О, спомняте ли си, госпожо, онези списъци на Петков и Рашков?
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Ето по какъв начин и нашето държавно управление, скрито и бавно (както е споделил Поетът), стана на 100 дни – време на равносметка. Спокойно! Няма да вършим равносметка. Има кой да прави. Няма да вършим равносметка, само че никой не може да ни забрани да се отдаваме на мемоари. Помните ли оня документ, нашумял преди не доста време под името „ Списъка Петков “? Помните ли „ доказателствения “ материал към него, състоящ се от разпечатки на сензационни изявления, открити благодарение на Google?
Докато чакаме четирите моста над Дунав и трите тунела под Стара планина, обещани от оня министър на превоза със строгия и прикрепен взор в едно бъдеще, което може да види единствено той, оня министър, дето мисли себе си за бизнес талант, за нещо като цар Мидас, който трансформира в злато всичко, до което се допре, в това число и БДЖ; до момента в който чакаме да забележим какъв въглероден отпечатък ще остави войната в Украйна и дали министърът на околната среда ще успее да го понесе с сензитивната си екологична душа, дано си спомним „ Списъка Петков “, тъй като той е централна част в репертоара на тези Еринии (все още не Евмениди, тъй като не са арестували Орест[1]), които назоваваме „ държавно управление на България “ – зли и отмъстителни, строги, само че обективни езически богини с мирис на древност.
Да си спомним главните сюжети по листата. Там е онази трогателна история с чекмеджетата и кюлчетата, дето се трансформира в златна опорка за Президента и до ден днешен; „ Барселонагейт “ – какъв брой ли огромни са нощните шкафчета в тази баснословна къща!; „ Осемте джуджета “ и изчезналия (изтеглен в брой?) задатък за строителството на Автомагистрала „ Тракия “, дето го изнесли в чували “.
Аз да вземем за пример може и да не съм прав, само че това са хлапашки сюжети. В живота надали става по този начин. Обаче таман тези вълшебни приказки се харесват на всеобщата аудитория, точно те са подобаващи за разискване вечер в кръчмата. Истинските схеми, по които става висшата корупция, са освен скучни за публиката, само че и неразбираеми. Иначе не трябва да се съмняваме, че господин Рашков знае доста добре по какъв начин тъкмо се прави, тъй че корумпираният да не допре подкупа и официално да няма нищо общо с него. Толкова за сюжетите. Кои са настоящите лица в „ Списъка Петков “?
Имената, посочени обществено от Кирил Петков, са: Петьо Еврото, Таки (за „ Бандата на чуковете “), Делян Пеевски, Александър Манолев, Илко Желязков, Румен Гайтански-Вълка. Към тях са и директните политически съперници – Бойко Борисов и Владислав Горанов. Последните двама към този момент минаха (макар и безславно) през ареста. В листата се подозира, че попадат (според Стефан Ташев) също: братя Маргини (всичките три броя ли?), Младен Михалев-Маджо, и Румен Николов-Пашата. Тях по кое време? При тях „ неотложността “ по-малко неотложна ли е?
Юбилеите са време за равносметка и мемоари. Ето, по случай стоте дни аз си припомням имената и на други хора, дето не ги чуваме в „ Списъка Петков “: Васил Божков (Черепа), укриващ се в Дубай с 19 обвинявания, измежду които „ подбуждане към ликвидиране на четирима индивида, насила и опит на обезчестяване на жена “. Държавата и в частност Министерство на вътрешните работи и в още по-голяма частност министър Рашков поставят ли някакви старания да го върнат?; Цветан Василев, укриващ се в Сърбия, упрекнат за 146 закононарушения на стойност 2.7 милиарда лева.; Братя Галеви, укриващи се Бог знае къде, упрекнати за пране на 35.5 млн. лева След като арестуваха по необходимост пиарката Севдалина, отмъстителите, борците за ред, правда и справедливост Петков и Рашков, ще подхващат ли нещо във връзка с тези господа? Или може би не е морално, може би не е етично да хапеш ръката, която те храни. Казвам последното въз основа на публикация за връзката сред Рашков и Божков в ПИК (за свидетелствата на юрист Мондешки по адрес на Рашков и Цветан Василев, в случай че ви се занимава, четете сами в „ Биволъ “). Какво? Смущава ли ви нещо? Нали сме приели, че резултатите от търсенето в Google са законни юридически причини? „ Списъкът Петков “ ни учи по този начин. След появяването този лист, подсилен от изявления, открити с търсачки в каквито и да е медии, Google методът към този момент се трансформира в стандарт при търсенето на истината, справедливостта и възмездието у нас.
Не е хубаво по този начин. Всеки може да се рови в интернет и да извади оттова каквото му е кеф, каквито гадости са потребни за оперативните му цели. А в случай че не успее да откри каквото търси, просто си основава уебсайт, на него разгласява нужното, след това с удивление го открива в Google и горестно го развява пред очите на жадната за сензации с усет на правдивост аудитория.
Но стига сме празнословили в тези печални великопостни дни. Хайде, отивайте да арестувате! Имате си лист, действайте! Полети до Дубай има всеки вторник и събота. И се благодарете, че и ГЕРБ наподобява са изпаднали във великопостническо съзерцаване и не ви вършат това, което могат да ви създадат considering the circumstances. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
[1] Есхил, „ Евмениди “ – жестоките богини на възмездието, Ериниите, се трансформирали в милостивите Евмениди, откакто санкционирали Орест за трагическата му виновност (която в антична Гърция си е тип невинност) – с цел да отмъсти за убийството на татко си Агамемнон, Орест убива майка си Клитемнестра. Ако убие майка си е грях, само че в случай че не отмъсти за татко си, също е грях. Е тè това е то „ трагическа виновност “. А вие си мислите, че на държавното управление му е елементарно...
