Иван Пандъков: ВЕЦ е пример за това, че възобновяема енергия не означава непременно „зелена“
Иван Пандъков е инженер по обучение , приключил компетентност „ Електроенергетика и електрообзавеждане “ към Технически университет-София. От повече от 12 години управлява и работи като архитект на огромни електроенергийни обекти в една от сериозните инженерингови компании на българския пазар.
Паралелно с това взе участие интензивно в гражданския природозащитен бранш и е ръководител на риболовното . Една от главните задачи на сдружението са дейните дейности против капиталови планове и действия, увреждащи реките и водоемите на България. То работи и за възстановяване на административния потенциал на институциите и обществото като цяло, посредством интензивно присъединяване в голям брой процеси по правене на значими документи в сферата на ръководство на водите и биоразнообразието. Сдружението е основано от рибари и се пробва да резервира тази своя характерност, която продължава сплотява членовете му .
говорихме най-вече за нуклеарната и „ зелената “ сила, а във втората част тематиката ще бъде продължена и надградена с акцент върху вредата на ВЕЦ-овете и активността на съдружие „ Балканка “.
– Възможен ли е салдото сред ниски цени на тока и „ зелената “ сила?
Не мога да дам задоволително необорим отговор по този въпрос. Логиката е, че колкото по-близо до консуматорите е построена една мощ, толкоз по-малко цени за транспорт и от там по-ниска цена (без това да е единствената определяща компонента). Трудното балансиране на възобновимата сила е един от огромните проблеми. За страдание, денят е единствено десетина часа у нас, а в случай че той е заоблачен, радиацията спада на половина и тогава производството спада.
Това постанова поддръжката и на бързопускащи се балансиращи стандартни индустриални мощности, което не е на ниска цена. Същото е и с вятъра и вятърните генератори. Досега си припомням единствено на един подобен парк да са ме карали да построяваме балансираща мощ за предпазване на сила, която беше някакъв безценен план, а щеше да покрие за някакъв интервал от време мощността единствено на един от доста генератори в парка.
Тук не трябва да забравяме и съставния елемент частни вложения и че приказваме за съществени вложения, постоянно финансирани със заем. Обезпечаването на заемите изисква релативно постоянно произвеждане отвън чисто софтуерните потребности, а това значи единствено едно – по-голяма нужда от балансиране, в моменти, когато в системата няма задоволителна консумация, което също покачва цените. Разбира се има и редица други геополитически фактори, които въздействат върху цените на силата.
– Какъв е капацитетът на другите източници на „ зелена “ сила в България, като слънчева, вятърна, хидроенергийна и така нататък?
Безспорно, България е слънчева страна, тъй че капацитет за развиване на ФвЕЦ има. Проблемът е в методът, по който се построяват. За Водноелектрическа централа мога да кажа несъмнено, че потенциалът е стеснен. България е най-бедната на води страна в Европейския съюз с извънредно нерегулярен отток. Практиката демонстрира, че Водноелектрическа централа у нас не могат да покрият екологичните правила по метода, по който са построени, за което има и наказателна процедура в Европейската комисия.
По отношение на ВяЕЦ нямам персонални наблюдения. Напоследък се надигат гласове, за разполагането на ВяЕЦ в морската акватория на Черно море, откакто се откри, че разполагането на вятърните генератори в Добруджа среща редица спорове с опазването на един от главните миграционни коридори за птиците – Via pontica.
Разполагането им в релативно тясната и дребна акватория на Черно море, с която разполагаме и то в случай, че има данни за отрицателното влияние на вятърните генератори върху морските организми, обаче слага под въпрос тяхното развиване. Вятърните генератори основават забележителен дискомфорт, когато сте наоколо, а това е допустимо да се отрази върху родното Черноморие и като туристическа дестинация в отрицателно отношение.
– По какъв метод ВЕЦ-овете в страната вредят на реките и околната среда?
Когато приказваме за създаване на Водноелектрическа централа на Балканите, наложително би трябвало да имаме поради, че те умерено могат да бъдат наречени „ Синьото сърце на Европа “. По редица геополитически аргументи, Балканите са изоставали в своето развиване по време на индустриалната ера в Европа, което там е било обвързвано с развиването и на Водноелектрическа централа като технология за рандеман на сила. Освен това, когато приказваме за речно биоразнообразие, ние постоянно би трябвало да споменем за това, че биоразнообразието се дефинира от разнообразието на водосборите в даден регион.
Балканите, една релативно дребна по повърхност територия е ситуирана сред Адриатическо, Йонийско, Егейско и Черно Море, а на Север са лимитирани от Алпите и Карпатите, като са просечени и от най-голямата Европейска река, река Дунав. Това е определило развиването на огромно биоразнообразие с огромен % на ендемично показани видове(близо 60%), т.е. типове, които се срещат единствено тук и на никое място другаде по света.
Ето за какво, въздействието върху реките на Балканите несъмнено би означавало доста по-голяма загуба на биоразнообразие от на всички места другаде в Европа.
Темата с Водноелектрическа централа е доста огромна, изключително доколкото тази сила, от това, което сме видели, е характерен образец за това, че сред възобновима сила и зелена сила не постоянно би трябвало да се поставя знак за тъждество.
