Легенда на ЦСКА: Генералите влизаха в съблекалнята и се бъркаха на треньорите
Иван Ранков е роден на 5 януари 1940 година В кариерата си е играл в Завод 12, Славия, Ботев (Пд), ЦСКА, Спартак (Сф) и Спартак (Вн). Става два пъти първенец на България с армейците, два пъти печели и Купата на Съветската войска. Част е от един от най-силните тимове на ЦСКА в историята - този от 60-те години на предишния век, като изиграва над 100 мача за клуба. Изявява се на позицията дясно крило. Ето какво показа той в изявление за " Тема спорт ":
Г-н Ранков, какво е мнението ви за представянето на ЦСКА от началото на сезона?
- Армейците приключват година в положително въодушевление. Победиха справедливо Лудогорец и остават в борбата за шампионската купа. На отбора му липсва обаче плеймейкър, човек, който да дава футболната магия. Трябва по-дълго да се владее топката, да се внесе организация, да има продължителност на офанзивата. Дано да се реши през зимната пауза казуса с привличането на първокласен халф. Иначе Стойчо Младенов е сръчен треньор, схваща си от работата, разполага и с класни футболисти. Е, не ми е прелестно, че не се разчита на българи, но... Ето, виждаш, че е левскарите се посъживиха след връщането на Мъри Стоилов. Друг вятър задуха на " Герена ". Преди това бяха като боксово круша станали - който ги хване, той ги лупа.
Кого бихте отличили от ЦСКА?
- Харесват ми Греъм Кери и Юрген Матей. Но с наши момчета ще се върне армейския дух. По наше време, в случай че ни поведе противникът на терена ставаше ужасно. Абе, ние гъза си изяждахме безусловно, нямаш си на визия вътре какво се получаваше, каква война. Бяхме подготвени да се изпоядем, единствено и единствено ЦСКА да бие. Нашият тим просто не знаеше да губи, интересуваше ни единствено успеха и нищо друго. На " Армията " гостите идваха, в случай че може да откачат по-малко голове. Мотивът ни беше: " Натоварваме ги с 3-4 гола и си потеглят по живо - по крепко. Лошото беше, че генералите постоянно влизаха в съблекалнята и се бъркаха в работата на треньорите, а нищо не разбираха. Спомням си, че един път един подобен влезе и се накара на Стефан Божков: " Каква е тая игра, 20 паса ще ми подават и чак тогава вкарват гол... ". Докторът и ние се чудихме да се смеем ли, или да плачем.
Да се върнем към началото на вашата кариера. Кой ви откри за футбола?
- Аз съм от Кумарица (Нови Искър). Селско момче съм, израстнах по поляните дружно с брат ми. Моите родители бяха надалеч от спорта. Тате бачкаше в текстилна фабрика, а мама беше стопанка. Първият ми тим се споделяше Урожай (Кумарица), с който участвахме в софийското състезание.
Нямахме дори и треньор, идваше човек от столицата, който отговаряше за селските колективи. Но главно ние сами си редяхме състава. Учех в механотехникума на " Стамболийски ", в моя клас бяха 5-6 момчета от фамозния преди време Завод 12 - всичките бяха младежки национали. Много ми оказа помощ Мишо Михайлов - брат на Бисер Михайлов и чичо на Боби. Той също беше вратар на Левски, 1939 набор е. Ние сме близка рода с тях - първи братовчеди. Моята майка и тази на Бисо и Мишо са сестри. Отидох да упражнявам в Левски, на остарялото сгуриено игрище " Динамо " в кв. " Иван Вазов ". Треньор беше бате Коце Георгиев. Одобри ме, само че ми попречи разпоредба, съгласно която можеш да играеш единствено в клуб, който попада в региона ти. Така завършиха нещата с Левски през 1956 година За Славия записах 3 мача, от които 2 за Купата. Нямаше по какъв начин да преборя конкуренцията на Сашо Костов - Фанфана. Добър дрибльор, техничар...направи добра кариера. Тренирах, мъчех се, само че все Фанфана играе. Така устоях до Нова година. Кръстю Чакъров ми предложи са мина в закъсалия на дъното на класирането Ботев (Пд). Там най-малко щях постоянно да играя,а и предстоеше Европейско състезание за юноши напролет на 1959-а. Да, обаче брат ми беше по същото време боец, а по закон не може двама от едно семейство да са в казармата. Наложи се да прибегнем до трик - писах се доброволец. На 30 декември постъпих в отделение 50130 - свързочен полк. За футболистите отговоряше полковник от следствена работа. Пусна ме да се върна за празниците у дома. Общо единствено 2 седмици съм бил действително боец - до клетвата. Изкараха ни след това в хотела на ДНА, на " Джумаята ", дружно с легендата Емил Димитров, и артиста Климент Денчев служих. На втория етаж бяха поставили пиано, Емо непрекъснато дрънкаше на него. Често играехме с него моникс (игра, сходна на билярда - б.р.). Беше доста добър.
