Първомайски пътеводител за модерен социализъм
Иван Кръстев
За разлика от другите дати в нашия празничен календар, за аргументите да честваме 1-ви май съвсем не се приказва в медиите и в обществото като цяло. Празнуваме Деня на труда, само че постоянно забравяме какви са достиженията, свързани с него - по-големите и по-малки победи в продължаващата към този момент 139 години битка за трудови и обществени права на работещите. Сред тях са неща, които сме привикнали да одобряваме като даденост, в това число 8-часовия работен ден при 5-дневна работна седмица, общественото и здравното обезпечаване, обезпечени равнища на минимално възнаграждение на труда, регулации за сигурност и здраве при работа. И всичко това е резултат не на нечия височайша благосклонност, а на неспирни митинги на работещите, на гражданска и политическа битка, която продължава и до през днешния ден и която е коствала живота на хиляди хора в десетки страни по света. На доста места 1-ви май се отбелязва от синдикатите и представителите на работническата класа с всеобщи митинги и стачки с
претенции за повече
обществена правдивост.
Искания, които могат да бъдат систематизирани в думите на безсмъртното перо на българското социалистическо придвижване Георги Кирков - „ От всичко, що трудът е дал, да има всеки еднакъв дял! “.
Идеал, от който за жалост сме към момента прекомерно надалеч в свят, в който по данни на „ Форбс “ 3 028 милиардери имат благосъстояние в общ размер на 16,1 трилиона щатски $. Тази сума надвишава Брутният вътрешен продукт на всяка една страна по света като се изключи Съединени американски щати и Китай. Същевременно проучванията на Оксфам демонстрират, че каузи на бедните и живеещите в тежки материални ограничения в развитите страни действително не понижава от 1990 година насам. Разликата в заплащането сред средностатистическия служащ и изпълнителните шефове на огромните компании в Съединени американски щати е повишена от 20,4 пъти през 1965 година до 389 пъти през 2021 година Дори в Европа, която непрекъснато е подложена на критика от неолибералните икономисти за несъразмерна регулация на труда и приходите, тази разлика доближава до 110 пъти! По данни на Европейската конфедерация на профсъюзите през 2024 година върховен управител в някоя от 100-те най-големи европейски компании е получил приблизително 4 147 440 евро за година, до момента в който средностатистическият служащ на цялостен работен ден в същите компании е получил едвам 37 863 евро.
Все по-често се постановат нови форми на труд (като да вземем за пример така наречен работа през платформи), които целят да изключат обичайните връзки сред служащ и шеф, като понижат до най-много уговорките на последния, до момента в който от ден на ден стопански опасности остават за наетите.
Това са единствено дребна част от аргументите за неодобрение и митинги от страна на наемните служащи в Европа и в света.
В духа на времето взех решение да попитам един от известните модели за изкуствен интелект дали в модерна България има мотиви за всеобщи митинги, свързани с 1-ви май.
Отговорът, който получих,
е задоволително сладкодумен
и разказва главните социално-икономически проблеми, пред които страната ни е изправена:
1. Ниски заплати: към момента има огромна разлика сред междинните приходи в България и тези в други европейски страни. Въпреки че се следи някакво нарастване на заплатите през последните години, те постоянно не са задоволителни, с цел да обезпечат естествен стандарт на живот, изключително в по-малките обитаеми места.
2. Трудови права и условия на труд: съществуват съществени проблеми със неофициалния бранш и злоупотребите с трудови права, като да вземем за пример несигурни контракти, неплатени изключителни часове, липса на обществени осигуровки.
3. Неравенство и беднотия: доста хора в България към момента живеят под прага на бедността. Независимо от икономическия напредък, разликите в приходите сред другите обществени групи са големи.
4. Корупция и липса на правдивост: доста хора усещат, че системата не обезпечава равни благоприятни условия за всички, а вместо това избира избрани стопански и политически ползи.
5. Здравеопазване и обучение: неналичието на задоволително запаси, неприятни условия за работа в тези системи, както и към момента доста неуредени въпроси за качество на услугите в опазването на здравето са заболели тематики, които постоянно провокират публично неодобрение.
Тези констатации се удостоверяват от всички настоящи проучвания и статистически данни. Над 62% от наетите у нас получават заплащане под междинното за страната, а други 32% получават приходи от труд, които са към размера на минималната прехрана за живот на четиричленно семейство. Минималната работна заплата в България е най-ниската в Европейски Съюз - 551 евро, по отношение на 814 евро в Румъния и 2638 евро в Люксемург. Изчислената от КНСБ заплата за прехрана на едно лице у нас е 1474 лева или с 400 лева повече от откритата за страната МРЗ за 2025 година
Проучване по поръчка на Европейския парламент установи, че през 2022 година България е преди всичко в Европейски Съюз по дял на неофициалната стопанска система - 33,1% от Брутният вътрешен продукт. В номинални стойности това се равнява на сумата от 55,545 милиарда лв.. Тези суми са за сметка главно на полагания недеклариран труд, върху който не се заплащат осигуровки, а постоянно липсват и официални договорни връзки. Паралелно с това пораства и общият брой на установените от ИА „ Главна ревизия на труда “ нарушавания на трудовото законодателство, в това число липса на трудови контракти, неплащане на дължими хонорари, рискови условия на труд.
