Румен Радев, европейският път на България и борбата с корупцията
Иван Костов в една от редките си медийни изяви зае две позиции, които си коства да се обсъдят. Едната е, че европейският път на България не е под въпрос и че новото държавно управление и болшинство на Радев не е заплаха за него. Истинският проблем пред страната е корупцията и откритите порочни модели на ръководство, за отстраняването на които хората дадоха стабилен мандат за ръководство. Втората позиция беше, че Андрей Гюров би бил добър претендент за президент на демократичната общественост и демократичната съпротива като цяло. С някои ангажименти, Костов е прав и за двете, както в доста други случаи.
Гюров може да сплоти поддръжка за президентските избори
Особено по въпроса за Андрей Гюров. Той се оправи чудесно като длъжностен министър председател и провежда избори, които всички признаха за най-честните в последно време. Нещо повече, Гюров ръководи без непотребен звук, съществено и отговорно, без да сътворява гафове, натоварващи финансово и политически тези след него (като контракта „ Боташ “, например).
Въпреки като цяло ненужното разделяне сред Демократична България и Политическа партия, Гюров е по-скоро сплотяваща фигура за тези обединения и може да разчита на евентуалната им обща поддръжка. Други организации, като Форума за демократично деяние, които са си сложили за задача да подкрепят излъчването на общ претендент, също биха могли да го поддържат, като се опитат да надвишават тясно-партийния подтекст. Изглежда, че Гюров би имал шансове за балотаж, защото общата поддръжка за Политическа партия и Демократична България в действителност не е намаляла след изборите (парадоксално, може би даже е нараснала), а и на терена към момента няма други претенденти, с изключение на президентът Йотова.
Подкрепата за Гюров от фигури като Костов също не е за подценяване, тъй като тя демонстрира, че той не го третира като тясно-партийна кандидатура било на Политическа партия или “Да, България ”, а като претендент, зад който може да застане огромна общественост от хора. Но в последна сметка самият Гюров е на ход и той би трябвало да реши по какъв начин да уголемява кръга от евентуални гласоподаватели.
Първите стъпки на държавното управление във връзка с европейския път на България
За европейския път на България и новото държавно управление на Румен Радев нещата са малко по-сложни. Костов е прав, че България е добре интегрирана в Европейски Съюз и НАТО, а и хората поддържат като цяло тази интеграция. Въпреки недоволните гласове на значими малцинства, приемането на еврото също се случва безпрепятствено. Инфлацията, която има в страната, е резултат на фискалната политика и на външни фактори – доста дребна част от нея е вследствие на промяната на валутата. Хората значително схващат това и няма някакъв публичен напън за смяна в цялостната политика на страната във връзка с Европейски Съюз, еврото или други стратегически цели.
Нещо повече, визитите на Румен Радев в Германия, Франция и Белгия демонстрираха, че той в действителност не има намерение да трансформира досегашната политика на страната. Тези срещи бяха значими, с цел да се сътвори доверие сред новото ръководство и основните фактори в Европейски Съюз, както и да се разсеят някои от подозренията за Радев, които той ненапълно самичък сътвори по време на акцията. Срещите като цяло не излъчиха някаква огромна вест, с изключение на размразяването от страна на Урсула фон дер Лайен на над триста милиона евро за спрените антикорупционни промени от държавното управление на Желязков. Това е белег и на заем на доверие към новото ръководство и почитание за избора на българите.
За вътрешна приложимост Радев пусна някои известия, които бяха ориентирани към част от електората му, която е с русофилски убеждения. Едното бе, че Европа би трябвало да промени политиката си във връзка с Украйна. А другото е, че няма да даваме пари за Украйна, в случай че няма за българските жители. И двете известия не бяха отразени в непознатата преса. И като цяло би било грозно да не даваме пари за битката с съветската експанзия, която голяма част от европейците смятат за действителна заплаха за своите страни, а по-късно да вървим при по-богатите страни донори и да ги убеждаваме да не понижават парите за кохезия и селско стопанство в Европейски Съюз.
Ядрена мощ не може да загуби война? Историята споделя друго.
Много от нюансите в позицията на Радев за Украйна се дължат на убедеността му, че Русия не може да бъде победена военно. В началото той смяташе, че Русия бързо ще завоюва и завърши войната, а през днешния ден той и представителите му настояват, че нуклеарна мощ не може да загуби война против страна, нямаща нуклеарно оръжие. Историята не е на страната на Радев в този спор:
Англия и Франция губят против Египет по време на Суецката рецесия 1956. Англия има нуклеарно оръжие от 1952 година Независимата френска стратегия се развива по-късно (след 1958 г.);
През 70-те години на предишния век Съединени американски щати губят във Виетнам и се изтеглят от страната, въпреки да нямат изгубена директна борба със Северен Виетнам;
След Ислямската гражданска война в Иран Съединени американски щати в действителност губят военното и политическото си въздействие в страната и даже се стига до провалена военна интервенция за извеждане на американски заложници от Техеран;
СССР през 80-те години на 20-ти век губи в Афганистан от муджахидините;
СССР се изтегля от Източна Европа след 1989 година, тъй като стопанската система му не може да си разреши поддържането на Съветския лагер и поради концепциите за перестройка на Горбачов. Това е в действителност загуба на Студената война;
САЩ се изтеглят от Афганистан през 21 век и в действителност талибаните (за беда) печелят...