В Ботев ви посреща именит треньор - Георги Генов...
- (Смее се). Бай Георги може и да е бил по специалност шивач, по този начин му и викаха, обаче разбираше от футбол. Ясна му беше играта, виждаше индивида у който има самун, умееше да реши кой става и кой не. Бяхме предпоследни в таблицата, запътили сме се към изпадане. Заедно с мен пристигнаха Иван Вуцов, Георги Найденов, Добрин Белчев и други На идната година от Пазарджик взехме и Райко Стойнов... Ние бяхме двойка на терена със Спас Пашов. Играеше се по " дубълве-ем " система - с две крила, център - нападател и двама инсайди. Инсайдите с двата халфа образуваха четриъгълник. Спас беше десен инсайд, аз - дясно крило. Зад нас оперираше адашът Занев.
Бяхте съотборници в мощния отбор на България, извоювал европейската купа през 1959 година, с колоси като Никола Котков, Петър Величков и Жоро Соколов...
- (Разплаква се). О, за тях мога да приказвам с часове. Пешо беше огромна класа. Невероятен, доста техничен, с неповторимо виждане за играта, извънреден гений и благородник на терена. Правеше отличен чист шпагат - от него незабравимият Шами (Александър Шаламанов - б.а.) научи тези шпагати. Заедно тръгнахме от юношите на Славия. Величков беше един от първите, които подхождаха с такива номера. Когато усетеше, че не може да доближи топката, той протягаше крайник и безусловно я " лапваше ".
А Котков?
- Котето и Братчика (Иван Коцев - б.р.) бяха неразделни. На мен ми викаха " Кумарицата ". С Котарака бяхме огромни приятелки ние. Такава душа... И сякаш знаеше, че ще почине рано беше безгрижник отвред. Сякаш всичко хубаво от живота искаше да вземе с цялостни шепи и небрежно, небрежно... (мълчи дълго). А другояче - огромен футболист! При него нямаше потребност от предварителна подготовка или засилка преди удара, единствено направи една крачка и - бууум, топката е изстреляна като снаряд (Изправя се и демонстрира - б.а.). А топката върви където я изпрати. Ама от място ти споделям, че го прави това нещо. И вратарят въобще не може да отреагира. Майката си трака! Това е естествена заложба, безусловно!
Има играчи, на които самата им физическа конструкция е по-особена. Костта на крайници им е по-твърда. Забелязал съм, че сходно нещо има и при Бобата Жечев, при Жеката (Петър Жеков - б.а.), Стоичков... Да се удариш у тях, и имаш възприятието, че си се блъснал в някаква стоманена конзола. После те боли два дни. Играем с ЦСКА, аз към този момент бях в Спартак (Сф). Планирам да подложа на Жеков. Като ме изтреска...коляното ми се извъртя, една седмица не можех да се оправя след това. Да, все едно се ударих в камък.
Разкажете и за Соколето...
- (Плясва се по челото). Ееее, за него пък мога да ти разправям с часове. В една стая спяхме с Жорката по лагерите. Голем кахър му беше и обичаше доста тая проклетия - алкохола! И това го провали най-после. Иначе качества - безспорни! Уникален гений и свръхестествен спортист. Не си припомням различен подобен в родния футбол - с неговата физика и взривна мощ. Жоро обичаше да си прави бъзик с треньори и началници. Не можеше да избегне това и си патеше. Веселяк огромен, доста положително момче.
Често се постановяваше да преспивам и в техния апартамент на трамвайното обръщало в " Ив. Вазов "...Страхотни хора, задружни и честни! Изобщо не са правилни приказките, че татко му го провалил. Бате Поцо беше извънредно непоколебим, кардинален човек. Страшно доста държеше на дисциплината. Човек на режима, на спартанското държание. Ако не беше татко му, Жоро нямаше да е Соколето. Чрез тренировки той го вкарваше в пътя и го контролираше.
Стигаме и до един пик на вашето потомство - европейската купа за юноши от 1959 година..
