Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg Елеонора Митрофанова

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg Елеонора Митрофанова – посланикът на Русия у нас – изпя под паметника на Альоша песента на Емил Димитров „ Моя страна, моя България “ дружно с хора на Турецки – мъжки отбор при Московската синагога, – който сега е на турне из Европа и у нас ще изнесе два концерта: при Альоша в Пловдив (концертът е бил открит с химна на Европа, „ последван от обичани военни песни за войната “) и при паметника на Съветската войска в София. Не знам дали е планувано концертите да преминат под някакъв надпис, само че в случай че нямат друго поради, мисля че прекомерно подобаващи са думите на Георги Димитров: „ Дружбата със Съюз на съветските социалистически републики е нужна на България по този начин, както въздуха и слънцето за всяко живо създание “. Те отразяват общата атмосфера на събитието и илюстрират прочувствената връзка сред реализатори и аудитория. Изобщо не личала никаква неприязън в посока откъм България къмто Русия. По отношение на враждебността обаче не по този начин вижда нещата журналистката Даря Асламова от „ Комсомольская истина “. В своята  „ Как България се трансформира в страна на професионални русофоби “ Асламова се аргументира. Започва с роман за проява пред американското посолство, където били издигнати лозунги „ USA NATO KILLERS! “ и „ YANKEES, GO HOME! “. За жал, стачкуващите били единствено двайсетина души – срамотия за България с нейното 7-милионно население и три натовски бази, поради които е редно да сме доста по-протестиращи. Изглежда тази мижава проява се явява първият белег на нашата професионална русофобия, която си има напълно просто пояснение. Дава го сръбският публицист Альоша (традиционно сръбско име) Миленкович, който изяснява на Даря Асламова, че българите постоянно вървят със мощния и че в случай че се промени съотношението на силите в света, те за една нощ ще излязат на улицата да скандират, че са ги вкарали в НАТО принудително. За материала си журналистката е разговаряла освен с него, само че още и с Петьо Блъсков, Горан Благоев, „ някой си “ Иво Инджев, който отказал да се срещне с нея с обяснението, че Асламова била известна българоненавистна журналистка с богат бекграунд. Срещнала се също с военния публицист Васил Данов, младата Дарина Григорова, Искра Баева – „ почитан професор по история, кръстена на вестника на Ленин “ и с други български публицисти и общественици. Според авторката на публикацията окончателното нравствено проваляне на българите проличава от следния епизод. Очевидно Даря е отишла на бар и си е поръчала ракия, само че „ в питейните заведения не сервират ракия (?!), тъй като не е съвременно “. – Защо не желаете уиски? – пита сервитьорът. – Защото аз съм в България! – дава отговор Даря с пламтящи като на Раймонда Диен очи. И тогава сервитьорът изрича горчивата истина: – Днес ракия пият единствено в селските кафенета. Ех, българино! Кога шотландският спиртовар съумя да изличи всичко красиво у теб! Иначе, отбелязва Даря Асламова, в България се отнасят към руснаците вежливо. Направило ѝ е усещане, че в случай че попиташ „ средностатистическия “ българин (каквото и да значи „ средностатистически “) какво мисли за Русия, той щял да отговори: „ Прекрасна страна. Ние доста обичаме руснаците “. Да речем, че в действителност ще отговори по този начин, само че по-интересно е за какво ще го направи и Даря не се колебае да хвърли светлина: тъй като българите са прагматични, а туристите – това са пари! Не можахте ли и сами да се сетите, толкоз е близо до мозъка! Иначе, за жалост, било неистина, че 70% от българите са русофили (според мен също е лъжа), тъй като всички русофилски партии с „ изумително неизменност “ губят изборите, изкарвайки резултати в границите на статистическата неточност (Ей, русофилски партии! Ще си дърпаме ушите!). Очевидно българите в действителност са (професионални) русофоби. Но дали Българинът (онзи, дето си го знаете) е станал „ професионален русофоб “ от единствено себе си – наблюдавайки, оценявайки, сравнявайки витални стандарти, изучавайки историята, културата и политическите системи? Не, никога! Ако формираше мнението си по този метод, Българинът отвън всякакво подозрение щеше да бъде професионален русофил. Как е станал професионален русофоб нашата журналистка Даря Асламова от „ Комсомольская истина “ научава от своята българска колега Велиана Христова от „ Дума “ и „ Барикада “. Работата е следната. „ Щатите са на всички места, а къде е Русия? – горестно възкликнала Велиана пред Даря. – Трийсет