Иван Пешенски, който пребори рака, превръща в лична мисия откриването на правилното лечение
Иван Пещенски трансформира личната си победа над левкемията в идея. След като претърпява две трансплантации - в България и Германия и съумява да пребори подлото заболяване, той взема решение да се посвети на задачата да оказва помощ на други хора с тежки диагнози. Това го води към НМ Дженомикс - компания за генетични проучвания в България, където работи като продуктов управител в отдел " Онкология ". Компанията предлага генетични проби, които могат да бъдат от изгода на пациента като съкратят времето за търсене на вярна терапия. Именно персонализираната медицина и генетичните проби са новите трендове в лекуването и предварителната защита на болести.
Кои са най-новите нововъведения в лекуването и диагностиката на онкологични болести?
Все по-голяма роля в определянето на лечебния проект на онкоболен пациент имат генетичните проучвания, които съгласно това, какво е намерено или не е, могат да насочат лекуването към избрани лекарствени артикули. Относно диагностиката, могат да настоявам, че най-хубавият вид е тя да е ранна, което може да бъде реализирано с повече профилактични прегледи и проучвания.
Кое е по значимо - навременна диагноза или вярното лекуване?
Със сигурност най-важното е точната диагноза. Това би довело до вярно лекуване. Заради това постоянно поучавам хората, свързали се с мен, дали от персонален контакт, дали от работата ми в „ НМ Дженомикс “ да потърсят второ мнение за поставената диагноза.
На какво се дължат зачестилите онкологични болести при децата?
Не мога да настоявам изрично, тъй като не съм експерт в тази област и сигурно, ще би трябвало да се създадат много изследвания, с цел да имаме прецизен отговор. Личното ми мнение е, че повишението на заболеваемостта е цялост от смяна на всекидневие, нездравословни привички, неприятно качество на хранителни артикули. Всичко това води до понижаване на защитните функционалности на имунната система, което е причина за развиване на болесттите.
Посещава ли българинът задоволително постоянно кабинета на лекаря за постоянни профилактични прегледи?
Не! И това е главен проблем на българското опазване на здравето.
За какво би трябвало да внимаваме - можем ли да кажем кои експерти, какви проучвания и какъв брой постоянно би трябвало да вършат мъжете и дамите?
Това е регламентирано до някаква степен. Редовното съблюдаване на рекомендациите на общопрактикуващите лекари, които имат набор от проучвания и прегледи, които от време на време да се правят, могат да са задоволителни за откритието на проблем, който да ни насочи към по-тесни експерти.
Как въздейства околната среда и методът на живот на онкологичните болести?
Двете са значително. Важно е да разберем, че ще е доста мъчно да се преборим с някои особености на природата и в тези случаи, може да се постараем да се предпазим, само че не всичко зависи от нас. Относно метода на живот, към този момент съм 100% сигурен, че с малко повече воля, можем да предоставим на организма ни задоволително комфорт, което да ни защищити от избрани болести.
Берем ли плодовете на нуклеарната злополука в Чернобил? Има спекулации за увеличение на случаите на рак у нас по-късно?
Възможно е. Едва ли някой би желал да употребява единствено това като насочна точка за по-голямата заболеваемост, само че може да е една от аргументите.
През 1900 година единствено 5% от хората с рак са имали 5-годишна преживяемост, а 90 година по-късно дялът им е 50%. На какво съгласно Вас се дължи това?
Това е реалност, заради непрестанно разрастващата се медицина.
Алтернативна медицина - за или срещу?
Определно за, само че в избрани количества! Смятам, че когато имаме потвърдено заболяване, за което има регламентирано и изпитано медикаментозно лекуване, тогава различната медцина, би трябвало да има подържащ или подпомагащ темперамент, а не да е главен способ за лекуване.
Кога е рисково да комбинираме медицината с различни способи?
Конкретен случай не мога да назова, само че сигурно, комбинацията не постоянно ще е от изгода. Аз персонално бих предпочел, в случай че има потвърдени лечебни способи от обичайна медицина да употребявам тях.
Кои са най-честите типове рак при мъжете и при дамите? Защо?
Определено най-често при дамите се появява рак на млечната жлеза, а при мъжете - рак на простата и колоректален карцином. Често срещан е и ракът на белите дробове е постоянно срещан и при двата пола. Причините са сложни, както метод на живот, по този начин и наследствена обремененост.
Има ли предварителна защита? Каква е тя?