- Гордея се с това достижение. На финала победихме абсолютния любимец Италия с 1:0 след хубав гол на Тони Кръстев. Преди това наказахме Холандия (3:1), Федерална Република Германия (2:0), Югославия (4:0), Германска демократична република (3:0). Аз взех присъединяване единствено в мача против " плавите ". Интересно беше, че в състава шефовете бяха записали трима души с фамилия " Александров " - вратаря Славчо, Масльонкин (Петър) и мен. От теб неотдавна разбрах, че са ми фалшифицирали паспорта и ме водят за шампионата като роден на 5 септември, а в действителност аз съм роден на 5 януари. Да, има упреци в този момент, след толкоз минали години, че сме играли с много нередовни футболисти. Но, да ти кажа почтено, те и останалите тимове правеха такива номера. Иначе над всички бяха трима души - Котков, Величков и Якимов. Митака знаеш ли какво ги направи немците в Перник? Сами си говореха, подбърка ги безусловно! Якимов е огромна класа. Много сме близки, бяхме и комшии едно време в " Гео Милев ". 5 година бяхме неразделни. Чуваме се през ден. Митака можеше още доста да даде на футбола, само че се случиха едни неприятни подиуми...
През лятото на 1960 година преминавате в хегемона на нашия футбол по това време ЦСКА...
- Виж, мой кумир беше Иван Колев. Имах щастието да играя паралелно с него, както и с останалите великани от това славно потомство. Иначе от чужденците харесвах Копа, Пушкаш, Ди Стефано, Шекуларац, Милутинович... Станахме два пъти подред първенци. Нямаше кой да ни спре. Но управлението стартира промяна на поколенията. Постепенно излязоха от строя старите играчи. С алената фланелка дебютирах на контрола в Будапеща. Замених през второто полувреме Димитър Миланов. Именно Пижо по-късно ми връчи тържествено фланелката с №7 преди мач против Локо (Сф) - на 23 октомври 1960 година Паднахме с 1:2. " Железничарите " ни биха с 10 души. А мен по какъв начин ме завършиха за ЦСКА знаеш ли? И то когато бях единствено на 25, футболист в силата си...
Не...
- Последният ми мач с алената фланелка беше в Стара Загора. Бихме Берое с 3:2 (18.07.1965 г.). Направих ги луди " зелените " - стигам до аута, центрирам, депозирам за 2 гола - на Янко Кирилов и на Кольо Цанев. Началникът на клуба Мишо Микулаш се втурна към мен, обятия, целувки: " Така желая да те виждам всякога ". Свършва шампионата. Правим 10 дни отмора, през това време освобождават от отбора двамата вратари Жоро Найденов и Пепи Петров, Панталей Димитров и Тодор Колев. Проведох цялата подготовка, прибрах се в Кумарица. Пътувах с влака всеки ден за тренировки до София. Тръгвам сутринта, на гарата ме срещна прочут и ми връчи вестник " Земеделско знаме ". А там чета: " Ръководството на ЦСКА реши в допълнение от състава да освободи Иван Ранков ". Останах като гръмнат. Не чаках това. Оказа се истина. Така и не ми обясниха аргументите за моето освобождение. Никой не ти споделя нищо, братче. После разбрах какво е станало. Направиха ми замърсен номер.
Кариерата ви продължава в Спартак (Сф)...
- Преди мен при " служителите на реда " отидоха Найденов и Лейката. Токата Колев стана локомотивец. Нека споделя няколко фрази и за една изключителна персона като бате Жоро Найденов. Няма подобен човек. На 81 година съм към този момент, подобен като него не съм срещал. С него началниците на " Армията " постъпиха ужасно подло. Мръснишка история.
С какво ще запомните престоя си в столичния Спартак?
- Треньор първоначално ни беше Любо Ангелов - Старото, с асистент Иван Тишански. Отличен тим. Разполагахме с цялата национална отбрана - Жоро Найденов, Иван Димитров, Бобата Жечев, ляв бек - Стоян Китов, десен бек - Милко Гайдарски, в средата - Лейката и Санята Игнатов (бяхме дружно в Завод 12), а напред - аз, Мишо Гьонин, Цупето (Георги Цветков) и Васко Шопа (Васил Митков). Я ми кажи кой от тия не е футболист? Луди ги правехме противниците, луди...Завършихме на четвърто място в шампионата. Няма да не помни първия конфликт с някогашния ми тим и то на " Армията " в 3-ия кръг. Ден преди дербито Солаков ни извика на анализ в министерството. Предупреди ни: " Не желая никакви проблеми! Да не станат разправии, внимавайте ". Само аз завъртях глава: " Другарю Солаков, имаме да разчистваме сметки. ". А той нищо не сподели, единствено се засмя. Бихме ги с 2:1, а аз вкарах победния гол. След мача в банята (душовете бяха единствено два) до мен се къпе бате Жоро. Не промълви и дума, единствено ми подаде ръка. Искаше по този метод да ми благодари. За оправданото доверие и за разчистените сметки с ЦСКА.
