За кого кандидатите се правят на маймуни
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
През един от последните дни на предизборната акция през 2013 година, макар че мнозина рационални хора я посъветваха да не прави това, тъй като нейната мощ е в градовете, а пък в селата, даже и на главата си да се изправи, даже и да гълта огън и да прави цигански колела, никой няма да ѝ обърне внимание и да гласоподава за нея, Меглена Кунева се завлече в някакво русенско село да играе хоро с бабите (това изречение ми се получи малко като при Йовков). Не съумях да стана очевидец на този хепънинг и благодаря на Бог, че ми е икономисал сходна панорама. Но се запитвам друго. Ради кого (понеже ради что знаем) партийните водачи и фигуриращите в листите претенденти се вършат на идиоти по най-невъзможни способи, сами се слагат в колкото смешни, толкоз и отблъскващи обстановки, когато наближат избори? Когато отидат да се возят на каруца с ром в някое село (каквато фотография видяхме на Антоанета Цонева), те поради циганина ли го вършат или за някого другиго, друг от него, някой от градската деснееща интелигенция, който ще ги гледа по тв приемника? Или пък с вярата да ги види елементарният жител, който и без тях си има задоволително други забавни занимания, и да им рече: Браво!?
И по какъв начин ще забравиш онази сцена, в която унищожена жена с голяма ръчна количка изнася тиня от къщата на прародител си, а до нея е застанал строен партиен водач с бяла риза и излъчва съпричастност. Жената го ругае, само че той стърчи и излъчва. Добре че пристигнаха мъжете, та да го изпъдят.
Има случаи, когато би трябвало да се съгласим с последователите на безконечния напредък. Днес безочието на политическия ексхибиционизъм е стигнало такива размери, че почтеното хорце на Меглена Кунева в това русенско село през далечната 2013 година наподобява на излишно въздържан закостенял акт.
Случи се по този начин, че тази година в самото начало на предизборната акция, в самия ѝ първи ден наводняване заля карловските села по поречието на Стряма – Розино, Слатина, Столетово, Дъбене, Войнягово и най-лошо Богдан и Каравелово, – само че никой не провидя в това Божие предизвестие, а мнозина го одобриха като добре пристигнал детайл от акцията. Никой не се стресна, никой не се смири, никой не сподели: абе, дайте да го дадем по-полека този път! Дайте да внимаваме какво приказваме, да не сквернословим, тъй като същинският живот може да бъде доста по-мъчителен от измислиците, в които се мятаме и блещим като риби със сребърните си кореми. Най-сетне тъй като е казано: „...че всеки, който се гневи на брата си без причина, отговорен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „ рака “ (смахнат), отговорен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „ безумнико “, отговорен ще бъде за геената огнена “ (Мат. 5:22). Ама, апелирам ви се! Днес да кажеш на някой политик „ безумнико “ и то по време на предизборна акция, когато отвред се влачат на вълни говняни реки, могъщи като великата река Ориноко, покрай чието устие, на необитаем остров, прикарал 28 години Робинзон Крузо родом от Йорк, то това ще е нещо дребно, нещо нормално, дето даже не си е коствало труда да го изречеш, нещо, което не заслужава внимание на фона на всичко останало, което се е изляло по негов адрес, нещо, което дори не е и обидно, но въобще не е обидно!
Телевизиите полудяха. Вместо елементарни репортажи, даже вместо огромни и подробни репортажи, при започване на централните си осведомителни излъчвания те започваха да излъчват същински документални филми, като че ли „ по света и у нас “ не се е случило нищо друго, филми, стигащи до половин час ефирно време! Тъкмо свършиха лешоядските „ журналистически “ материали за оня рейс с децата, пристигнаха наводненията като манна небесна. Шокирани, само че и съпричастни кореспонденти започнаха да ни описват кое по какъв начин се е случило, кой и по какъв начин е потърпевш, кой и по кое време се е притекъл на помощ и какви принадлежности е носел, какъв брой вода е влезнала в мазето и каква зимнина е унищожила, правят ли си работата институциите и кой в последна сметка, мама му остаряла, е отговорен за всичко това! Защото отговорен постоянно би трябвало да има и това да не сме ние, макар повтаряните до погнуса клишета: „ за всичко сме си отговорни ние “, „ не сме народ “, „ няма страна “, „ ударихме дъното “ и прочие, и прочие. Дали на 24 август 79 година Senatus Populusque Romanus е спрял да се занимава с всичко друго, с цел да търси кой е отговорен за изригването на Везувий и затрупването на градовете Херкулан, Помпей и Стабии?
