Шарлатани, аматьори сме в един и същи строй
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Ледът се пука, господа правосъдни заседатели! Заради едно аматьорско (както ще го нарекат часове по-късно) изпускане на Асен Василев към този момент знаем кои са същинските лагери в българската политика – това са лагерите на президента Радев и на Бойко Борисов, който сега не заема държавна позиция, само че пък е водач на партия №1 съгласно последните избори.
И къде останаха лявото и дясното, консервативното и демократичното, евроскептичното и еврофедералистичното? За нашия народ нещата се оказаха както постоянно надалеч по-прости: имаме два юнака - Юнак №1 и Юнак №2. Бойко Борисов и Румен Радев. Всичко останало са техни еони, еманации, които те излъчват, в случай че решим да си послужим с гностическата терминология. Ето да вземем за пример Кирил Петков и Асен Василев можем да назовем „ еони на Радев “, в случай че не желаеме да ги назоваваме с грозната дума „ креатури “. Макар че какво й е грозното на тази дума… Те двамата са еманации на президента посредством които той като Демиург сътвори нашата политическа реалност през последните години. Но Негово величество народът не се интересува от демиурзи и други сходни простотии. За него е задоволително да вижда Юнак №1 и Юнак №2, Крали Марко и Муса Кеседжия, Хайдут Сидер и черния арап. Да ги вижда и да застане зад единия от тях, неистово мразейки другия и всички застанали зад него.
Има обаче и един трети полюс, който не желае неукият народ да се раздели на „ Борисов “ и „ Радев “, тъй като тогава за него, третия полюс, няма да остане нищо. Този трети полюс е… по какъв начин да го назовем – глобалистичната градска интелигенция. Тя, несъмнено, има малко общо със същинската градска интелигенция, която претендира да съставлява, само че пък съумява да събере под знамената си всички прогресивни лица, които мислят себе си за освен това от другите, както и всички афектирани лица, гневни и недоволни от живота си, от това, което се е случвало в него през последните десетилетия, все едно кой им го е предизвикал. Именно за тези, вторите, политиката се дели на статукво и смяна, без смисли кой извършва всяка от тези функции в съответния миг. За всяка „ смяна “ те са мечтан мотор, само че не правят работа в дълготраен проект, тъй като, откакто пооправлява малко, смяната закономерно се трансформира в статукво и бива изоставена с възмутено бърборене от досегашните си пламенни апологети. Съдбата на всички бравурни промени, проблясвали до момента като мълнии на небосклона, го потвърждава.
Третият полюс, който през днешния ден е показан от „ Промяната “ и подтичващата към нея Демократична България (но по принцип може да бъде показан от който и да било другиго), не е склонен електоратът да се разделя на „ Радев “ и „ Борисов “, а избира да е разграничен на Третия полюс и всички останали – разделяне, което се стартира точно като „ статукво/промяна “, въпреки че в посочената за „ статукво “ настройка ГЕРБ е точно „ смяната “, пристигнала да размени Национална движение „Симеон Втори", заменило на собствен ред ОДС в първичното „ сатукво “. Но карай да върви, това са тънкости. Макар и явни, само че тънкости.
Всъщност става дума ни повече, ни по-малко за това да се наложи на обществото някаква публична и от малко малко общоприета формулировка за положително и зло и ние да останем от страната на така наречен „ положително “. Откакто нямаме справедливи критерии за положително и зло (или по-правилно: откогато се вършим, че не ги виждаме и ги заменяме с някакви си свои, субективни), от този момент всеки се бори да потвърди по нàучен път, че ДОБРОТО е точно той и това, което изповядва и към което се придържа. В този ред на мисли, в случай че Румен Радев е положителното, както се лансираше от „ Промяната “ напълно до неотдавна, а Борисов е злото, или пък противоположното – това няма никакво значение, – то какво остава за „ Промяната “? Какво да е тя, щом няма да е положителното?