Вие сте участник в много паметни издания на Вечното дерби...С какво ще запомните загубата с 3:6 на 15 юли 1962 година?
- С 4-те гола на Кукуша (Димитър Йорданов - б.а.). Тогава и треньорът ни направи неточности. Пусна Дълга Мара (Георги Георгиев - б.а.) център-халф. Тежка загуба като числа, само че мачът беше без безусловно никакво значение, единствено за статистиката. Първенството към този момент беше решено. Ние подходихме много несериозно. Водехме с 12 точки пред съперника. Никакви разтърсвания не е имало в клуба ни.
В идващия пряк конфликт със " сините " (3:2 за Левски, 27.12.1962 година - ба.) обаче има и много грозни подиуми...
- За страдание по този начин беше. Почти по Нова година играхме, измежду зима. Страничният арбитър Георги Христов си " затвори очите " и Теко Абаджиев ни вкара от засада. Найденов се затича и го хвана за гушата. Представи си, щом спокоен човек като бате Жоро си изпусна нервите, какво знамение е било. После и основният арбитър Петър Джонев изяде някой пестник...Няма по какъв начин да не помни и по какъв начин ме изгониха незаслужено на мач против Левски. Играхме на стадион " Славия ", съдията беше турчин на име Бабаджан. Гунди тогава вкара два гола. Мен ме отстраниха от игра за " няма нищо " - след изцяло безобидно нарушаване в центъра на терена. Това е единственият път, в който съм гонен от терена.
Коя е най-щастливата ви победа?
- Е, когато с ЦСКА разбихме Ювентус с 4:1 (12.10. 1960 година, КЕШ, 1/16-финал). Утепахме ги от пердах! Няма подобен пердах, Милене! Дубъл заби Тулата Ковачев, вкараха Гацо Панайотов и Кольо Цанев. Не влязох на " Комунале " в първата среща. Паднахме с 0:2. Вместо мен Чичо (Старши треньорът Крум Милев - б.а.) пусна Васко Романов. Там обаче против нас игра и топфутболистът на Европа по това време Омар Сивори. Аржентинецът какви неща правеше - не е истина. Но за " бианконерите " излязоха уелсецът Джон Чарлз, Бониперти, Сарти, Червато, Коломбо, Николе...Абе, страшилища...Реваншът в София беше един от най-силните мачове в моята кариера. Такова бягане, такава борба...Нямаш си визия каква еуфория беше. Бях толкоз прогнил от отмалялост и страсти, че безусловно заспах на масата по време на вечерята в бар " Паризиана ".
Но пък и вие сте били страховит тим тогава...
- Е, по какъв начин (Вълнува се). Слаб пост нямахме, всички бяха звезди от висока класа. Гацо Панайотов да вземем за пример...Ами аз с по-добър футболист от него не съм играл. Гацо беше фикция, бе, фикция ти споделям...Човек-оркестър. Никога няма да ти подаде топката, в случай че има човек до теб. Ще я върти, ще я задържи, а ти към този момент да избереш позицията, по-късно единствено ще ти я копне, все едно ти вика: " На ти, кьорчо, очи! ". Такъв пас не притежаваше никой. Не спре ли топката на второто туптене пред теб, това не е пас. Застане и ми подрежда: " Ритай мощно право в мене! ". Правя го, а топката му " заспи " на крайници. Гацо Панайотов сътвори ЦСКА. Той е в основата на всичко. Гунди за какво не го взеха? Не е правилно, че Крум Милев не го е одобрил или не е видял отличните му качества. Чичо Крум обожаваше Панайтов. По същата причина не взе и Шаламанов, който мина през школата на ЦСКА - тъй като на неговото място играеше Кирчо Ракаров. Двамата бяха любимци на Милев.
Какви бяха методите на Палаврата?
