на всяко зло, което ние към момента съумяваме да държим заключено и се кълнем, че в никакъв случай още веднъж няма да пуснем на независимост. Не знам дали някой е виждал парадайса на земята, само че за мнозина Втората международна война е пъкълът на земята. Затова и рождената ѝ дата е ден на жертвите – с цел да не се повтори нивга веч. Забележете, че сред комунизма, фашизма и националсоциализма – три безбожни леви идеологии – напълно вярно е подложен знак за тъждество, само че май потомците на победилите комунисти не ги съдят така строго както потомците на победените нацисти. И у нас има „ Закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен “ (ДВ. бр. 37 от 5 май 2000 г.), само че никой не го съблюдава. Все едно. Не това е днешната ни тематика. Достатъчно е да се съгласим, че от избрана (и то напълно не екстравагантна) позиция комунизмът, фашизмът и националсоциализмът са едно и също нещо, което за улеснение ще назоваваме тоталитаризъм. Тоталитаризмът, довел до Втората международна война, не е нещо ново под слънцето. Втората международна война не е негова рожба, а директен резултат от Първата международна война, а пък Първата международна война е директен резултат от Френско-пруската война, приключила по извънредно незадоволителен за страните метод през 1871, само че пък дала началото на това, което по-късно ще назовем Belle Époque. Френско-пруската война от своя страна пък е директен резултат от други събития и тъй-нататък, и така нататък... Докога? До древен времена, до грехопадението. Комунизмът и нацизмът не са сензационни и неповторими феномени. Не са небивала злополука, която сме длъжни да пазим под бронирания капак на историческата памет, с цел да не се повтори в никакъв случай повече. Ще се повтори, не си правете илюзии. Ще се повтори, както се е повтаряла стотици пъти, единствено дето преди не е имало задоволително развита промишленост да създаде танкове и бомбардировачи. Тоталитаризмът е следващата форма на злото, проникнало в света с грехопадението. В какво се състои грехопадението? В нищо повече от това, че хората са повярвали, че „ ще им се отворят очите и ще бъдат като богове “ (Бит. 3:5). Грехопадението е протест на творението (първоначално сатаната и демоните, а след това и човека) против неговия Творец. Творението се бунтува заслепено от горделивост, повярвало че може освен да е като Бог, само че и да Го превъзхожда. С грехопадението в природата „ човечество “ се оформят две начала, които се опълчват едно на друго по разнообразни признаци – дръзновение/смирение; материя/дух; разум/чувство; аналитичност/синтетичност; сложност/простота; доказателство/вяра и така нататък Приемаме, че правоприемник на материалното начало е потомството на Каин, а на духовното – потомството на Сит – сина, който Адам и Ева раждат след убийството на Авел. От дълбока античност умни хора се изкушават да гледат на себе си като на по-специална порода, която неимоверно доста превъзхожда в духовно и интелектуално отношение човешката биомаса. Тази порода, тази свръхраса е призвана да ръководи масите за тяхно положително. Не да ги унищожи, не да ги експлоатира, не да ги пороби, а да ги ръководи за тяхно положително, промисляйки неща, които междинният (прост) човек не е кадърен да промисли самичък – запомнете това, тъй като то е фундаментално за нацизма, комунизма и всичко останало. Масите би трябвало да бъдат водени от своя авангард към светли съдбини. Също като оня Данко с пламтящото си сърце. Знаете ли тази „ приказка “ на Максим Горки? По-добре да не я знаете... Именно въпросният „ авангард “ на масите през вековете е приемал формите на гностици (които проповядват, че Бог е изцяло различим и че за богоуподобяването на индивида - разсъдъкът е изцяло достатъчен), окултисти, масони, просвещенци, санкюлоти, комунисти (да, да – комунистите са елитаристи, макар лицемерните изказвания за генезис от работническо-селските среди), нацисти, теософи, антропософи, сциентолози и прочие „ избраници “. Общото сред всички е прегрешението на гордостта, богоборството и тщеславието – с една дума: грехопадението. Нацистите, фашистите и комунистите, които жигосваме на 23 август всяка година, са единствено следващи статисти в дългата кавалкада на хюбриса. Ако не ги познаете по изпъчената горделивост, ще ги познаете по техния антиклерикализъм – ненавиждат Църквата, отхвърлят я и водят война с нея. Дори безбожието при тях е неистина и двуличие, тъй като те имат вяра в Бог, ненавиждат Го и Го провокират. Щеше да е доста елементарно, в случай че можехме да кажем: „ ето тези за духовни, а тези – материални; тези са земни, а тези – небесни; тези са неприятни, а тези – положителни. Не можем да кажем такова нещо, тъй като у всеки човек ги има и двете начала след грехопадението. Човеците ще бъдат разграничени на агънца и козлета чак в деня на Страшния съд. Дотогава всеки ще носи в куфара си и двете одежди и самичък ще взема решение коя да облече за пред хората. Да не прекаляваме със заклеймяването на нацизма и комунизма. Ако ги затворим за всеобщо неодобрение под бронирания капак на историческата памет, то несъзнателно ще признаем, че с тях е свършено, те към този момент не са измежду нас, а против нас – под похлупака. А то не е по този начин. Бесовската горделивост и богоборството са били доста преди и ще бъдат доста след комунизма и нацизма. Но те желаят да заклеймим тоталитаризма на ХХ век, с цел да си речем, че с него е свършено и да се успокоим. Да си кажем, че оттук насетне – единствено цветя и рози. С нищо не е свършено. Каин просто сменя одеждите си. Да не прекаляваме със заклеймяването на нацизма и комунизма, а да се опитаме да забележим първичното зло под всяка поредна маска. Днес елементарно можем да познаем новите маски на злото. Един почитан от мен, освен това десен, човек, пристрастен от общия хор, преди време написа нещо в духа на това, че груповият интерес е по-голям от персоналния, че колективът е по-голям от индивида. Познахте ли комунизма, където класата е по-важна от всичко? Познахте ли нацизма, където расата е по-важна от всичко? Злото е лукаво, умее да се маскира добре. Но постоянно ще го познаете по безбожието, по гордата упоритост да построи парадайса на земята и да бъде в него господ. Честит ден на жертвите на тоталитаризма през ХХ век! Нека познаваме комунизма и нацизма, само че дано познаваме и техните деца, които още веднъж се пробват да се просмучат в костите ни. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен. *** Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “. Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.