Иван Хаджийски – бащата на Българската социология и изгубената битка със СС дивизията
Иван Минков Хаджийски е забавна персона в Българската история, която може да се похвали с трогателен живот, въпреки и къс, както и редица заслуги за развиването на социологията и обществената логика на психиката в страната. Към това би трябвало да прибавим и влечението към марксизма. Роден е на 13 октомври 1907 година в Троян. Семейството му не е изключително заможно, само че пък разрешава да приключи прогимназията в града. Влечението към литературата и основаването на материли се вижда още през 1919 година с разнообразни изявления в списание „ Юноша “.
Записва се в Търговската гимназия в Свищов и съумява да я завърше през 1925 година Покрай научните открития и другите изявления, този човек може да се похвали и с доста забавно досие. През 1923 година е повдигнато съмнение в ликвидиране, а когато приключва гимназия е наказан условно на една година затвор по Закона за отбрана на страната. Причината за присъдата е, че предава пари на обвинен. Хаджийски се записва в Софийския университет със компетентност „ Философия “, само че към това прибавя и още една компетентност – право. В следствие стартира да работи като публицист и юрист. Тогава работи постоянно на няколко места, с цел да може да изкарва задоволително за прехраната си. Няма и срамна работа, един ден може да е помощник-адвокат, различен път ще бъде келнер. Определението „ Срамна работа “ в никакъв случай не участвало в речника му.
През 1929 година членова в Българска комунистическа партия и за следващ път е задържан. Следващата година е определен за член на Околийския комитет на Българска комунистическа партия в родния си град. Имайки поради, че някои от най-видните социолози в лицето на Мишел Фуко и Пиер Бурдийо се раждат през 30-те години на предишния век, можем умерено да изтъкне времето, в което Хаджийски организира първото социологическо изследване – 1931 година с анкетни карти в родния Троян. Анкетира троянските занаятчии и доста по-късно ще добави проучванията си в изявления. Това е и времето, в което ще се запознае с бъдещия ръководител на Българска академия на науките – Димитър Михалчев.
Същият е български мъдрец и държавник, който по-късно на драго сърце ще редактира и прегледа първата книга на Хаджийски – „ Бит и психика на нашия народ “. Някои от първите му книги се финансират персонално от него „ Авторитет, достолепие и маска “, както и „ Любов и брак “, са финансирани персонално от него, само че тогава се подписва с името Иван Минков. През 1936 година се разкрива партийната група, в която членува и следва присъда на 3-месечен затвор. Когато е освободен, Хаджийски към този момент има ясна концепция по какъв начин ще разшири познанията си и какво ще остави на България. Неговото съществено предпочитание е да обиколи България, от време на време пешком, а различен път с колело. И по този начин потегля, на гърба си носи голяма раница, в която е събрал своята пишеща машина и други нужни средства за запис и по този начин стартира една доста специфична обиколка за събиране и опознаване на своите съграждани.
Прави редица проучвания, които по-късно ще бъдат събрани в една от най-известните книги на създателя – „ Бит и психика на нашия народ “. За това проучване, както и многото изминати километри, Хаджийски ще съобщи следното:
„ Изпълних дълга си към литературата с написването на това проучване. Мога да не пиша нищо повече. Това е моят живот. “
Натрупаната информация обаче не може да се събере единствено в един том, ще бъдат готови цели три, като последният ще изисква малко повече време за събирането. Мнозина назовават труда му, опит в модерната история за повдигането на духа на нацията. Разглеждайки страниците, може да бъдем безапелационни, че до голяма степен е съумял да реализира точно това, освен това с задоволително съответни образци и обстоятелства. Покрай този взор, Хаджийски се слави и с освен това – хирургическа почтеност и акуратност.