Разбира се. Честите профилактични прегледи при разнообразни експерти, мога да „ заловен “ болестта в ранен стадий и лечебният проект да е доста по-щадящ, в съпоставяне със болесттите, които са открити в по-късен стадий.
Каква е ролята на фамилната обремененост?
Бих споделил, че знанието за съществуване на такава обремененост е значима за опазването на здравето ни. Всеки естествен човек, би ходил на по-чести профилактични прегледи, когато се знае, че има обремененост. Много хора се опасяват да знаят за наследствената обремененост, само че те би трябвало да са наясно, че съществуването на такава не във всички случаи значи развиване на онкологично заболяване.
Докъде се простират опциите на медицината?
Донякъде, за всеки пациент е самостоятелно, само че е допустимо, всеки пациент да усили, това „ ненапълно “, с повече грижа за себе си и религия в излекуването.
Напоследък имаше огромен проблем с медикаментите за онкоболни - на какво се дължи и има ли решение?
Тук се надявам, че ще прескочим тематиката за морала на лекари, лечебни заведения и снабдители на лекарства и няма да обсъждаме опциите да се употребяват „ на документи “ една доза медикамент за няколко заболели. Помните, че имаше такова следствие. Не желая да имам вяра, че човешкият живот е за търгуване. Дано не съм доверчив. Трябва всеки забъркан в лекуването на болен, без значение от диагнозата, да поставя оптимални старания за позитивния излаз на болестта.
Препоръчвате ли консултация с психолог при слагане на тежката диагноза " рак "?
Да. За някой заболели, това може да е доста потребно, както и за околните на пациента.
Кои са най-честите причинители на онкозаболяванията?
За мен, без да съм стеснен експерт, най-честият извършител е спадът на имунната система на организма.
Оптимистични прогнози?
Аз постоянно съм оптимист. Медицината се развива, всеки ден сме очевидци на нови достижения, което ме води към мисълта, че в бъдеще ще имаме повече лечими болести.
Кога и по какъв начин разбрахте, че сте се срещнали с едно от най-коварните болести?
През 2018 година. След седмица на разнообразни признаци, бях признат в болница със подозрение за бронхопневмония, само че за жалост, окончателната диагноза се оказа друга.
Какви признаци Ви насочиха към доктор?
Висока температура, изнемощялост и усложнения за осъществяване на ежедневни действия.
Каква беше Вашата диагноза?
Остра миелоидна левкемия, висок риск.
Ходехте ли постоянно на постоянните профилактични прегледи?
Взех си поука и към този момент не пропущам профилактичен обзор, както в България, по този начин и в Германия, където се наложи да бъде продължено лекуването ми.
Какво си помислихте първо?
Първоначално ме обхвана боязън, само че в следствие се поинтересувах, какъв може да е изхода от това заболяване, тъй като не бях осведомен с него и си сложих цел – да се преборя!
За кой е по-трудно - за пациента или за околните?
За всички е мъчно.
Къде намерихте поддръжка и опора?
В жена ми, която е извънредно мощна. Както и в щерка ми, тя ме караше да имам вяра. Те ми даваха сили. Във всичките ми родственици, другари и сътрудници, които направиха всичко допустимо да допускам, че дружно ще се оправим. Д-р Явор Петров и доктор Ива Станкова, които направиха и невъзможното да оцелея! Срещнах доста добрина и съм признателен на всички, които са ми помогнали!
Смятате ли, че би трябвало да има наложителна консултация с психолог след чуване на диагноза " рак "?
Предполагам, че всеки има метод на разбиране на такива тествания. Аз персонално, нямах остра потребност от такава консултация или най-малко не съм осъзнавал, че я имам, само че считам, че подобен метод е наложителен, освен за пациента, само че и за неговите близки. В по-развитите страни, има цели отдели от експерти, които се занимават само с роднините на пациента.
Като кинезитерапевт, гледахте ли по-различно на диагнозата?
Не мога да съм сигурен, че работата ми тогава ми е помогнала да виждам по-различен метод. Със сигурност, беше доста неприятно внезапно да преминеш от другата страна, от експерт, които оказва помощ за лекуването, да се превърнеш в пациент.
Като човек минал по този път, какво съветвате хората, които занапред се сблъскват с тази диагноза?
Да имат вяра, че ще съумея! Възможно е да е доста мъчно, само че постоянно има вяра!
Какво си спомняте за изминатия път в този момент, когато погледнете обратно?
