Иван Филчев е от телевизионните оператори, който е печелил всички

Иван Филчев е от телевизионните оператори, който е печелил всички вероятни награди. Но споделя, че не това му е значимо, а да улови момента и да стигне до същината на историята с камерата си. Както в Украйна – снима разрушенията, само че и накацалите по дърво котки след следващата бомбардировка, замръзнали като коледна декорация.

Събира фрагментите в благотворителна галерия, приходите от която са за Българския червен кръст и Украйна. След 22 години войни, той се е научил да не се прави на воин и да не разрешава на страстите да му пречат, написа Пепа Йорданова от вестник „ Всичко за фамилията “.

Иска от фотосите му хората да схванат, че войната е действителност и се случва в нашия двор. Най-вече да схванат, че няма нищо несъмнено в този живот, с изключение на едно, което всички знаят какво е. И да си създадат сметка по какъв начин го живеят. Според него не си даваме сметка, че това се случва на хора като нас. Че градовете са като нашите.

„ Сега на откриването на изложбата видях голяма съпричастност. Имаше хора, които се разплакаха, натъжиха. Явно съм основал резултата, който съм желал. ", удовлетворен е операторът.

„ Опитал съм се в тази галерия да покажа оптимално доста от живота на тези хора, които изпаднаха в такава жестока покруса в границите на 1-2 дни. Да има по-широк набор, да не са единствено военни барикади и ракети. А да го има и животът по време на войната. И че това се случва на 250 км от Дуранкулак. "

Иван е отразявал много бежански рецесии от 99-а година насам - в Косово, Афганистан, Ирак, Сирия. Категоричен е, че след толкоз снимани войни, претръпване няма. Навсякъде е друго, постоянно има миг на неопределеност. Може би е по-уверен в някои обстановки, в метода по който реагира или не реагира. Няма по какъв начин като видиш човек, който страда, да го подритнеш. Според него тъгата, болката, страданието са едни и същи, без значение дали си сириец или украинец. Опитва се оптимално да изключи страстите, само че не става.

При такава комплицирана работа по време на война връзката на оператора с репортера е едно от най-важните неща. Иван е безапелационен, че не би отпътувал с всеки. " С Деси Ризова преди настоящето пътешестване сме били на такова място единствено предходната година на линията Газа при войната сред Израел и Палестина - споделя той. - Преди това най-вече работех с Габриела Наплатанова. С Марина Евгениева пък ходихме да спасяваме животни от зоологическата градина в Мосул. Все дами, за мен това е спомагателна отговорност. Така се случва. Всичките си огромни телевизионни планове съм правил все с дами. Факт, не знам за какво е по този начин. "

Нищо съответно от видяното не го буди нощем. От друго се опасява, не са сирените и бомбите. Вече там всеки човек има оръжие и като не му хареса нещо, може да те простреля от боязън. Това е по-опасно. " Всички публицисти, които бяха убити през последните дни, бяха на пунктовете за прекосяване. Във всяка война има косвени жертви. Вчера синът ми, който е на 15, ме пита за тях. Казах му, че се случва. Не го мислиш там. Вършиш си работата, доста е значимо и да не се правиш на воин. Аз от години като попадна на стресова обстановка на терен, всякога си мисля, че не би трябвало да върша по-голяма нелепост от тази, която съм направил към този момент - да съм на това място. Получава ми се към този момент 25 години.

Коя страна си е харесал и в какви страни обича да пътува? Спира ли го брачната половинка му Милена Филчева да върви на рискови места, какво мисли синът му за рисковете на специалността и дали младежът ще последва татко си зад камера - о тговорите на тези и доста други въпроси можете да намерите в новия брой на вестник „ Всичко за фамилията “.

Изложбата „ STOPкадър Украйна “ може да видите до 9 април, в това число, в изложба „ Прегърни ме “, на ул. „ Г. С. Раковски 63 “ в София. Изложбата е благотворителна и всички събрани средства от продажбата на фотографиите