След като се скара с всички – както с досегашните си съдружни сътрудници, по този начин и с опозицията, – откогато разочарова мекия електорат, който по принцип елементарно се разочарова и е податлив да прелита от избавител на избавител, „ Промяната “ изпадна в изолираност и единственият ѝ агитационен ход в действителност е този да заеме героичната поза на финален самурай против силите на злото, към които се числят всички останали. Уплашена от опцията Борисов и Радев краткотрайно да олицетворят положителното и злото (или обратно), „ Промяната “ поде акция в медиите и обществените мрежи да ги пришие двамата един за различен, да ги бутне в един кюп. За този метод говорихме и предишния път във връзка колажи на Борисов с Нинова и на Костадинов с Пеевски. Брутална агитация. Едно време Карл Май не се издаваше, тъй като Хитлер го харесвал. Забележете: не Карл Май харесвал Хитлер, а Хитлер харесвал Карл Май и по тази причина страда Карл Май. Ким Чен Ун пък доста обичал коняк Хенеси. Внимавайте, когато тръгнете да си купувате идващия път!
В акцията се включиха дежурните вестникари в дежурните медии и „ инфлуенсърите “ от обществените мрежи. Довчерашни професионални партийни представители плъзнаха из малките екрани в амплоато на „ самостоятелни коментатори “.
Официалното разкриване на акцията даде самият Асен Василев по NOVA, като съобщи, че „ сега има тясно взаимоотношение сред служебното държавно управление и ГЕРБ и много срещи сред президента и Борисов последните няколко месеца “, на които се стиковат и координират дейности, „ както от позиция на възобновяване на фрагменти, по този начин и на възобновяване на порочни практики “. Тоест Радев и Борисов са си дупе и гащи, а всички останали, в това число и ние, простите жители, сме зле прецакана аудитория. Всъщност от нас се чака да си създадем извода, че Радев и Борисов са съучастници в гигантска кражба, която ни обрича на беднотия нас, родените да живеем като махараджи.
Радев реагира незабавно и в действителност точно неговата невъздържана реакция притегли към казуса търсеното от уредниците внимание. Пред български публицисти в Албания, където го свари вероломният удар, той със необработен войнишки яд съобщи: „ Разбира се, че не се срещам постоянно с Бойко Борисов. Това не е първата неистина на Асен Василев. Бях първият измамен, когато се доверих на тези хора, и в този момент заплащам цената. Беше неточност, че позволих такива хора да откраднат очакванията ни за смяна. За страдание, българите получиха неистина. Както надживяхме автократичния модел, по този начин ще надживеем и тази шмекерия “.
Силни слова. Но надали има разкайване, което да смъкна от Радев виновността за шеметния напредък на „ Кирчо и Кокорчо “ и всички последствия от него.
С не по-малко жар реагира и Бойко Борисов: „ Дори и по телефона не съм приказвал с Радев. Той е най-големият ми конкурент. „ Продължаваме промяната “ са аматьори… Когато един измамник лъже, той си лъже непрестанно… И един измамник си разрешава да лъже, прикривайки аферите в Министерство на вътрешните работи, аферите в земеделието, аферите с „ Джемкорп “, с газа… Само преди 2-3 седмици президентът Плевнелиев се отхвърли от тях. Сега се отхвърли и президентът Радев от тях. Малко преди половин година и Слави Трифонов се отхвърли от тях. Преди две седмици Корнелия Нинова също се отхвърли от тях и ги назова аматьори… “.
Да, доста са гневни и двамата – и Радев, и Борисов, – тъй като до момента са градили епично-елегичния си облик върху опълчването между тях, нещо като безконечните „ Левски “ и ЦСКА, и внезапно – хоп! – желаят да ги турят в един кюп от страната на злото, на „ хартиената коалиция “, на статуквото, на мафията, на мутрите и на „ интернационалното положени “, което нормално е отговорно за всичко. Не се устоя по този начин!