Често със жена ми и другари се връщаме към тези моменти. Спомням си, и хубаво, и неприятно. Според мен, не би трябвало да забравяш, какво и по какъв начин ти се е наложило да преживееш, с цел да се научиш да се радваш на дребните неща в живота. Радвайте се на дребните неща, те са същински.
Кои са най-новите нововъведения в лекуването и диагностиката на онкологични болести?
Все по-голяма роля в определянето на лечебния проект на онкоболен пациент имат генетичните проучвания, които съгласно това, какво е намерено или не е, могат да насочат лекуването към избрани лекарствени артикули. Относно диагностиката, могат да настоявам, че най-хубавият вид е тя да е ранна, което може да бъде реализирано с повече профилактични прегледи и проучвания.
Кое е по значимо - навременна диагноза или вярното лекуване?
Със сигурност най-важното е точната диагноза. Това би довело до вярно лекуване. Заради това постоянно поучавам хората, свързали се с мен, дали от персонален контакт, дали от работата ми в „ НМ Дженомикс “ да потърсят второ мнение за поставената диагноза.
На какво се дължат зачестилите онкологични болести при децата?
Не мога да настоявам изрично, тъй като не съм експерт в тази област и сигурно, ще би трябвало да се създадат много изследвания, с цел да имаме прецизен отговор. Личното ми мнение е, че повишението на заболеваемостта е цялост от смяна на всекидневие, нездравословни привички, неприятно качество на хранителни артикули. Всичко това води до понижаване на защитните функционалности на имунната система, което е причина за развиване на болесттите.
Посещава ли българинът задоволително постоянно кабинета на лекаря за постоянни профилактични прегледи?
Не! И това е главен проблем на българското опазване на здравето.
За какво би трябвало да внимаваме - можем ли да кажем кои експерти, какви проучвания и какъв брой постоянно би трябвало да вършат мъжете и дамите?
Това е регламентирано до някаква степен. Редовното съблюдаване на рекомендациите на общопрактикуващите лекари, които имат набор от проучвания и прегледи, които от време на време да се правят, могат да са задоволителни за откритието на проблем, който да ни насочи към по-тесни експерти.
Как въздейства околната среда и методът на живот на онкологичните болести?
Двете са значително. Важно е да разберем, че ще е доста мъчно да се преборим с някои особености на природата и в тези случаи, може да се постараем да се предпазим, само че не всичко зависи от нас. Относно метода на живот, към този момент съм 100% сигурен, че с малко повече воля, можем да предоставим на организма ни задоволително комфорт, което да ни защищити от избрани болести.
Берем ли плодовете на нуклеарната злополука в Чернобил? Има спекулации за увеличение на случаите на рак у нас по-късно?
Възможно е. Едва ли някой би желал да употребява единствено това като насочна точка за по-голямата заболеваемост, само че може да е една от аргументите.
През 1900 година единствено 5% от хората с рак са имали 5-годишна преживяемост, а 90 година по-късно дялът им е 50%. На какво съгласно Вас се дължи това?
Това е реалност, заради непрестанно разрастващата се медицина.
Алтернативна медицина - за или срещу?
Определно за, само че в избрани количества! Смятам, че когато имаме потвърдено заболяване, за което има регламентирано и изпитано медикаментозно лекуване, тогава различната медцина, би трябвало да има подържащ или подпомагащ темперамент, а не да е главен способ за лекуване.
Кога е рисково да комбинираме медицината с различни способи?
Конкретен случай не мога да назова, само че сигурно, комбинацията не постоянно ще е от изгода. Аз персонално бих предпочел, в случай че има потвърдени лечебни способи от обичайна медицина да употребявам тях.
Кои са най-честите типове рак при мъжете и при дамите? Защо?
Определено най-често при дамите се появява рак на млечната жлеза, а при мъжете - рак на простата и колоректален карцином. Често срещан е и ракът на белите дробове е постоянно срещан и при двата пола. Причините са сложни, както метод на живот, по този начин и наследствена обремененост.
Има ли предварителна защита? Каква е тя?
Разбира се. Честите профилактични прегледи при разнообразни експерти, мога да „ заловен “ болестта в ранен стадий и лечебният проект да е доста по-щадящ, в съпоставяне със болесттите, които са открити в по-късен стадий.
Каква е ролята на фамилната обремененост?
