Дават име на най-новия парк в Пловдив, разположен на 34 дка
Иван Михайлов по този начин да се споделя най-новият парк в регион “Южен ". Предложението е на групата общински съветници от “Браво, Пловдив ", осведоми Plovdiv24.bg . То е качена на уеб страницата на община Пловдив, където един месец би трябвало да стои за възможни оферти от страна на жителите.
Паркът се намира в кв. “Коматево ", околност “Герена " на 34 дка, а съгласно бащиците това ще е едно самопризнание към делото на великия българин.
До 10 ноември жители и заинтригувани лица могат да дават отзиви за промени по тематиката.
Иван Михайлов (1896 – 1990) или още по-известен като Ванче Михайлове знак на битката на българите в Македония през XX век. Роден в село Ново село, Щипско, той посвещава целия си живот на идеята за свободата и самосъзнанието на македонските българи. Деец на българското националноосвободително придвижване в Македония, дълготраен водач на Вътрешната македонска революционна организация, публицист, последната огромна фигура в историята на македонското освободително придвижване.
Учи в Солунската българска мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий “, където част от учителите са членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След разделянето на Македония през 1913 година и анексията на егейския ѝ дял от Гърция, на пиринския от България и на вардарския от Сърбия, Иван Михайлов приключва образованието си в сръбска гимназия в Скопие.
През Първата международна война (1915 – 1918 г.) Ив. Михайлов е български служител в Щипската община, като през 1918 година за малко постъпва в българската армия. След Солунското помирение напуща армията и се записва за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет " Свети Климент Охридски “. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов персонален секретар в задграничното посланичество на ВМОРО в София.
Активната му легална активност свършва с убийството на лидера на Вътрешна македонска революционна организация Тодор Александров на 31 август 1924, негов другар и преподавател. След убийството, Иван Михайлов е определен за член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация и се заема с наказването на убийците. За Михайлов първостепенна и съществена цел за Вътрешна македонска революционна организация, на оня стадий от битката, е неутрализирането на руското (болшевишко) въздействие проникващо в македонското освободително придвижване посредством Вътрешна македонска революционна организация (обединена). В цяла Македония на процедура се възобновява войната против югославската (по създание сръбската) и гръцката власт.
В края на 1942 година цар Борис III разисква опцията да предложения персонално Иван Михайлов да се върне в България, само че той остава враждебно надъхан към него, наричайки го " цар Разединител “. Според някои източници при срещата си с Хитлер през август 1943 година, фюрерът е изразил мнение, че би трябвало да се сътвори " Велика самостоятелна Македония от Лесковац до Елбасан и Воден, която ще има избрани самостоятелни права в Българското царство, нещо като Чешкия протекторат в Третия райх “. Цар Борис ІІІ показва единодушие с това и акцентира, че " Ванче Михайлов ще стане умен общественик “.
Непосредствено преди деветосептемврийския прелом през 1944 година, Иван Михайлов по предложение на Адолф Хитлер идва през София в Скопие. Разбирайки, че ориста на Македония още веднъж е предрешена, той отхвърля да прогласи основаването на про-германска Независима република Македония. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви, виждайки, че Германия и България губят войната. По-късно от Хърватска през Унгария, Германия и Испания той се открива за непрекъснато в Рим, Италия, със единодушието на италианските управляващи.
В заточение Михайлов издава доста брошури и публикации, както и няколко книги. Автор е на пет тома " Спомени “ и редица публикации и брошури като " Македония – Швейцария на Балканите “, " Сталин и македонският въпрос “, както и на други материали, в които разказва македонската битка за независимост. Междувременно оттатък желязната завеса в социалистическа България управниците ѝ в 1945 година стартират развой на принудително денационализиране и македонизация на българското население в Пиринска Македония. Единствено разривът сред Сталин и Тито през 1948 година забавя значително този развой. След 1963 година Тодор Живков дефинитивно пресича тази политика и след това българските секрети служби реализират по негово напътствие контакти с Михайлов, ориентирани към подсилване на българската идея в Македония.