Но, добре – виждаме всичко това, виждаме го и го оценяваме, надяваме се, вярно. И какво от това? Пропагандно-медийният ход на „ Промяната “ е добър, логически и в същото време явен за съвсем всички. Казвам „ съвсем “, тъй като към момента се намират хора и то не малко, които одобряват 1:1 казаното от медиите и върху него вършат своя политически избор. Ако беше единствено това, въобще нямаше и да ви занимавам. Но тук има нещо значимо – изправяме се пред избор сред два метода. Първият е да изберем индивид и да го поддържаме, каквото и да направи. Вторият е да изберем страна и да поддържаме всекиго, който застане на нея. Вие кой метод избирате? Не бързайте да отговаряте, отговорът не е елементарен.
Типичен образец за първия метод са последователите на ДСБ и най-твърдият електорат на Българска социалистическа партия. Те ще поддържат всеки свята партия и ще маршируват под бойните ѝ флагове, каквото и да стори тя, каквато и позиция да заеме, колкото и неочакван завой да направи. Защото та е права, „ когато съгреши даже “ по стиховете на Христо Радевски.
Типичен образец за втория метод са всички тези гневни и афектирани на живота жители, които с пламенни сърца потеглят след всеки следващ избавител, с цел да го зарежат при появяването на нов.
Типичен образец за първия метод е позицията: „ Никога няма да гласоподавам за комунисти, даже и когато се показват за социалисти. Те може да се трансформират, да се разкаят, да отговорят на всички мои условия, само че отново няма да гласоподавам “.
Типичен образец за втория метод е: „ Никога няма да гласоподавам за партия, която слага под подозрение евро-атлантическата принадлежност. Не ме интересува дали сте леви или десни, статукво или смяна, умни или тъпи, красиви или грозни – щом се придържате към моя цивилизационен избор, на ваша страна съм “.
Е? От кои сте вие? От първите или от вторите? За себе си имам явен отговор, само че няма да го кажа, с цел да не ме заподозре някой параноик, че пропагандирам за някого. Не, за никого не пропагандирам, с изключение на за тънкия гласец на здравия разсъдък. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Ледът се пука, господа правосъдни заседатели! Заради едно аматьорско (както ще го нарекат часове по-късно) изпускане на Асен Василев към този момент знаем кои са същинските лагери в българската политика – това са лагерите на президента Радев и на Бойко Борисов, който сега не заема държавна позиция, само че пък е водач на партия №1 съгласно последните избори.
И къде останаха лявото и дясното, консервативното и демократичното, евроскептичното и еврофедералистичното? За нашия народ нещата се оказаха както постоянно надалеч по-прости: имаме два юнака - Юнак №1 и Юнак №2. Бойко Борисов и Румен Радев. Всичко останало са техни еони, еманации, които те излъчват, в случай че решим да си послужим с гностическата терминология. Ето да вземем за пример Кирил Петков и Асен Василев можем да назовем „ еони на Радев “, в случай че не желаеме да ги назоваваме с грозната дума „ креатури “. Макар че какво й е грозното на тази дума… Те двамата са еманации на президента посредством които той като Демиург сътвори нашата политическа реалност през последните години. Но Негово величество народът не се интересува от демиурзи и други сходни простотии. За него е задоволително да вижда Юнак №1 и Юнак №2, Крали Марко и Муса Кеседжия, Хайдут Сидер и черния арап. Да ги вижда и да застане зад единия от тях, неистово мразейки другия и всички застанали зад него.
Има обаче и един трети полюс, който не желае неукият народ да се раздели на „ Борисов “ и „ Радев “, тъй като тогава за него, третия полюс, няма да остане нищо. Този трети полюс е… по какъв начин да го назовем – глобалистичната градска интелигенция. Тя, несъмнено, има малко общо със същинската градска интелигенция, която претендира да съставлява, само че пък съумява да събере под знамената си всички прогресивни лица, които мислят себе си за освен това от другите, както и всички афектирани лица, гневни и недоволни от живота си, от това, което се е случвало в него през последните десетилетия, все едно кой им го е предизвикал. Именно за тези, вторите, политиката се дели на статукво и смяна, без смисли кой извършва всяка от тези функции в съответния миг. За всяка „ смяна “ те са мечтан мотор, само че не правят работа в дълготраен проект, тъй като, откакто пооправлява малко, смяната закономерно се трансформира в статукво и бива изоставена с възмутено бърборене от досегашните си пламенни апологети. Съдбата на всички бравурни промени, проблясвали до момента като мълнии на небосклона, го потвърждава.
