Иван Славейков е първи син на Иринка Райкова и Петко

Иван Славейков е първи наследник на Иринка Райкова и Петко Славейков, роден в същата година след сватбата им. Той изплаква на 17 октомври 1853 година в Трявна. Кръстен е на дядо си Иванчо Райков, тревненски господар. 

Габровски първенци, положителни другари на даскал Петко Славейков, му изпратили приветствено писмо. В него нарекли новороденото Иван Шишман и му изпроводили особено в подарък три сребърни лъжички за сладко, „ от които, в случай че родителите му го попросят, може да им хариже по една “.

Габровци честитят Рождество Христово на Петко Славейков и показват положителните си усещания от сватбата му. Върху синкава тънка хартия са изписани поздравления до майката Иринка, татко ù Иванчо Райков и шуреят Райко. Писмото носи подписите на трима габровски чорбаджии: Петко х. И. Манаф, Андрея Д. Хесапчиев, Николай Е. Симонов, както и на известния учетел и другар на поета Цвятко Самарджиев. Писмото е с дата 25 декември 1853 година

След време, един след различен, на света се появяват другите  братя и сестри на Иван Славейков – Рачо, Райко, Христо, Пенчо, Донка и Пенка.

Отначало Иван Славейков учи в родния си град Трявна. Когато татко му отпътува и се открива в Цариград и стартира редактирането на вестник „ Гайда “, извиква при себе си и десетгодишния Иван. В брой 17 от 12 април 1864 година на същия вестник той отпечатва първата си публикация под наслов: „ Писма на едно 10-годишно дете, което за пръв път е пристигнало в Цариград “. Там четем забавно съпоставяне на дребният Иван: „ Каквото е Черно море на сиротата наша река, таквоз е и Цариград на нашето село Трявна “.

Момчето учи в британски лицей на остров Малта, а по-късно постъпва в Робърт лицей в Цариград и се дипломира като бакалавър по изкуствата.

Вестник „ Македония “ в бр. 30 от 27 юли 1871 година написа: „ Третий стана Г-н Иван П. Славейков от Трявна и приказва на британски върху „ въздействието на безнравствеността за революцията “.

После се завръща в родното си градче. Избран е за първи ръководител на новоучреденото читалище „ Трудолюбие “. Учителства за малко във Враца и в Стара Загора. От 1876 до 1878 година е учител по френски език в Робърт лицей. Във времето съумява да научи чудесно четири езика - френски, британски, турски и съветски. Като сътрудник на непознати вестници осведомява европейската общност за турските зверства в България по време на Априлското въстание.

След Освобождението е шеф на канцеларията на търновския губернатор. А по-късно и основен учебен контрольор в Сливенска губерния. През 1880-1881 година е секретар на Министерския съвет, също секретар на българското консулско агентство в Букурещ и на Министерски съвет. Учителства още веднъж в Пловдив, София и Враца. 

В една своя публикация от вестник „ Знаме “ (23 август 1897 г.) споделя, че таман във Враца се „ подвизавал “ татко му, където е водил „ смела война “ срещу гръцките владици, дело приключило в пандиза за Петко Славейков и „ изгонване “ от града. „ Съдбата такава била, щото моите най-първи възпитаници да бъдат синовете на учениците на татко ми, на неговите акрани, с които се подвизавал в своите битки, и най-приятните минути, които съм прекарвал в тоя град на моето учителско занятие, са били по кое време съм слушал същите тия хора да ми описват с всичките детайлности и с възхищението на съучастници перипетите на битките им с Агапия – по какъв начин тоя светий отец, като не съумял иначе да пропъди татко ми, пристигнал един ден и блъснал куфар на учебните порти, по какъв начин първенците се събирали и съвещавали какво да вършат, по какъв начин татко ми сполучил да ги уговори да дойдат купом, да счупят куфарите и да отворят учебното заведение, по какъв начин владиката след това пращал турците да го убиват, по какъв начин, ще не ще, се принудил една нощ да бяга и по какъв начин най-сетне Враца се отървала от свойт овчар посредством патронът на един турчин “.

Всъщност Иван Славейков е духовно обвързван с татко си. В кореспонденцията сред двамата, Петко Славейков му заръчва на 31 март 1876 година от Ст. Загора, че в случай че го сполети някакво злощастие, на което не отдава значение, Иван да прави каквото знае, само че да му прибере книгите и ръкописите, които след време да продължи и допише. Бащата се доверява на сина си по проучвателен въпроси – желае да му извади от турската история това, което има за българската при завоеванието и след това. Него моли да му достави френски превод от Българската история на Иричек. Желае да му превежда непознати книги и го поучава: „ Шекспир са мъчително превожда на български, желае огромно познание и на българский, и на руский язик. Но към този момент печатал си я, с второ издание може да са поправи доста “, написа бащата на сина си, когато Иван Славейков превежда драмата „ Юлий Цезар “ от У. Шекспир.