Иван Михайлов умира в Рим на 5 септември 1990 година – една година преди прогласяване независимостта на Северна Македония (8 септември 1991). В последните си изявленията, дадени за Българска национална телевизия и македонската преса, той удостоверява българския темперамент на Вътрешна македонска революционна организация и българщината си.
Паркът се намира в кв. “Коматево ", околност “Герена " на 34 дка, а съгласно бащиците това ще е едно самопризнание към делото на великия българин.
До 10 ноември жители и заинтригувани лица могат да дават отзиви за промени по тематиката.
Иван Михайлов (1896 – 1990) или още по-известен като Ванче Михайлове знак на битката на българите в Македония през XX век. Роден в село Ново село, Щипско, той посвещава целия си живот на идеята за свободата и самосъзнанието на македонските българи. Деец на българското националноосвободително придвижване в Македония, дълготраен водач на Вътрешната македонска революционна организация, публицист, последната огромна фигура в историята на македонското освободително придвижване.
Учи в Солунската българска мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий “, където част от учителите са членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След разделянето на Македония през 1913 година и анексията на егейския ѝ дял от Гърция, на пиринския от България и на вардарския от Сърбия, Иван Михайлов приключва образованието си в сръбска гимназия в Скопие.
През Първата международна война (1915 – 1918 г.) Ив. Михайлов е български служител в Щипската община, като през 1918 година за малко постъпва в българската армия. След Солунското помирение напуща армията и се записва за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет " Свети Климент Охридски “. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов персонален секретар в задграничното посланичество на ВМОРО в София.
Активната му легална активност свършва с убийството на лидера на Вътрешна македонска революционна организация Тодор Александров на 31 август 1924, негов другар и преподавател. След убийството, Иван Михайлов е определен за член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация и се заема с наказването на убийците. За Михайлов първостепенна и съществена цел за Вътрешна македонска революционна организация, на оня стадий от битката, е неутрализирането на руското (болшевишко) въздействие проникващо в македонското освободително придвижване посредством Вътрешна македонска революционна организация (обединена). В цяла Македония на процедура се възобновява войната против югославската (по създание сръбската) и гръцката власт.
В края на 1942 година цар Борис III разисква опцията да предложения персонално Иван Михайлов да се върне в България, само че той остава враждебно надъхан към него, наричайки го " цар Разединител “. Според някои източници при срещата си с Хитлер през август 1943 година, фюрерът е изразил мнение, че би трябвало да се сътвори " Велика самостоятелна Македония от Лесковац до Елбасан и Воден, която ще има избрани самостоятелни права в Българското царство, нещо като Чешкия протекторат в Третия райх “. Цар Борис ІІІ показва единодушие с това и акцентира, че " Ванче Михайлов ще стане умен общественик “.
Непосредствено преди деветосептемврийския прелом през 1944 година, Иван Михайлов по предложение на Адолф Хитлер идва през София в Скопие. Разбирайки, че ориста на Македония още веднъж е предрешена, той отхвърля да прогласи основаването на про-германска Независима република Македония. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви, виждайки, че Германия и България губят войната. По-късно от Хърватска през Унгария, Германия и Испания той се открива за непрекъснато в Рим, Италия, със единодушието на италианските управляващи.
В заточение Михайлов издава доста брошури и публикации, както и няколко книги. Автор е на пет тома " Спомени “ и редица публикации и брошури като " Македония – Швейцария на Балканите “, " Сталин и македонският въпрос “, както и на други материали, в които разказва македонската битка за независимост. Междувременно оттатък желязната завеса в социалистическа България управниците ѝ в 1945 година стартират развой на принудително денационализиране и македонизация на българското население в Пиринска Македония. Единствено разривът сред Сталин и Тито през 1948 година забавя значително този развой. След 1963 година Тодор Живков дефинитивно пресича тази политика и след това българските секрети служби реализират по негово напътствие контакти с Михайлов, ориентирани към подсилване на българската идея в Македония.
Иван Михайлов умира в Рим на 5 септември 1990 година – една година преди прогласяване независимостта на Северна Македония (8 септември 1991). В последните си изявленията, дадени за Българска национална телевизия и македонската преса, той удостоверява българския темперамент на Вътрешна македонска революционна организация и българщината си.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