Иван Игов е роден във Варна. Завършил е психология в

Иван Игов е роден във Варна. Завършил е логика на психиката в Софийския университет и е специализирал консултативна логика на психиката. Повече от 25 години работи като учебен психолог. Автор е на държавните стандарти за образование по логика на психиката в междинното обучение, както и на публикации, книги и учебници

- Г-н Игов, насилието сред подрастващи стана всекидневие, а в този момент възпитаник посегна на учителка. Безсилни ли сме против експанзията?

- След всичко протичащо се бих споделил, че има и добра вест. И тя е, че обществото ни става все по-чувствително към експанзията. Изследванията ни сочат, че тормозът в учебно заведение не се е трансформирал през последните 10 години, само че преди не се говореше по тази тематика. В същото време имаме да решаваме доста проблеми. Само че, както нормално, ние или ги отлагаме, като чакаме всяко знамение да мине за три дни, или изготвяме проектопрограми, които по-късно прибираме в някое чекмедже. Така нещата не се довършват до дъно. Ще ви дам следния образец. В средата на 80-те години на предишния век в подредена страна като Норвегия в едно учебно заведение се самоубиха трима шестокласници. Случилото се провокира огромен отзив в обществото. Резултатът беше, че се сътвори работна група с най-хубавите психолози в страната. Така единствено за няколко години там беше направен повсеместен модел за справяне с насилието. Също по този начин трансфораха казуса в народен и одобриха закон против издевателството в учебно заведение. В резултат на всичко това 20 години по-късно норвежците имат най-нисък % на експанзия измежду подрастващите. Друг е въпросът, че след време тя може да избие на открито, като характерен образец тук е Андерш Брайвик.

- Тук от време на време се набелязват някакви ограничения, даже се предложи да има оценки за държание. Всичко обаче остава в общественото пространство. Защо се получава по този начин?

- Накрая не се случва нищо, тъй като не е това методът за решение на тези проблеми. Не на вятъра загатнах норвежкия модел, тъй като би трябвало да се построи цялостна система - да се стартира с учебните политики и да се приключи с политиките на страната. А при нас всичко се трансферира на равнището на учебното заведение и се търсят решения на учебно равнище. Всяко образователно заведение би трябвало да се оправя единствено, откакто се обезпечат пари за камери, само че това не взема решение нищо. Дори преди няколко години се появи и една друга мантра - че надали не, като назначим психолози на всички места, с това нещата ще се оправят. Преди десетина дни пред 23-то учебно заведение в столицата момче атакува други възпитаници. А в същото учебно заведение работят трима психолози. Така че това не е решение на казуса. Ние от няколко години споделяме кои са аргументите за експанзията в учебно заведение. На първо място е самата учебна среда и скупчването на доста възпитаници от разнообразни възрастови групи в малко пространство.

 За 30 години в София броят на учениците се усили три пъти. И това напълно не се дължи на раждаемостта, а на миграцията. В същото време в столицата е издигнато единствено едно учебно заведение. И това, което доста ме плаши, е, че се приказва единствено за учителските заплати. Съгласен съм, че са доста ниски, само че в това време би трябвало да се приказва и за учебна среда и учебни здания. Затова би трябвало да се построят нужните учебни заведения. В столицата има квартали без нито едно образователно заведение. Затова и през идващите 1-2 години нещата ще станат трагични. Откъде идва казусът? Поради неналичието на здания в едно учебно заведение са струпани доста повече деца, в сравнение с би трябвало да бъде. Нормата е доста простичка - всички деца и учители да се познават между тях най-малко по физиономия. Мога да ви дам образец с едно столично учебно заведение, където попитах директорката за една учителка и тя не знаеше коя е. Как се ръководи учебно заведение, в което шефът не познава даже учителите, които работят там?

