Иван Шишиев: Винаги съм бил огромен противник на това да заплащаш, за да виждаш изкуство
Иван Шишиев от " Етюд-и-те на София “ в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
На директната ни телефонна линия към този момент е Иван Шишиев – лицето, което стои зад най-харесваната фейсбук страница за българска снимка " Етюд-и-те на София “. Г-н Шишиев, през днешния ден ще бъде открита галерия " Етюд-и-те на София: Тайната Коледа “. Разкажете ни малко повече за нея, какво могат да видят посетителите, какъв брой време продължава?
Самата галерия е доста забавна, защото съм вкарал вътре няколко фрагмента, които са както отпреди доста години, през цялото време, когато станах фотограф, по този начин и безусловно от последния паднал сняг, който беше отпреди няколко дни. Така че вътре сплотявам доста фрагменти. Има много забавни изненади, само че най-важното е, че самите фрагменти ще бъдат с благотворителна цел, както към този момент трета година подред върша, а парите, събраните средства ще бъдат дарени на Фондация " Дивите животни “. Така че въпреки всичко, както и аз обичам да споделям, Коледа е и няма по-хубаво нещо от това да даряваме бъдеще, било то на дребните четирикраки животинки, или било на всеки един от нас.
Разбира се, страхотна идея.
И в действителност да, тук първо е опцията да кажа, че чакам всички довечера в кафе " 1920 “, среща се на " Лъвов мост “ – едно прелестно място, което аз съм си го избрал, нещо като щаб за моите творби.
Само през днешния ден ли ще могат да видят хората и да закупят от фотосите?
Самата галерия ще продължи до края на годината, само че с всеки минал ден ще понижа в своето голям брой, защото както знаете, има още малко време до Коледа. Много от хората просто отиват и взимат като дарове, тъй като е доста красиво въпреки всичко да купиш изкуство.
Нещо доста значимо за всички искащи да видят творбите – ще би трябвало ли да заплатят някакъв вход, или не?
Слав Богу не. Аз постоянно съм бил един голям съперник на нещо сходно – да заплащаш, с цел да виждаш изкуство. Честно казано, извънредно доста ми харесва по какъв начин в Англия действат по отношение на това. Знаете, Национална изложба, " Бритиш мюзиъм “ и всичките останали са с вход свободен. Така че в този случай няма да бъде по никакъв метод заплатено. Още нещо, тази година изложбата се финансира по стратегия на НФК за креативен стипендии, тъй че извънредно голяма признателност и на тях.
Хубаво е всички да имат достъп и да могат да видят, както вие казахте, изкуството.
Да. Но в действителност изненадите с " Етюд-и-те на София “ не свършват дотук. Следващата изненада ще бъде на самата Коледа, на 25 декември рано сутринта. Тази изненада я приготвяме дружно с Издателство " Колибри “ и с цел да схванат повече хората, просто ще би трябвало в коледната заран да се разходят из града. Малка подсказка – ще се намират всякакви изненади около статуите на писателите в София, знаете, около Алеко, около Славейковците, около Радой Ралин. Нека просто хората да се разходят в празниците.
Това е ужасно и доста забавно. На 25 декември ще забележим.
По-скоро ще ме видите в ролята на Дядо Коледа, което е моята амплоа в последните две години в действителност – да слагам тези изненади, да слагам дребни книжни изненади с големи истории и вселени вътре.
Това е третата коледна галерия. Как се роди концепцията и с какво е по-специална от другите изложения?
Моята концепция се роди, когато бяхме в пандемична година, знаете, на никой не му се излизаше, нямаха хората достъп въобще до каквото и да е. И тогава ми хрумна в действителност концепцията, че – ето, мога да подредя една галерия, която да бъде хем онлайн, хем в интернет, и по този метод в действителност да покажа, че хората в действителност могат да си вземат изкуство вкъщи си и в същото време, в случай че желаят пък да дойдат до кафето, да пият едно кафе, просто да прегледат какво има тук. Идеята беше в действителност да бъде същинска щедрост, да не бъде просто следващата галерия с комерсиална цел. И по този начин стартира. И в действителност взех решение всяка година през декември месец да върша по една галерия, с която да приключвам годината, с която всички ние да приключваме годината и да се срещаме между тях, да не бъде просто " Елате тук и просто вижте тази галерия “, а самият аз да бъда там и да си приказвам с хората, да схвана какво ново те желаят да видят в " Етюд-и-те “, какво тях ги влече.