Без искания за пълнота и тези спорове са задоволителни да показват, че нуклеарна мощ може да загуби стандартна война. Украйна въпреки всичко пета година устоява на Русия, а и сега няма някакво придвижване на фронтовата линия в интерес на агресора. В този смисъл позицията на Радев, която може да бъде изтълкувана като предпочитание да се " отпише " Украйна - страната жертва на експанзия, още през цялото време остава необяснимо с стандартни средства. И като морална позиция, и като преценка за действителностите на фронта.
Дали тази позиция е политически жест към хората, дали своят вот за Радев? И би трябвало ли тя да бъде почетена заради това? Може би Костов е прав, като твърди, че стига тази позиция да не води до отклонение от европейския път, тя не трансформира общата оценка за позитивния капацитет на новото ръководство. Но пък е редно да се има най-малко едно на разум. (За позицията на Радев за арбитражен съд против Путин като агресор важат същите съображения).
Нужен е фокус върху битката с корупционния модел
Вярно е това, че в случай че демократичната общественост главно се концентрира върху офанзиви към Радев като антиевропеец, евентуално е да загуби президентските избори и да не успее да разшири поддръжката си. Това е по този начин, тъй като позицията на Радев е доста нюансирана реторически, а на процедура разминаванията му с досегашната политика са малко.
Да вземем да вземем за пример въпросът с визите и американските самолети на софийското летище. В последна сметка нищо изключително няма да се случи, нито визите за българи ще паднат, самолетите ще останат още един месец, а по-късно евентуално отново ще се договаря със Съединени американски щати, в случай че логистична поддръжка е нужна. Но в цялата работа всички наподобява са удовлетворени, а Радев ловко отбелязва ПР точка.
От позиция на демократичната съпротива по-удачно би било да наблюдават деликатно външнополитическия курс, само че да се концентрират върху битката с корупцията и ръководството на страната (фиска, модернизацията в другите сфери и т.н.). Там са огромните упования към Радев и оттова биха могли да дойдат разочарования, които да имат електорално измерение наесен.
Доколкото страната има държавно управление със мощен либерален мандат да смени корупционния и клиентелистки модел на ръководство, завещан от ГЕРБ и Движение за права и свободи, този мандат има потребност от градивна поддръжка. Там където има отклонения, опасности и рискове – било във външната, било във вътрешната политика, те би трябвало обективно да се показват. Защото в случай че се хиперболизират, в действителност обслужват този, който е обект на рецензията.
Гюров може да сплоти поддръжка за президентските избори
Особено по въпроса за Андрей Гюров. Той се оправи чудесно като длъжностен министър председател и провежда избори, които всички признаха за най-честните в последно време. Нещо повече, Гюров ръководи без непотребен звук, съществено и отговорно, без да сътворява гафове, натоварващи финансово и политически тези след него (като контракта „ Боташ “, например).
Въпреки като цяло ненужното разделяне сред Демократична България и Политическа партия, Гюров е по-скоро сплотяваща фигура за тези обединения и може да разчита на евентуалната им обща поддръжка. Други организации, като Форума за демократично деяние, които са си сложили за задача да подкрепят излъчването на общ претендент, също биха могли да го поддържат, като се опитат да надвишават тясно-партийния подтекст. Изглежда, че Гюров би имал шансове за балотаж, защото общата поддръжка за Политическа партия и Демократична България в действителност не е намаляла след изборите (парадоксално, може би даже е нараснала), а и на терена към момента няма други претенденти, с изключение на президентът Йотова.
Подкрепата за Гюров от фигури като Костов също не е за подценяване, тъй като тя демонстрира, че той не го третира като тясно-партийна кандидатура било на Политическа партия или “Да, България ”, а като претендент, зад който може да застане огромна общественост от хора. Но в последна сметка самият Гюров е на ход и той би трябвало да реши по какъв начин да уголемява кръга от евентуални гласоподаватели.
Първите стъпки на държавното управление във връзка с европейския път на България
За европейския път на България и новото държавно управление на Румен Радев нещата са малко по-сложни. Костов е прав, че България е добре интегрирана в Европейски Съюз и НАТО, а и хората поддържат като цяло тази интеграция. Въпреки недоволните гласове на значими малцинства, приемането на еврото също се случва безпрепятствено. Инфлацията, която има в страната, е резултат на фискалната политика и на външни фактори – доста дребна част от нея е вследствие на промяната на валутата. Хората значително схващат това и няма някакъв публичен напън за смяна в цялостната политика на страната във връзка с Европейски Съюз, еврото или други стратегически цели.
