Проучване на ЕСВП: Само един от всеки трима българи се чувства свободен
Иван Кръстев и Марк Ленард са създателите на отчет от ново социологическо изследване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), извършено в 12 държави-членки на Европейски Съюз. Според отчета, 18 месеца след началото на пандемията дълбоките географски и възрастови разделения могат да трансформират публичните настройки по отношение на ролята на страната и концепцията за независимост в доста страни в Европейски Съюз, в това число и в България.
България е измежду страните, които декларират, че Ковид мощно е повлиял на персоналния им живот, а огромно болшинство счита, че виновност за несполучливото преодоляване на пандемията е на държавното управление (45%). Само 31% от българите се усещат „ свободни ".
Проучването открива, че 54% от европейците не се усещат наранени от пандемията „ въобще ". Въпреки това съществуват две разнообразни усещания за пандемията. Мнозинството интервюирани в Южна и Източна Европа споделят, че са понесели съществено заболяване, тежки загуби или стопански усложнения. В Западна и Северна Европа множеството интервюирани гледат на Ковид-19 по-скоро като наблюдаващи, в сравнение с като жертви.
В Унгария 65% от интервюираните означават, че вирусът се е отразил на персоналния им живот в съпоставяне със 72% от датчаните, които настояват, че пандемията не ги е засегнала „ въобще ". 59% от българите споделят, че вирусът се е отразил отрицателно върху тяхното здраве или финансовото им положение. Проучването демонстрира и разминаване във усещанията за персонална независимост като единствено 22% от европейците сега се усещат „ свободни " спрямо 64% преди две години. Най-ограничени се усещат германците - 49% споделят, че нямат цялостна независимост в всекидневието си. Унгария е единствената страна от 12-те, в която този индикатор е висок - 88% от интервюираните декларират, че се усещат „ свободни " или „ отчасти свободни ".
Проучването демонстрира и обезпокоителен поколенчески разлом. Почти две трети (64%) от тези на възраст 60 и 60+ години не се усещат персонално наранени от рецесията, до момента в който над половината от младите под 30 години (57%) оповестяват, че са се разболели и са се сблъскали с стопански компликации през последните 18 месеца.
Съществува разделяне сред европейците, които одобряват рестриктивните мерки, налагани от държавните управления, за разумно обосновани и тези, които гледат на тях като „ опрощение за налагане на публичен надзор ". Недоверието към ръководещите е най-силно изразено в Полша - 62% от респондентите не имат вяра в доброжелателността на наложените ограничения. Във Франция, където доста жители означават, че не са били персонално наранени от Ковид-19, 44% са скептични към държавното управление и тактиката за справяне с пандемията. Над половината от запитаните българи (54%) имат вяра на причините на държавното управление си за налагането на ограничаващи ограничения.
Данните, изложени в отчета „ Невидимите разделения в Европа: Как Ковид-19 поляризира европейската политика " демонстрират, че новите разделения на континента, подбудени от пандемията, може да имат тежки последици за някои от най-големите европейски планове като свободното придвижване на хора и Плана за възобновяване. Новите разграничителни линии могат да повлияят върху връзките на Европа с останалия свят, които понастоящем включват имунизационна дипломация и задгранична помощ.
България е измежду страните, които декларират, че Ковид мощно е повлиял на персоналния им живот, а огромно болшинство счита, че виновност за несполучливото преодоляване на пандемията е на държавното управление (45%). Само 31% от българите се усещат „ свободни ".
Проучването открива, че 54% от европейците не се усещат наранени от пандемията „ въобще ". Въпреки това съществуват две разнообразни усещания за пандемията. Мнозинството интервюирани в Южна и Източна Европа споделят, че са понесели съществено заболяване, тежки загуби или стопански усложнения. В Западна и Северна Европа множеството интервюирани гледат на Ковид-19 по-скоро като наблюдаващи, в сравнение с като жертви.
В Унгария 65% от интервюираните означават, че вирусът се е отразил на персоналния им живот в съпоставяне със 72% от датчаните, които настояват, че пандемията не ги е засегнала „ въобще ". 59% от българите споделят, че вирусът се е отразил отрицателно върху тяхното здраве или финансовото им положение. Проучването демонстрира и разминаване във усещанията за персонална независимост като единствено 22% от европейците сега се усещат „ свободни " спрямо 64% преди две години. Най-ограничени се усещат германците - 49% споделят, че нямат цялостна независимост в всекидневието си. Унгария е единствената страна от 12-те, в която този индикатор е висок - 88% от интервюираните декларират, че се усещат „ свободни " или „ отчасти свободни ".
Проучването демонстрира и обезпокоителен поколенчески разлом. Почти две трети (64%) от тези на възраст 60 и 60+ години не се усещат персонално наранени от рецесията, до момента в който над половината от младите под 30 години (57%) оповестяват, че са се разболели и са се сблъскали с стопански компликации през последните 18 месеца.
Съществува разделяне сред европейците, които одобряват рестриктивните мерки, налагани от държавните управления, за разумно обосновани и тези, които гледат на тях като „ опрощение за налагане на публичен надзор ". Недоверието към ръководещите е най-силно изразено в Полша - 62% от респондентите не имат вяра в доброжелателността на наложените ограничения. Във Франция, където доста жители означават, че не са били персонално наранени от Ковид-19, 44% са скептични към държавното управление и тактиката за справяне с пандемията. Над половината от запитаните българи (54%) имат вяра на причините на държавното управление си за налагането на ограничаващи ограничения.
Данните, изложени в отчета „ Невидимите разделения в Европа: Как Ковид-19 поляризира европейската политика " демонстрират, че новите разделения на континента, подбудени от пандемията, може да имат тежки последици за някои от най-големите европейски планове като свободното придвижване на хора и Плана за възобновяване. Новите разграничителни линии могат да повлияят върху връзките на Европа с останалия свят, които понастоящем включват имунизационна дипломация и задгранична помощ.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