България продължава да оглавява отрицателната ранглиста в Европейски Съюз за
най-високи нива на
социално-икономически неравенства
40,6 коефициент на Джини за 2023 година и съответствие 8,1 по знака 80/20. За съпоставяне най-ниски стойности по коефициента на Джини в България са регистрирани през 2008 и 2009 година – надлежно 33,6 и 33,8 при 35,2 и 35 приблизително за Европейски Съюз. След 2009 година стартира непрекъснато повишаване на показателя, с цел да доближи безспорен пик от 44,1 през 2019 година по данни на Евростат. България е и на второ място в Европейски Съюз след Румъния по дял на хората, които живеят в риск от беднотия и обществено изключване - 30% по отношение на 21,4% приблизително за Европейски Съюз и 12% в Чехия.
Картината на приходите и бедността в нашата страна извеждат на напред във времето задоволително аргументи за неодобрение и обективни претенции за промени в социално-икономическото състояние на българина. Традиционните изразители на тези претенции са както синдикатите, по този начин и левите политически партии.
В този подтекст през последните години доста пъти съм ставал очевидец на упреци към Българската социалистическа партия, че с позициите си е надалеч от „ модерното ляво “ (каквото и да значи това) и другите партии от фамилията на ПЕС. В огромна част от случаите това касае извеждането на напред във времето на въпроси като самостоятелни и малцинствени права, приоритизиране на зелените политики и други Несъмнено всички тези тематики имат своето място в политическите стратегии на една социалистическа партия, само че запазвайки главните социалистически правила като тъждество, обществена правдивост и взаимност. Нещо повече свръхфокусирането на левите партии към въпросите на идентичността и малцинствените права, което следим през последните години в Съединени американски щати и някои страни в Европа потвърдено води до загуба на връзката с огромни групи от работническата класа, която е основата за всяка една социалистическа партия. Възприемането на водещи за класическия и актуалния демократизъм тематики, в действителност лимитира главната мощ на демократичния социализъм – силата на болшинството по отношение на привилегированото малцинство. Без да подценяваме потребността левицата да бъде бранител на всеки, който е подложен на принуждение и дискриминация, преди всичко в дневния ред на социалистите би трябвало да остане битката за тъждество и обществена правдивост, каквато видно от изнесените данни отсъства както по света, по този начин и в България.
В тази връзка още веднъж се обърнах към изкуствения разсъдък, с молба да ми уточни какви би трябвало да бъдат целите на една същинска социалистическа партия през днешния ден. Отговорът самичък по себе си е задоволително индикативен:
Някои основни цели, които съгласно мен би трябвало да бъдат централни за една модерна социалистическа партия, могат да включват следните посоки:
1. По-добри условия на труд и отбрана на работниците;
2. Борба с неравенствата;
3. Достъпно и качествено опазване на здравето и образование;
4. Подкрепа за демократични и обществени права;
5. Екологична правдивост и стабилно развитие;
6. Солидарност с интернационалните трудови движения;
7. Участие на младежите.
Една същинска социалистическа партия би трябвало да бъде реформаторска и прогресивна, като в същото време да резервира своите съществени идеали за обществена правдивост и тъждество. Важно е да бъде покрай хората и да предлага съответни решения за техните ежедневни проблеми, само че също по този начин да има висока морална и етична визия за бъдещето на страната.
Причината да включа изкуствения разсъдък в текст, отдаден на 1-ви май, е освен, че заключенията на модела удостоверяват еднопосочно правилата и целите, заложени в програмата на Българската социалистическа партия. Явно е, че хубавичко (вкл. машинна) логичност опровергава изрично мантрите, които десницата, във всичките й форми, пропагандира в страната през последните десетилетия. Не на последно място същият този изкуствен интелект се спряга, като една от главните закани за работните места в разнообразни браншове. Истинската опасност обаче, както и през далечната 1886 година, са алчността, употребата на труда, общественото разделяне - все качества, които не са присъщи на технологиите, само че остават постоянно срещано събитие в актуалното общество. От всички нас зависи да се надигнем против и да се преборим с тези грозни феномени във всичките им форми, а българските социалисти имат историческата отговорност да бъдат отпред на тези процеси.