Бих споделил, че знанието за съществуване на такава обремененост е значима за опазването на здравето ни. Всеки естествен човек, би ходил на по-чести профилактични прегледи, когато се знае, че има обремененост. Много хора се опасяват да знаят за наследствената обремененост, само че те би трябвало да са наясно, че съществуването на такава не във всички случаи значи развиване на онкологично заболяване.
Докъде се простират опциите на медицината?
Донякъде, за всеки пациент е самостоятелно, само че е допустимо, всеки пациент да усили, това „ ненапълно “, с повече грижа за себе си и религия в излекуването.
Напоследък имаше огромен проблем с медикаментите за онкоболни - на какво се дължи и има ли решение?
Тук се надявам, че ще прескочим тематиката за морала на лекари, лечебни заведения и снабдители на лекарства и няма да обсъждаме опциите да се употребяват „ на документи “ една доза медикамент за няколко заболели. Помните, че имаше такова следствие. Не желая да имам вяра, че човешкият живот е за търгуване. Дано не съм доверчив. Трябва всеки забъркан в лекуването на болен, без значение от диагнозата, да поставя оптимални старания за позитивния излаз на болестта.
Препоръчвате ли консултация с психолог при слагане на тежката диагноза " рак "?
Да. За някой заболели, това може да е доста потребно, както и за околните на пациента.
Кои са най-честите причинители на онкозаболяванията?
За мен, без да съм стеснен експерт, най-честият извършител е спадът на имунната система на организма.
Оптимистични прогнози?
Аз постоянно съм оптимист. Медицината се развива, всеки ден сме очевидци на нови достижения, което ме води към мисълта, че в бъдеще ще имаме повече лечими болести.
Кога и по какъв начин разбрахте, че сте се срещнали с едно от най-коварните болести?
През 2018 година. След седмица на разнообразни признаци, бях признат в болница със подозрение за бронхопневмония, само че за жалост, окончателната диагноза се оказа друга.
Какви признаци Ви насочиха към доктор?
Висока температура, изнемощялост и усложнения за осъществяване на ежедневни действия.
Каква беше Вашата диагноза?
Остра миелоидна левкемия, висок риск.
Ходехте ли постоянно на постоянните профилактични прегледи?
Взех си поука и към този момент не пропущам профилактичен обзор, както в България, по този начин и в Германия, където се наложи да бъде продължено лекуването ми.
Какво си помислихте първо?
Първоначално ме обхвана боязън, само че в следствие се поинтересувах, какъв може да е изхода от това заболяване, тъй като не бях осведомен с него и си сложих цел – да се преборя!
За кой е по-трудно - за пациента или за околните?
За всички е мъчно.
Къде намерихте поддръжка и опора?
В жена ми, която е извънредно мощна. Както и в щерка ми, тя ме караше да имам вяра. Те ми даваха сили. Във всичките ми родственици, другари и сътрудници, които направиха всичко допустимо да допускам, че дружно ще се оправим. Д-р Явор Петров и доктор Ива Станкова, които направиха и невъзможното да оцелея! Срещнах доста добрина и съм признателен на всички, които са ми помогнали!
Смятате ли, че би трябвало да има наложителна консултация с психолог след чуване на диагноза " рак "?
Предполагам, че всеки има метод на разбиране на такива тествания. Аз персонално, нямах остра потребност от такава консултация или най-малко не съм осъзнавал, че я имам, само че считам, че подобен метод е наложителен, освен за пациента, само че и за неговите близки. В по-развитите страни, има цели отдели от експерти, които се занимават само с роднините на пациента.
Като кинезитерапевт, гледахте ли по-различно на диагнозата?
Не мога да съм сигурен, че работата ми тогава ми е помогнала да виждам по-различен метод. Със сигурност, беше доста неприятно внезапно да преминеш от другата страна, от експерт, които оказва помощ за лекуването, да се превърнеш в пациент.
Като човек минал по този път, какво съветвате хората, които занапред се сблъскват с тази диагноза?
Да имат вяра, че ще съумея! Възможно е да е доста мъчно, само че постоянно има вяра!
Какво си спомняте за изминатия път в този момент, когато погледнете обратно?
Често със жена ми и другари се връщаме към тези моменти. Спомням си, и хубаво, и неприятно. Според мен, не би трябвало да забравяш, какво и по какъв начин ти се е наложило да преживееш, с цел да се научиш да се радваш на дребните неща в живота. Радвайте се на дребните неща, те са същински.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