И да можем да изпратим годината положително.
Абсолютно, това постоянно ми е било цел. " Етюд-и-те на София “ е една от най-позитивните страници в България, въобще няма такова нещо като " Хайде в този момент да вземем да оплюем еди-кой си политик “ или нещо от тоя вид. " Етюд-и-те на София “ основната цел е да демонстрират, че София е красива и че би трябвало да имат в себе си малко добрина и малко позитивност всеки божи ден.
Това в действителност е посланието на страницата, нали по този начин, и на фотосите?
Да, тъкмо това е, да демонстрира София, България, въобще да демонстрира за какво би трябвало да се гордеем въпреки всичко, че сме в България и какво са създали хората преди нас посредством архитектурата, посредством изкуството. И просто би трябвало да го надграждаме, би трябвало да вършим ново и ново надграждане на остарялата хубост, с която е изпълнен градът ни.
В тази връзка, вие успявате да дадете душа на неодушевените предмети – на здания, на улици. Как го вършиме, по какъв начин успявате, по какъв начин нещо, което подминаваме през всекидневието без да ни прави усещане, посредством фотосите сграбчва интереса ни и го виждаме по различен метод?
Просто имам вяра в положителното на всичко, което ни заобикаля. Това може би е най-точно. И може би би трябвало да живеем, както споделя Дикенс, да бъде Коледа всеки ден в сърцето ни.
Вие представяте столицата като един прелестен град, който е хубав със своите дефекти. С кое обаче не можете да се примирите и кое бихте трансформирал?
Като за начало, както обичам да споделям, постоянно плочките. Особено жена ми също обича да споделя това нещо. Имаме своите проблеми, които са свързани с дупките, с това, че градът като че ли е застоял във времето си, като че ли хората, които живеят в блоковете, без значение кои са тези блокове, като че ли не желаят да се погрижат за това, което е отвън техния апартамент, отвън тяхното място, в което живеят. Когато излезеш в коридора, ти попадаш в една нечистотия, в една проклетия, което просто би трябвало да се промени, само че това си е смяна в самите хора и метода им на виждане.
Точно по този начин.
Това бих трансформирал в града - бих трансформирал метода на виждане на хората, на всичко, което ги заобикаля, да не бъдат непрекъснато намръщени и да споделят по какъв начин на запад, на изток, на север, на юг е по-хубаво, в сравнение с при нас, а да се вземат в ръце и просто да оправят нещата. Всъщност това е концепцията на " Етюд-и-те на София “ – в действителност да покаже на хората, че София е красива, София е добра и хората би трябвало да се гордеят с града и да се радват на него, и да се опитат и те да го трансформират, а не просто да го оставят на произвола.
И да си го поддържат.
И най-много да си го поддържат, тъй като всички градове, които гледаме - и в Западна Европа, хората си ги поддържат, хората не чакат от самото начало на община, на държавно управление да дойдат да им решат проблемите, да могат те примерно след това да вземат да счупят даденото колче и да си качат назад колата от горната страна, което е някак си доста необичайно, на фона на това, че в Западна Европа, в случай че това нещо се случи, просто такава санкция индивидът, който го е направил, ще изяде – тя е с размера примерно на една месечна заплата, че по-късно той към този момент не прави сходно нещо. Тук някак си просто… " Кой ще ми каже? Какво ще се случи, в случай че веднага примерно преместя това нещо, което написа, че е неразрешено да се реалокира? “. Ето това бих трансформирал – бих трансформирал просто този метод на виждане. Но то и самите хора би трябвало да си трансформират метода на виждане, което значително се пробвам да го трансформира с " Етюд-и-те “.
И да спрем да мислим на правилото " И това иска ми се размине “.
Да, и " Какво пък толкоз?! “. Особено в този финален месец на годината, на поредна напрегната година, която е напрегната културно, политически и обществено, не е нужно непрекъснато да споделяме " Абе какво ще се случи, кой какво ще ми направи? “, а да си помислим какво просто ние постоянно можем да създадем за останалите.
И да дадем, да.
Или да дадем, естествено.
А кой е най-красивият сезон съгласно вас, по кое време имате най-голямо ентусиазъм?
