Иван Костов призова за дълбока структурна реформа на съдебната власт

Иван Костов прикани за дълбока структурна промяна на правосъдната власт и предизвести, че без политическа воля зависимостите в системата ще продължат да се възпроизвеждат.

В собствен коментар, оповестен в Mediapool, той твърди, че рецесията в правосъдната система е резултат от „ неофициална мрежа за взимане на решения “, която въздейства върху кадровите и дисциплинарните процеси във Висшия правосъден съвет.

Според Костов Висш съдебен съвет е „ единствено официално връх на самостоятелната правосъдна власт “, до момента в който действително е подвластен от политически и вътрешноинституционални въздействия.

През годините ръководещите са формирали състава на правосъдния кадрови орган, а посредством назначенията и дисциплинарните решения зависимостите са се пренесли към административните ръководители в съдилищата и прокуратурата.

Той показва като образец случаите към Петьо Еврото и Нотариуса, за които има голям брой обществени данни и изказвания, само че не и поредна реакция от прокуратурата.

“Въпреки повдигнатите обособени обвинявания, нейните реакции са непоследователни, несъответстващи и без резултат ”, споделя Костов и прибавя:

“В общественото пространство неведнъж беше популяризирана информация, че, че има противоречие сред техните приходи и активи, и не са заявили имуществото си. Липсата на забележима, поредна и безапелационна институционална реакция по сходни сигнали затвърди общото съмнение към правосъдната система. Примерите потвърждават, че мрежата на въздействие действа без ефикасна наказателна и дисциплинарна отговорност. Съдебната система отхвърля да глоби личните си престъпления ”.

Бившият министър председател предлага серия от дълбоки промени в правосъдната система, които да доведат до стремежи резултат:
Функциите на Висшия правосъден съвет по ръководство на имущество, публични поръчки, логистика и ИТ системи да бъдат отстранени посредством промени в Конституцията, защото трансформират Висш съдебен съвет в „ свръх централизиран управнически орган “.Инспекторатът към Висш съдебен съвет да бъде върнат към Министерството на правораздаването, като по едно и също време с това бъдат лимитирани опциите за инспекции против магистрати поради техни актове по каузи против лица на висши обществени длъжности.Броят на съдиите и прокурорите да бъде стеснен посредством предел, изчисляван по отношение на популацията, като България да се ориентира по индикаторите на страни като Швеция, Финландия, Дания и Ирландия. По думите му разноските за правосъдната власт като % от Брутният вътрешен продукт също би трябвало да бъдат лимитирани.Прокурорите и съдиите да бъдат задължени да заявяват родствени и професионални зависимости, в това число фактическо общуване и йерархични връзки, като приПрокуратурата да излезе от правосъдната система и да премине към Министерството на правораздаването.
В разбора си Костов разяснява и предложенията на “Прогресивна България ” за промени в Закона за правосъдната власт. Според него претекстовете към законопроекта демонстрират “сравнително надълбоко схващане ” за проблемите в правосъдната власт, само че самите текстове не оферират „ систематична промяна на правосъдната власт “.

„ Съдебната система се нуждае от цялостно пречистване, което не може да направи сама. Могат да го извършат единствено новите ръководещи, с поддръжката на реформаторските фракции в Народното събрание “, написа Костов.

Той предизвестява, че стремежът Висш съдебен съвет да бъде самостоятелен от външно въздействие може да докара до противоположния резултат – взаимозависимост от вътрешната страна, тъй като текстовете на “Прогресивна България ” няма да доведат до елиминиране на вътрешните зависимости измежду магистратите.

Според Костов сегашният модел на избор на професионалната квота разрешава на административни ръководители да постановат авансово съгласувани претенденти, а това корумпира изборите по същия метод като корпоративния избор.

·