Праправнучки на Иван Момчилов дариха семейни реликви на музея в Елена
Иван Момчилов, създателят на Даскололивницата, е измежду бележитите еленски възрожденци, чието дело оставя трайна следа освен в историята на родния му град Елена, само че и в българското просветително дело. Негови роднини направиха скъпо подаяние на музея на Възраждането в града за Деня на националните будители.
Двете сестри Екатерина и Ксения Бендереви – праправнучки на Иван Момчилов са уверени, че мястото на фамилните реликви е във възрожденския град, при родовия им корен. Този жест те вършат и в памет на предците си, съхранили дълги години фамилния списък, от който са дарените на музея гоблен и сбирка минерали.
Гобленът, изобразяващ глава на момиче с гълъб, е ушит от дъщерята на Иван Момчилов – Елена, прабаба на сестрите Бендереви. На него дамата е избродирала името си и годината – май 1874-та. Дъщерята на известния еленски преподавател е женена за Никола Бендерев от Горна Оряховица, който дружно с брат си Анастас Бендерев са измежду уредниците на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Умира прекомерно млад – през 1886 година Семейството има трима синове и чака четвърто дете. Дъщерята Теодора се ражда след гибелта му. Нейната щерка Тереза Елена Сентнер, родена и живяла в Брюксел, подарява през 1993 година фамилния списък, в който има и доста скъпи фотоси, на Екатерина, Ксения и Алексей Бендереви, деца на първия й братовчед Димитър – внук на най-големия брат на майка й Александър. Седем години по-късно Тереза Елена Сентнер умира.
Баща й, Пол Сентнер, произлиза от прочут белгийски жанр, боен инженер. Като експерт работи в барутния цех в Шостка, Русия, където се среща с майка й. Това е втори брак за нея. Първият брачен партньор на Теодора Бендерева е Борис Михайлович Жилцов, полковник от съветската войска, другар на братята й. Загива на фронта през 1914 година След като овдовява, Теодора, дружно с дребния си наследник Михаил, известно време живее при най-малкия от братята си – Иван Бендерев в Шостка, където той, като боен инженер, работи. Високо образована е, приключила е Американски лицей, свободно владее с изключение на съветски и български още френски, британски, немски и по-късно – суахили. Съпровожда щерка си в Африка и при всичките й други пътувания.
Внучката на Иван Момчилов приключва лицей в Лиеж. По време на Втората международна война тя взе участие в съпротивата – избавя евреи от депортирането им в концентрационни лагери. Арестувана е от германците, само че заради липса на доказателства е освободена. Войната не минава безследно за фамилията. Поради глада, неприятните битови условия по време на войната, скоро след края й Пол Сентнер заболява и умира.
Елена Сентнер получава компетентност „ етнолог ”, постъпва в филантропична организация и дружно с майка си отпътува на работа в белгийско Конго. Успоредно с осъществяване на служебните си отговорности тя организира научни наблюдения и написа книга „ L’enfant africain et ses jeux: Dans le cadre de la vie traditionnelle au Katanga ”. С този труд счита да отбрани докторантура в Сорбоната, само че майка й заболява и тя е възпрепятствана да реализира проекта си. Пенсионира се и напуща Катанга. Помолва да й бъде дадена за спомен сбирка от минерали от белгийско Конго. Получава сбирка, която е със особено оформление – с формата на книга, направена от три типа скъпи африкански дървета, такава, каквато се дава на държавни глави и на короновани особи. В такова осъществяване в международен мащаб сбирките се броят на пръсти.
Директорът на музея на Възраждането Иванка Сиракова одобри с огромна признателност и благодарност фамилните реликви. Те, несъмнено, ще провокират огромен интерес измежду посетителите на експозициите, представящи живота и делото на Иван Момчилов. На специфична среща кметът инж. Дилян Млъзев също благодари на сестрите Бендереви за дарителския жест и ги увери, че дарението ще бъде оценено по достолепие от еленчани, които знаят по какъв начин да пазят наследеното от дедите. Двете потомки помогнаха с скъпи материали при подготовката на тазгодишната среща на Кършовския жанр, с присъединяване и на други еленски родове, оставили трайна следа с делата на синовете си по време на Освободителната война и възобновяване на българската страна.
Екатерина и Ксения Бендереви пазят и още една скъпа светиня – пръстена-печат на военачалник Константин Рудановски – шеф на Еленското военно окръжие по време на Руско-турската война. Той е непосредствен другар на Николай Сполатбог, също от дворянско семейство, участник във войната под командването на военачалник Скобелев и деен участник след Освобождението в построяването на българската земска армия, женен за красивата търновка Ефросина Събева. През 1907 година тяхната племенница Теодора се дами за внука на Иван Момчилов – Александър. На сватбата шафер е Константин Рудановски, който подарява на младоженците фамилния си пръстен.