Винаги когато падне първият сняг, апропо – значи може би зимата, постоянно тогава, както обичам да споделям, леко обезумявам. Тръгвам на открито и въобще не се спирам, до момента в който не изснимам цялата карта памет. И в действителност може би това е в действителност зимата, тъй като зимата демонстрира сивотата на града, само че в същото време демонстрира какъв брой бързо градът може да бъде изменен. Примерно пада снегът и внезапно всичко става красиво. И внезапно като че ли хората стават по-добри. Сега, когато се разхождах с последния сняг да върша фотоси, всички хора бяха щастливи. Винаги е доста неповторимо да видиш хората по снега, тъй като те са просто щастливи. Осъзнаваш, че едно парче заледен дъжд може в действителност да се хване и да промени светогледа на хората толкоз бързо. И както това нещо може да промени толкоз бързо светогледа на хората, значи хората могат умерено да видят града си в друго естество, да го видят като хубав град. И смяната е доста близо, просто хората би трябвало да си я заловен да си я гушнат и да си вървят с нея, и просто да видят града си подобен, какъвто те би трябвало да виждат.
Как минава един ваш ден и по какъв начин успявате да уловите всички тези моменти, които ни показвате?
Това, което хората не знаят, е, че примерно ставам извънредно рано, потеглям да обикалям, до момента в който градът спи. Снимам тези чувства, които са към нас. След това се връщам, отново извънредно доста работа, т.е. до късно през нощта. И по този начин е всеки божи ден при мен, едни 16 часа, в които непрекъснато се работи, с цел да може в действителност хората да видят какво е София. И това е всеки божи ден, без отмора. Както обичаме да се майтапим с дамата, че последната отмора беше на медения ни месец, само че тогава бях на легло с ковид, тъй че не беше доста отмора. Така че да.
И ние виждаме плода на този труд и на напъните, и му се радваме в страницата ви.
Благодаря.
За край ви запитвам какво следва за " Етюд-и-те на София “ и какво да чакаме?
Да кажем, че приготвям една книга, която ще бъде обвързвана с тайните на нашия град, която е изключителна, тъй като не мисля, че хората в миналото са виждали града ни по този метод. Ще бъде един дребен справочник, в който те ще могат да се гмурнат и да изпитат какво е София безусловно посредством себе си и посредством тази книга.
Ще чакаме да я забележим на пазара.
О, да.
Благодаря ви за отделеното време и за диалога.
И аз благодаря. И радостно изкарване на Коледа и Нова година.
Габриела ГАНЕВА
На директната ни телефонна линия към този момент е Иван Шишиев – лицето, което стои зад най-харесваната фейсбук страница за българска снимка " Етюд-и-те на София “. Г-н Шишиев, през днешния ден ще бъде открита галерия " Етюд-и-те на София: Тайната Коледа “. Разкажете ни малко повече за нея, какво могат да видят посетителите, какъв брой време продължава?
Самата галерия е доста забавна, защото съм вкарал вътре няколко фрагмента, които са както отпреди доста години, през цялото време, когато станах фотограф, по този начин и безусловно от последния паднал сняг, който беше отпреди няколко дни. Така че вътре сплотявам доста фрагменти. Има много забавни изненади, само че най-важното е, че самите фрагменти ще бъдат с благотворителна цел, както към този момент трета година подред върша, а парите, събраните средства ще бъдат дарени на Фондация " Дивите животни “. Така че въпреки всичко, както и аз обичам да споделям, Коледа е и няма по-хубаво нещо от това да даряваме бъдеще, било то на дребните четирикраки животинки, или било на всеки един от нас.
Разбира се, страхотна идея.
И в действителност да, тук първо е опцията да кажа, че чакам всички довечера в кафе " 1920 “, среща се на " Лъвов мост “ – едно прелестно място, което аз съм си го избрал, нещо като щаб за моите творби.
Само през днешния ден ли ще могат да видят хората и да закупят от фотосите?
Самата галерия ще продължи до края на годината, само че с всеки минал ден ще понижа в своето голям брой, защото както знаете, има още малко време до Коледа. Много от хората просто отиват и взимат като дарове, тъй като е доста красиво въпреки всичко да купиш изкуство.
Нещо доста значимо за всички искащи да видят творбите – ще би трябвало ли да заплатят някакъв вход, или не?
Слав Богу не. Аз постоянно съм бил един голям съперник на нещо сходно – да заплащаш, с цел да виждаш изкуство. Честно казано, извънредно доста ми харесва по какъв начин в Англия действат по отношение на това. Знаете, Национална изложба, " Бритиш мюзиъм “ и всичките останали са с вход свободен. Така че в този случай няма да бъде по никакъв метод заплатено. Още нещо, тази година изложбата се финансира по стратегия на НФК за креативен стипендии, тъй че извънредно голяма признателност и на тях.