Легенди описват, че постоянно прекосявал цяла София, с цел да върне даденото допълнително ресто на продавачка. Нацистка Германия стартира да губи войната и Иван Хаджийски е мобилизиран през 1943 година Докато се намира в Ливадово, Гърция, философът дописва своя финален 3-ти том. Междувременно фамилията му е евакуирано в Кнежа. Хаджийски се записва като доброволец и е изпратен като боен сътрудник при щаба на Втора българска войска. Преди това има задоволително опити да го спрат от дейни военни дейности, само че най-после той непринудено се явява в щаба на БА и упорства да бъде изпратен на фронта. Носи със себе си и обичания бележник за още мемоари.
Снимка: By T.Y. for Utar Sigmal – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26811857
Пътува с ръкописа си и го предава на предпазване при генерал-майор Кирил Станчев. На 4 октомври 1944 година Втора българска войска се изправя против Секретен сътрудник дивизия „ Принц Ойген “, която до този миг се разправя най-вече с югославски партизани. В едно от тежките сражения е погубен точно и българският татко на социологията. Лобното му място е покрай връх Висока чука край Власотинци, Сърбия. Приятелите му не разрешават да остане в Сърбия и придвижват тленните остатъци единствено месец по-късно в България.
Последният том е предаден след войната от генерал-майор Станчев на вдовицата на Хаджийски. Тя от своя страна го подава в издателство „ Хемус “ и там се губи, след национализацията през 1947 година Последният том може да се възвърне отчасти и никой не знае дали в действителност е приключен в миналото или не. Социологът получава посмъртно премията „ Златен знак с лента “ от Института по социология при Българска академия на науките. На негово име съществува и национална премия за принос в народопсихологията и социологията. Разбира се, би било мъчно да приказваме за неговия труд, без да извадим някои от крилатите цитати и мисли, които участват в един от най-важните му научни писания:
„ Думите „ българин “ и „ българска работа “ у нас постоянно се използват като най-унизителни нарицания. Българинът, в черните очила на нашето самоподценяване, е това двукрако без перушина, което обитава сивите пространства от двете страни на Балкана и което поради парче самун е способно на всичко. “
„ Честният човек е оня постоянно измамван „ глупак “, който работи на доверие и не се запасява авансово с писмени документи. “
„ Колко политици у нас са политици, тъй като ги не трябва за нищо друго; които, откакто сами са се убедили, че не са в положение да оправят личните си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? “
„ Днес мнозина общественици са последователи на доктрината на постното дробче. Във време на Възраждането първите ни „ министри “ отбелязваха като Левски в своите финансови доклади даже изхарчените две пари за игла и конец, с които си кърпили раздраните от драките ризи. Дядо Станю Врабевски след Освобождението върна на българската страна лирите на Тетевенския революционен комитет, останали у него преди заточението му в Диарбекир. “
„ Въпросът обаче е за средствата, с които ще се реши стопанската гатанка: облекчаване европейски усети с българска торбичка от сегашен жанр. “
„ Първата работа на мнозина, сдобили се с диплом, е да трансформират с един нов костюм класовата си принадлежност, да прикрият по всевъзможен начин произхода си, да се отчуждят от козинявата торба на бащата, с която ги е отгледал, и да потърсят лека облага на държавната софра, използувайки най-лесния път — партизанщината. “
„ За нас британският път е изключен. Няма да мине доста, и той ще бъде изключен и за самата Англия, когато след освобождението на колониите английският лъв клекне самичък върху мъгливия си остров. “
Както можем да видим, бащата на Българската социология е извънредно остроумен и с доста тъкмо и съответни образци обрисува някои от главните проблеми. Може би е имал повече време да мисли по отношение на тях в дългите си разходки, само че по-важното е, че в случай че човек желае да види съответната картина на тогавашният обичай. Още по-интересен факт е, че можем да открием някои от мислите на Хаджийски, да бъдат считани за безусловно съответни и до през днешния ден. Написаните мисли могат да се считат за типичен, изключително откакто намират приложение и до през днешния ден.