Ето по какъв начин и нашето държавно управление, скрито и бавно (както е споделил Поетът), стана на 100 дни – време на равносметка. Спокойно! Няма да вършим равносметка. Има кой да прави. Няма да вършим равносметка, само че никой не може да ни забрани да се отдаваме на мемоари. Помните ли оня документ, нашумял преди не доста време под името „ Списъка Петков “? Помните ли „ доказателствения “ материал към него, състоящ се от разпечатки на сензационни изявления, открити благодарение на Google?
Докато чакаме четирите моста над Дунав и трите тунела под Стара планина, обещани от оня министър на превоза със строгия и прикрепен взор в едно бъдеще, което може да види единствено той, оня министър, дето мисли себе си за бизнес талант, за нещо като цар Мидас, който трансформира в злато всичко, до което се допре, в това число и БДЖ; до момента в който чакаме да забележим какъв въглероден отпечатък ще остави войната в Украйна и дали министърът на околната среда ще успее да го понесе с сензитивната си екологична душа, дано си спомним „ Списъка Петков “, тъй като той е централна част в репертоара на тези Еринии (все още не Евмениди, тъй като не са арестували Орест[1]), които назоваваме „ държавно управление на България “ – зли и отмъстителни, строги, само че обективни езически богини с мирис на древност.
Да си спомним главните сюжети по листата. Там е онази трогателна история с чекмеджетата и кюлчетата, дето се трансформира в златна опорка за Президента и до ден днешен; „ Барселонагейт “ – какъв брой ли огромни са нощните шкафчета в тази баснословна къща!; „ Осемте джуджета “ и изчезналия (изтеглен в брой?) задатък за строителството на Автомагистрала „ Тракия “, дето го изнесли в чували “.
Аз да вземем за пример може и да не съм прав, само че това са хлапашки сюжети. В живота надали става по този начин. Обаче таман тези вълшебни приказки се харесват на всеобщата аудитория, точно те са подобаващи за разискване вечер в кръчмата. Истинските схеми, по които става висшата корупция, са освен скучни за публиката, само че и неразбираеми. Иначе не трябва да се съмняваме, че господин Рашков знае доста добре по какъв начин тъкмо се прави, тъй че корумпираният да не допре подкупа и официално да няма нищо общо с него. Толкова за сюжетите. Кои са настоящите лица в „ Списъка Петков “?
Имената, посочени обществено от Кирил Петков, са: Петьо Еврото, Таки (за „ Бандата на чуковете “), Делян Пеевски, Александър Манолев, Илко Желязков, Румен Гайтански-Вълка. Към тях са и директните политически съперници – Бойко Борисов и Владислав Горанов. Последните двама към този момент минаха (макар и безславно) през ареста. В листата се подозира, че попадат (според Стефан Ташев) също: братя Маргини (всичките три броя ли?), Младен Михалев-Маджо, и Румен Николов-Пашата. Тях по кое време? При тях „ неотложността “ по-малко неотложна ли е?
Юбилеите са време за равносметка и мемоари. Ето, по случай стоте дни аз си припомням имената и на други хора, дето не ги чуваме в „ Списъка Петков “: Васил Божков (Черепа), укриващ се в Дубай с 19 обвинявания, измежду които „ подбуждане към ликвидиране на четирима индивида, насила и опит на обезчестяване на жена “. Държавата и в частност Министерство на вътрешните работи и в още по-голяма частност министър Рашков поставят ли някакви старания да го върнат?; Цветан Василев, укриващ се в Сърбия, упрекнат за 146 закононарушения на стойност 2.7 милиарда лева.; Братя Галеви, укриващи се Бог знае къде, упрекнати за пране на 35.5 млн. лева След като арестуваха по необходимост пиарката Севдалина, отмъстителите, борците за ред, правда и справедливост Петков и Рашков, ще подхващат ли нещо във връзка с тези господа? Или може би не е морално, може би не е етично да хапеш ръката, която те храни. Казвам последното въз основа на публикация за връзката сред Рашков и Божков в ПИК (за свидетелствата на юрист Мондешки по адрес на Рашков и Цветан Василев, в случай че ви се занимава, четете сами в „ Биволъ “). Какво? Смущава ли ви нещо? Нали сме приели, че резултатите от търсенето в Google са законни юридически причини? „ Списъкът Петков “ ни учи по този начин. След появяването този лист, подсилен от изявления, открити с търсачки в каквито и да е медии, Google методът към този момент се трансформира в стандарт при търсенето на истината, справедливостта и възмездието у нас.
Не е хубаво по този начин. Всеки може да се рови в интернет и да извади оттова каквото му е кеф, каквито гадости са потребни за оперативните му цели. А в случай че не успее да откри каквото търси, просто си основава уебсайт, на него разгласява нужното, след това с удивление го открива в Google и горестно го развява пред очите на жадната за сензации с усет на правдивост аудитория.
Но стига сме празнословили в тези печални великопостни дни. Хайде, отивайте да арестувате! Имате си лист, действайте! Полети до Дубай има всеки вторник и събота. И се благодарете, че и ГЕРБ наподобява са изпаднали във великопостническо съзерцаване и не ви вършат това, което могат да ви създадат considering the circumstances. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
[1] Есхил, „ Евмениди “ – жестоките богини на възмездието, Ериниите, се трансформирали в милостивите Евмениди, откакто санкционирали Орест за трагическата му виновност (която в антична Гърция си е тип невинност) – с цел да отмъсти за убийството на татко си Агамемнон, Орест убива майка си Клитемнестра. Ако убие майка си е грях, само че в случай че не отмъсти за татко си, също е грях. Е тè това е то „ трагическа виновност “. А вие си мислите, че на държавното управление му е елементарно...
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