Хубаво е всички да имат достъп и да могат да видят, както вие казахте, изкуството.
Да. Но в действителност изненадите с " Етюд-и-те на София “ не свършват дотук. Следващата изненада ще бъде на самата Коледа, на 25 декември рано сутринта. Тази изненада я приготвяме дружно с Издателство " Колибри “ и с цел да схванат повече хората, просто ще би трябвало в коледната заран да се разходят из града. Малка подсказка – ще се намират всякакви изненади около статуите на писателите в София, знаете, около Алеко, около Славейковците, около Радой Ралин. Нека просто хората да се разходят в празниците.
Това е ужасно и доста забавно. На 25 декември ще забележим.
По-скоро ще ме видите в ролята на Дядо Коледа, което е моята амплоа в последните две години в действителност – да слагам тези изненади, да слагам дребни книжни изненади с големи истории и вселени вътре.
Това е третата коледна галерия. Как се роди концепцията и с какво е по-специална от другите изложения?
Моята концепция се роди, когато бяхме в пандемична година, знаете, на никой не му се излизаше, нямаха хората достъп въобще до каквото и да е. И тогава ми хрумна в действителност концепцията, че – ето, мога да подредя една галерия, която да бъде хем онлайн, хем в интернет, и по този метод в действителност да покажа, че хората в действителност могат да си вземат изкуство вкъщи си и в същото време, в случай че желаят пък да дойдат до кафето, да пият едно кафе, просто да прегледат какво има тук. Идеята беше в действителност да бъде същинска щедрост, да не бъде просто следващата галерия с комерсиална цел. И по този начин стартира. И в действителност взех решение всяка година през декември месец да върша по една галерия, с която да приключвам годината, с която всички ние да приключваме годината и да се срещаме между тях, да не бъде просто " Елате тук и просто вижте тази галерия “, а самият аз да бъда там и да си приказвам с хората, да схвана какво ново те желаят да видят в " Етюд-и-те “, какво тях ги влече.
И да можем да изпратим годината положително.
Абсолютно, това постоянно ми е било цел. " Етюд-и-те на София “ е една от най-позитивните страници в България, въобще няма такова нещо като " Хайде в този момент да вземем да оплюем еди-кой си политик “ или нещо от тоя вид. " Етюд-и-те на София “ основната цел е да демонстрират, че София е красива и че би трябвало да имат в себе си малко добрина и малко позитивност всеки божи ден.
Това в действителност е посланието на страницата, нали по този начин, и на фотосите?
Да, тъкмо това е, да демонстрира София, България, въобще да демонстрира за какво би трябвало да се гордеем въпреки всичко, че сме в България и какво са създали хората преди нас посредством архитектурата, посредством изкуството. И просто би трябвало да го надграждаме, би трябвало да вършим ново и ново надграждане на остарялата хубост, с която е изпълнен градът ни.
В тази връзка, вие успявате да дадете душа на неодушевените предмети – на здания, на улици. Как го вършиме, по какъв начин успявате, по какъв начин нещо, което подминаваме през всекидневието без да ни прави усещане, посредством фотосите сграбчва интереса ни и го виждаме по различен метод?
Просто имам вяра в положителното на всичко, което ни заобикаля. Това може би е най-точно. И може би би трябвало да живеем, както споделя Дикенс, да бъде Коледа всеки ден в сърцето ни.
Вие представяте столицата като един прелестен град, който е хубав със своите дефекти. С кое обаче не можете да се примирите и кое бихте трансформирал?
Като за начало, както обичам да споделям, постоянно плочките. Особено жена ми също обича да споделя това нещо. Имаме своите проблеми, които са свързани с дупките, с това, че градът като че ли е застоял във времето си, като че ли хората, които живеят в блоковете, без значение кои са тези блокове, като че ли не желаят да се погрижат за това, което е отвън техния апартамент, отвън тяхното място, в което живеят. Когато излезеш в коридора, ти попадаш в една нечистотия, в една проклетия, което просто би трябвало да се промени, само че това си е смяна в самите хора и метода им на виждане.
Точно по този начин.