Третият полюс, който през днешния ден е показан от „ Промяната “ и подтичващата към нея Демократична България (но по принцип може да бъде показан от който и да било другиго), не е склонен електоратът да се разделя на „ Радев “ и „ Борисов “, а избира да е разграничен на Третия полюс и всички останали – разделяне, което се стартира точно като „ статукво/промяна “, въпреки че в посочената за „ статукво “ настройка ГЕРБ е точно „ смяната “, пристигнала да размени Национална движение „Симеон Втори", заменило на собствен ред ОДС в първичното „ сатукво “. Но карай да върви, това са тънкости. Макар и явни, само че тънкости.
Всъщност става дума ни повече, ни по-малко за това да се наложи на обществото някаква публична и от малко малко общоприета формулировка за положително и зло и ние да останем от страната на така наречен „ положително “. Откакто нямаме справедливи критерии за положително и зло (или по-правилно: откогато се вършим, че не ги виждаме и ги заменяме с някакви си свои, субективни), от този момент всеки се бори да потвърди по нàучен път, че ДОБРОТО е точно той и това, което изповядва и към което се придържа. В този ред на мисли, в случай че Румен Радев е положителното, както се лансираше от „ Промяната “ напълно до неотдавна, а Борисов е злото, или пък противоположното – това няма никакво значение, – то какво остава за „ Промяната “? Какво да е тя, щом няма да е положителното?
След като се скара с всички – както с досегашните си съдружни сътрудници, по този начин и с опозицията, – откогато разочарова мекия електорат, който по принцип елементарно се разочарова и е податлив да прелита от избавител на избавител, „ Промяната “ изпадна в изолираност и единственият ѝ агитационен ход в действителност е този да заеме героичната поза на финален самурай против силите на злото, към които се числят всички останали. Уплашена от опцията Борисов и Радев краткотрайно да олицетворят положителното и злото (или обратно), „ Промяната “ поде акция в медиите и обществените мрежи да ги пришие двамата един за различен, да ги бутне в един кюп. За този метод говорихме и предишния път във връзка колажи на Борисов с Нинова и на Костадинов с Пеевски. Брутална агитация. Едно време Карл Май не се издаваше, тъй като Хитлер го харесвал. Забележете: не Карл Май харесвал Хитлер, а Хитлер харесвал Карл Май и по тази причина страда Карл Май. Ким Чен Ун пък доста обичал коняк Хенеси. Внимавайте, когато тръгнете да си купувате идващия път!
В акцията се включиха дежурните вестникари в дежурните медии и „ инфлуенсърите “ от обществените мрежи. Довчерашни професионални партийни представители плъзнаха из малките екрани в амплоато на „ самостоятелни коментатори “.
Официалното разкриване на акцията даде самият Асен Василев по NOVA, като съобщи, че „ сега има тясно взаимоотношение сред служебното държавно управление и ГЕРБ и много срещи сред президента и Борисов последните няколко месеца “, на които се стиковат и координират дейности, „ както от позиция на възобновяване на фрагменти, по този начин и на възобновяване на порочни практики “. Тоест Радев и Борисов са си дупе и гащи, а всички останали, в това число и ние, простите жители, сме зле прецакана аудитория. Всъщност от нас се чака да си създадем извода, че Радев и Борисов са съучастници в гигантска кражба, която ни обрича на беднотия нас, родените да живеем като махараджи.