Честит празник!
Борбата продължава!
За разлика от другите дати в нашия празничен календар, за аргументите да честваме 1-ви май съвсем не се приказва в медиите и в обществото като цяло. Празнуваме Деня на труда, само че постоянно забравяме какви са достиженията, свързани с него - по-големите и по-малки победи в продължаващата към този момент 139 години битка за трудови и обществени права на работещите. Сред тях са неща, които сме привикнали да одобряваме като даденост, в това число 8-часовия работен ден при 5-дневна работна седмица, общественото и здравното обезпечаване, обезпечени равнища на минимално възнаграждение на труда, регулации за сигурност и здраве при работа. И всичко това е резултат не на нечия височайша благосклонност, а на неспирни митинги на работещите, на гражданска и политическа битка, която продължава и до през днешния ден и която е коствала живота на хиляди хора в десетки страни по света. На доста места 1-ви май се отбелязва от синдикатите и представителите на работническата класа с всеобщи митинги и стачки с
претенции за повече
обществена правдивост.
Искания, които могат да бъдат систематизирани в думите на безсмъртното перо на българското социалистическо придвижване Георги Кирков - „ От всичко, що трудът е дал, да има всеки еднакъв дял! “.
Идеал, от който за жалост сме към момента прекомерно надалеч в свят, в който по данни на „ Форбс “ 3 028 милиардери имат благосъстояние в общ размер на 16,1 трилиона щатски $. Тази сума надвишава Брутният вътрешен продукт на всяка една страна по света като се изключи Съединени американски щати и Китай. Същевременно проучванията на Оксфам демонстрират, че каузи на бедните и живеещите в тежки материални ограничения в развитите страни действително не понижава от 1990 година насам. Разликата в заплащането сред средностатистическия служащ и изпълнителните шефове на огромните компании в Съединени американски щати е повишена от 20,4 пъти през 1965 година до 389 пъти през 2021 година Дори в Европа, която непрекъснато е подложена на критика от неолибералните икономисти за несъразмерна регулация на труда и приходите, тази разлика доближава до 110 пъти! По данни на Европейската конфедерация на профсъюзите през 2024 година върховен управител в някоя от 100-те най-големи европейски компании е получил приблизително 4 147 440 евро за година, до момента в който средностатистическият служащ на цялостен работен ден в същите компании е получил едвам 37 863 евро.
Все по-често се постановат нови форми на труд (като да вземем за пример така наречен работа през платформи), които целят да изключат обичайните връзки сред служащ и шеф, като понижат до най-много уговорките на последния, до момента в който от ден на ден стопански опасности остават за наетите.
Това са единствено дребна част от аргументите за неодобрение и митинги от страна на наемните служащи в Европа и в света.
В духа на времето взех решение да попитам един от известните модели за изкуствен интелект дали в модерна България има мотиви за всеобщи митинги, свързани с 1-ви май.
Отговорът, който получих,
е задоволително сладкодумен
и разказва главните социално-икономически проблеми, пред които страната ни е изправена:
1. Ниски заплати: към момента има огромна разлика сред междинните приходи в България и тези в други европейски страни. Въпреки че се следи някакво нарастване на заплатите през последните години, те постоянно не са задоволителни, с цел да обезпечат естествен стандарт на живот, изключително в по-малките обитаеми места.
2. Трудови права и условия на труд: съществуват съществени проблеми със неофициалния бранш и злоупотребите с трудови права, като да вземем за пример несигурни контракти, неплатени изключителни часове, липса на обществени осигуровки.
3. Неравенство и беднотия: доста хора в България към момента живеят под прага на бедността. Независимо от икономическия напредък, разликите в приходите сред другите обществени групи са големи.
4. Корупция и липса на правдивост: доста хора усещат, че системата не обезпечава равни благоприятни условия за всички, а вместо това избира избрани стопански и политически ползи.
5. Здравеопазване и обучение: неналичието на задоволително запаси, неприятни условия за работа в тези системи, както и към момента доста неуредени въпроси за качество на услугите в опазването на здравето са заболели тематики, които постоянно провокират публично неодобрение.
Тези констатации се удостоверяват от всички настоящи проучвания и статистически данни. Над 62% от наетите у нас получават заплащане под междинното за страната, а други 32% получават приходи от труд, които са към размера на минималната прехрана за живот на четиричленно семейство. Минималната работна заплата в България е най-ниската в Европейски Съюз - 551 евро, по отношение на 814 евро в Румъния и 2638 евро в Люксемург. Изчислената от КНСБ заплата за прехрана на едно лице у нас е 1474 лева или с 400 лева повече от откритата за страната МРЗ за 2025 година
Проучване по поръчка на Европейския парламент установи, че през 2022 година България е преди всичко в Европейски Съюз по дял на неофициалната стопанска система - 33,1% от Брутният вътрешен продукт. В номинални стойности това се равнява на сумата от 55,545 милиарда лв.. Тези суми са за сметка главно на полагания недеклариран труд, върху който не се заплащат осигуровки, а постоянно липсват и официални договорни връзки. Паралелно с това пораства и общият брой на установените от ИА „ Главна ревизия на труда “ нарушавания на трудовото законодателство, в това число липса на трудови контракти, неплащане на дължими хонорари, рискови условия на труд.