- Той не си падаше много-много по приказките, повече залагаше на действието. Суров човек, от остарялата школа, тежеше си на мястото. А и беше много непоколебим, тренировките му бяха тежки, държеше извънредно доста на дисциплината. При него да закъснееш, или да клинчиш и маркираш на подготовка - това го не помни! Половин час по-рано би трябвало да си там, облечен в екип и да чакаш. Дисциплината беше в основата на триумфите на ЦСКА. Няма това-онова. Няма ли дисциплинираност, нищо не правиш.
Г-н Ранков, какво е мнението ви за представянето на ЦСКА от началото на сезона?
- Армейците приключват година в положително въодушевление. Победиха справедливо Лудогорец и остават в борбата за шампионската купа. На отбора му липсва обаче плеймейкър, човек, който да дава футболната магия. Трябва по-дълго да се владее топката, да се внесе организация, да има продължителност на офанзивата. Дано да се реши през зимната пауза казуса с привличането на първокласен халф. Иначе Стойчо Младенов е сръчен треньор, схваща си от работата, разполага и с класни футболисти. Е, не ми е прелестно, че не се разчита на българи, но... Ето, виждаш, че е левскарите се посъживиха след връщането на Мъри Стоилов. Друг вятър задуха на " Герена ". Преди това бяха като боксово круша станали - който ги хване, той ги лупа.
Кого бихте отличили от ЦСКА?
- Харесват ми Греъм Кери и Юрген Матей. Но с наши момчета ще се върне армейския дух. По наше време, в случай че ни поведе противникът на терена ставаше ужасно. Абе, ние гъза си изяждахме безусловно, нямаш си на визия вътре какво се получаваше, каква война. Бяхме подготвени да се изпоядем, единствено и единствено ЦСКА да бие. Нашият тим просто не знаеше да губи, интересуваше ни единствено успеха и нищо друго. На " Армията " гостите идваха, в случай че може да откачат по-малко голове. Мотивът ни беше: " Натоварваме ги с 3-4 гола и си потеглят по живо - по крепко. Лошото беше, че генералите постоянно влизаха в съблекалнята и се бъркаха в работата на треньорите, а нищо не разбираха. Спомням си, че един път един подобен влезе и се накара на Стефан Божков: " Каква е тая игра, 20 паса ще ми подават и чак тогава вкарват гол... ". Докторът и ние се чудихме да се смеем ли, или да плачем.
Да се върнем към началото на вашата кариера. Кой ви откри за футбола?
- Аз съм от Кумарица (Нови Искър). Селско момче съм, израстнах по поляните дружно с брат ми. Моите родители бяха надалеч от спорта. Тате бачкаше в текстилна фабрика, а мама беше стопанка. Първият ми тим се споделяше Урожай (Кумарица), с който участвахме в софийското състезание.
Нямахме дори и треньор, идваше човек от столицата, който отговаряше за селските колективи. Но главно ние сами си редяхме състава. Учех в механотехникума на " Стамболийски ", в моя клас бяха 5-6 момчета от фамозния преди време Завод 12 - всичките бяха младежки национали. Много ми оказа помощ Мишо Михайлов - брат на Бисер Михайлов и чичо на Боби. Той също беше вратар на Левски, 1939 набор е. Ние сме близка рода с тях - първи братовчеди. Моята майка и тази на Бисо и Мишо са сестри. Отидох да упражнявам в Левски, на остарялото сгуриено игрище " Динамо " в кв. " Иван Вазов ". Треньор беше бате Коце Георгиев. Одобри ме, само че ми попречи разпоредба, съгласно която можеш да играеш единствено в клуб, който попада в региона ти. Така завършиха нещата с Левски през 1956 година За Славия записах 3 мача, от които 2 за Купата. Нямаше по какъв начин да преборя конкуренцията на Сашо Костов - Фанфана. Добър дрибльор, техничар...направи добра кариера. Тренирах, мъчех се, само че все Фанфана играе. Така устоях до Нова година. Кръстю Чакъров ми предложи са мина в закъсалия на дъното на класирането Ботев (Пд). Там най-малко щях постоянно да играя,а и предстоеше Европейско състезание за юноши напролет на 1959-а. Да, обаче брат ми беше по същото време боец, а по закон не може двама от едно семейство да са в казармата. Наложи се да прибегнем до трик - писах се доброволец. На 30 декември постъпих в отделение 50130 - свързочен полк. За футболистите отговоряше полковник от следствена работа. Пусна ме да се върна за празниците у дома. Общо единствено 2 седмици съм бил действително боец - до клетвата. Изкараха ни след това в хотела на ДНА, на " Джумаята ", дружно с легендата Емил Димитров, и артиста Климент Денчев служих. На втория етаж бяха поставили пиано, Емо непрекъснато дрънкаше на него. Често играехме с него моникс (игра, сходна на билярда - б.р.). Беше доста добър.