години американците вършат всичко, с цел да извърнат нашето (българско) общество срещу Русия. Има един фонд – „ Америка за България “. Във всички учебни заведения той прави планове, приготвя учители, работи дружно с нашето (българско) министерство на образованието. Фактически това е паралелна просветителна система! “. Велиана Христова прибавя още, че на българското младо потомство се внушава, че комунизмът е незаконен режим и че „ дори анулираха присъдите на Народния Съд! “ (можете ли да си визиите?!?). България, съгласно дописничката на „ Дума “ и „ Барикада “, била единствената в света държава, която отхвърля антифашистката опозиция! Е, по какъв начин в такава страна популацията няма да е „ професионални русофоби, живеещи от западни грантове “! Статията на Даря Асламова е голяма като необятната съветска страна (и душа), наподобява на дисертация. Готвена е дълго и прилежно. Целите ѝ са амбициозни. Нататък в нея можем да прочетем по какъв начин българските комунисти са изменили на идеалите си и „ за един ден са станали демократи “ (Пфу! Отврат!); Атлантическият съвет е „ пасмина от клинични русофоби “, тъй като е предложил проект в 12 точки за „ дерусификация “ на България; паметниците на Съветската войска са обект на експанзия от страна на неофашисти и неонацисти, тъй като „ в България живеят (недоубити?) децата и внуците на фашистите и жадуват реванш по думите на Борис Цветков – „ глава Антифашистского придвижвания в Болгарии “; пред „ Св. Александър Невски “ продават значки с пречупени кръстове (пак там продават и ушанки с петолъчки и бюстове на Ленин, само че тях Даря не е уловила с дребния си журналистически фотоапарат); можем да прочетем също и кой е освободил България, кому се дължи признателност (между другото, на всяка литургия при Великия вход се загатва името на император Александър Николаевич) и други сходни неща. И по този начин, професионални русофоби ли са българите? То не е като елементарните русофоби, които са като гаджетата – безвъзмездни любовници за разлика от платените, които се назовават иначе. Какво значи да си професионален, да си експерт. Две неща: да си доста добър и да ти заплащат. В този ред на мисли бихме могли да приказваме и за професионални русофили, нали? И двете са отвратителни, тъй като карат елементарни хора да се ненавиждат един другиго, единствено тъй като принадлежат към една или друга нация. Към кого е адресирана тази публикация? Не към българите. Явно към руснаци, способни да се впечатлят и да образуват мнение от сценката със сервитьора и ракията. Каква е задачата? Да се чуе: не си мислете, че това е приятелски народ, който доста ви обича. Те си къркат уискито и ви дерат кожите по Черноморието. Даря Асламова не е по-различна от Атлантическия съвет, който назовава „ пасмина от клинични русофоби “ – тя се занимава със същото, единствено че от другата страна. Тя отглежда (и то изцяло професионално) клинични българофоби. За страдание, за хора като нея „ филенето “ на едно не може без „ фобенето “ на друго. Но какво въобще значи една нация да ненавижда или да обича друга нация? Това не са персони. Такъв тип ненавист се култивира от специфични експерти (като нашата Даря) или с цел да приготви една нация за война с друга, или с цел да отвлече вниманието на публиката от едни проблеми към други, тъкмо както действа илюзионистът, с цел да бъдат най-после всички смаяни и щастливи. Не можете да гласувате за Навални, дорогие руснаци, само че какво значение има това, щом в България мацат паметниците ви с блажна багра! Пропагандната операция борави със мощни усеща като обич и най-много – ненавист. Обаче да насаждаш у хората ненавист е грях и Даря Асламова, която другояче припада по храмове и православни икони, би трябвало да знае това. Страна на професионални русофоби ли е България? Може. Но в случай че е по този начин, то тя е тъкмо толкоз и страна на професионални русофили. Достатъчно е да са налице възложител и реализатор. Нали към този момент уточнихме, че експерт е човек, който си изкарва хляба със съответната активност, заплащат му за нея? За страдание тези с плакатите по улиците и по сборищата не са експерти, на тях не им заплащат. Плащат другиму. Те и дилетанти не са, тъй като дилетант значи „ фен “, а те се движат не от обич. Мисля, че се движат от фрустрация, от незадоволеност както от себе си, по този начин и от живота, който водят. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, пък в случай че щете ме наречете и „ пунофоб “. *** Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “. Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.