Петко Славейков му доверява книжовните си планове, както и политически въпроси, измежду тях и този за Конституцията – „ тука работите не сочат на хубаво, подлите хора подло работят за изменение или по-добре за заличаване на Конституцията “.

На сина си споделя за „ мрачните “ си мисли, равнодушието, което постоянно го обзема и невъзможността да работи. Пише му за  ревматизма, който го изтезава. Също за недоразуменията и „ отровните горести “, които му предизвиква Иринка и това, че „ поколението ми не умилостивя тиранинът ми “. За грижите към останалите деца. На него изпраща пари за фамилията и го изпровожда при свои длъжници, с цел да вземе от тях заети суми. Дава му препоръки да не стои без занятие, а да се хване за адвокатска работа. Петко Славейков се подписва не един път под писмата си: „ нежно любящият отец “.

През 1885 година Иван Славейков става кмет на София. Времето, в което е градоначалник не е леко. Десет дни откакто заема кметското кресло, настава Съединението. После се постанова да ръководи столицата по време на Сръбско-българската война. Линията на фронта не е по никакъв начин надалеч от София. Символ на неговото кметуване е издигнатия български парламент.

От 20 февруари до 24 април 1901 година е министър на просвещението в държавното управление на Петко Каравелов. Избран е за депутат в III Велико национално заседание, както и в V, VI, VII, VIII, IX, X, XI Обикновено национално заседание. Става дописен и постоянен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките. 

Тъкмо татко му го притегля в политическия живот на България. Иван Славейков е един от последователите на Либералната партия и постоянен помощник на нейните издания. По-късно е част от Демократическата партия. Заедно с татко си редактира „ Целокупна България “. Редактор е на вестник „ Независимост “ – неговата основна задача е възобновяване на Конституцията след суспендирането ù от княз Александър I Батенберг. От 1881 година вестникът е неразрешен. Славейков продължава да го издава, отпечатан на тънка хартия и популяризиран в пликове по пощата. Иван Славейков е и основен редактор на вестник „ Търновска конституция “, орган на Народнолибералната партия. Сътрудничи на вестниците „ Македония “, „ Напредък “, „ Ден “, „ Зорница “ и други Пише още публикации, рецензии, проучвания върху културното минало на България. Печата с псевдоними: Барон декор Бръмбал, Малък Славей, Чуруликов.

Издава том втори на „ Български притчи “, събрани от татко му Петко Славейков. Запазен е и ръкопис на подготвян за щемпел от него англо-български речник. Превежда от британски и френски език произведения на Робърт Бърнс, Пърси Биш Шели, Х. Лонгфелоу, Алфонс Доде, Ги дьо Мопасан. 

Автор е на училищен пособия - „ Първоначална френска граматика “ (1882), претърпяла няколко издания, още на „ Първоначална читанка за френски език “ (1882), „ Малкапрактическа граматика за български език “ (1883), „ Български език “ (1885), „ Пълен френско-български речник (1888), „ Френски език “ (1897)

Иван Славейков отстоява демократическите си убеждения, предначертани и гневно отстоявани от татко му Петко Славейков. Това е причина над него да се упражнява принуждение от противните партии и държавното управление на Стамболов. Затварят го, бият го грубо, интернират го, съдят го за „ очерняне и наскърбяване на държавни служители “, още за „ засегнатост на княза “, за „ засегнатост на Никола Начов “.

Умира след побоища, нанесени му от някакъв служител на реда – Стоян Празът. По това време Иван Славейков е министър на Народното просвещение. Отива си на 24 април 1901 година в София, на 48 години.

Една година преди гибелта си се оженил. Негова родственица, Радка Миланова, негова втора братовчедка, написа в мемоари: „ Чичо Иван Славейков доста малко виждах. Той бе гимназиален преподавател по френски, след това министър на просветата.

Голямо събитие бе за всички родственици неговата сватба за богата мома, щерка на мушиер от Болград. Сватбата стана там. Когато се върна с булката си, всички бяхме в тресчица за посрещането им.

Най-напред пристигна огромният багаж – луксозни мебели, необичайност за това време. Всички отидохме на гарата. Пристигна една висока елегантна жена, много студена – новата родственица. Жена на етикета. Мъчно можеше да се сближиш с нея. Чичо Иван, така безопасен, беше принуден да приказва на жена си на „ Вий “ – по съветски фасон. Това всичко доста ни учудваше, само че няма по какъв начин, трябваше “.

За страдание Иван Славейков няма време да се порадва на изтънчената си жена. Отива си от живота като министър и е заровен тържествено с почести.