В Ботев ви посреща именит треньор - Георги Генов...
- (Смее се). Бай Георги може и да е бил по специалност шивач, по този начин му и викаха, обаче разбираше от футбол. Ясна му беше играта, виждаше индивида у който има самун, умееше да реши кой става и кой не. Бяхме предпоследни в таблицата, запътили сме се към изпадане. Заедно с мен пристигнаха Иван Вуцов, Георги Найденов, Добрин Белчев и други На идната година от Пазарджик взехме и Райко Стойнов... Ние бяхме двойка на терена със Спас Пашов. Играеше се по " дубълве-ем " система - с две крила, център - нападател и двама инсайди. Инсайдите с двата халфа образуваха четриъгълник. Спас беше десен инсайд, аз - дясно крило. Зад нас оперираше адашът Занев.
Бяхте съотборници в мощния отбор на България, извоювал европейската купа през 1959 година, с колоси като Никола Котков, Петър Величков и Жоро Соколов...
- (Разплаква се). О, за тях мога да приказвам с часове. Пешо беше огромна класа. Невероятен, доста техничен, с неповторимо виждане за играта, извънреден гений и благородник на терена. Правеше отличен чист шпагат - от него незабравимият Шами (Александър Шаламанов - б.а.) научи тези шпагати. Заедно тръгнахме от юношите на Славия. Величков беше един от първите, които подхождаха с такива номера. Когато усетеше, че не може да доближи топката, той протягаше крайник и безусловно я " лапваше ".
А Котков?
- Котето и Братчика (Иван Коцев - б.р.) бяха неразделни. На мен ми викаха " Кумарицата ". С Котарака бяхме огромни приятелки ние. Такава душа... И сякаш знаеше, че ще почине рано беше безгрижник отвред. Сякаш всичко хубаво от живота искаше да вземе с цялостни шепи и небрежно, небрежно... (мълчи дълго). А другояче - огромен футболист! При него нямаше потребност от предварителна подготовка или засилка преди удара, единствено направи една крачка и - бууум, топката е изстреляна като снаряд (Изправя се и демонстрира - б.а.). А топката върви където я изпрати. Ама от място ти споделям, че го прави това нещо. И вратарят въобще не може да отреагира. Майката си трака! Това е естествена заложба, безусловно!
Има играчи, на които самата им физическа конструкция е по-особена. Костта на крайници им е по-твърда. Забелязал съм, че сходно нещо има и при Бобата Жечев, при Жеката (Петър Жеков - б.а.), Стоичков... Да се удариш у тях, и имаш възприятието, че си се блъснал в някаква стоманена конзола. После те боли два дни. Играем с ЦСКА, аз към този момент бях в Спартак (Сф). Планирам да подложа на Жеков. Като ме изтреска...коляното ми се извъртя, една седмица не можех да се оправя след това. Да, все едно се ударих в камък.
Разкажете и за Соколето...
- (Плясва се по челото). Ееее, за него пък мога да ти разправям с часове. В една стая спяхме с Жорката по лагерите. Голем кахър му беше и обичаше доста тая проклетия - алкохола! И това го провали най-после. Иначе качества - безспорни! Уникален гений и свръхестествен спортист. Не си припомням различен подобен в родния футбол - с неговата физика и взривна мощ. Жоро обичаше да си прави бъзик с треньори и началници. Не можеше да избегне това и си патеше. Веселяк огромен, доста положително момче.
Често се постановяваше да преспивам и в техния апартамент на трамвайното обръщало в " Ив. Вазов "...Страхотни хора, задружни и честни! Изобщо не са правилни приказките, че татко му го провалил. Бате Поцо беше извънредно непоколебим, кардинален човек. Страшно доста държеше на дисциплината. Човек на режима, на спартанското държание. Ако не беше татко му, Жоро нямаше да е Соколето. Чрез тренировки той го вкарваше в пътя и го контролираше.
Стигаме и до един пик на вашето потомство - европейската купа за юноши от 1959 година..