Това бих трансформирал в града - бих трансформирал метода на виждане на хората, на всичко, което ги заобикаля, да не бъдат непрекъснато намръщени и да споделят по какъв начин на запад, на изток, на север, на юг е по-хубаво, в сравнение с при нас, а да се вземат в ръце и просто да оправят нещата. Всъщност това е концепцията на " Етюд-и-те на София “ – в действителност да покаже на хората, че София е красива, София е добра и хората би трябвало да се гордеят с града и да се радват на него, и да се опитат и те да го трансформират, а не просто да го оставят на произвола.
И да си го поддържат.
И най-много да си го поддържат, тъй като всички градове, които гледаме - и в Западна Европа, хората си ги поддържат, хората не чакат от самото начало на община, на държавно управление да дойдат да им решат проблемите, да могат те примерно след това да вземат да счупят даденото колче и да си качат назад колата от горната страна, което е някак си доста необичайно, на фона на това, че в Западна Европа, в случай че това нещо се случи, просто такава санкция индивидът, който го е направил, ще изяде – тя е с размера примерно на една месечна заплата, че по-късно той към този момент не прави сходно нещо. Тук някак си просто… " Кой ще ми каже? Какво ще се случи, в случай че веднага примерно преместя това нещо, което написа, че е неразрешено да се реалокира? “. Ето това бих трансформирал – бих трансформирал просто този метод на виждане. Но то и самите хора би трябвало да си трансформират метода на виждане, което значително се пробвам да го трансформира с " Етюд-и-те “.
И да спрем да мислим на правилото " И това иска ми се размине “.
Да, и " Какво пък толкоз?! “. Особено в този финален месец на годината, на поредна напрегната година, която е напрегната културно, политически и обществено, не е нужно непрекъснато да споделяме " Абе какво ще се случи, кой какво ще ми направи? “, а да си помислим какво просто ние постоянно можем да създадем за останалите.
И да дадем, да.
Или да дадем, естествено.
А кой е най-красивият сезон съгласно вас, по кое време имате най-голямо ентусиазъм?
Винаги когато падне първият сняг, апропо – значи може би зимата, постоянно тогава, както обичам да споделям, леко обезумявам. Тръгвам на открито и въобще не се спирам, до момента в който не изснимам цялата карта памет. И в действителност може би това е в действителност зимата, тъй като зимата демонстрира сивотата на града, само че в същото време демонстрира какъв брой бързо градът може да бъде изменен. Примерно пада снегът и внезапно всичко става красиво. И внезапно като че ли хората стават по-добри. Сега, когато се разхождах с последния сняг да върша фотоси, всички хора бяха щастливи. Винаги е доста неповторимо да видиш хората по снега, тъй като те са просто щастливи. Осъзнаваш, че едно парче заледен дъжд може в действителност да се хване и да промени светогледа на хората толкоз бързо. И както това нещо може да промени толкоз бързо светогледа на хората, значи хората могат умерено да видят града си в друго естество, да го видят като хубав град. И смяната е доста близо, просто хората би трябвало да си я заловен да си я гушнат и да си вървят с нея, и просто да видят града си подобен, какъвто те би трябвало да виждат.
Как минава един ваш ден и по какъв начин успявате да уловите всички тези моменти, които ни показвате?
Това, което хората не знаят, е, че примерно ставам извънредно рано, потеглям да обикалям, до момента в който градът спи. Снимам тези чувства, които са към нас. След това се връщам, отново извънредно доста работа, т.е. до късно през нощта. И по този начин е всеки божи ден при мен, едни 16 часа, в които непрекъснато се работи, с цел да може в действителност хората да видят какво е София. И това е всеки божи ден, без отмора. Както обичаме да се майтапим с дамата, че последната отмора беше на медения ни месец, само че тогава бях на легло с ковид, тъй че не беше доста отмора. Така че да.
И ние виждаме плода на този труд и на напъните, и му се радваме в страницата ви.
Благодаря.
За край ви запитвам какво следва за " Етюд-и-те на София “ и какво да чакаме?
Да кажем, че приготвям една книга, която ще бъде обвързвана с тайните на нашия град, която е изключителна, тъй като не мисля, че хората в миналото са виждали града ни по този метод. Ще бъде един дребен справочник, в който те ще могат да се гмурнат и да изпитат какво е София безусловно посредством себе си и посредством тази книга.
Ще чакаме да я забележим на пазара.
О, да.
Благодаря ви за отделеното време и за диалога.
И аз благодаря. И радостно изкарване на Коледа и Нова година.
Габриела ГАНЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