Радев реагира незабавно и в действителност точно неговата невъздържана реакция притегли към казуса търсеното от уредниците внимание. Пред български публицисти в Албания, където го свари вероломният удар, той със необработен войнишки яд съобщи: „ Разбира се, че не се срещам постоянно с Бойко Борисов. Това не е първата неистина на Асен Василев. Бях първият измамен, когато се доверих на тези хора, и в този момент заплащам цената. Беше неточност, че позволих такива хора да откраднат очакванията ни за смяна. За страдание, българите получиха неистина. Както надживяхме автократичния модел, по този начин ще надживеем и тази шмекерия “.
Силни слова. Но надали има разкайване, което да смъкна от Радев виновността за шеметния напредък на „ Кирчо и Кокорчо “ и всички последствия от него.
С не по-малко жар реагира и Бойко Борисов: „ Дори и по телефона не съм приказвал с Радев. Той е най-големият ми конкурент. „ Продължаваме промяната “ са аматьори… Когато един измамник лъже, той си лъже непрестанно… И един измамник си разрешава да лъже, прикривайки аферите в Министерство на вътрешните работи, аферите в земеделието, аферите с „ Джемкорп “, с газа… Само преди 2-3 седмици президентът Плевнелиев се отхвърли от тях. Сега се отхвърли и президентът Радев от тях. Малко преди половин година и Слави Трифонов се отхвърли от тях. Преди две седмици Корнелия Нинова също се отхвърли от тях и ги назова аматьори… “.
Да, доста са гневни и двамата – и Радев, и Борисов, – тъй като до момента са градили епично-елегичния си облик върху опълчването между тях, нещо като безконечните „ Левски “ и ЦСКА, и внезапно – хоп! – желаят да ги турят в един кюп от страната на злото, на „ хартиената коалиция “, на статуквото, на мафията, на мутрите и на „ интернационалното положени “, което нормално е отговорно за всичко. Не се устоя по този начин!
Но, добре – виждаме всичко това, виждаме го и го оценяваме, надяваме се, вярно. И какво от това? Пропагандно-медийният ход на „ Промяната “ е добър, логически и в същото време явен за съвсем всички. Казвам „ съвсем “, тъй като към момента се намират хора и то не малко, които одобряват 1:1 казаното от медиите и върху него вършат своя политически избор. Ако беше единствено това, въобще нямаше и да ви занимавам. Но тук има нещо значимо – изправяме се пред избор сред два метода. Първият е да изберем индивид и да го поддържаме, каквото и да направи. Вторият е да изберем страна и да поддържаме всекиго, който застане на нея. Вие кой метод избирате? Не бързайте да отговаряте, отговорът не е елементарен.
Типичен образец за първия метод са последователите на ДСБ и най-твърдият електорат на Българска социалистическа партия. Те ще поддържат всеки свята партия и ще маршируват под бойните ѝ флагове, каквото и да стори тя, каквато и позиция да заеме, колкото и неочакван завой да направи. Защото та е права, „ когато съгреши даже “ по стиховете на Христо Радевски.
Типичен образец за втория метод са всички тези гневни и афектирани на живота жители, които с пламенни сърца потеглят след всеки следващ избавител, с цел да го зарежат при появяването на нов.
Типичен образец за първия метод е позицията: „ Никога няма да гласоподавам за комунисти, даже и когато се показват за социалисти. Те може да се трансформират, да се разкаят, да отговорят на всички мои условия, само че отново няма да гласоподавам “.
Типичен образец за втория метод е: „ Никога няма да гласоподавам за партия, която слага под подозрение евро-атлантическата принадлежност. Не ме интересува дали сте леви или десни, статукво или смяна, умни или тъпи, красиви или грозни – щом се придържате към моя цивилизационен избор, на ваша страна съм “.
Е? От кои сте вие? От първите или от вторите? За себе си имам явен отговор, само че няма да го кажа, с цел да не ме заподозре някой параноик, че пропагандирам за някого. Не, за никого не пропагандирам, с изключение на за тънкия гласец на здравия разсъдък. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