Иван Бунин е роден на 10 октомври 1870 г. във

Иван Бунин е роден на 10 октомври 1870 година във Воронеж в дворянско семейство. От 1881 до 1886 година учи в гимназията в Елец, само че в последна сметка не съумява да я приключи и продължава да се самообучава вкъщи под управлението на по-големия си брат. Започва да написа стихове още в юношеска възраст, като първото си произведение отпечатва през 1887 година в сп. „ Родина “. През 1889 година постъпва на работа като помощник-редактор във в. „ Орловского вестника “, а по-късно работи още като държавен служител, помощник-редактор на локален вестник, библиотекар и статистик. Поддържа контакти с Чехов, Горки и Толстой, написа cl.bas.bg.

През 1891 година издава и първата си стихосбирка „ Стихотворения “, последвана от „ Под намерено небе “ (1898) и „ Листопад “ (1901). През 1893 година разгласява първия си роман „ Селски езкиз “ и след това последователно се пренасочва към писането на прозаичност – сборника с разкази „ Антоновски ябълки “ (1900), повестите „ Село “ (1910) и „ Суходол “ (1911) и други Междувременно добива известност и като преводач, като превежда творби на Джордж Байрон, Алфред Тенисън и Алфред дьо Мюсе. За превода си на „ Песен за Хайауата “ на Хенри Лонгфелоу получава Пушкинска премия (1903 г).. През 1905 година се реалокира в Москва, а през 1909 година става почетен учен на Руската академия на науките.

След революцията от 1917 година напуща Русия и се открива в Грас, Франция. Като бежанец чете лекции, печата публицистични публикации и продължава да написа. През 1933 година става първият съветски публицист, получил Нобелова премия за литература. Зад граница разгласява дневниците „ Проклетите дни “ (1925) и автобиографичния разказ „ Животът на Арсениев “ (1930).

Умира от инфаркт в Париж на 8 ноември 1953 година, като е заровен в гробището Сент Женевиев де Буа.