Двете сестри Екатерина и Ксения Бендереви – праправнучки на Иван Момчилов са уверени, че мястото на фамилните реликви е във възрожденския град, при родовия им корен. Този жест те вършат и в памет на предците си, съхранили дълги години фамилния списък, от който са дарените на музея гоблен и сбирка минерали.
Гобленът, изобразяващ глава на момиче с гълъб, е ушит от дъщерята на Иван Момчилов – Елена, прабаба на сестрите Бендереви. На него дамата е избродирала името си и годината – май 1874-та. Дъщерята на известния еленски преподавател е женена за Никола Бендерев от Горна Оряховица, който дружно с брат си Анастас Бендерев са измежду уредниците на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Умира прекомерно млад – през 1886 година Семейството има трима синове и чака четвърто дете. Дъщерята Теодора се ражда след гибелта му. Нейната щерка Тереза Елена Сентнер, родена и живяла в Брюксел, подарява през 1993 година фамилния списък, в който има и доста скъпи фотоси, на Екатерина, Ксения и Алексей Бендереви, деца на първия й братовчед Димитър – внук на най-големия брат на майка й Александър. Седем години по-късно Тереза Елена Сентнер умира.
Баща й, Пол Сентнер, произлиза от прочут белгийски жанр, боен инженер. Като експерт работи в барутния цех в Шостка, Русия, където се среща с майка й. Това е втори брак за нея. Първият брачен партньор на Теодора Бендерева е Борис Михайлович Жилцов, полковник от съветската войска, другар на братята й. Загива на фронта през 1914 година След като овдовява, Теодора, дружно с дребния си наследник Михаил, известно време живее при най-малкия от братята си – Иван Бендерев в Шостка, където той, като боен инженер, работи. Високо образована е, приключила е Американски лицей, свободно владее с изключение на съветски и български още френски, британски, немски и по-късно – суахили. Съпровожда щерка си в Африка и при всичките й други пътувания.
Внучката на Иван Момчилов приключва лицей в Лиеж. По време на Втората международна война тя взе участие в съпротивата – избавя евреи от депортирането им в концентрационни лагери. Арестувана е от германците, само че заради липса на доказателства е освободена. Войната не минава безследно за фамилията. Поради глада, неприятните битови условия по време на войната, скоро след края й Пол Сентнер заболява и умира.
Елена Сентнер получава компетентност „ етнолог ”, постъпва в филантропична организация и дружно с майка си отпътува на работа в белгийско Конго. Успоредно с осъществяване на служебните си отговорности тя организира научни наблюдения и написа книга „ L’enfant africain et ses jeux: Dans le cadre de la vie traditionnelle au Katanga ”. С този труд счита да отбрани докторантура в Сорбоната, само че майка й заболява и тя е възпрепятствана да реализира проекта си. Пенсионира се и напуща Катанга. Помолва да й бъде дадена за спомен сбирка от минерали от белгийско Конго. Получава сбирка, която е със особено оформление – с формата на книга, направена от три типа скъпи африкански дървета, такава, каквато се дава на държавни глави и на короновани особи. В такова осъществяване в международен мащаб сбирките се броят на пръсти.
Директорът на музея на Възраждането Иванка Сиракова одобри с огромна признателност и благодарност фамилните реликви. Те, несъмнено, ще провокират огромен интерес измежду посетителите на експозициите, представящи живота и делото на Иван Момчилов. На специфична среща кметът инж. Дилян Млъзев също благодари на сестрите Бендереви за дарителския жест и ги увери, че дарението ще бъде оценено по достолепие от еленчани, които знаят по какъв начин да пазят наследеното от дедите. Двете потомки помогнаха с скъпи материали при подготовката на тазгодишната среща на Кършовския жанр, с присъединяване и на други еленски родове, оставили трайна следа с делата на синовете си по време на Освободителната война и възобновяване на българската страна.
Екатерина и Ксения Бендереви пазят и още една скъпа светиня – пръстена-печат на военачалник Константин Рудановски – шеф на Еленското военно окръжие по време на Руско-турската война. Той е непосредствен другар на Николай Сполатбог, също от дворянско семейство, участник във войната под командването на военачалник Скобелев и деен участник след Освобождението в построяването на българската земска армия, женен за красивата търновка Ефросина Събева. През 1907 година тяхната племенница Теодора се дами за внука на Иван Момчилов – Александър. На сватбата шафер е Константин Рудановски, който подарява на младоженците фамилния си пръстен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