Като видяха, по какъв начин малките екрани полудяха, претендентите си рекоха: „ Чакай, бе! Ние да не сме нещо шантави, че да стоим и да гледаме в профил какво става! Скивайте по какъв начин се популяризираха хората за нищо и никакво! Я да тичаме и ние, та малките екрани да популяризират и нас в дългите си и напоителни репортажи! “. И сграбчиха лопати, сграбчиха ръчни колички, само че най-много сграбчиха фотоапарати и камери, с цел да увековечат нечовешкия си алтруизъм, чудовищната си филантропия, поради които би трябвало да си финален урод, в случай че не гласуваш за тях на предварителните избори.
Мен тази показност ме отвращава и си мисля, че по този начин би трябвало да е при всички. Защото, когато си тръгнал да проявяваш човечност единствено с цел да те снимат, да те дадат по малкия екран, да се „ постнеш “ и „ шернеш “ в интернет и даже да се отпечаташ на брошура, която да раздадеш в подобаващ миг, у теб в действителност безусловно никаква човечност няма, а единствено дребен, само че безпределно нападателен нарцисизъм. Но пък претендентите са си създали сметката и евентуално има измежду гласоподавателите задоволително хора, които ще се възхитят като ги видят по какъв начин човечно контактуват с елементарния народ, по какъв начин се снимат с лопата в ръка и по какъв начин намръщено гледат всекиго, който не се е поддал на бригадирския им ентусиазъм. Знам ли, може да има и такива хора... Но тогава би трябвало да се попитаме: кой е по-вреден – лицемерните претенденти или тези, които им дават властта с гласовете си? Защото последните, наподобява, не ще да са напълно у ред...
Между другото, знаете ли какво значи „ претендент “? Не може да не знаете, само че аз отново ще кажа. Идва от toga candida (светла, белоснежна), чисто бяла роба без никакви кантове, която обличали римляните при кандидатстване за някаква социална служба. Оттам и „ претендент “ – човек, облечен в чиста, бяла роба кандида, която символизира персоналната му непорочност, даваща му право да се осмели да „ кандидатства “ за социална позиция или социална работа. Казвам това като опрощение задето нагоре в текста използвах думите „ претендент “ и „ претенденти “ по адрес на напълно разнообразни хора. Освен това, без значение от мнението на Сената, мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
През един от последните дни на предизборната акция през 2013 година, макар че мнозина рационални хора я посъветваха да не прави това, тъй като нейната мощ е в градовете, а пък в селата, даже и на главата си да се изправи, даже и да гълта огън и да прави цигански колела, никой няма да ѝ обърне внимание и да гласоподава за нея, Меглена Кунева се завлече в някакво русенско село да играе хоро с бабите (това изречение ми се получи малко като при Йовков). Не съумях да стана очевидец на този хепънинг и благодаря на Бог, че ми е икономисал сходна панорама. Но се запитвам друго. Ради кого (понеже ради что знаем) партийните водачи и фигуриращите в листите претенденти се вършат на идиоти по най-невъзможни способи, сами се слагат в колкото смешни, толкоз и отблъскващи обстановки, когато наближат избори? Когато отидат да се возят на каруца с ром в някое село (каквато фотография видяхме на Антоанета Цонева), те поради циганина ли го вършат или за някого другиго, друг от него, някой от градската деснееща интелигенция, който ще ги гледа по тв приемника? Или пък с вярата да ги види елементарният жител, който и без тях си има задоволително други забавни занимания, и да им рече: Браво!?
И по какъв начин ще забравиш онази сцена, в която унищожена жена с голяма ръчна количка изнася тиня от къщата на прародител си, а до нея е застанал строен партиен водач с бяла риза и излъчва съпричастност. Жената го ругае, само че той стърчи и излъчва. Добре че пристигнаха мъжете, та да го изпъдят.
Има случаи, когато би трябвало да се съгласим с последователите на безконечния напредък. Днес безочието на политическия ексхибиционизъм е стигнало такива размери, че почтеното хорце на Меглена Кунева в това русенско село през далечната 2013 година наподобява на излишно въздържан закостенял акт.