България продължава да оглавява отрицателната ранглиста в Европейски Съюз за
най-високи нива на
социално-икономически неравенства
40,6 коефициент на Джини за 2023 година и съответствие 8,1 по знака 80/20. За съпоставяне най-ниски стойности по коефициента на Джини в България са регистрирани през 2008 и 2009 година – надлежно 33,6 и 33,8 при 35,2 и 35 приблизително за Европейски Съюз. След 2009 година стартира непрекъснато повишаване на показателя, с цел да доближи безспорен пик от 44,1 през 2019 година по данни на Евростат. България е и на второ място в Европейски Съюз след Румъния по дял на хората, които живеят в риск от беднотия и обществено изключване - 30% по отношение на 21,4% приблизително за Европейски Съюз и 12% в Чехия.
Картината на приходите и бедността в нашата страна извеждат на напред във времето задоволително аргументи за неодобрение и обективни претенции за промени в социално-икономическото състояние на българина. Традиционните изразители на тези претенции са както синдикатите, по този начин и левите политически партии.
В този подтекст през последните години доста пъти съм ставал очевидец на упреци към Българската социалистическа партия, че с позициите си е надалеч от „ модерното ляво “ (каквото и да значи това) и другите партии от фамилията на ПЕС. В огромна част от случаите това касае извеждането на напред във времето на въпроси като самостоятелни и малцинствени права, приоритизиране на зелените политики и други Несъмнено всички тези тематики имат своето място в политическите стратегии на една социалистическа партия, само че запазвайки главните социалистически правила като тъждество, обществена правдивост и взаимност. Нещо повече свръхфокусирането на левите партии към въпросите на идентичността и малцинствените права, което следим през последните години в Съединени американски щати и някои страни в Европа потвърдено води до загуба на връзката с огромни групи от работническата класа, която е основата за всяка една социалистическа партия. Възприемането на водещи за класическия и актуалния демократизъм тематики, в действителност лимитира главната мощ на демократичния социализъм – силата на болшинството по отношение на привилегированото малцинство. Без да подценяваме потребността левицата да бъде бранител на всеки, който е подложен на принуждение и дискриминация, преди всичко в дневния ред на социалистите би трябвало да остане битката за тъждество и обществена правдивост, каквато видно от изнесените данни отсъства както по света, по този начин и в България.
В тази връзка още веднъж се обърнах към изкуствения разсъдък, с молба да ми уточни какви би трябвало да бъдат целите на една същинска социалистическа партия през днешния ден. Отговорът самичък по себе си е задоволително индикативен:
Някои основни цели, които съгласно мен би трябвало да бъдат централни за една модерна социалистическа партия, могат да включват следните посоки:
1. По-добри условия на труд и отбрана на работниците;
2. Борба с неравенствата;
3. Достъпно и качествено опазване на здравето и образование;
4. Подкрепа за демократични и обществени права;
5. Екологична правдивост и стабилно развитие;
6. Солидарност с интернационалните трудови движения;
7. Участие на младежите.
Една същинска социалистическа партия би трябвало да бъде реформаторска и прогресивна, като в същото време да резервира своите съществени идеали за обществена правдивост и тъждество. Важно е да бъде покрай хората и да предлага съответни решения за техните ежедневни проблеми, само че също по този начин да има висока морална и етична визия за бъдещето на страната.
Причината да включа изкуствения разсъдък в текст, отдаден на 1-ви май, е освен, че заключенията на модела удостоверяват еднопосочно правилата и целите, заложени в програмата на Българската социалистическа партия. Явно е, че хубавичко (вкл. машинна) логичност опровергава изрично мантрите, които десницата, във всичките й форми, пропагандира в страната през последните десетилетия. Не на последно място същият този изкуствен интелект се спряга, като една от главните закани за работните места в разнообразни браншове. Истинската опасност обаче, както и през далечната 1886 година, са алчността, употребата на труда, общественото разделяне - все качества, които не са присъщи на технологиите, само че остават постоянно срещано събитие в актуалното общество. От всички нас зависи да се надигнем против и да се преборим с тези грозни феномени във всичките им форми, а българските социалисти имат историческата отговорност да бъдат отпред на тези процеси.
Честит празник!
Борбата продължава!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