 Друг проблем е двусменното образование, което беше въведено през 70-те години, само че продължава до ден сегашен. То обаче нарушава едно от най-важните права в Конвенцията за правата на индивида - на равно право на обучение. 1/3 от децата у нас учат на две смени и там часовете са не по 45 минути, а по 40. Така за 11-те години на образование децата учат година и три месеца по-малко. Оттук следва, че нямаме равно право на обучение. Другото значимо нещо е нелепият модел на така наречен обединени учебни заведения, където има деца от 5-годишна предучилищна възраст до 12-и клас. Дори няма потребност да контактуват между тях, задоволително е едните да виждат другите какво вършат. Насилието в сходни учебни заведения надвишава 25%. В същото време в град като Омуртаг, където няма такива обединени учебни заведения, експанзията е 14%. Затова страната би трябвало доста бързо - в границите на 4-5 години, да реши казуса със скупчването на доста деца на едно място, както и с броя на учебните здания. Трябва да има и задоволително квалифицирани учители, които да са стимулирани да работят.

- Но децата потеглят на учебно заведение от 7-годишна възраст, казусът не е ли и в фамилната среда? Само преди няколко дни татко държа като пленник 3-годишното си дете и баба му.

- Много от дълго време се знае, че 1/3 от фамилиите се оправят с проблемите нападателно. Те придвижват тази експанзия и на децата си. Сега проучване сподели, че над 40% от децата споделят, че понасят физически санкции у дома. Това е „ обществен опит “, който подрастващите усвояват. Трябва да имаме поради, че става дума освен за експанзия, ориентирана към близките, само че и към себе си. Защото някои деца може да мълчат и да се затварят в себе си, да си запушват ушите в детската стая, когато родителите им си крещят между тях, само че в един миг обръщат експанзията към себе си. Затова има толкоз случаи на самоубийства. Поради тази причина не преставам да настоявам, че ролята на обществото е да оправи учебната система. Защото няма по какъв начин да влезем във всяко семейство и няма по какъв начин да кажем, че отговорността е единствено на фамилията. Когато гръцките полиси са основали гръцките учебни заведения, са го създали, с цел да възпитават жителите. Ние от дълго време сме избягали от същинската роля на учебното заведение - да основава жители. Вместо да ги учим на умения да се оправят с компликации, ние превърнахме учебното заведение в обучилище. Правили сме проучвания и те демонстрират в действителност свръхнатоварени образователни стратегии, надхвърлящи равнището, на което са стигнали като умствено развиване децата. Дори учителите споделят, че децата наизустяват материала, а в това време това ги отвращава. Когато не разбираш нещо, ти се отвращаваш от него.

- Доколко наказванията са решение на проблемите, тъй като се оказва, че огромна част от родителите прибягват до такава мярка?

- Наказанията въобще не са решение и тази дума не трябва да съществува в нашия речник. Децата се учат от следствията на държанието си. Нека дам следния образец - дете прави някаква пакост в учебно заведение. Първо му се кара учителят, по-късно го привикват при шефа, по-късно привикват и родителите. В същото време го санкционират на педагогичен съвет, а по-късно и у дома. Вижте какъв брой санкции получава това дете единствено за едно нещо. Така че наказването няма резултат.

- Остави ли своя отпечатък върху тези проблеми консуматорското общество, в което живеем?

- Това може да важи за 60-те години на предишния век или пък за дребните общества, където вирее чалга културата. С съществуването на обществените мрежи казусът не е толкоз в консуматорското общество, а в неналичието на престижи. За да могат децата да станат известни, те не търсят образец от държанието на някой престиж, а се качват на високо на някоя постройка, с цел да ги видят. Така че тук имаме още един огромен проблем и той е както на учебното заведение, по този начин и на родителите - че актуалните генерации мислят по друг от нас метод. Много е значимо да поставим старания и да разберем какво те вършат, с цел да можем да споделяме с тях. Ние организирахме конференция за насилието в учебно заведение и търсенето на положителни решения. Бях прелестно сюрпризиран, че участваха доста неправителствени организации. Обединихме се към това, че обществото би трябвало да промени учебната система. Не е решение да преместиш проблематично дете в друго учебно заведение или пък цялостен клас да се реалокира поради едно дете. Така че се веселя, че обществото стартира да е сензитивно към такива тематики.

Инфо: www.monitor.bg