- Гордея се с това достижение. На финала победихме абсолютния любимец Италия с 1:0 след хубав гол на Тони Кръстев. Преди това наказахме Холандия (3:1), Федерална Република Германия (2:0), Югославия (4:0), Германска демократична република (3:0). Аз взех присъединяване единствено в мача против " плавите ". Интересно беше, че в състава шефовете бяха записали трима души с фамилия " Александров " - вратаря Славчо, Масльонкин (Петър) и мен. От теб неотдавна разбрах, че са ми фалшифицирали паспорта и ме водят за шампионата като роден на 5 септември, а в действителност аз съм роден на 5 януари. Да, има упреци в този момент, след толкоз минали години, че сме играли с много нередовни футболисти. Но, да ти кажа почтено, те и останалите тимове правеха такива номера. Иначе над всички бяха трима души - Котков, Величков и Якимов. Митака знаеш ли какво ги направи немците в Перник? Сами си говореха, подбърка ги безусловно! Якимов е огромна класа. Много сме близки, бяхме и комшии едно време в " Гео Милев ". 5 година бяхме неразделни. Чуваме се през ден. Митака можеше още доста да даде на футбола, само че се случиха едни неприятни подиуми...
През лятото на 1960 година преминавате в хегемона на нашия футбол по това време ЦСКА...
- Виж, мой кумир беше Иван Колев. Имах щастието да играя паралелно с него, както и с останалите великани от това славно потомство. Иначе от чужденците харесвах Копа, Пушкаш, Ди Стефано, Шекуларац, Милутинович... Станахме два пъти подред първенци. Нямаше кой да ни спре. Но управлението стартира промяна на поколенията. Постепенно излязоха от строя старите играчи. С алената фланелка дебютирах на контрола в Будапеща. Замених през второто полувреме Димитър Миланов. Именно Пижо по-късно ми връчи тържествено фланелката с №7 преди мач против Локо (Сф) - на 23 октомври 1960 година Паднахме с 1:2. " Железничарите " ни биха с 10 души. А мен по какъв начин ме завършиха за ЦСКА знаеш ли? И то когато бях единствено на 25, футболист в силата си...
Не...
- Последният ми мач с алената фланелка беше в Стара Загора. Бихме Берое с 3:2 (18.07.1965 г.). Направих ги луди " зелените " - стигам до аута, центрирам, депозирам за 2 гола - на Янко Кирилов и на Кольо Цанев. Началникът на клуба Мишо Микулаш се втурна към мен, обятия, целувки: " Така желая да те виждам всякога ". Свършва шампионата. Правим 10 дни отмора, през това време освобождават от отбора двамата вратари Жоро Найденов и Пепи Петров, Панталей Димитров и Тодор Колев. Проведох цялата подготовка, прибрах се в Кумарица. Пътувах с влака всеки ден за тренировки до София. Тръгвам сутринта, на гарата ме срещна прочут и ми връчи вестник " Земеделско знаме ". А там чета: " Ръководството на ЦСКА реши в допълнение от състава да освободи Иван Ранков ". Останах като гръмнат. Не чаках това. Оказа се истина. Така и не ми обясниха аргументите за моето освобождение. Никой не ти споделя нищо, братче. После разбрах какво е станало. Направиха ми замърсен номер.
Кариерата ви продължава в Спартак (Сф)...
- Преди мен при " служителите на реда " отидоха Найденов и Лейката. Токата Колев стана локомотивец. Нека споделя няколко фрази и за една изключителна персона като бате Жоро Найденов. Няма подобен човек. На 81 година съм към този момент, подобен като него не съм срещал. С него началниците на " Армията " постъпиха ужасно подло. Мръснишка история.
С какво ще запомните престоя си в столичния Спартак?
- Треньор първоначално ни беше Любо Ангелов - Старото, с асистент Иван Тишански. Отличен тим. Разполагахме с цялата национална отбрана - Жоро Найденов, Иван Димитров, Бобата Жечев, ляв бек - Стоян Китов, десен бек - Милко Гайдарски, в средата - Лейката и Санята Игнатов (бяхме дружно в Завод 12), а напред - аз, Мишо Гьонин, Цупето (Георги Цветков) и Васко Шопа (Васил Митков). Я ми кажи кой от тия не е футболист? Луди ги правехме противниците, луди...Завършихме на четвърто място в шампионата. Няма да не помни първия конфликт с някогашния ми тим и то на " Армията " в 3-ия кръг. Ден преди дербито Солаков ни извика на анализ в министерството. Предупреди ни: " Не желая никакви проблеми! Да не станат разправии, внимавайте ". Само аз завъртях глава: " Другарю Солаков, имаме да разчистваме сметки. ". А той нищо не сподели, единствено се засмя. Бихме ги с 2:1, а аз вкарах победния гол. След мача в банята (душовете бяха единствено два) до мен се къпе бате Жоро. Не промълви и дума, единствено ми подаде ръка. Искаше по този метод да ми благодари. За оправданото доверие и за разчистените сметки с ЦСКА.