Случи се по този начин, че тази година в самото начало на предизборната акция, в самия ѝ първи ден наводняване заля карловските села по поречието на Стряма – Розино, Слатина, Столетово, Дъбене, Войнягово и най-лошо Богдан и Каравелово, – само че никой не провидя в това Божие предизвестие, а мнозина го одобриха като добре пристигнал детайл от акцията. Никой не се стресна, никой не се смири, никой не сподели: абе, дайте да го дадем по-полека този път! Дайте да внимаваме какво приказваме, да не сквернословим, тъй като същинският живот може да бъде доста по-мъчителен от измислиците, в които се мятаме и блещим като риби със сребърните си кореми. Най-сетне тъй като е казано: „...че всеки, който се гневи на брата си без причина, отговорен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „ рака “ (смахнат), отговорен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „ безумнико “, отговорен ще бъде за геената огнена “ (Мат. 5:22). Ама, апелирам ви се! Днес да кажеш на някой политик „ безумнико “ и то по време на предизборна акция, когато отвред се влачат на вълни говняни реки, могъщи като великата река Ориноко, покрай чието устие, на необитаем остров, прикарал 28 години Робинзон Крузо родом от Йорк, то това ще е нещо дребно, нещо нормално, дето даже не си е коствало труда да го изречеш, нещо, което не заслужава внимание на фона на всичко останало, което се е изляло по негов адрес, нещо, което дори не е и обидно, но въобще не е обидно!
Телевизиите полудяха. Вместо елементарни репортажи, даже вместо огромни и подробни репортажи, при започване на централните си осведомителни излъчвания те започваха да излъчват същински документални филми, като че ли „ по света и у нас “ не се е случило нищо друго, филми, стигащи до половин час ефирно време! Тъкмо свършиха лешоядските „ журналистически “ материали за оня рейс с децата, пристигнаха наводненията като манна небесна. Шокирани, само че и съпричастни кореспонденти започнаха да ни описват кое по какъв начин се е случило, кой и по какъв начин е потърпевш, кой и по кое време се е притекъл на помощ и какви принадлежности е носел, какъв брой вода е влезнала в мазето и каква зимнина е унищожила, правят ли си работата институциите и кой в последна сметка, мама му остаряла, е отговорен за всичко това! Защото отговорен постоянно би трябвало да има и това да не сме ние, макар повтаряните до погнуса клишета: „ за всичко сме си отговорни ние “, „ не сме народ “, „ няма страна “, „ ударихме дъното “ и прочие, и прочие. Дали на 24 август 79 година Senatus Populusque Romanus е спрял да се занимава с всичко друго, с цел да търси кой е отговорен за изригването на Везувий и затрупването на градовете Херкулан, Помпей и Стабии?
Като видяха, по какъв начин малките екрани полудяха, претендентите си рекоха: „ Чакай, бе! Ние да не сме нещо шантави, че да стоим и да гледаме в профил какво става! Скивайте по какъв начин се популяризираха хората за нищо и никакво! Я да тичаме и ние, та малките екрани да популяризират и нас в дългите си и напоителни репортажи! “. И сграбчиха лопати, сграбчиха ръчни колички, само че най-много сграбчиха фотоапарати и камери, с цел да увековечат нечовешкия си алтруизъм, чудовищната си филантропия, поради които би трябвало да си финален урод, в случай че не гласуваш за тях на предварителните избори.
Мен тази показност ме отвращава и си мисля, че по този начин би трябвало да е при всички. Защото, когато си тръгнал да проявяваш човечност единствено с цел да те снимат, да те дадат по малкия екран, да се „ постнеш “ и „ шернеш “ в интернет и даже да се отпечаташ на брошура, която да раздадеш в подобаващ миг, у теб в действителност безусловно никаква човечност няма, а единствено дребен, само че безпределно нападателен нарцисизъм. Но пък претендентите са си създали сметката и евентуално има измежду гласоподавателите задоволително хора, които ще се възхитят като ги видят по какъв начин човечно контактуват с елементарния народ, по какъв начин се снимат с лопата в ръка и по какъв начин намръщено гледат всекиго, който не се е поддал на бригадирския им ентусиазъм. Знам ли, може да има и такива хора... Но тогава би трябвало да се попитаме: кой е по-вреден – лицемерните претенденти или тези, които им дават властта с гласовете си? Защото последните, наподобява, не ще да са напълно у ред...
Между другото, знаете ли какво значи „ претендент “? Не може да не знаете, само че аз отново ще кажа. Идва от toga candida (светла, белоснежна), чисто бяла роба без никакви кантове, която обличали римляните при кандидатстване за някаква социална служба. Оттам и „ претендент “ – човек, облечен в чиста, бяла роба кандида, която символизира персоналната му непорочност, даваща му право да се осмели да „ кандидатства “ за социална позиция или социална работа. Казвам това като опрощение задето нагоре в текста използвах думите „ претендент “ и „ претенденти “ по адрес на напълно разнообразни хора. Освен това, без значение от мнението на Сената, мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