Нещо повече, визитите на Румен Радев в Германия, Франция и Белгия демонстрираха, че той в действителност не има намерение да трансформира досегашната политика на страната. Тези срещи бяха значими, с цел да се сътвори доверие сред новото ръководство и основните фактори в Европейски Съюз, както и да се разсеят някои от подозренията за Радев, които той ненапълно самичък сътвори по време на акцията. Срещите като цяло не излъчиха някаква огромна вест, с изключение на размразяването от страна на Урсула фон дер Лайен на над триста милиона евро за спрените антикорупционни промени от държавното управление на Желязков. Това е белег и на заем на доверие към новото ръководство и почитание за избора на българите.
За вътрешна приложимост Радев пусна някои известия, които бяха ориентирани към част от електората му, която е с русофилски убеждения. Едното бе, че Европа би трябвало да промени политиката си във връзка с Украйна. А другото е, че няма да даваме пари за Украйна, в случай че няма за българските жители. И двете известия не бяха отразени в непознатата преса. И като цяло би било грозно да не даваме пари за битката с съветската експанзия, която голяма част от европейците смятат за действителна заплаха за своите страни, а по-късно да вървим при по-богатите страни донори и да ги убеждаваме да не понижават парите за кохезия и селско стопанство в Европейски Съюз.
Ядрена мощ не може да загуби война? Историята споделя друго.
Много от нюансите в позицията на Радев за Украйна се дължат на убедеността му, че Русия не може да бъде победена военно. В началото той смяташе, че Русия бързо ще завоюва и завърши войната, а през днешния ден той и представителите му настояват, че нуклеарна мощ не може да загуби война против страна, нямаща нуклеарно оръжие. Историята не е на страната на Радев в този спор:
Англия и Франция губят против Египет по време на Суецката рецесия 1956. Англия има нуклеарно оръжие от 1952 година Независимата френска стратегия се развива по-късно (след 1958 г.);
През 70-те години на предишния век Съединени американски щати губят във Виетнам и се изтеглят от страната, въпреки да нямат изгубена директна борба със Северен Виетнам;
След Ислямската гражданска война в Иран Съединени американски щати в действителност губят военното и политическото си въздействие в страната и даже се стига до провалена военна интервенция за извеждане на американски заложници от Техеран;
СССР през 80-те години на 20-ти век губи в Афганистан от муджахидините;
СССР се изтегля от Източна Европа след 1989 година, тъй като стопанската система му не може да си разреши поддържането на Съветския лагер и поради концепциите за перестройка на Горбачов. Това е в действителност загуба на Студената война;
САЩ се изтеглят от Афганистан през 21 век и в действителност талибаните (за беда) печелят...
Без искания за пълнота и тези спорове са задоволителни да показват, че нуклеарна мощ може да загуби стандартна война. Украйна въпреки всичко пета година устоява на Русия, а и сега няма някакво придвижване на фронтовата линия в интерес на агресора. В този смисъл позицията на Радев, която може да бъде изтълкувана като предпочитание да се " отпише " Украйна - страната жертва на експанзия, още през цялото време остава необяснимо с стандартни средства. И като морална позиция, и като преценка за действителностите на фронта.
Дали тази позиция е политически жест към хората, дали своят вот за Радев? И би трябвало ли тя да бъде почетена заради това? Може би Костов е прав, като твърди, че стига тази позиция да не води до отклонение от европейския път, тя не трансформира общата оценка за позитивния капацитет на новото ръководство. Но пък е редно да се има най-малко едно на разум. (За позицията на Радев за арбитражен съд против Путин като агресор важат същите съображения).
Нужен е фокус върху битката с корупционния модел
Вярно е това, че в случай че демократичната общественост главно се концентрира върху офанзиви към Радев като антиевропеец, евентуално е да загуби президентските избори и да не успее да разшири поддръжката си. Това е по този начин, тъй като позицията на Радев е доста нюансирана реторически, а на процедура разминаванията му с досегашната политика са малко.
Да вземем да вземем за пример въпросът с визите и американските самолети на софийското летище. В последна сметка нищо изключително няма да се случи, нито визите за българи ще паднат, самолетите ще останат още един месец, а по-късно евентуално отново ще се договаря със Съединени американски щати, в случай че логистична поддръжка е нужна. Но в цялата работа всички наподобява са удовлетворени, а Радев ловко отбелязва ПР точка.
От позиция на демократичната съпротива по-удачно би било да наблюдават деликатно външнополитическия курс, само че да се концентрират върху битката с корупцията и ръководството на страната (фиска, модернизацията в другите сфери и т.н.). Там са огромните упования към Радев и оттова биха могли да дойдат разочарования, които да имат електорално измерение наесен.
Доколкото страната има държавно управление със мощен либерален мандат да смени корупционния и клиентелистки модел на ръководство, завещан от ГЕРБ и Движение за права и свободи, този мандат има потребност от градивна поддръжка. Там където има отклонения, опасности и рискове – било във външната, било във вътрешната политика, те би трябвало обективно да се показват. Защото в случай че се хиперболизират, в действителност обслужват този, който е обект на рецензията.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