Вие сте участник в много паметни издания на Вечното дерби...С какво ще запомните загубата с 3:6 на 15 юли 1962 година?
- С 4-те гола на Кукуша (Димитър Йорданов - б.а.). Тогава и треньорът ни направи неточности. Пусна Дълга Мара (Георги Георгиев - б.а.) център-халф. Тежка загуба като числа, само че мачът беше без безусловно никакво значение, единствено за статистиката. Първенството към този момент беше решено. Ние подходихме много несериозно. Водехме с 12 точки пред съперника. Никакви разтърсвания не е имало в клуба ни.
В идващия пряк конфликт със " сините " (3:2 за Левски, 27.12.1962 година - ба.) обаче има и много грозни подиуми...
- За страдание по този начин беше. Почти по Нова година играхме, измежду зима. Страничният арбитър Георги Христов си " затвори очите " и Теко Абаджиев ни вкара от засада. Найденов се затича и го хвана за гушата. Представи си, щом спокоен човек като бате Жоро си изпусна нервите, какво знамение е било. После и основният арбитър Петър Джонев изяде някой пестник...Няма по какъв начин да не помни и по какъв начин ме изгониха незаслужено на мач против Левски. Играхме на стадион " Славия ", съдията беше турчин на име Бабаджан. Гунди тогава вкара два гола. Мен ме отстраниха от игра за " няма нищо " - след изцяло безобидно нарушаване в центъра на терена. Това е единственият път, в който съм гонен от терена.
Коя е най-щастливата ви победа?
- Е, когато с ЦСКА разбихме Ювентус с 4:1 (12.10. 1960 година, КЕШ, 1/16-финал). Утепахме ги от пердах! Няма подобен пердах, Милене! Дубъл заби Тулата Ковачев, вкараха Гацо Панайотов и Кольо Цанев. Не влязох на " Комунале " в първата среща. Паднахме с 0:2. Вместо мен Чичо (Старши треньорът Крум Милев - б.а.) пусна Васко Романов. Там обаче против нас игра и топфутболистът на Европа по това време Омар Сивори. Аржентинецът какви неща правеше - не е истина. Но за " бианконерите " излязоха уелсецът Джон Чарлз, Бониперти, Сарти, Червато, Коломбо, Николе...Абе, страшилища...Реваншът в София беше един от най-силните мачове в моята кариера. Такова бягане, такава борба...Нямаш си визия каква еуфория беше. Бях толкоз прогнил от отмалялост и страсти, че безусловно заспах на масата по време на вечерята в бар " Паризиана ".
Но пък и вие сте били страховит тим тогава...
- Е, по какъв начин (Вълнува се). Слаб пост нямахме, всички бяха звезди от висока класа. Гацо Панайотов да вземем за пример...Ами аз с по-добър футболист от него не съм играл. Гацо беше фикция, бе, фикция ти споделям...Човек-оркестър. Никога няма да ти подаде топката, в случай че има човек до теб. Ще я върти, ще я задържи, а ти към този момент да избереш позицията, по-късно единствено ще ти я копне, все едно ти вика: " На ти, кьорчо, очи! ". Такъв пас не притежаваше никой. Не спре ли топката на второто туптене пред теб, това не е пас. Застане и ми подрежда: " Ритай мощно право в мене! ". Правя го, а топката му " заспи " на крайници. Гацо Панайотов сътвори ЦСКА. Той е в основата на всичко. Гунди за какво не го взеха? Не е правилно, че Крум Милев не го е одобрил или не е видял отличните му качества. Чичо Крум обожаваше Панайтов. По същата причина не взе и Шаламанов, който мина през школата на ЦСКА - тъй като на неговото място играеше Кирчо Ракаров. Двамата бяха любимци на Милев.
Какви бяха методите на Палаврата?
- Той не си падаше много-много по приказките, повече залагаше на действието. Суров човек, от остарялата школа, тежеше си на мястото. А и беше много непоколебим, тренировките му бяха тежки, държеше извънредно доста на дисциплината. При него да закъснееш, или да клинчиш и маркираш на подготовка - това го не помни! Половин час по-рано би трябвало да си там, облечен в екип и да чакаш. Дисциплината беше в основата на триумфите на ЦСКА. Няма това-онова. Няма ли дисциплинираност, нищо не правиш.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