Първото влияние, което следим е преграждането на една река. Когато една река бъде заградена, тя трансформира своя хидрологичен режим, скорост на водата, а в случаите на деривационни Водноелектрическа централа и изключително, в случай че дистанцията на деривацията е няколко километра, се следи и термичен потрес в реката след турбината, защото когато една вода протича в своето естествено корито, триенето в камъните я загрява, до момента в който съпротивлението в тръбата е доста по-малко. Преграждането на реката води до основаването на задбаражно езеро, което може да е с дължина от няколко метра до няколко километра, а в случаи с Водноелектрическа централа на река Дунав – и до няколко стотин километра. Това води до повишение равнището на подпочвените води, което тук-там поражда наводнения в къщите и свлачищни процеси.
Друг отрицателен резултат е, че в задбаражните езера постоянно реките се заблатяват, изключително, в случай че Водноелектрическа централа е ситуиран на натоварена с органично замърсяване река. Застояването на водата, съпроводено с образуването на водно огледало слънчево греен е причина за развиване на бурни процеси на еутрофикация. Този развой е обвързван в следствие и с развиване на гниещи процеси на растителността и обособяване на метан в атмосферата, който при огромните язовири може да е в обилни количества.
Проблем е и възпрепятстването на миграцията на рибите и другите водни организми. Често се построяват стени, които по никакъв метод не са съобразени с опциите на водните организми. Блокирането на миграцията е причина за изгубването на даден тип, защото това е главен развой за придвижване на веществата в природата. Няма по какъв начин да се поддържа животът в планината, в случай че я няма миграцията от по-долното течение на реката. Блокирането на миграцията и фрагментацията на популациите може да докара и до генетично обедняване и имбрийдинг, което да породи постепенно затихване на възпроизводствените благоприятни условия на популациите и тя също може да изчезне. Най-голямото и елементарно очевидно влияние – пресъхване на реки.
Изграждане на Водноелектрическа централа в Защитени територии/зони – нашите изследвания демонстрират, че 80% от централите у нас са ситуирани в предпазени зони от мрежата Натура 2000, като не сме открили нито една изрядна централа, която да не нарушава закона за водите. Т.е. описаното нагоре влияние значително се следи в най-ценните естествени местообитания, като загубата на биоразнообразие е голяма. Както споменахме и нагоре, у нас действат към 260 Водноелектрическа централа, като близо 200 от тях са издигнати след 2000г., те са нормално дребни и микроцентрали и създават под 2% от електрическата енергия и то при всички открити нарушавания.
Разбира се, за част от описаните нагоре въздействия има съответни решения, които могат да подобрят работата на въпросните уреди. Като да вземем за пример изискуемите по Закона за риболовство и аквакултури рибни проходи, които имат за цел да обезпечат миграцията на риби против течението на реката, т.е. изпод нагоре. За страдание, даже рибният проход да действа съответно и да обезпечава миграцията на рибите, постоянно се оказва, че и най-хубавите рибни проходи обезпечават миграцията на по-напористите екземпляри, а също така обезпечават миграцията на рибите единствено в една посока. В противоположна посока, рибните проходи са неоткриваеми и постоянно рибите попадат в турбините. Ето за какво на рибните проходи, както и на други сходни „ усъвършенствания “, се гледа като на смекчаващи ограничения, които надалеч не отстраняват нездравословното влияние.
И въпреки всичко, отново ще подчертаем, най-големият проблем е това, че реките биват пресушавани след съвсем всяко водохващане у нас, а това са стотици и даже хиляди км реки в режим, където изискванията са несъвместими с живота.
– Какви са главните цели за съдружие „ Балканка “ за близко бъдеще?
Сдружение „ Балканка “ продължава своята дейна акция за информиране на обществеността и институциите за това, какво се случва с българските реки и водоеми, партньорство с други организации със сходни ползи. Все отново рибарите са едни от първите пострадали, когато една река бъда убита и първи виждат казуса. Ние не стопираме да мечтаем, процесите, които се развиват бурно в Европа, а точно за унищожаване на загради по реките, да доближат и до нас и тук също да стартираме да отстраняваме загради, даже изначало това да са отпаднали от употреба такива, отново ще реализираме важен триумф.
Разбира се, не на последно място, е работата с младежите. Организираме от 6 години зелени учебни заведения по реките на България за деца, където ги учим на отношение и познаване на речните системи. Освен това, от предходната година сме си сложили за цел работа и със студенти в специалности „ Екология “, „ Биология “, „ Горско стопанство “, с цел да ги срещнем с действителните проблеми по българските реки. Смятаме, че единствено по този начин, ще посеем смяната в мисленето и в самите институции, защото постоянно се постанова да се борим с неудачни административни решения на способен орган.
За край ще подчертая, че в „ Балканка “ всички сме доброволци, като главно се финансираме от членски импорт и дейностите не съставляват веществен интерес за членовете на сдружението. В тази връзка, всеки, който споделя правилата на сдружението е добре пристигнал да се причисли към нас и да ни помогне в идеята, която сме си сложили.
